Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155
гр. Свищов, 21.12.2012 год.
Свищовският районен съд в публично заседание на 28.11.2012 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДИАНА РАДЕВА
при секретаря А.Е., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 160 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взема предвид:
Обективно съединени искове по
чл.127,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Ищецът Д.Б.А.
*** твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. По време на брака сключили
договор за кредит с „Уникредит Булбанк” клон Свищов като месечната анюитетна
вноска по него била 708,48 лева. Двамата се задължили по договора като
солидарни длъжници. След фактическата им раздяла през м. май 2011 г.
ответницата отказала да обслужва дълга, въпреки, че и била отправена и
нотариална покана за това. Ищецът сам внесъл вноската на 20.05.2011 г., както и
вноските, считано от м.юни 2011 г. до м.януари 2012 г. С влязло в сила съдебно
решение бракът между страните бил прекратен с развод на 09.02.2012 г., като
считано от тогава ответницата започнала да плаща припадащата и се част от
месечните анюитетни вноски. Твърди, че по време на фактическата раздяла е
дължал половината от месечната анюитетна вноска и че вместо това е заплащал
цялата сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
плати сумата от 3188,16 лева представляваща припадащата се част от задължението
по договор за кредит от 18.04.2005 г. към „Уникредит Булбанк” клон Свищов, за
м. май 2011 г.- м.януари 2012 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от просрочието до окончателното изплащане.Претендира и сумата
от 149,56 лева представляваща мораторна липхва за забава върху главницата от
3188,16 , считано от деня на нотариалната покана -14.06.2011 г. до предявяване
на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призован не се
явява.Представлява се от адв.Б.Г. от ВТАК, който поддържа исковата молба.
Ответницата С.А.К. редовно
призована не се явява и не се представлява към датата на устните състезания. В
писмен отговор на исковата молба и в първото съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв.Г. оспорва исковата молба в частта и досежно
дължимостта на първата анюитетна вноска и претенцията за присъждане на
мораторна лихва. Претендира разноски.
След като
взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за
изясняването на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно в отношенията между
страните, че двамата са били съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с
влязло в сила съдебно решение №8 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 445/2011 г. на СвРС. По време на брака страните са
изтеглили банков кредит от „Уникредит Булбанк” АД гр.Свищов, с договор № 069 от
18.04.2005 г. като двамата са се задължили като солидарни длъжници. Месечните
анюитетни вноски е следвало да се заплащат на 20 –то число от месеца. Не се
спори, че преди влизане в сила на бракоразводното решение страните са били във
фактическа раздяла, считано от 10.05.2011 г. По делото е изслушан като свидетел
синът на страните Р. А.. Той твърди, че на 10.05.2011 г. внезапно решили с
майка му да напуснат жилището, като при това тя била подготвила пари за погасяване на месечната вноска за м.май. Не
е броил сумата, но имало банкноти от по 50 лева и от по 100 лева. През това
време се прибрал баща му, скарали се , той и майка му напуснали жилището, а
парите останали в къщата.
По делото бе изслушана съдебно
счетоводна експертиза, заключението на която е, че върху главницата от 3188,16
лева представляваща половината от месечните погасителни вноски за м.май 2011 г.
до м.януари 2012 г. при месечна
погасителна вноска от 708,48 лева дължимата лихва за забава е в размер на
149,73 лева за периода от 18.04.2011 г. до 05.03.2012 г.
От приетото като доказателство
удостоверение издадено от „Уникредит Булбанк” клон Свищов се установява, че по
договор за кредит от 18.04.2005 г. Д.Б.А. е внасял месечните анюитетни вноски в
размер на по 708,48 лева, считано от м.май 2011 г. до м.януари 2012г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.127,ал.2 от ЗЗД е процесуално допустим.По същество е
основателен.
Съгласно чл.127,ал.2 от ЗЗД
всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу
останалите длъжници за разликата .В производството ищецът следваше да докаже,
че двамата с ответницата са били солидарно задължени по договора за кредит и че
той за претендирания период е заплащал сам погасителните вноски. От своя страна
ответницата следваше да докаже, че е платила месечната анюитетна вноска за
м.май 2011 г. Не се оспорва от ответницата и ищецът доказа, че двамата са били
съпрузи, че са се задължили като солидарни длъжници по договор за кредит от
18.04.2005 г. ,че месечните вноски по него са били с падеж 20-то число на
месеца и размер 708, 48 лева . Ответницата признава иска за дължимите
припадащите се суми от нея за периода м.юни 2011 г.-м.януари 2012 г. като не
спори, че същите са били внасяни само от ищеца.Ответницата твърди, че не дължи
сумата за м.май 2011 г., тъй като при напускането на жилището със сина и св.Р. А. е оставила в дома им
сумата от 710 лева за погасяване на вноската по кредита. Св.Р. А. потвърждава
изложеното от нея, но не може да заяви колко точно пари е оставила майка му,
само знае, че е имало банкноти в купюри
по 100 и 50 лева. Съдът намира, че
твърдението на ответницата е недоказано. Това е така, тъй като е налице писмено
доказателство-издаденото от банката удостоверение, че ищецът по собствена
сметка е внесъл месечната вноска за
м.май 2011 г. От друга страна твърдението на ответницата, че е оставила 710
лева при напускане на дома се подкрепя само от
показанията на св.Р. А.-син на
страните, за който е известно, че е в изключително влошени отношения с баща си ,
за което има данни в приложеното гр.д. № 402/2011 г. на СвРС заведено от
ответницата и св.Р. А. срещу Д.А. по
Закон за защита от домашното насилие. Самият Р. А. не твърди по категоричен начин каква точно
сума е оставила майка му. Тъй като ответницата не може да докаже по безспорен
начин твърдението си, съдът намира, че тя дължи припадащата и се част от
месечната вноска и за м.май 2011 г. и иска като основателен следва да се уважи
изцяло. Следва да се осъди ответницата да заплати сумата от 3188,16 лева
главница, представляваща припадащата се част от дължимите месечни анюитетни
вноски за периода от м.май 2011 г. до м.януари 2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 05.03.2012 г. до окончателното изплащане.
След като е уважен иска по
чл.127,ал.2 от ЗЗД съдът намира, че е основателна и претенцията на ищеца за
присъждане на мораторна лихва върху сумата за периода от деня на получаване от
ответницата на нотариалната покана-
14.06.2011 г. до завеждане на иска. Според заключението на ВЛ дължимата сума е
149,73 лева, но тъй като претенцията е за 149 ,56 лева иска следва да се уважи
така, както е предявен.
При този изход на делото ответницата на
основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати направените от
ищеца разноски, които съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК възлизат на 951,53
лева- ДТ в размер на 171,53 лева, адв.възнаграждение в размер на 700 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 80 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.К.
с ЕГН ********** *****,*************** да заплати на Д.Б.А. с ЕГН **********
*** сумата от 3188,16 /три хиляди сто осемдесет и осем лева и
16 ст./ главница, представляваща припадаща се част от дължимите месечни
анюитетни вноски в размер на 708,48 лева месечно по договор за банков кредит от
18.04.2005 г. за м. май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2011 г. и м.януари 2012 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 05.03.2012 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.А.К. с ЕГН ********** ******************* да заплати на Д.Б.А. с ЕГН ********** *** сумата от
149,56 /сто четиридесет и девет лева и 56 ст./ мораторна лихва върху главницата,
считано от 14.06.2011 г. до 05.03.2012 г.
ОСЪЖДА С.А.К. с ЕГН ********** ***************** да заплати на Д.Б.А. с ЕГН ********** ** сумата от
951,53 /деветстотин петдесет и един лева
и 53 ст./ направени по делото разноски..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Велико Търново
, чрез Районен съд Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: