О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „И.“ ООД – в
несъстоятелност е представил
пред съда по несъстоятелността допълнителни списъци на приетите и на неприетите
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, като два от тези списъка са
обявени в търговския регистър на 25.03.2024 г. и един от тях е обявен в
търговския регистър на 12.04.2024 г.
От кредитора НАП е подадено
възражение срещу списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър
на 25.03.2024 г., в който са включени предявени публични вземания в размер на 9
492, 74 лв., представляващи неплатени данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци, начислени за периода от 01.01.2023
г. до 31.12.2023 г. във връзка с притежавани от длъжника 11 броя недвижими
имоти на територията на Столична община, отдел „ОП Средец – Триадица“, както и
в размер на 343, 07 лв., представляващи лихви върху неплатените в срок данъци и
такси. Кредиторът заявява, че длъжникът е подал декларации, в които е посочил,
че е носител на правото на собственост върху имотите, за които са начислени
данъци.
От кредитора „Т.С.“ ЕАД е
подадено възражение срещу списъка на неприетите вземания, обявен в търговския
регистър на 12.04.2024 г., в който са включени предявени от този кредитор
вземания в общ размер на 10 046, 89 лв., от които вземане за получаване на сума
в размер на 8 746, 32 лв., представляваща цената за потребена
топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2023 г. в топлоснабден имот - офис № 6 на адрес: гр. София, ул. „******и
вземане за получаване на сума в размер на 1 300, 57 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата. Кредиторът заявява, че за претендирания период длъжникът „И.“ ООД е собственик на топлоснабдения имот, поради което е страна по договор за
продажба на топлинна енергия и дължи да заплати цената за потребената
в този имот енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражението,
подадено от кредитора НАП:
Възражението на кредитора НАП
срещу списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на
25.03.2024 г., е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от
25.03.2024 г. и изтича на 01.04.2024 г. Това възражение е изпратено до съда по
пощата на 01.04.2024 г., видно от датата, посочена върху пощенския плик, която
се счита за такава по неговото подаване пред съда. Ето защо и предвид факта, че
то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането
от синдика на предявени от него в производството по несъстоятелност вземания, следва
да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
При съобразяване на фактите и петитума, заявени с молбата за предявяване на вземания от
17.01.2024 г., е видно, че кредиторът НАП е предявил в производството по
несъстоятелност, открито по отношение на длъжника „И.“ ООД-в несъстоятелност,
публични вземания на държавата към него за неплатени данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци в размер на 12 096, 80 лв., начислени за
периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., както и
лихва върху тях в размер на 471, 40 лв. От тези вземания в списъка на неприети
вземания са включени само такива за неплатени данък върху недвижимите имоти и
такса за битови отпадъци в размер на 9 492, 74 лв., начислени за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. във връзка с притежавани от
длъжника 11 броя недвижими имоти на територията на Столична община, отдел „ОП
Средец – Триадица“, както и лихва върху тях в размер на 343, 07 лв. /в графа
основание на вземането в списъка на неприети вземания синдикът е записал, че
неприетите вземания представляват и начислени данък и такса за битови отпадъци за
още два имота с номера на партидите 7211F65704 и M235_060407_09, които обаче видно
от молбата за предявяване на вземания, подадена от НАП, са имоти на територията
на Столична община, отдел „ОП Лозенец“, а предявените вземания за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, начислени за притежаването на
всички имоти на територията на Столична община, отдел „ОП Лозенец“, са включени
в пълен размер в списъка на приети от синдика вземания на кредиторите, поради
което съдът намира, че тяхното посочване в списъка на неприети вземания е
поради грешка/. С оглед на това и предвид подаденото от НАП възражение съдът
дължи да се произнесе по въпроса дали в производството по предявяване на
вземания и разглеждане на възражението, са представени доказателства, от които
да се установява, че за държавата са възникнали вземания за получаване от
длъжника на данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. във връзка с притежавани от
последния 11 броя недвижими имоти, находящи се на
територията на Столична община, отдел „ОП Средец – Триадица“, както и на лихва
за забава върху тях.
В чл. 10, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/ е предвидено, че с данък върху недвижимите имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците
на облагаемите с данък недвижими имоти, като в чл. 13 ЗМДТ е предвидено, че
този данък се дължи независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
В чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от
общината услуги по чл. 62 ЗМДТ за имотите на територията на общината от лицата
по чл. 11 ЗМДТ, които са собствениците на имотите.
При тълкуване на посочените
разпоредби се налага изводът, че тогава, когато едно лице притежава недвижим
имот в негова тежест възниква публично задължение за плащане на данък върху
недвижимите имоти, както и такса битови отпадъци, която се събира от
съответната община, в която се намира имотът. Липсват основания собственикът на
един имот да бъде освободен от заплащане на данък върху недвижимите имоти, а
основанията, при които за него не възниква задължение за заплащане на такса за
битови отпадъци, са изчерпателно изброени в закона - чл. 71 и чл. 71а ЗМДТ, и
той не може да се освободи от това задължение при настъпването на каквито и да
е други факти. Следователно за да се приеме, че в тежест на „И.“ ООД – в
несъстоятелност са възникнали предявените от НАП публични задължения, трябва да
се докаже, че това юридическо лице е собственик на 11-те недвижимите имоти, находящи се на територията на Столична община, отдел „ОП
Средец – Триадица“.
По делото от кредитора НАП обаче
не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че
длъжникът е собственик на някой от недвижимите имоти, намиращи се на
територията на Столична община, отдел „ОП Средец – Триадица“, за които са
начислени предявените вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци. Такива няма ангажирани нито с молбата за предявяване на вземания от
17.01.2024 г., нито с по-рано подадени от НАП молби за предявяване на други
вземания. Към молба за предявяване на вземания от 16.10.2020 г. кредиторът е
приложил документи, представляващи справки за подадени декларации от длъжника
във връзка с начисляването на местни данъци и такси. Тези справки обаче не
носят подпис на представител на „И.“ ООД – в несъстоятелност, поради което и
нямат никаква доказателствена сила срещу това
дружество. Съдът приема, че тези документи са изготвени от общинската
администрация и удостоверяват изгодни за държавата факти, поради което нямат доказателствено значение в процеса. Доказателствена
сила в настоящото производство биха имали само подписани от представител на
дружеството-длъжник декларации, в които е направено изявление, че то е собственик
на конкретен недвижим имот, каквито няма представени от НАП. Съдът не може да
извърши и служебна проверка на кого принадлежи правото на собственост върху
11-те недвижими имоти, защото във всички документи, отнасящи се до тях, които
са съставени от общинската администрация, те са индивидуализирани само чрез
партиден номер, даден за целите на данъчното облагане, като липсва посочване на
каквито и да е други индивидуализиращи белези, които да могат да се използват
за извършване на справка за вписаните обстоятелства в имотния регистър. След
като по делото няма представени доказателства от кредитора НАП за това, че „И.“
ООД – в несъстоятелност е собственик на 11-те недвижими имоти, находящи се на територията на Столична община, отдел „ОП
Средец – Триадица“, то съдът няма как да направи извод, че в негова тежест са
възникнали задължения за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за тези имоти за периода от 01.01.2023
г. до 31.12.2023 г. Това означава, че не е налице основание за включване в
списъка на приети вземания на кредиторите на „И.“ ООД – в несъстоятелност на
предявените от НАП вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.
в размер от общо 9 492, 74 лв., както и за лихва за забавено плащане на тези данъци
в размер на 343, 07 лв. Тези вземания следва да бъдат включени в списъка на
неприети вземания, както е направил синдикът. Ето защо подаденото от НАП
възражение трябва да се остави без уважение.
По
възражението, подадено от кредитора „Т.С.“ ЕАД:
Възражението на кредитора „Т.С.“
ЕАД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 12.04.2024 г. - дата на обявяване на този списък в
търговския регистър, и изтича на 19.04.2024 г. Това възражение е изпратено до
съда по пощата на 19.04.2024 г., видно от датата, посочена върху пощенския
плик, която се счита за такава по неговото подаване пред съда. Ето защо и
предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи
възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството
по несъстоятелност вземане, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва
да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение
е основателно.
При съобразяване на фактите и петитума, заявени с молбата за предявяване на вземания от 20.11.2023
г., е видно, че предявените от „Т.С.“ ЕАД вземания към длъжника „И.“ ООД -в
несъстоятелност са следните: 1) вземане за получаване на сума в размер на 8
746, 32 лв., представляваща цена за потребена
топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2023 г. в топлоснабден имот - офис № 6, находящ
се на адрес: гр. София, ул. ******) вземане за получаване на сума в размер на 1
300, 57 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата.
Отношенията между доставчика и
потребителя на топлинна енергия за претендирания период
от 01.10.2020 г. до 31.10.2023 г. се уреждат от ЗЕ, в който е посочено, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на договор, сключен между
топлопреносното предприятие и клиента на топлинна
енергия. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. При тълкуване на тази норма се налага изводът, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие по отношение на обект, който се
намира в сграда в режим на етажна собственост, следва да бъде установено
единствено, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който се намира в такава сграда и е присъединен към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, без да е необходимо да се доказва
сключването на такъв договор в писмена форма, каквото изискване законът не
предвижда. В чл. 153 ЗЕ не е посочено, че установеното с тази норма правило се
отнася само за конкретен вид правен субект, например физическо лице, поради
което и предвид факта, че право на собственост върху конкретен имот, намиращ се
в сграда в режим на етажна собственост, може да се притежава както от
физическо, така и от юридическо лице, то съдът счита, че тя е приложима и за
всяко едно търговско дружество, което е титуляр на вещно право върху такъв
недвижим имот. Следователно всяко едно лице, което е собственик на имот, който
се намира в сграда в режим на етажна собственост, се счита за страна по сключен
с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, по силата на който за него
възниква задължение да заплаща цената на потребената
топлинна енергия. Единствено в хипотезата, когато лицето не е сред тези,
посочени в чл. 153 ЗЕ, за да се направи извод за възникване на облигационни
отношения между него и „Т.С.” ЕАД, следва да бъде установено, че между тях е
постигнато изрично съгласие за продажба на топлинна енергия.
Между кредитора „Т.С.“ ЕАД и
длъжника „И.“ ООД – в несъстоятелност, които лица са страни по материалноправното отношение, което е предмет на подаденото
възражение, не е спорно, че недвижим имот, представляващ офис № 6, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, който се сочи
да е топлоснабден, се намира в сграда, която е в
режим на етажна собственост, както и че е присъединен към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Ето защо по силата на чл. 153 ЗЕ между
лицето, което е титуляр на правото на собственост върху този имот, и „Т.С.“ ЕАД
са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на топлинна
енергия.
Съдът счита, че от представените в
производството доказателства се установява, че дружеството „И.“ ООД – в
несъстоятелност е собственик на топлоснабдения имот,
представляващ офис № 6, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „******. Това е така, защото на първо място притежаването на вещното
право на собственост върху този имот се признава от дружеството- длъжник
извънсъдебно. Изявление в тази насока е направено в съдържанието на нотариален
акт № 41 от 17.08.2012 г. на нотариус Е.Б., с който е сключен договор за учредяване
на ипотека върху имота. Този договор е подписан от представител на дружеството „И.“
ООД, който е страна по договора като ипотекарен
длъжник. В текста на договора е направено изявление от дружеството за съгласие да
учреди договорна ипотека върху недвижимия имот, представляващ офис № 6, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, като се сочи
изрично, че е негов собственик. Същото по съдържание изявление на „И.“ ООД, че
е собственик на офис № 6, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „******, се съдържа и в документа, именуван „акт за разпределяне на
отопляеми обеми по проект в жилищна сграда“, представен към възражението на
кредитора „Т.С.“ ЕАД. Този документ е подписан от представител на дружеството-длъжник
и следователно то е автор на всички изявления, направени в неговото съдържание,
едно от които е това, че е собственик на посочения недвижим имот. Признанието
на „И.“ ООД, че притежава правото на собственост върху офис № 6, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******, е неизгодно за
този субект в случая, защото е основание за възникване на соченото от кредитора
облигационно отношение, от което за него възниква парично задължение да заплати
цената на потребената в имота топлинна енергия,
поради което и то има доказателствено значение спрямо
него и трябва да се зачете от съда. Освен това, трябва да се посочи, че в съдържанието
на нотариалния акт за учредяване на ипотека върху описания недвижим имот
нотариусът, пред когото е сключена сделката, в рамките на своите правомощия е
извършил дължимата проверка, че именно дружеството „И.“ ООД притежава правото
на собственост върху офис № 6, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „******, върху който имот се учредява ипотеката. Този извод на
нотариуса също трябва да бъде зачетен от съда в настоящото производство по
разглеждане на възражението по чл. 690 ТЗ. Ето защо следва да се заключи, че от
направените от длъжника признания и формулираният от нотариуса извод в нотариалния
акт от 17.08.2012 г. се доказва, че „И.“ ООД е носител на правото на
собственост върху топлоснабдения имот. В
производството не са представени доказателства, от които да се установява, че този
имот е преустроен и след преустройството си е апортиран
в капитала на друго търговско дружество, различно от несъстоятелния длъжник,
както е счел синдикът. Това е така, тъй като от документите, доказващи
извършването на преустройство и апорт на имот в
капитала на „Софпроп“ ЕООД, е видно, че те се отнасят
за недвижим имот, който има различно местоположение от този, в който кредиторът
твърди, че е използвана топлинна енергия – този имот също като процесния се намира в сградата в режим на етажна
собственост на адрес: гр. София, ул. „********, но е изграден на кота +0, 00 /за едното от двете му нива/ и кота +2, 95 /за другото му ниво/, което видно от
представената от синдика скица от Агенция по картография и кадастър е на етаж
-1 от сградата, а офис № 6 е изграден на кота +20, 35
/за едното от двете му нива/, което е шести етаж от сградата, и кота +23, 15 /за другото му ниво/, което е седми етаж от
сградата. С оглед на това съдът счита, че не се доказва длъжникът „И.“ ООД да
се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдения имот за периода от 01.10.2020 г. до
31.10.2023 г. Това означава, че и за този период той е страна по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен с кредитора „Т.С.“ ЕАД и в негова тежест
по силата на тази сделка е възникнало задължение да заплати цената на потребената електрическа енергия, която не се оспорва, че е
в размер на 8 746, 32 лв.
Вземането на ищеца за получаване
на цената за потребената енергия е срочно, тъй като в
общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената на потребената топлинна енергия и дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от 01.12.2020 г. до 14.11.2023 г., което е
в размер на 1 300, 57 лв.
Ето защо съдът счита, че в
производството са представени доказателства, че предявените от „Т.С.“ ЕАД
вземания за получаване на сума в размер на 8 746, 32 лв., представляваща цена
за потребена топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. до 31.10.2023 г. в топлоснабден имот -
офис № 6, находящ се на адрес: гр. София, ул. „******
и на сума в размер на 1 300, 57 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, начислено за периода от 01.12.2020 г. до 14.11.2023 г.,
са възникнали за това дружество срещу „И.“ ООД – в несъстоятелност, поради
което те трябва да бъдат включени в списъка на приети вземания на кредиторите
на „И.“ ООД – в несъстоятелност с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като са възникнали след
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника. Това не е направено от синдика и следва да бъде
направено от съда с настоящото определение.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика допълнителен списък на приети вземания
на кредиторите на „И.“ ООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който е
обявен в търговския регистър на 25.03.2024 г., следва да бъде изменен съобразно
посоченото в настоящото определение, след което същият трябва да бъде и одобрен
от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу
допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“
ООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския
регистър на 25.03.2024 г.
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено от кредитора „Т.С.“
ЕАД, допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“
ООД, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския
регистър на 25.03.2024 г., като ВКЛЮЧВА в
него следните вземания на кредитора „Т.С.“ ЕАД, предявени с молба с вх. на СГС
№ 290996/ 20.11.2023 г.: - вземане за
получаване на сума в размер на 8 746, 32
лв., представляваща цена за потребена топлинна
енергия за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2023 г. в топлоснабден
имот - офис № 6, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„******, което вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; -
вземане за получаване на сума в размер на 1
300, 57 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
от 8 746, 32 лв., начислено за периода от 01.12.2020 г. до 14.11.2023 г., което
вземане е с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна допълнителен
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „И.“ ООД, предявени по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 25.03.2024
г. и е изменен от съда с настоящото определение.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: