Р Е Ш Е Н И Е
Номер 160 08.08.2019 г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 622 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод постъпила искова молба от „Н.С.А.В.Л.“ ГР. С., С.Г., ул. „акад.
С.М.“ № ** п.к.1700,Представлявана от П.П.Г.-Р., в качеството на процесуален субституент на Д.- М.н.р.р.и б.н. РБ чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „******Д.В.Д. с адрес:
***, к-с А., вх. *, ет. *,
ап. *-* П.К. **** , с пълномощник адв.Хр.К.-БАК с посочено правно основание
чл.108 от ЗС.
С Исковата молба се
иска от съда да се постанови Решение с което да се признае за установено по
предявеният от НСА „В. Л.“ ревандикационен иск, че Д. е собственик на процесния
имот и да бъде осъден ответника Д.В.Д. да освободи и предаде владението върху :
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, гр. Несебър, ****, „*.“,
вх. *, ет. *, ап. *-*, намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с
идентификатор ******, с предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ
59,35 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *******,
*******, *******, над обекта *******, съгласно Нотариален акт № **, том. ***,
дело № ****/26.04.2005, вх. peг. № ****/26.04.2005г., дело № ****/2005г.,
Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № **, том **, peг. № ****,
дело № ***/26.04.2005г. на нотариус М.Б., р-н на действие НРС Претендират се
разноски.
Твърди се, че
Национална спортна академия „В. Л.“ е държавно Висше училище, по смисъла на
Закона за висшето образование С АДС №№ 38****4 г., съставени на основание чл. 6
от Закона за собствеността и чл. ** от Правилника за държавните имоти и
одобрени от ИК на ОНС Бургас на ВИФ „Г. Д.“, сега НСА „В. Л.“ е предоставена
държавна земя в гр. Несебър с посочени граници, както следва: изток - имот на
Министерски съвет и дюни, запад - спортен клуб при ВИФ, север - терен на МНО
/бункер/ и северната граница на спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и
море. В рамките на посочените граници е проведено мероприятие на Д. по смисъла
на чл. 106 от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на Учебна водна спортна база на Н.С.А.В.Л.“
на територията на гр. Несебър, м. „А.“ върху площ от около 1** дка, границите
на която са били заснети в Кадастрален план на гр. Несебър, одобрен със Заповед
№ РД-14-02-1394/30.12.1985 г. на МССУ.
В последващ АПДС № ****/17.09.2009
г. в който са отразени съставените по-рано АДС, са посочени осъществените
мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа,
озеленяване, инженерна инфраструктура - подземна и надземна, игрища и др. В
акта изрично е отбелязано, че описаните в тях сгради и съоръжения са предоставени
за ползване на ВИФ „Г. Д.“, правоприемник на който е НСА „В. Л.“. Освен
посочените в него правни основания за съставянето му, изрично е уточнено, че
осъщественото мероприятие представлява Учебно спортна база на НСА „В. Л.“.
В границите на
спортната база на Националната спортна академия „В. Л.“ попада ПИ с
идентификатор *******по КК на гр.Несебър, съставляващ ****, в кв. * по ПУП на
м. „А.“, гр. Несебър.
Без каквото и да е
уведомление, през 2004 г. в имота са започнали строителни работи, предприети от
„С.“ ООД с ЕИК: *******, с което е било нарушено владението на академията върху
имота, предоставено й за упражняване на правото на държавна собственост.
В защита на това
право, НС А „В. Л.“ е предявила съответни искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС срещу „С.“
ООД, предмет на гр. д. № 332/2004 г. на PC гр. Несебър. С влязло в сила Решение
№ **4/15.01.2009 г., постановено по в. гр. д. № 706/**** г., което не е
допуснато до касационен контрол с Определение № 70****.2009 г. на ВКС, съдът е
отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил „С.“ ООД с ЕИК *******
да предаде на НСА „В. Л.“ процесния имот ****, в кв. 1 по ПУП на м. А., землище
на гр. Несебър/идентичен с имот с идентификатор *******по КК на гр. Несебър/,
както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. С протокол за
въвод във владение от 14.08.2013г. по изп.д. № **038010400148/2013г. НСА „В. Л.“
е въведена във владение в процесния поземлен имот.
По време на
висящност на посоченото по-горе гр. д. № 332/2004 г. на PC гр. Несебър, „С.“
ООД е изградил в процесния имот държавна собственост Жилищна сграда с
идентификатор *******по КК на гр. Несебър, която по силата на чл. 92 от Закона
за собствеността е държавна собственост по приращение.
С договор за
покупко - продажба, сключен с Нотариален акт № **, том. ***, дело № ****/26.04.2005,
вх. peг. № ****/26.04.2005г.,д. № ****/2005г., Служба по вписванията - гр.
Несебър, съответно НА № **, том **, peг. № ****, дело № ***/26.04.2005г. на
нотариус М.Б., р-н на действие НРС „С.“ ООД - ответник по посоченото по-горе
дело е продало на Д.В.Д. - АПАРТАМЕНТ № *-* на първи етаж във Вх. *, на площ
59,35 кв.м., в едно с 6,23 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща
разгърната площ на апартамента 65,58 кв.м., състоящ се от: спалня,
дневна-трапезария, баня- тоалетна, антре и две тераси при граници: от две
страни - външен зид, ап. № *-*на същия етаж и стълбищна клетка, ап. № *-*на
първи етаж във вх. Г, ап. №*-*на първи етаж във вх. *, отгоре ап. № *-*на втори
етаж в едно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху
дворното място, представляващ по КККР на гр. Несебър - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********, гр. Несебър, ****, „А.“, вх. В, ет. 1, ап. *-*,
намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ******, с
предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *******, *******, *******, над
обекта *******.
Лицата, които са
придобили владението върху процесния апартамент от ответника по време на
висящия процес по иска по чл. 108 ЗС, се твърди, че са обвързани от силата на
присъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Твърди се че, ответникът,
придобил процесния апартамент също по време на висящност на посочения съдебен
спор за собственост, не е могъл да придобие валидно собствеността върху него,
тъй като праводателите му не са били негови собственици, по силата на
правилото, че никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава.
Препис от исковата
молба и приложенията са връчени на ответника.
Отговор е депозиран
в срок.Твърди се, че иска е недопустим и неоснователен. Възразява се, че Ищецът
е собственик на горепосочения недвижим имот.Сочи Решение № 159/****.****г.,
постановено по г. д. 7**/2005г. и № 56/08.04.2005г., постановено по г. д.
126/2003г. по описа на Районен Съд Несебър, влязло в законна сила на ****.2009г..
От приложените Актове за държавна собственост се установявало, че на бившия
Висш Иинститут по Физкултура „Г. Д.“ С., чийто правоприемник е ищеца по
настоящия ревандикационен иск, са предоставени за стопанисване и управление
сгради, без към тях да е посочен обособен терен. Съгласно представения акт за
държавна собственост № 38****4г. е актуван като държавен хранителен блок -
столова за студентите от ВИФ, представляващ монолитна сграда на два етажа, с
застроена площ от 976,914 кв. м., при граници: изток жилищен блок на ВИФ, запад
- спортен клуб на ВИФ, север - спортни площадки, юг - крайбрежна ивица и море.
Съгласно представения Акт за държавна собственост № 383/****4г. е актуван като
държавен жилищно-битов блок за студентите от ВИФ „Г. Д.“ С., представляващ 3 и
2 етажна сграда, на бетонна рамкова конструкция и сглобяеми панели , състояща
се от 174 стаи, с дневна, с 3** легла, застроена на 1630 кв. м., при кубатура
17,188 куб. м., при граници: изток - имот на Министерски Съвет и дюни, запад -
учебно спортна база на спортен клуб на ВИФ, север - терен на МНО /бункер/, юг -
крайбрежна ивица. Към актовете за държавна собственост няма приложени скици.
Предоставянето на държавен терен в полза на Д. е станало с Решение №
К3-3/19.05.1977г. на Комисията по земята, като ищецът не е ангажирал
доказателства, че процесиите имоти попадат в този терен. Твърди се, че Д.В.Д. е
придобил имота на валидно правно основание.Оспорва се твърдението на ищеца, че
процесният недвижим имот е възстановен на бившите собственици при драстични
нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на А.С.Р.и С. С.Ч.. Оспорва се твърдението, че решението за възстановяване е
постановено в нарушение на закона и при липса на предвидените в ЗСПЗЗ
предпоставки за възстановяване на собствеността, поради което не е породило
конститутивно действие. Оспорва се и твърдението, че процесния имот попада в
терен по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, върху който са проведени мероприятия на Д.,
непозволяващи възстановяването на соствеността. Сочи се, че с Решение
постановено по въззивно г. д. 91****г. по описа на Окръжен Съд Бургас, влязло в
законна сила, се установява с решение по
г. д. 196/98г. по описа на НРС в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ с
решение № 26/12.02.1999г. по г. д. 196/98 г. по описа на НРС, е възстановено
правото на собственост в стари реални граници на наследниците на С.А.Р. бивш
жител ***, върху лозя от 2.8 дка в м. „К.“, планоснимачен №9 388 по плана от
1956г.като е налице идентичност, между местностите „К.“ и „А.“. С Акт за частна
общинска собственост № **2/02.03.1999г. е актувана като частна общинска
собственост едноетажна панелна сграда, застроена на 80 кв. м. през 1986г. с
прилежащ терен от 600 кв. м.. С акт за частна общинска собственост № ****/28.11.2002г.
е актуван като частна общинска собственост терен с площ от 145,16 дка в м. „А.“
гр. Несебър. През 1979 г. е изработен кадастрален план на гр. Несебър - нова
част. В него е заснета оградата на терена, ползван от бивш Висш Институт по
Физкултура „Г. Д.“ С. съществувала на място. Кадастралният план е послужил за
основа на регулационния план на гр. Несебър, одобрен през 1985г., от който е
видно че на физически лица е възстановена собственост върху бивши земеделски
имоти, някои заснети и отразени в кадастралния план от 1956 г. Възстановените
имоти на физическите лица са попълнени в одобрения кадастрален план на гр.
Несебър със заповеди на кмета на общината. Нововъведеният имот с № *** е
записан в разписния лист на наследници на С.А.Р., (Заповед № 72/31.10.2000г. на
кмета на община Несебър). С цитираната Заповед на кмета на община Несебър е одобрено
попълването на кадастралния план на гр. Несебър с имот пл. № ***, представляващ
бивш имот пл. № 388 в м. „К.“, по кадастралния план на крайбрежието на гр.
Несебър от 1956г. За имот пл. № *** е допуснат и е изготвен ПУП - частичен план
за застрояване и регулация. С разработката на ПУП е образуван нов квартал I, с
обособени урегулирани поземлени имоти, отредени за имот пл. № ***. ПУП е
одобрен със Заповед № ** от 22.04.2002г. на Кмета на Община Несебър. За
обособените урегулирани поземлени имоти наследниците са сключили договор за
доброволна делба на 25.04.2002г. Извършени са и покупко-продажби. С нотариални
актове №№* ** и *** от 2002г. „С.“ ООД закупува УПИ **-***, УПИ ІІІ-*** и УПИ ІІ-***
в кв 1. За тези имоти е извършена промяна на регулационния план. Обособен е общ
УПИ ІІ-*** в кв. 1. В полза на „С.“ ООД е издадено Разрешение за строеж №
29/19.02.2004г. за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІІ-*** по одобрен проект.
Със заповед № ****/30.04.2004г. на Кмета на община Несебър е одобрено частично
изменение на ПУП-ПЗР на УПИ І-*** и УПИ ІІ-*** в кв. 1, касаещо обединяване на
двата УПИ в новообразуван УПИ І-*** с площ от 2400 кв.м.. На „С.“ ООД е
издадено ново Разрешение за изграждане на жилищна сграда в УПИ І-*** в кв. 1, №
***/30.04.2004г. Разрешението за строеж е влязло в законна сила. Строителството
е реализирано, завършено и е регистрирано ползването на строежа по реда на чл.
177, ал. 3 от ЗУТ, като е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № **/15.04.2005г.
на Строеж „Жилищна сграда с площадкови кабели НН“, находящ се в урегулиран
поземлен имот 1-***, кв. 1, м. „А.“, по плана на гр. Несебър, община Несебър.
Възразява се и за
придобивна давност. Твърди се, че ответникът Д.В.Д. владее и ползва процесния
имот без прекъсване от 2005г., видно от титула за собственост /Нотариален акт/,
който притежава и от Удостоверение № **/15.04.2005г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с площадкови кабели НН“, находяща се в
УПИ І-***, кв. 1, м. „А.“ по плана на гр. Несебър, община Несебър, в която е
разположен процесния недвижим имот от 2005г.. Плаща местни данъци и такси за
процесния имот. Имотът е вписан на негово име и в СГКК, видно от приложена
кадастрална схема.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Иска е допустим. Не
е спорно между страните, че НСА „В. Л.“ е висше учебно заведение,
създадено от Д. и осъществяващо дейността си въз основа на държавна собственост
и ежегодна държавна субсидия
Правото на Д. върху процесния
имот произтича от осъщественото от нея „мероприятие“ по
смисъла на чл. 106 ЗСПЗЗ, изразяващо се в изградената от нея
Учебна, водна, спортна база на територията на гр. Несебър, която база е
предоставена на НСА „В. Л.“ от Д.. Това е видно от АДС
№ 38****4г., съставени на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. ** от Правилника за
държавните имоти, одобрени от ИК на ОНС Бургас, с които на ВИФ „Г. Д.“,
правоприемник на който не е спорно е НСА „В. Л.“, е предоставена държавна земя
в гр. Несебър, като в актовете са посочени границите на предоставения имот,
както следва: изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад - спортен клуб
при ВИФ, север - терен на МНО /бункер/ и северната граница на спортните
площадки, юг - крайбрежна ивица и море, както и от Акт за публична държавна
собственост № ****/17.09.2009г., с който са
актувани сгради и съоръжения, разположени на територията на базата, спортни
vwpvima, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване и др.
Съгласно
чл. 89,
ал. 2 от ЗВО Недвижимите имоти, предоставени от Д. на
висшите училища, са държавна публична собственост.
Съгласно разпоредбата на
чл.103, ал.4 от действащия Закон за физическото възпитание и спорта Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г. -
Спортните обекти - публична държавна собственост, предоставени за управление на
Националната спортна академия „В. Л.“, са обекти с национално значение, служат
за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото
възпитание и спорта и са предназначени за учебно-тренировъчна дейност за
развитието на спорт за високи постижения.
С Решение на Народното
събрание от 20.02.2013 г. (Обн., ДВ, бр. 19 от 26.02.2013 г.) е наложен
мораториум за срок от 5 год. върху всички действия на
разпореждане и строителни дейности относно поземлени имоти, необходими за осъществяване
на дейността на „Водна учебна спортна база на Н.С.А.В.Л.“ - Несебър“.
Мораториумът се отнася за територия с площ от 135,30
дка., в която са включени имоти частна, общинска и държавна собственост,
описани изрично в Приложението към Решението на Народното събрание-включително
и процесния имот.
По
основателността на иска.
В хода на
производството се допусна и изслуша техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице процесният
имот е изграден в държавен терен, представляващ
Водна учебна база на НСА „В.Л.“. Процесният имот попада в
границите на оградения терен на спортната база, заснет в кадастралния план от
1979 г., като към заключението е приложена комбинирана скица. Жилищната сграда, в която се намира процесният имот е
изградена в УПИ I-***, кв.1, по ПУП-ПРЗ на м.“А.“
гр.Несебър, идентичен с ПИ с идентификатор *******по КККР на гр.Несебър, който
е бил предмет на ревандикационния иск на НСА „В.Л.“ против „С.“ ООД по гр.д.№
332/2004 г. по описа на НРС, и за който съгласно влязлото в сила съдебно
решение е прието, че е държавна собственост, а ответникът „С.“
ООД е бил осъден да предаде владението му на Д.. Отделно от това, вещото
лице е проследило промяната на регулационния план относно УПИ I-***, кв.1 по
ПУП-ПРЗ на м.“А.“ гр.Несебър, като крайният му извод
е, че към датата на постановяване на Решение № **4/15.01.****06/**** г. на БОС,
процесният УПИ І- *** е със същите граници и площ описани в горепосоченото съдебно решение.
Видно от
показанията на разпитания свидетел Жълтов, теренът, върху който е изградена
сградата, в която се намира процесното жилище е бил част от оградената
територия на Учебната база на НСА, която включва хранителен и жилищни блокове,
складове за лодки, алеи, озеленяване, алейно осветление и др., като конкретно
върху процесния терен е имало изпълнено озеленяване и алеи, но през 2004 г.
оградата частично е била премахната и преместена навътре, и е започнало
строителството на жилищната сграда, в която се намира процесния имот.
Ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот възоснова на Нотариален акт № **, том *** дело № ****/26.04.2005
г. , вх.рег.№ ****/26.04.2005 г., дело № ****/2005 г.
на Служба по вписванията гр.Несебър, съответно Нот.акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ***/26.04.2005 г. на нотариус М.Б., с
район на действие, РС Несебър, с който „С.“ ООД е продало процесния имот на
Д.В.Д..
Видно от датата на
сделката-26.04.2005г. продажбата е извършена по време на
висящност на процес с правно основание чл.108 ЗС по в.гр.д. № 706/**** г. по
описа на БОС /въззивно по отношение на гр.д.№ 332/2004 по описа на НРС/.
Ответникът
по предявеният иск не е придобил валидно собствеността върху процесния имот,
тъй като неговият праводател не е бил негов собственик /установено със СПН по в.гр.д. № 706/**** г /и
сделката не е породила транслативен, вещноправен ефект.
Няма спор, че това
Решение обвързва и ответника
по иска в настоящото производство. По силата на чл.92 от
Закона за собствеността „Собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Посоченото от
ответника правно основание за придобиване на собствеността върху процесния имот
-сделка извършена с Нотариален акт том *** дело № ****/26.04.2005 г.,
вх.рег.№ ****/26.04.2005 г., дело № ****/2005 г, съответно Нот.акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ***/26.04.2005
г. на нотариус М.Б., с район на действие, районът на НРС за покупко-продажба
между ответника и “С.“ ООД
от 26.04.2005 г., не е годно да прехвърли собствеността върху ответника.
Обстоятелството, че
процесният имот е изграден върху терен представляващ част от „мероприятие“ на Д. по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ
не бе оборено
надлежно.
Неоснователни са твърденията
на ответника за законосъобразно проведена земеделска реституция в полза на А.С.Р.и
С. С.Ч.. С Решение № **4/15.01.2009г.
по описа на БОС по гр. д. № 706/****г.,
съдът е приел, че продавачите по първия нот. акт не са
придобили валидно право на собственост, което е противопоставимо на
действителния собственик на имота -Д., чрез държавното юридическо лице - НСА „В.
Л..
Неоснователно е позоваването
в отговора на исковата молба на решения по други дела, като Решение № V-75/30.05.2011 г. на БОС по
в.гр.д.№ 898/2010 г., потвърждаващо Решение 56/03.04.2005 г. по гр.д.№ 126/2003
на НРС, както и Решение № ІІІ-137/24.06.2008 г. на
БОС по в.гр.д.№ 91**** г., потвърждаващо Решение № 159/****.**** г. на НРС по
гр.д.№ 7**/2005 г., по които страна е била НСА „В.Л.“, тъй като няма
идентичност на страните и имотите по тези дела със страните или праводателите
на страните по настоящото производство. Въпросът за собствеността върху земята, върху която е
изградена жилищната сграда, в която се намира процесния самостоятелен обект не
подлежи на преразглеждане.
Неоснователно е възражението на ответника, за наличие на изтекла в негова полза придобивна давност . Това е така, тъй като съгласно чл.7 ал.1 от ЗДС имотите и вещите -
публична държавна собственост, не могат да се придобиват по давност. Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Отделно от това когато
настъпи прехвърлянето на спорното право в рамките на висящ исков процес /в
каквато хипотеза е безспорно придобит спорния самостоятелен обект по настоящото
дело/ прехвърлящият го по принцип запазва качеството си на страна освен ако не
бъде заместен от правоприемника си. В случаите, когато прехвърлителят запазва
качеството си на страна, той действа като процесуален субституент, в защита на
едно вече чуждо право.Материалното правоприемство в хода на процеса не дерогира
последиците на чл.116,б.”б” и чл.115, б.”ж” ЗЗД вр.чл.84 ЗС. Така, както в хода
на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за
страните по делото, така спира да тече и за третото лице, придобило имота в
хода на висящия процес.Страните не могат да се позоват на текла по време на
процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и
третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот /в т.см. Определение
№ 11**/2011г. по гр.д.№459/2011г., ВКС, І г.о./.
Т.е. дори да се
приеме, че хипотетично би могло да се приеме да е текла придобивна давост, това
би било евентуално възможно след влизане на решението по основния съдебен срок,
по време на който е придобит имота, т.е. по в.гр.д. № 706/**** г. по описа на БОС, по което е постановено Решение
№**4 на 15.01.2009г. и влязло в сила на 31.07.2009г., като към датата на
подаване на настоящия иск-13.06.2018г. не е изтекъл десетгодишен давностен срок
при недобросъветно владение.
Видно от
съдържанието на отговора, ответника не
претендира да е собственик на имота по силата на придобивната сделка а по
силата на владение, основано на тази сделка. Въпреки, че е обвързан от силата
на пресъдено нещо на съдебното решение като правоприемник на страна в процеса,
приобретателят би могъл да се ползва от правата си на владелец, осъществил
владение на имота преди влизане в сила на решението, но е и върху имот-публична
дължавна собственост.Отделно от това, съдът намира, че ответинкът не е бил
добросъвестен владелец, тъй като е била налична вписана искова молба по висящ
граждански спор,поради което давност не текла по смисъла на чл.115 ЗЗД.
Предвид изхода от
делото в полза на ищеца са
дължими направените по делото разноски, за които до приключване на устните
състезания пред настоящия съд са представени доказателства и списък на
разноските за размер 4631.57 лева лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на ответника и в тежест на ищеца.Отправено е искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по молба
на Н.С.А.В.Л.“/НСА/, ЕИК ********, със
седалище *** п.к.1700, представлявана от доцент-доктор П.П.Г.-Р. чрез
пълномощника й Н.Д.,***, с адрес на адвокатската кантора гр. Бургас, ул. „П.Е.“
№ **, ет. *, в качеството на процесуален
субституент на Д. и на Д., чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „Св.
Св. К.М.“ **-**, с пълномощник ю.к.Н.М. по отношение на Д.В.Д. с адрес: ***, к-с А., вх. В, ет. 1,
ап. *-* П.К. **** , с пълномощник адв.Хр.К.-БАК, че Д. е собственик на имот,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********, гр. Несебър, ****, „*.“, вх. *, ет. *, ап. *-*,
намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ******, с
предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 59,35 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *******, *******, *******, над
обекта *******, съгласно Нотариален акт № **, том. ***, дело № ****/26.04.2005,
вх. peг. № ****/26.04.2005г., дело № ****/2005г., Служба по вписванията - гр.
Несебър, съответно НА № **, том **, peг. № ****, дело № ***/26.04.2005г. на
нотариус М.Б., р-н на действие НРС.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с адрес: ***, к-с А., вх. В, ет. 1, ап. *-* П.К. **** да предаде на Д. владението върху имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,
гр. Несебър, ****, „*.“, вх. *, ет. *, ап. *-*, намиращ се в сграда № *,
разположена в ПИ с идентификатор ******, с предназначение - жилище, апартамент
на едно ниво с площ 59,35 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж *******, *******, *******, над обекта *******, съгласно Нотариален
акт № **, том. ***, дело № ****/26.04.2005, вх. peг. № ****/26.04.2005г., дело
№ ****/2005г., Служба по вписванията - гр. Несебър, съответно НА № **, том **,
peг. № ****, дело № ***/26.04.2005г. на нотариус М.Б., р-н на действие НРС.
ОСЪЖДА Д.В.Д. с адрес: ***, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *-* П.К. **** да заплати на Д. , чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ **-**,
разноски по делото в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА Д.В.Д. с адрес: ***, к-с *., вх. *, ет. *, ап. *-* П.К. ****да
заплати на Н.С.А.В.Л.”, ЕИК ********,
представлявана от д-р П.Г..- ректор, с адрес: гр.С., С.Г., п.к. 1700 сумата от 4631.57
лева , представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :