Мотиви
по нохд № 54 по описа за 2015
г. на ПРС.
Подсъдимата П.В.З.
*** е предадена на съд по обвинения, за това, че:
1./ За времето от началото на 2009 г. до месец декември 2013 г., в с. С., община П.,
при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – Директор на
Основно училище „**“ в с.С., община П., е присвоила чужди пари и движими вещи на обща стойност 5 409.05 лева, собственост
на Община П., връчени в това й качество и поверени и да ги пази и управлява,
както следва:
- от получени ренти от ЗК „**“ с.
С. – 1 872,85 лева;
- от дарения от ЗК „**“ с. С. по РКО №
1015/2.11.2010 г. – 200 лева и по РКО № 1224/23.11.2011 г. – 500 лева, или общо
700 лева;
- спортни артикули по фактури №
6/19.06.2013 г. за 334,50 лева и № 5/19.06.2013 г. за 180 лева, или общо за
514,50 лева;
- преносим компютър „Асер“ и компютърни компоненти по фактури № 110 и
111/30.08.2011 г., на обща стойност 1 180 лева;
- озвучителна техника по фактура
№ 271/4.06.2012 г., на стойност 200 лева;
- сумата 540 лева, върната и от Д.Р.Н.,
като неправилно платен му годишен отпуск;
- сумата 401,70 лева, получена от
ученици от ОУ „**“ с. С. за тетрадки по безопасност на движението, заплатени
неправомерно с бюджетни средства, като присвоените пари и вещи са били внесени
и заместени – престъпление по чл. 205,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 201 и чл. 26
от НК;
2./ За времето от началото на м. юни 2012 г. до края на м. юни 2013 г., в с. С., община П.,
при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Директор на
Основно училище „**“ в с. С., община П., в кръга на службата си, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у други
лица, и с това им е причинила имотна вреда, както следва:
- на Г.С.Т. – 297 лева;
- на М.Й.М. – 108 лева;
- на С.Т.Г. – 87 лева;
- на К.Б.Ж. – 108 лева;
- на С.М.Н.
– 282 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 26
от НК.
Представителят на Районна прокуратура
Попово в с.з. поддържа обвиненията като доказани по безспорен начин, пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено
по реда на условното осъждане.
Подсъдимата П.З. се явява в с.з., дава
подробни обяснения, в които поддържа, че всички постъпили от трети лица суми в
инкриминирания период са употребени в интерес на учебното заведение и не са
присвоявани от нея, моли да бъде оправдана изцяло. Същото е становището и на
упълномощените защитници – Д.М. и М. *** от САК, които в пледоариите си пред
съда застъпват тезата, че второто престъпление е несъставомерно, а извършването
на първото деяние не е доказано нито от обективна нито от субективна страна,
поради което пледират за оправдателна присъда.
Пострадалото от престъплението по
чл.205,ал.1,т.1,вр. с чл.201 НК ЮЛ Община П. не предявява до започване на
съдебното следствие граждански иск. Такъв е предявен чрез ст.юрисконсулт К.К. с писмена молба СЛЕД започване на съдебното
следствие,при което съдът с отделно определение в с.з. от 03.06.2015 г. /л.81/
прие, че същият не може да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, поради което и на осн. чл.85,ал.3 НПК го остави без разглеждане.
Пострадалите от престъплението по чл.210,ал.1,т.3,вр. с чл.209,ал.1 НК
престъпление Т., М., Г., Ж. и Н. се явяват в с.з., не предявяват граждански иск
против подсъдимата, не желаят да се конституират като граждански ищец и/или
частен обвинител в процеса.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата П.В.З. живеела със семейството си с.С., община П., не била осъждана
и освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. По силата на
трудов договор № ЛС-2-015/10.11.2016 г. /приложен л.59, т.І от ДП/ подсъдимата
била назначена да изпълнява длъжността „Директор” на Основно училище „**” с.С.,
община П. Изпълнявала задълженията си по сключения договор до 16.07.2010 г., на
която дата същият бил прекратен на осн.чл.325, т.8 от КТ и същевременно с нея
бил сключено ново споразумение /приложено л.61/, по силата на което продължила
да изпълнява същата ръководна длъжност въз основа на спечелен конкурс. Със
Заповед № РД-07-03-006/21.12.2013 г. на Началника на РИО Търговище /приложена
л.55/ трудовото правоотношение с подсъдимата било прекратено по взаимно
съгласие, считано от 02.01.2014 г. В длъжностната характеристика на подсъдимата
като Директор на ОУ в с.С. били възложени редица задължения /виж раздел ІІІ л.
56/, между които разработването на проект на бюджет и предлагането му на
финансиращия орган за утвърждаване; отговорност за законосъобразно,
целесъобразно и икономично разпореждане с бюджетни средства; други административно-управленски,
финансови, организационни и контролни задължения.
І.т.1. Основното училище в с.С., община П. притежавало земеделска
земя в землището на същото село с обща площ от 11.590 дка, която се обработвала
от ЗК ”**” с председател св.С.Т.. Подсъдимата знаела, че училището получава
рента от тези земи като до стопанската 2008 г. ползването на земите не било
документално уредено, а получаваните и до този момент парични средства се
използвали за посрещане на текущи нужди. На 09.09.2008 г. бил сключен договор
за наем № 516 /приложен л.24,т.І от ДП/, по силата на който училището-наемодател
предоставило на кооперацията-наемател собствената си земеделска земя в общ
размер на 11.590 дка, при наемна цена в натура, респ. нейната левова
равностойност по пазарни цени. Идентични договори били сключвани всяка следваща
стопанска година – 2009 г.,
2010 г.,
2011 г.
и 2012 г.
/приложени л.26-л.33, т.І от ДП/, както
и за 2013 г.
/приложен л.19 от ЗМ, т.ІІІ/. Наемната цена била изплащана ежегодно и
получавана на ръка от подс.П.З., която я получавала с
РКО и подписи, поставени във ведомост /приложени л.21-л.26 от ЗМ, т.ІІІ/, в
размери, както следва: за 2009
г. – 240 лв.; за 2010 г. – 300 лв.; за 2011 г. – 347.70 лв.; за 2012 г. – 463.60 лв. и за 2013 г.- 521.55 лв. Общо за
инкриминираният период на училището била изплатена дължима наемна цена в размер на 1872.85 лв. /справка
л.10 от ЗМ, т.ІІІ/, като наемът за 2013 г. бил получен лично от подсъдимата на
29.11.2013г. - петък /ведомост л.26 от ЗМ,т.ІІІ/ и цялата сума била преведена
от нея по сметка на ОУ”**” още на 03.12.2013 г. /банково извлечение л.75, т.І от
ДП/. След като документите за собственост на земеделската земя били събрани
и правото на ползване от страна на ОУ било признато по съответния ред, през 2009 г. подсъдимата получила
първото наемно плащане и отишла в отдел „Образование” към Община П., за да
уточни реда и начина, по който занапред ще следва да отчита тези суми в бюджета
на училището. След проучване на наличната документация й било обяснено, че
мястото, на което са разположени земите на училището са т.нар.”бели петна”
/съгласно чл.37в,ал.7 ЗСПЗЗ/, поради което няма годно основание, въз основа на
което средствата да се внасят в приход общинския бюджет. Цитирано й било също писмо на Министерство на
образованието, с което и на осн.чл.44 от Закона за народната просвета, на
директорите на училища било давано право да разходват такива средства от наеми
за нуждите на училището както намерят за добре. При така дадените й указания
подсъдимата ежегодно разходвала получаваните средства за покриване на нуждите
на училището, които не можели да бъдат финансирани от делегирания бюджет, като
например–заплащане на разходи за почерпки за празника на училището; плащане на
лица от селото за окосяване на тревата в двора; заплащане 200 лв. на ландшафтен
архитект от гр.Ш. за изготвен от него проект за залесяване; банкети за
учителите и помощния персонал; други разходи за транспорт – разходи, за които
отчитането на които по делото липсват съответни отчетни документи.
т.2.Задълженията на директора на училището, свързани с приемане и
регистриране на получените дарения били подробно регламентирани в
чл.147,ал.1,т.1 и т.12 от ППЗНП, както в чл.11 и чл.12 от Наредба №
4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета. В
съответствие с нормативните изисквания, през 2003 г. подс.П.З.
въвела Книга за регистриране на даренията /приложена в цялост по делото/, в
която вписвала получените дарения за училището. В тази книга не били вписани
всички получени дарения и в частност липсвало отбелязване на получените ЗК”**”
с. С. парични дарения. Така, през 2010 г. УС на кооперацията взел решение да дари
на училището сумата 200 лв. в чест на деня на народните будители – 01
ноември. С РКО от 02. 11.2010 г. /приложен в
оригинал л.78 от ЗМ, т.ІІІ/ подс.З. лично получила
дарената сума от 200 лв., която не вписала в книгата за дарения, не издала на дарителя
свидетелство за дарение и ги употребила за текущи нужди на училището. По
идентичен начин, през 2011 г.
УС на кооперацията взел решение да дари сумата 500 лв. за отпечатване на
юбилейна книга /а не за издаване юбилеен вестник както се твърди от
обвинението, видно от РКО № 1224/23.11.2011 г., приложен в оригинал на л.79 от
ЗМ, т.ІІІ/. В обясненията си пред съда подс.З.
твърди, че такава книга е била отпечатана и раздадена на гостите, но
прокуратурата не ангажира доказателства в тази насока. За цялостното провеждане
на юбилея, още на 06.12.2011 г. било проведено оперативно съвещание на
педагогически персонал в училището /виж протокол №19 на л.16 от книга за оперативни
съвещания/. На него подс.З. възложила за датата на
юбилея 11.05.2012 г. различни задачи на учителите – така например на св.Т. и
св.М. било възложено издаването на книга
и вестник. Действително за същото събитие бил отпечатан и издаден и
юбилеен вестник с издател ЕТ”**Н.”***. Издаването му правомерно било заплатено
от подсъдимата с бюджетни средства на училището в размер на 500 лв. посредством
издадена от ЕТ фактура и преводно нареждане в ОББ от 27.04.2012 г. /л.29 от ЗМ,
т.ІІІ/.
т.3. В края на учебната 2012-2013 г. в бюджета на училището останали
неусвоени средства по проект „На училище без отсъствия”. Подсъдимата проучила
възможностите за допълнително разходване на тези средства и разбрала, че може
да закупи спортни екипи и обувки с тези средства, които да раздаде на учениците
в началото на следващата учебна година. На 19.06.2013 г. подс.З.
закупила и заплатила в брой 15 чифта детски обувки на стойност 180 лв. и 15 бр.
спортни екипи, включващи чорапи, потник и тениска, за които ЕТ”**А.Ф.” издал 2
броя фактури № 5 и № 6, на обща стойност 514.50 лв. /приложени в оригинал л.65
и л.66 от ЗМ, т.ІІІ/. Спортните стоки били получени лично от подсъдимата, която
ги оставила в училището, където се съхранявали до нейното напускане в края на
годината и самата тя заявява в с.з., че са били налични в склада в началото на
м.септември, когато е извършен одит от страна на св.Д.М.. (Макар и по долу съдът да анализира от
правна страна подробно всяко обвинение, намира за необходимо тук да отбележи,
че не става ясно какво всъщност е присвоила подсъдимата по това обвинение –
дали спортните екипи или сумата заплатена за тях. Това е така,
понеже не са ангажирани доказателства свързани с проверка на нейните твърдения
къде ги и оставила, а в изготвената от св.Д.М. справка от 10.12.2013 г. /л.16
от ЗМ, т. ІІІ/ е посочено, че сумата за тези екипи в размер на 514.50 лв. е по
издадени фиктивни фактури, което очевидно противоречи на показанията на издалия
ги свидетел Ф.).
т.4. През месец август 2011 г. в ОУ”**” било
получено писмо от РИО гр.Търговище, с което се указвало, че следва да бъде
закупен преносим компютър и компютърни компоненти за нуждата на училището /виж
показания на гл.счетоводител – св.Д.К., л.48 от с.з. от 29.04.2015 г./. На
30.08.2011 г. св.Д.К. като управител на „**”ЕООД издал фактури №№110 и 111
/приложени, л.92 и л.93, т.І от ДП/, а на 31.08.2011 г. същите били заплатени
по банков път със съответни преводни нареждания. Свидетелят К. заявява /л.55 от
с.з от 29.04.2015 г./, че техниката е взета от магазина, не е съставян опис за
компютърните компоненти и преносимия компютър „Асер”.
Освен това в хода на съдебното следствие бе констатирано, че върху
приложените фактури не фигурира подпис на получател, а само името на подсъдимата.
Компютърните компоненти на стойност 520 лв. били вложени в подобряване на
наличната компютърна техника, а преносимия компютър „Асер”
на стойност 660 лв. бил използван за нуждите на училището. Същият бил наличен и
описан от комисията, назначена от подс. З. да извърши инвентаризация на ДМА
през 2012 г.,
видно от Акт №1 /виж папка за
инвентаризация 2012 г./.
т.5. Отново във връзка с празника на ОУ”**”, от Община П. била
дарена сумата от 200 лв., с която на 04.06.2012 г. подс.З.
закупила от „**”ООД гр.П. с управител св.П.Х. озвучителна техника, която
получила лично и занесла в училището, а фактурата /приложена л.91 т.І от ДП/
била заплатена от дарителя Община П. В хода на съдебното следствие св.Х. /л.55/
не можа да уточни вида на закупената от подс.З.
озвучителна техника, а и в самото дело няма каквито да било индивидуализиращи я
признаци. Такива се съдържат единствено в депозираните от подс.З.
обяснения, в които заявява, че е представлявала – „… нещо като уред, към който се включват впоследствие тонколони. Само
усилвател, без тонколони…”. Озвучителната техника е била налична към края
на 2012 г.,
доколкото е била заведена под инв.№ 268 видно от направения опис /виж папка
инвентаризация ОУ 2012 г./,
въпреки противоречивите показания на членовете на комисията в с.з.
т.6. В задълженията на подс.З. като
директор на ОУ”**” влизало и това да изготвя длъжностното разписание на
персонала и утвърждаване на поименното разписание на длъжностите и работните
заплати /раздел ІІІ, т.6 от дл. характеристика, л.56
т.І от ДП/, като в тази се дейност била подпомагана технически от главния
счетоводител и касиера. Във връзка с
предстоящата лятна ваканция през 2013
г. възпитателя - св.Д.Н. подал до директора заявление с
вх.№ 372/05.06.2013 г. /приложено в оригинал на л.61 от ЗМ, т.ІІІ/, с което и
след поставена резолюция „Да!” от подсъдимата му било разрешено ползването на
49 дни платен годишен отпуск за периода 03.06.-08.08. 2013 г. и същият следвало да
се яви на работа на 09.08.2013 г. /виж и заповед № 213/03.06.2013 г., приложена
л.41 от ЗМ, т.ІІІ/. Св.Д.Н. депозирал и второ заявление /пак на л.61 от ЗМ,
т.ІІІ, с което заявил желание да ползва и неплатен отпуск за периода от
09.08.2013 г. до 31.08.2013 г. – заявление, което също било резюлирано с „Да!”
от подс.З., но поради неустановени по делото причини
не била издадена отделна заповед за ползването /според съда това не е абсолютна
предпоставка за ползване на отпуск, доколкото чл.173,ал.1 от КТ се сочи, че
отпускът се ползва от служителя с писмено разрешение от работодателя, каквото
всъщност представлява поставената резолюция/. През летните месеци на 2013 г. св.Н. ползвал разрешения
му платен и неплатен отпуск. Заплатите на персонала в ОУ за м.08.2013 г. били
изплатени на 27.08.2013 г. съгласно нареждане за масово плащане, подписано от
подс. З. и главния счетоводител, ведно със списък неразделна част към него
/приложени л.76 и л.77, т.І ДП/. В списъка за м.август неправилно бил включен и
св.Н., който получил пълната си заплата в размер на 543.83 лв. въпреки, че бил
в неплатен отпуск и не бил ходил на работа този месец. В хода на съдебното
следствие св.Н. заявява, че е върнал на подсъдимата лично цялата неправомерно
получена сума – твърдение, което тя оспорва като заявява, че св.Н. се е явил на
работа на 15.09.2013 г. и няма информация за възстановяване на тази неправилно
изплатена му сума.
т.7. Както всяка предходна учебна година, през учебната 2013/2014
г. трябвало да бъдат събрани пари от учениците за закупуване на тетрадки по
безопасност на движение по пътищата. Със задължението по събиране на средствата
били натоварени класните ръководители – свидетелите С.Т., Н.П., Г.И. и М.М.. На първата проведена за годината родителска среща
класните ръководители разяснили на родителите, че трябва да осигурят средства
за закупуване на такива пособия. Въпреки ниският им размер сумите били събирани
изключително трудно и бавно предвид ниския социален статус на семействата на
децата. В началото на м.10.2013 г. класните ръководители информирали
подсъдимата, че не са събрали от всички деца сумите за пособия. Тъй като издателството
вече било отпечатало пособията, подсъдимата решила да заплати цялата сума от
319.47 лв. с бюджетни средства. С преводно нареждане от 10.10.2013 г. издадено
въз основа на фактура № 2691, подсъдимата превела на „**” ЕООД гр.С. сумата
319.47 лв. представляваща учебни тетрадки /по опис/ по БД за учениците от 1 до
8 клас. Всички събрани от класните ръководители суми за тетрадки били
съхранявани в кабинета на подсъдимата до нейното напускане.
ІІ. През летните ваканции на 2012 г. и 2013 г от РИО гр.Търговище
организирали обучителни семинари за учители, които се провеждали в хотели в с.Р.,
община Б. Разходите на учителите за път,
престой и обучение били заплащани от бюджета на съответното учебно заведение.
Първият семинар бил проведен в периода от 03 до 05.07. 2012 г. в хотел „**” в с.Р.
Същият бил предвиден за 15 учители + 1 лектор от ОУ ”**” с.С. /виж писмо от РИО
и списък летни семинари, приложени л.80 и л.83 от ЗМ, т.ІІІ/. Съгласно дадените
от РИО указания, на фирмата- организатор „**”ЕООД следвало да бъде заплатена
сума, образувана от броя на участниците по броя на нощувките по 27 лв. всяка,
т.е. 16х3х27 лв., или общо сумата 1296 лв. С преводно нареждане от 22.06.2012
г. подс.З. заплатила сумата 1296 лв. по издадената от
„**”ЕООД фактура за организирания семинар /приложени л.229, т.ІІ от ДП/. В
съответствие с нормативните изисквания бил изготвен списък на пътуващите лица,
в който били включени както учителите така и техни близки, които също посетили
хотела по време на семинара и за които следвало да се плати отделно. Така
например св.М.М. водела сина си, за когото заплатила отделно 3
нощувки по 81 лв. и още 27 лв. за себе си, тъй като решила да остане още един
ден, като същото било положението за други нейни колеги /показания в с.з. от
25.11.2015 г., л.124/; св.К.Ж. също завела сина си в с.Р. и заплатила
същата сума /показания л.126/, като останала с впечатление, че няма нищо
нередно в това плащане, тъй като останали още една извънредна нощувка; св. С.Н.
– водел племенника си и също заплатил сумата 108 лв. Всички допълнителни
средства били предадени на ръка от свидетелите на подс.З.
и отчетени от нея в хотела в с.Р.
През 2013 г. се провел идентичен
семинар в с.Р., за финансирането на който /по получени данни от главния
счетоводител/ училището не разполагало с нужните бюджетни средства. Поради това
подс.З. първоначално решила да се изплатят от бюджета
само командировъчните на шофьора на автобуса и лектора на семинара /виж обяснения
в последното по делото с.з./. За този семинар били записани общо 11 учители от
ОУ”**”, като същият бил проведен в комплекс „**” в с.Р. в периода
16.06.-18.06.2013 г. /писмо от РИО л.81 и извлечение от е-mail, ЗМ, л.87, т.ІІІ/. Този път заплащането
било по 29 лв. на човек, или 11х3х29=957 лв. С
преводно нареждане от 13.06.2013 г. подс.З. заплатила
сумата 957 лв. по издадената от „**” ЕООД фактура за организирания семинар
/приложени л.228, т.ІІ от ДП/. На този семинар св.Г.Т. завела съпруга и
дъщеря си, за които заплатила по 3 нощувки по 29 лв., или 174 лв., както и 3
нощувки за себе си по 29 лв. /87 лв./, или общо 174+87 = 261 лв.,
която сума предоставила на подсъдимата /всъщност не става ясно как в ОА
прокуратурата е определила сумата-вреда за този свидетел в размер на 297 лв,
тъй като е очевидно, че от нея следва да се приспаднат нощувките платени за
членовете на нейното семейство в размер на 174 лв./; св.С.Т. също посетила този семинар, за който заплатила
сумата 87 лв. като й било обяснено, че е служебен семинар, но в с.з. заявява,
че не може да си спомни причината, поради която точно тази година се е наложило
заплащане /виж показания л.125/; св.С.Н. – платил своите три нощувки
общо 87 лв., както и три нощувки в размер на 87 лв. за племенника си, които дал
на подсъдимата, която го уверила, че бюджета на училището няма средства за този
семинар /показания в с.з. л.126 на гърба, като и за този свидетел не става ясно
защо прокуратурата включва и нощувките на племенника му в общата вреда/.
Непосредствено преди да напусне заемания пост в ОУ, подс.З.
установила, че всъщност нощувките на присъствалите на семинара учители са
заплатени изцяло с бюджетни средства, като в обясненията си пред съда посочва,
че всички средства, които е получила от учителите по повод провеждането на
семинара е предала на главния счетоводител и касиера – обстоятелство, което те
отричат.
През м.август 20013 г. /а не през м.юли 2013 г. както неправилно се
твърди в ОА/ в ОУ”**” с.С. бил извършен планов одит на бюджета, който продължил
около 25 дни – период, през който одитора св.Д.М. нито веднъж не се срещнала с подсъдимата,
която била в отпуск в този период. По време на одита св. Д.М.
не установила отклонение в бюджета на училището, с изключение на двете фактури
за закупуване на спортните стоки /предмет на обвинението по р.І, т.3/, но била
уверена от главния счетоводител и касиера, че допълнително ще бъде
изготвен списък на децата, които ще получат екипите след започване на учебната
година /виж показания на св.М. в ДП, л.37, т.І/. През м.декември 2013 г. св.Д.М. получила
сигнал и извършила втори нерегламентиран одитен ангажимент в периода
09-13.12.2013 г., който завършил с докладна записка до Кмета на Община П.
/приложена л. 13-л.14 от ЗМ, т.ІІІ/, а още на 10.12.2013 г. подсъдимата внесла
в касата на училището с ПКО № 25,26, 27,
28 /приложени л.52 и л.53 от ЗМ, т.ІІІ/ сумите предмет на престъплението по р.І.
Отделно и както вече се посочи по-горе преди това на 03.12.2013 г. по банков
път превела по сметка на училището и сумата 521.55 лв. за получена рента за 2013 г. /банково извлечение
л.75, т.І от ДП/. След извършване на допълнителна проверка, на
03.04.2014 г. било образувано ДП против подсъдимата за престъпление по чл.201
от НК, а впоследствие след многократно връщане на делото от наблюдаващия прокурор
на следователя за отстраняване на процесуални нарушения, на 20.02.2015 г.
подсъдимата била привлечена да отговаря за извършени престъпления по
чл.205,ал.1,т.1, вр. с чл.201 НК и по чл.210,ал.1,т.3,вр. с чл.209,ал.1,вр. с
чл.26 НК. В хода да проведеното ДП била назначена СЧЕ, извършена от в.л. Н.Н., както и допълнителна такава /приложена л.151-л.157, т.І
от ДП/, приета без възражения от страните в с.з.
Така възприетата фактическа
обстановка съществено се различава от приетата на ДП и намерила отражение в
изготвения от РП Попово обвинителен акт, като се доказва по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 14/2014 г. по
описа на ОСО в ОП Търговище писмени доказателствени средства, както и изцяло от
показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на тези депозирани
от св.Д.Н., на които съдът не даде вяра /виж и по-долу причините за това/.
Съдът не ползва като доказателство по делото и изключи от доказателствения
материал показанията на починалия в хода на съдебното следствие свидетел М.Д.В.,поради
отказ на защитата за даване на съгласие за тяхното прочитане по реда на
чл.281,ал.4,т.4 от НПК /изявления в с.з. от 25.11. 2015 г., л.128 на гърба/. След
направените уточнения съдът прие, че показанията на изслушаните в с.з.
свидетели и заключението на в.л. от изготвената в ДП СЧЕ са свързани и
издържани, относно касаещите ги обстоятелства във връзка с изясняване на
фактите, подлежащи на доказване, поради което ги кредитира изцяло. Относно
обясненията на подс.З. в с.з. съдът прие, че също
подкрепят и допълват установената фактическа обстановка, поради което и при
съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК ги
намери за убедителни и достоверни, даде им вяра изцяло, и ги постави в основата
на постановената присъда. Всъщност изключително подробните и аргументирани
обяснения на подсъдимата не са оборени от доказателствата по делото /доколкото тежестта
на доказване е на държавното обвинение/, но несъмнено допринасят за изясняване
на относимите към предмета на доказване обстоятелства, което пък от своя страна
води до оборване тезата на обвинението, а освен това изцяло кореспондира и с
останалият доказателствен материал.
Преди всичко съдът намира за
необходимо да отбележи, че безспорно положение в наказателноправната теория и
трайната практика на В/К/С е разбирането, че присвояването по см. на чл.201 от НК задължително трябва се изразява в противозаконно фактическо или юридическо
разпореждане от страна на дееца с повереното му имущество в свой или чужд
интерес. Следователно, престъплението ще бъде налице само тогава, когато
длъжностното лице се разпореди със съответното имущество, т.е. необходимо е да
се установи съществуването на такива разпоредителни действия. Съдът констатира,
че в изготвения макар и доста подробен обвинителен акт подобни обстоятелства
въобще не са изложени, а само се посочени документи, с които на подсъдимата З.
са били предадени под различна форма отделни парични суми, но без да е
упоменато какво е станало с тях впоследствие и в чия полза са били насочени или
предназначени. Липсва описание на фактически действия от нейна страна, от които
да бъде направен обоснован правен извод за това, че тя реално е извършила
присвояването по начина, изискуем в законовата норма. В хода на съдебното
следствие не се доказа, че получените от подс. З. средства са били разходвани в
неин или в интерес на трето лице. От назначената счетоводна експертиза се
констатира единствено липсата на пари в касата, която и според прокуратурата се
дължала на неправилно водено счетоводство от подсъдимата, довело до възможност
за последващо присвояване. Според този съдебен състав констатираната липса на
средства не означава, че те са присвоени от подс. З., защото не всяка липса се
базира само и непременно на извършено от дееца длъжностно присвояване или пък
винаги произтича от друго престъпление. В практиката си по идентични казуси ВКС
/виж р.№ 425/17.09.1991 г. по н.д.№ 278/1991 г. на І н.о. и р.№ 11/28.04.2010
г. по н.д.№ 659/2010 г. на ІІ н.о./ е имал възможност да се произнесе за това,
че „…поначало
само констатираната липса щета (щета с неустановен
произход) и невъзможността подсъдимият да обясни причините за тази липса НЕ Е
достатъчно основание да се приеме,че той е присвоил чуждото имущество”. В конкретният случай липсата в
касата на училището е пряко свързана с неотчитане на
поверено за управление имущество с различен произход – както например дарения,
ренти и други, но тази липса не означава задължително осъществен състав на
престъпление по чл.201 НК. В случай, че разпорежданията на длъжностното
лице, които той е извършил в свой или
чужд интерес, не са известни то няма осъществено деяние и обвинението не е
доказано категорично. Както вече се посочи по-горе липсата на средствата може
да се дължи на различни причини и поради това тя е с неизвестен произход. При
положение, че в наказателния процес не се допуска ангажиране на отговорност по
предположение /виж изрично и р. № 429/16.10.2001 г. по н.д.№382/2001 г. на І
н.о., БВКС, кн.12 от 2001г./,то в настоящия случай и след
като няма доказателства за присвояване от дееца или в полза на трето лице, не
би могло да се приеме, че констатираната липса по бюджета се дължи на извършено
от подсъдимата престъпление с правна квалификация по чл.201 НК.
Съображенията на съда за
оправдаването на подс.З. по всички обвинения включени
в състава на продължаваната престъпна дейност по раздел І на ОА не са идентични
за всички вменени й присвоявания, поради което тук е мястото и за тяхното
разграничение. Така за последната получена от подсъдимата рента за 2013 г.
в размер на 512.55 лв. съдът намира, че прокуратурата некоректно и
неправилно не е отчела, че цялата сума е преведена още на 03.12.2013 г. по
сметка на училището веднага след получаването й от ЗК”**” /виж банково
извлечение л.75, т.І ДП/. По същият начин стои въпроса с полученото
дарение /обвинението по т.2/ от ЗК”**” с. С. за сумата 500 лв. за отпечатване на юбилейна книга /а не за
издаване юбилеен вестник както се твърди от обвинението, видно от РКО №
1224/23.11.2011 г., приложен в оригинал на л.79 от ЗМ, т.ІІІ/. Съдът приема, че
такава юбилейна книга действително е била отпечатана /в този смисъл са и
възложените на св.Т. и св.М. действия по протокол № 19, л.16 от книга за
оперативни съвещания/ и бездействието на прокуратурата в тази насока не може да
бъде вменено в тежест на подсъдимата, която напълно правилно е заплатила тази
книга с парите от полученото дарение. По отношение другото дарение от ЗК”**” в
размер на сумата 200 лв. в чест на
Деня на народните будители /прието от подсъдимата с РКО от 02.11.2010г.
/оригинал л.78 от ЗМ,т.ІІІ/ съдът отчита единствено нарушение на процедурата по
регистриране на даренията, но отново не откри доказателства за извършено
умишлено разпореждане с тази сума в свой или чужд интерес.
По отношение получената рента за 2009-2012 г. /т.е. без последната сума за 2013 г./ съдът намира за
обвинението също за недоказано, тъй като от изслушаните в с.з. показания на св.С.Т.
/л.41-42 от делото/ стана ясно, а и не се оспорва от страните, че подс.З. ежегодно е получавала в брой посочените в ОА суми
като дължим наем на земеделска земя. Разбира се, подс.З.
не е отчитала своевременно тези суми, а ги е разходвала във връзка с
задоволяване на текущи нужди на ОУ, които очевидно не е могло да бъдат
обезпечени посредством бюджетни средства, тъй като просто такива средства не са
били предвидени. Разходи от този вид са например: почерпка за ежегодния празник
на училището; заплащане на лица от селото за косене на тревата в двора на
училището; дребни освежителни ремонти по сградата и оградата; заплащане на
сумата 200 лв. на ландшафтен архитект от гр.Ш. за
изготвен от него проект за облагородяване на двора /виж в т.см. показания на
св.А.Ш. в с.з., л.45 и л.46/; заплащане на банкети за учители и помощния
персонал; други разходи за транспорт – разходи, за отчитането на които по
делото липсват съответни отчетни документи. От това следва, че безспорно е
установено, че счетоводството водено в ОУ”**” под прекия надзор на подсъдимата,
е било провеждано в нарушение на нормативните изисквания за отчитане на постъпващите
финансови средства, като финансовата дисциплина и контролът върху приходните и
разходни суми са били силно занижени. Макар, че подс.З.
със своите действия, респ.бездействия- невнасяне на
средствата в касата и неотчитане с фактури или ордери
за направените разходи също е допринесла за получаването на констатираните
липси, то това не може да й се вмени като отговорност по предявеното обвинение
за присвояване. Както вече съдът имаше възможност да изясни по-горе, липсват доказателства
за извършени разпореждания с тези пари в неин или в чужд интерес, а
същевременно са налице данни, че част от тях са били връщани в ОУ под формата
на заплащане на услуги, а друга
част са разходвани за задоволяване на
битови нужди на училището. Самото получаване и държане на тези пари от подсъдимата
не осъществява състава на инкриминираното престъпно деяние, защото фактът на
документалното им неотчитане в касата или по бюджетните
сметки не означава безусловно задържане и укриване за собствени цели и лични
нужди. Подобно предположение не може да мотивира осъдителна присъда, независимо
от установените липси, които според съда дори не са определени в един конкретен
и краен точен размер, тъй като липсата сама по себе си не може да се отъждестви
с присвояване, а за последното отсъстват каквито и да е доказателства.
По отношение обвинението по т.3 свързано със закупените по проект
„На училище без отсъствие” спортни стоки на обща стойност 514.50 лв. съдът също
счете, че липсват каквито и да било доказателства за тяхното присвояване. Както
вече се посочи в мотивите по-горе спортните стоки са получени лично от
подсъдимата /виж и показания на св.А.Ф. в с.з. от 29.04.2015 г. на л.54 на
гърба/, която ги е заплатила и лично занесла в училището, където ги предала на
лице от персонала. Съдът отчете, че липсва яснота в така вмененото обвинение
какъв е предмета на присвояване – дали закупените от подсъдимата спортни екипи
или сумата заплатена за тях. Това противоречие се задълбочава от показанията на
св.Д.М., която в справка от 10.12.2013 г. /л.16 от ЗМ, т. ІІІ/ е посочила, че
сумата заплатена за тези екипи в размер на 514.50 лв. е по издадени фиктивни
/?!?/ фактури, което очевидно противоречи на показанията на издалия ги и
подписал свидетел А.Ф.. Така посоченото в писмената справка на св.М.
противоречи и на депозираното от нея в хода на ДП във връзка с извършения от
нея през м.август 2013 г.
планов одит продължил 25 дни - период, през който одитора св. М. нито веднъж
не се срещнала с подсъдимата, която била в отпуск в този период. В
показанията си пред следовател, дадени на л.37,т.І от ДП /които не противоречат
на показанията й в с.з. и не е налице основание за констатиране на
противоречие/ св.Д.М. заявява, че по време на този одит е била уверена от
главния счетоводител и касиера, че допълнително ще бъде изготвен списък на
децата, които ще получат екипите след започване на учебната година, т.е.
може да се приеме за доказано, че към този момент следващ закупуването на
спортните екипи от подсъдимата, същите са били налични на склада на училището и
този факт е бил известен на гл.счетоводител /св. Д.К./ и касиера /св.Ц.Т./,
въпреки отричането на това в с.з.
Във връзка с извършения одит от
св.Д.М. през м.август 2013 г.
съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя обвинителната теза на
прокуратурата и в частта изградена върху
обстоятелството, че подсъдимата е попълнила некоректно въпросника предоставен и
преди това, като това е индиция за нейната вина. Действително на л.58-л.59 от
ЗМ, т.ІІІ е приложен въпросник за разбиране дейността/процеса на етап
предварително проучване. На отговорите на подсъдимата в този въпросник не може
да бъде придадено правното значение, което влага прокуратурата, а именно
умишлено укриване на доказателства, сочещи присвояване на получени суми от
дарения, рента и т.н. Дейността на одитора се базира на разпоредбите на Закона
за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/, според чл.22,ал.1,т.3 от който
има право да изисква от отговорните длъжностни лица сведения, справки,
становища, документи и друга информация, необходима във връзка с одитната дейност, т.е. очевидно в случая се касае за
изискване на такава предварителна информация от одитираното училище. Съгласно
одобреният и последно актуализиран през 2009 г. от Министъра на финансите Наръчник за вътрешен одит /в 3 тома,
публикуван на интернет страницата на МФ/, по който се извършва одит в
съответствие с ЗВОПС, стандартният одитен ангажимент преминава през няколко
етапа, включващи предварително проучване, събиране на информация /обикновено
чрез интервюта и въпросници/, анализ и преглед; заключителна среща; изготвяне и
докладване на резултатите от одитния ангажимент. Слабостите и несъответствията,
дефинирани по време на одите се отбелязват в одитния доклад,като се планира и
последваща проверка,за да се определи дали са били направени корективни действия. Така посоченото показва, че
попълненият от подс.З. въпросник, респ. отговорите в
него по никакъв начин не могат да подменят характера и същността на действията
по одита в този начален етап – а именно спомагателна дейност улесняваща
работата на одитора впоследствие.
По отношение идентичните като характер обвинения т.4 и т.5 от ОА
касаещи съответно липсата на преносим компютър „Асер”
на стойност 660 лв., компютърни компоненти на стойност 520 лв. /или общо 1180
лв./, закупени на 30.08.2011 г., и липсата на озвучителна система на стойност
200 лв. закупена на 04.06.2012 г. съдът не откри нито едно доказателство,
уличаващо подс.З. в тяхното присвояване. Налице са
единствено пространно развити и неясно защо поддържани в хода на съдебното
следствие голословни твърдения на прокуратурата, които се опровергават напълно
от събраните доказателства. Извън обстоятелството, че прокуратурата за пръв път
в с.з. забеляза, че върху приложените /л.92 и л.93, т.І от ДП/ фактури № 110 и
№ 111 от 30.08.2011 г. липсва подпис на подсъдимата, то липсва каквато и да
била друга взаимовръзка между тяхното закупуване и последващото им
„присвояване”. От показанията в с.з. /л.127/ на св.Д.П. – учител по математика,
физика и информационни технологии в ОУ става ясна процедурата,по която са
закупувани компютърни компоненти в училището и тя по принцип е инициирана от
учителя с искане до директора за закупуване на нужната периферия /в т.ч. мишки,
клавиатури и т.н./. Доколкото липсва опис на закупените от „**”ЕООД компютърни компоненти и подпис на
подсъдимата като техен получател, очевидно е затруднението й за разбере
обвинението в тази част. По подобен начин стои въпроса и с преносимият компютър
„Асер” /неизвестен модел/, на който не е бил поставян
инвентарен номер, както и не е налице нито едно доказателство свързващо
подсъдимата с неговото реално ползване, за да може да й се вмени и неговото
присвояване. Точно обратното – през 2012 г. определена от подс.З. комисия включваща като членове свидетелите Ст.Н.,
Д.Х. и Г.Н. е установила при извършената инвентаризация в училището и актив
записан под пореден № 8 – 1 бр. „лаптоп” на стойност 660 лв. /виж приложена
папка за извършена инвентаризация за 2012 г. и приложения в нея инвентаризационен опис
№ 1/, т.е. предвид посочената стойност може да се направи обоснован извод, че
става дума именно за инкриминирания лаптоп „Асер” закупен
през предходната година. Същата комисия е установила като налична /записана под
№ 268/ и озвучителната система, предмет на престъплението по т.5, закупена с
дарената от Община П. сума в размер на 200 лв. /по фактура приложена л.91 т.І
ДП/. Тук отново липсват каквито и да било индивидуализиращи признаци, по които
същата може да се определи като марка, цвят, размери и т.н., липсват и
доказателства за това на кого е възложено нейното отговорно пазене.
Единствените доказателства за нейния вид са отново обясненията на подс.З., в които тя заявява, че озвучителната система е
представлявала „… нещо като уред, към
който се включват впоследствие тонколони. Само усилвател,без тонколони…”, но
също не са налице други доказателства подкрепящи тезата на прокуратурата, че тя
също е била присвоена от подсъдимата.
По отношение обвинението по т.6 свързано с присвоената заплата на
учителя Д. Н. съдът отчете две противоречиви и взаимно изключващи се версии. От
една страна това са обясненията на подс.З., в които тя
подробно описва действията си по получаване на заявленията за отпуск от страна
на персонала, произнасянето по тях и последващото изплащане на трудовите
възнаграждения. Подс.З. твърди, че при нея е
постъпило заявление от св.Н. за ползване на неплатен отпуск, на което е
поставила резолюция „Да!”, но няма информация за това дали този възпитател е
ползвал разрешения отпуск, респ. дали е бил на работа. Обяснението й за
неправилното изплащане на заплатата му за м.08.2013 г. е свързано с
обстоятелството, че платежните нареждания се изготвят от касиера и се подписват
от нея и главния счетоводител, като тя няма обективна възможност да преценява
доколко е правомерно изплащането на трудовото възнаграждение за съответния
месец за всяко лице от ОУ. Съдът изцяло споделя и намира за законосъобразни
тези твърдения на подсъдимата, които в никакъв случай не могат да бъдат
преценявани като защитна версия. Всъщност акцентът за правилното решаване на
казуса неправилно се поставя върху начина на изплащане на недължимото трудово
възнаграждение, тъй като много по-важен е отговорът на въпроса за начина на
връщането му и евентуалното участие на подс.З. в този
процес.
В показанията си пред съда св.Н.
/виж протокол за с.з. л.42-л.43/ заявява че след като се е върнал от отпуск
/очевидно в началото на м.09.2013 г./ -
„…отидох в счетоводството и им казах, че ми е преведена цялата заплата и те ми
отговориха, че трябва да се разбера с директорката. След това вече не си
спомням. С директорката проведох разговор, че трябва да върна парите. На
другият ден ги върнах 500 и няколко лева. Дадох й ги на ръка, лично в дирекцията…
никой друг не присъства. Тя каза, че е станало някакво недоразумение и трябвало
да върна тези пари…”, а на конкретните въпроси за защитата защо е върнал
парите точно на директора допълва „…бях
помолен от директора, тъй като не ми е минавало през главата, че тези пари може
да не бъдат върнати по сметка на училището…”. Съдът не дава вяра на така
депозираните показания на св.Н., като намира, че същите остават изолирани и
неподркрепени от останалия приобщен доказателствен материал. Показанията на св.Н.
оставят първоначално впечатление за изчерпателност, но не и досежно въпросите,
предмет на доказване в настоящия процес. Свидетелят отговаря уклончиво относно
времето и мястото, където е върнал парите на подсъдимата, провежданите с нея
един или повече разговори, и много удобно е да заяви, че не е имало свидетели
на предаването им. Провеждането на предварителен
разговор със служителите от счетоводството по повод неправилно получената от
св.Н. заплата за м.08.2013 г. не се доказва от техните показания.
Така например, св.Д.К. /гл.счетоводител/ заявява пред съда /л.48 на гърба/ - „Н. си беше пуснал отпуски…Когато започнахме
да правим заплатите, на касиерката й било казано, че трябва да го водим на
работа, тъй като работим по проекти. Вече след като станаха тези неща
разбрахме, че са му поискани парите. Н. е върнал заплатата си на директора”, а
при повторния си разпит в отговор на защитата
/с.з. л.141/ допълва – „…започнахме
да правим заплатите, няма заповед за неплатен отпуск, касиерката отива при
директорката и пита какво да правят Н.. Директорката казва, че Н. се води на
работа…”. Липсата на провеждан предварителен разговор относно начина на
връщане на парите ясно проличава и в показанията на св.Ц.Т. – касиер в
училището, която в хода на съдебното следствие /протокол с.з. л.51 на гърба /
заявява, „…когато се върна от отпуск Н.
през м.септември ме срещна в коридора и ме пита защо има цяла заплата. Аз му
отговорих, че така са ми наредили. И до там спряха нещата. Разминаваме се по
коридора без да си говорим, сърдит…установихме , че се сърди защото ние сме
допуснали грешка…бил привикан от г-жа З. и тя му казва, че неправомерно
счетоводството са начислили заплатата и той трябва да я върне…Редно е първо в
касата,ордер, представя парите и ги връща, но
ние това нещо не го знаехме. Научихме го от него…той заяви, че е върнал
тези пари на директорката, даже и платеният отпуск е върнал /!?!/…”. Коректно
цитираните от съда показания на св.К. и св. Т. сочат на едно отново неправилно
действие на подс.З. относно начина на оформяне на
документацията във връзка с ползване на отпуск, но по никакъв начин това не
води до извод за присвояване на сумата 540 лв. Обвинението в тази му част
очевидно се базира изцяло на предположения, което е процесуално недопустимо,
защото е лишено от убедителна доказателствена основа. Наказателната отговорност
не може да се носи по предположение и ако съдът се позове на така изградената
обвинителна теза, то той несъмнено би нарушил забраната по чл.303,ал.1 от НПК. Според
съда е напълно възможна и реална хипотезата, при която след като св.Н. е видял
в сметката си неправилно получената сума да я е изтеглил и употребил за свои
лични нужди, а след това да е съчинил историята по нейното „лично предаване” на
подс.З.. Ето защо съдът намери показанията на св.Н.
за неубедителни и недостоверни, поради което ги изключи от доказателствения
материал като негодни да бъдат ценени.
По
отношение последното обвинение по раздел І,т.7 от ОА свъзрано с
твърдения за неправилно разпореждане с
бюджетни средства /за каквото впрочем има създадена специална разпоредба по
чл.254а,ал.1 НК/ съдът също не откри доказателства, от които да се установи
извършено престъпно присвояване на средства в размер на 401.70 лв., които подс.З. е събрала от учениците в ОУ за закупуване на
тетрадки по безопасност на движението. Представителят на РП Попово в хода на
съдебните прения /л.154 на гърба/ очевидно сам осъзнава недоказаността на това обвинение
и без да го оттегля заявява, че не би се противопоставил съдът да оправдае
подсъдимата по него. В тази й част обвинителната теза отново не получава
нужната доказателствена подкрепа, тъй като изслушаните в с.з. класни
ръководители, които са събирали средствата - свидетелите С.Т., Н.П., Г.И. и М.М. изцяло потвърждават депозираните в с.з. обяснения на
подсъдимата. В тях тя посочва – „… Учителите
зададоха въпроса какво да се прави и се прие такъв вариант да се плати с
бюджетни средства, след което се възстановят парите по бюджета на училището.
Така се постъпи, дадоха се тетрадките, започнаха да работят децата. При мен класни ръководители идваха до
началото на м.декември, почти не беше събрана цялата сума до края, до
напускането ми. И средствата, които бях събирала тогава, стояха в
дирекцията, в едно чекмедже”, т.е. отново не са доказани каквито и да било
умишлени разпоредителни действия на подсъдимата със събраните средства, респ.
заплащането на тетрадките с бюджетни средства е станало със съгласие на всички
учители по посочения по-горе начин.
Преди всичко следва да се
отбележи, че възприетата от прокурора правна квалификация касаеща обвинението
по чл.210,ал.1,т.3,вр. с чл.209,ал.1 НК несъмнено не е произволна, а са базира
на материалите от ДП. Според съдебният състав, начинът по който в обвинителния
акт е описана престъпната деятелност на подс.З.
свързана с твърдението за получаване без правно основание на чуждите пари, е
лишена от правна логика. Престъплението по чл.209,ал.1 НК винаги предполага два
предмета от обективна страна – измаменото лице и ощетеното имущество, което
имущество първоначално се намира у измамения и той има право да се разпорежда с
него. В обстоятелствата част на ОА се твърди, че подс.П.З.
умишлено е създала у пострадалите Т., М., Г., Ж. и Н. неправилна представа – за
семинара 2012 г.
свързана със заплащане на трета нощувка, а за семинара през 2013 г., че няма предвидени
бюджетни средства за заплащането му от страна на училището. Вследствие така
създадените неправилни представи всеки от пострадалите е заплатил различна сума
лично на подсъдимата, която се е разпоредила с нея причинявайки им имотна
вреда.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства преди всичко категорично установяват, че изчисленията
на вредите от „измамата” извършена от подсъдимата са най- малкото произволни,
неправилни и некоректни. Така например и както вече съдът посочи по-горе, не се
спори, че всички посочени като пострадали лица са водели придружител със себе
си на тези семинари. През 2012
г. св.М.М. е водела сина си, за когото заплатила отделно
3 нощувки по 81 лв. и още 27 лв. за себе си, тъй като решила да остане още един ден, като същото било
положението за други нейни колеги /виж показания в с.з. от 25.11.2015 г.,
л.124/; св.К.Ж. също завела сина си в с.Р. и заплатила същата сума /показания
л.126/, като останала с впечатление, че няма нищо нередно в това плащане, тъй като останали още една извънредна
нощувка; св.С.Н. – водел племенника си и също заплатил сумата 108
лв. Не се спори от страните по делото,че всички допълнителни средства били
предадени на ръка в брой от свидетелите на подс.З. и
след като тези лица са ползвали услугата по настаняване и изхранване в хотела в
с.Р., то очевидно за 2012 г.
обвинението изначално несъставомерно и това е следвало да бъде преценено от
държавното обвинение при изготвяне на обвинителния акт.
По отношение семинара проведен в
с.Р. през 2013 г. обстоятелствата
макар и сходни разкриват известна специфика. На този семинар св.Г.Т.
завела съпруга и дъщеря си, за които заплатила по 3 нощувки по 29 лв., или 174
лв., както и 3 нощувки за себе си по 29 лв. /87 лв./, или общо 174+87 = 261 лв.,
която сума предоставила на подсъдимата /отново не става ясно как в ОА
прокуратурата е определила сумата-вреда за този свидетел в размер на 297 лв,
тъй като е очевидно, че от нея следва да се приспаднат нощувките платени за
членовете на нейното семейство в размер на 174 лв., и евентуално може да се
поддържа вреда до размер 87 лв./; св.С.Т. също посетила този семинар, за който заплатила
сумата 87 лв. като й било обяснено, че е служебен семинар, но в с.з. заяви, че
не може да си спомни причината, поради която точно тази година се е наложило
заплащане /виж показания л.125/; св.С.Н. – платил своите три нощувки за
общо 87 лв., както и три нощувки в размер на 87 лв. за племенника си, които дал
на подсъдимата, която го уверила, че бюджета на училището няма средства за този
семинар /показания в с.з. л.126 на гърба, като и за този свидетел не става
ясно защо прокуратурата включва и нощувките в размер на 87 лв. за племенника му в общата вреда/.
За да бъде призната за виновна в
извършване на наказателно-правна измама /дори и в съществено редуциран размер
на имуществените вреди/ би било необходимо доказването на няколко групи обстоятелства, а именно: подсъдимият умишлено и с конкретни действия да е въвел в
заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му
извърши някаква услуга, без да има намерение и възможност да изпълни поетия
ангажимент, и поемането му да е единствено с цел да набави за себе си имотна
облага.
В резултат именно на тези негови действия пострадалият
трябва
да е мотивиран да извърши определено имуществено
разпореждане в полза на дееца. След задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност съдът прие, че цялото поведение и действия на подс.З. са били насочени и пряко свързани с обективна
възможност да осигури участие на учителите от ОУ с.С. в провежданите семинари в
с.Р. Безспорно е, че през 2012
г. и 2013
г. тези семинари са били проведени, на тях са
присъствали свидетелите посочени като пострадали по-горе, които са получили
услугата, която им е била обещана. По съвсем друг начин би стояло обвинението,
ако се твърдеше, че с поведението си подс.З. е
ощетила бюджета на училището, респ. бюджета на Община П., но доколкото такива
доводи не се сочат, съдът ги посочва само за процесуална прецизност и пълнота.
Не е налице и особената причинна връзка между деянието на подс.З.
и настъпилият конкретен престъпен резултат за всеки от пострадалите. Липсва
причиняване на вреда у тези лица, още повече е изключено такава вреда да се
претендира като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от
всеки от тях-разпореждане, което пък да е пряко следствие от неправилната
представа, създадена у всеки от пострадалите посредством начина, посочен в
обвинителния акт и поддържан в хода на съдебното следствие.
Ето защо и с оглед на изложеното по-горе,
при извършен детайлен анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие
че липсват убедителни доказателства за това, че подсъдимата П.В.З. е
осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпления
субсумирани от правните норми на чл.205,ал.1,т.1,вр. с чл.201 и чл.26 НК и
чл.210,ал.1,т.3,вр.с чл.209,ал.1 и чл.26 НК за извършването на които е
предадена на съд. Посредством разпоредбата на чл. 102 от НПК законодателят е
очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в
процеса, като на първо място е поставено „доказване
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това
доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК и
изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не
почиват на предположения. Извършеният детайлен анализ на доказателствена
съвкупност напълно разколебава обвинението срещу подсъдимата, защото води до
изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда. Тя трябва да се
основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на
извършване на деянието по начин, изискуем от чл.303, ал.2 от НПК. Ето защо, при тези доказателствени източници и в изпълнение на
процесуалното си задължение по чл. 304 НПК
първостепенният съд прие, че единственият законосъобразен изход е оправдаването
на подсъдимата П.З.. Съдът намери, че всички процесуални средства за
доказване на обвинението са изчерпани, като не се установи по безспорен начин,
че подс.П.З. е осъществила вменените й престъпни
деяния, поради което я призна за невиновна и я оправда по повдигнатите две отделни
обвинения.
Предвид изхода на делото, на осн.чл.190, ал.1
съдът се произнесе по въпроса за направените разноски, като постанови същите в
размер на 350 лв. за в.л. /в т.ч. 250 лв. от ДП и 100 лв. от съдебната фаза/ да
останат за сметка на държавата. Съдът се произнесе и по въпроса за разпореждане
с веществените доказателства /документи и книги подробно описани в присъдата/
като постанови да бъдат върнати на ОУ”**” с.С., общ.П. след приключване на
делото.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: