№ 944
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Георги Иванов
Иванка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501943 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.06.25г. /с участието на секретаря Богомилова/
въззивно гражданско дело № 1943/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-14 състав от 27.03.24г. по г.д. № 10484/23г. е уважен
/частично: за сума в размер на 79 128 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази главница за периода след завеждането на делото/ иск по чл. 405
от КЗ на А. Ц. против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Решението на СГС се обжалва от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
/изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищцата поддържа, че между нея /в качеството й на собственик на МПС-во:
Порше с рег. № ********/ и ответника /в качеството му на застраховател/ е било учредено /с
договор от 21.10.22г./ правоотношение по з-ка „Каско“ и, че в срока на действие на
застраховката /на 29.11.22г./ посоченият автомобил /застрахованата вещ/ е бил отнет
противоправно /откраднат/ от владението й /т.е, че е настъпило застрахователно събитие –
покрит от договора риск/.
С оглед това: А. Ц. претендира – имуществената отговорност на ответника да
бъде ангажирана /при условията на чл. 405 от КЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД/.
Жалбата е неоснователна /искът е основателен; първоинстанционното решение е
постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на
доказателствения материал/:
Първоинстанционният съдия е описал конкретно и подробно съдържанието на
1
събраните в процеса доказателства, очертал е релевантната за процесния правен спор
фактическа обстановка и в контекста на това е обосновал надлежни изводи /съобразени и с
разпоредбите на закона, и с постановките на съдебната практика/ относно частичната
основателност на заявената претенция.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
посочените части от първоинстанционното решение.
В допълнение:
Размерените пред САС книжа сочат, че на този етап от процеса /към момента/ са
спорни единствено обстоятелствата – настъпило ли е застрахователно събитие, съответно –
налице ли е основание /по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 т КЗ/ да бъде постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение /или същото да бъде редуцирано в хипотезата
на чл. 395, ал. 4 от КЗ/.
В горната връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:
Фактът, че процесното МПС-во /застрахованата вещ/ е било откраднато /т.е., че в
случая е настъпило застрахователно събитие по смисъла на процесния договор и ОУ към
него/ е удостоверен надлежно с представените в тази връзка писмени доказателства /част от
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното престъпление/. Събития като
спорното /престъпления/ се установяват именно с такъв вид доказателствени средства
/документи, издадени от полицейски, следствени, прокурорски органи/. В тази връзка следва
да се има предвид и следното: представеното по делото постановление на Прокуратурата
съдържа изрична констатация, че липсват свидетели очевидци на престъплението,
съответно, че липсват и видеозаписи от камери /т.е. ищцата в случая се явява поставена във
фактическа – обективна невъзможност да ангажира друг вид доказателства относно
настъпването на процесното застрахователно събитие; относно конкретния начин на
отнемане на МПС-во/.
Събраните в процеса писмени доказателства установяват, че ищцата е
предоставила на застрахователя /във връзка с изрично искане в тази насока на дружеството/
и втория транспондер на автомобила и, че този технически уред действително касае /е
свързан с/ процесното - противоправно откраднато МПС-во /последното обстоятелство се
явява констатирано от самата фирма, инсталирала допълнителната защитна система на
автомобила – съгласно съдържанието на представеното в тази насока писмено
доказателство/.
Изложеното свидетелства, че А. Ц. е изпълнила /макар и със забава, но това
обстоятелство не рефлектира с негативен знак в изправността на ищцата/ и това свое
задължение по договора.
От друга страна – в същата връзка /дори горните съображения да не бъдат
споделени/:
В случая не може да се обоснове надлежен извод, че поведението /действията,
бездействията/ на ищцата е било съпричастно /пряко или косвено – по смисъла на всяка една
от хипотезите на чл. 408 от КЗ/ към незаконното отнемане /кражбата/ на автомобила /т.е., че
същото поведение е допринесло за настъпване на процесното застрахователно събитие/:
Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза /в тази
насока е съдържанието и на писмото на фирмата, инсталирала допълнителната защита на
МПС-во/ процесният транспондер не може да отключи вратите на автомобила /това може да
бъде сторено само с ключ, какъвто е бил предаден на ответника от ищцата след настъпване
на застрахователното събитие/, съответно транспондерът не може да стартира сам /при
отсъствие на същия ключ/ двигателя на МПС-во. С други думи /предвид посочените две
констатации/: евентуалното наличие на посоченото електронно устройство в автомобила
към момента на кражбата – не може да се свърже пряко /по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от
2
КЗ или по смисъла на чл. 395, ал. 4 от КЗ/ с настъпването на инцидента /транспондерът не е
способствал – подпомогнал пряко противоправното отнемане на МПС-во/. В този смисъл:
дори да се приеме,че ищцата е оставила /забравила/ в автомобила електронния чип, то това
нейно поведение не може да обоснове отказ на застрахователя да изплати обезщетение или
право на дружеството да редуцира същото - по смисъла на посочените законови текстове
/при доказано застрахователно събитие – където вещта или извършителят на престъпното
деяние така и не са били намерени/.
С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.
Предвид изхода на спора пред въззивния съд: в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски за производството пред
САС. Заявеното адвокатско възнаграждение обаче следва да бъде редуцирано /до размера на
сумата от 1 500 лева/: този размер кореспондира /от една страна/ с обема на предоставената
защита пред САС /която преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния
процес - при отсъствие на производство по събиране на нови доказателства/; същият размер
кореспондира /от друга страна/ с актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатско
възнаграждение да бъде присъдено и под минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-14 състав от 27.03.24г. по г.д. № 10484/23г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да плати на А. Р. Ц. 1 500
лева – съдебни разноски /адвокатски хонорар/ за производството пред САС.
В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила /като
необжалвано от страна на ищцата/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3