№ 209
гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500457 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Р. В. С. от
гр. Севлиево, подадена чрез адв. В. К., против решение № 148/13.06.25г.,
постановено по гр. д. № 854/23г. на ОС-Добрич, с което са отхвърлени
исковете й срещу В. Д. И. от гр. Д., за осъждане на ответницата да й заплати
сумата от 64 000 лева, съставляваща дължимо възнаграждение за строително-
ремонтни работи по договор за основен ремонт на недвижим имот в гр. С., ул.
„* * * *“, № * с дата 25.05.2022г., както и сумата от 3 825.21 лева,
съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение, в размер на законната лихва върху него, считано от 01.07.2023г.
до 11.12.2023г.; и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответницата
сумата от 1 554.50 лева – разноски за вещи лица и сумата 7 291.20 лева –
адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство.
Претендира се отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно
и уважаване на предявените искове. Счита се, че от събраните по делото
доказателства не се установяват предпоставките (изяснени чрез уеднаквяване
на съдебната практика с ТР № 5/14г. по т. д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС) за да
се приеме, че процесният договор от 25.05.22г. е недействителен на осн. чл. 40
от ЗЗД. Поддържа се, че при подписването на договора, дъщерята на
ответницата, като нейна представителка, и ищцата, не са действали с
намерение да увредят представляваната ответница. В тази връзка са
приведени подробни съображения, основани на събрани по делото
1
доказателства – при закупуването на имота ответницата В. го е огледала, а
дъщеря й Ем. е дала на майка си 26 000 лв. лични средства за заплащане на
част от покупната цена, тъй като намерението на ответницата е било имотът
да бъде оставен на Ем. и на нейната дъщеря М. (внучка на ответницата);
ответницата е знаела за планираните ремонти на закупения имот (както за
тези, описани в договора за покупката на имота, така и за допълнителните
ремонти) и многократно е посещавала имота по време на ремонтните
дейности, без да е изразявала несъгласие с тях; възлагането на ремонта с
процесния договор е на същия изпълнител, избран от самата ответница при
закупуването на имота – в лицето на ищцата. Освен това представителят на
ответницата (дъщеря й Ем.) не е имала и мотив да договаря във вреда на
майка си, имайки предвид плащането на част от покупната цена на имота с
пари на Ем., както и очакването имотът да се ползва от самата нея и от
нейната дъщеря М.. Освен това и сключването на договора за извършване на
СМР не е във вреда, а в полза на представляваната ответница, тъй като
ремонтите повишават значително стойността на имота, а освен това някои от
ремонтите работи са били извършени безвъзмездно от изпълнителя.
Евентуални недостатъци на изпълнението на СМР биха могли да бъдат
релевирани като възражения от възложителя, но това не е станало до
подаването на отговора на исковата молба по настоящото дело. В. И. не е
възразила относно качеството на извършените и установени СМР, въпреки
направените от нея снимки и въпреки многобройните посещения на брокера
Вл. К., който е давал отчет за посещенията си, вида на имота и интереса на
потенциални клиенти. Поради това се поддържа, че на осн. чл. 264, ал. 3 от
ЗЗД е приела лично извършената от ищцата работа. Ответницата се е
възползвала от извършения ремонт като е обявила продажбата на имота за
цена, съответстваща на състоянието му след ремонта – над 92 000 – 93 000 лв.,
а го е закупила за 66 000 лв. (от които 26 000 лв., осигурени от дъщеря й Ем.),
в която е влизала и стойността на уговорените за извършване от продавача
ремонти, описани в нотариалния акт. Твърди се още, че е било допуснато
процесуално нарушение от съда, който е разпитал свидетели за опровергаване
на съдържанието на изходящи от страната частни документи, каквито
съставляват договора от 25.05.22г., количествено-стойностна сметка към него
и приемо-предавателен протокол от 14.03.23г. (в жалбата е допусната
фактическа грешка като е посочена 2022г.), което е недопустимо, съобразно
нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Ползването на тези показания от съда са
довели до материална незаконосъобразност на решението, тъй като правните
изводи са основани на недопустими доказателства. Неправилно били
анализирани експертните заключения по делото, както и съдът не е сравнявал
договорените единични цени между страните, а е установил несъответствия в
количествата, които са били остойностени на по-ниски цени и от това е
направил погрешни правни изводи. Изложени са възражения и против
заключението на основната тройна оценителна експертиза, което е било
кредитирано от съда и не е било ценено в съвкупност с останалите
2
доказателства по делото. Но дори и да се кредитира заключението на вещите
лица, то те са констатирали стойност на извършените СМР по изпълнение на
процесния договор в размер на 29 427.65 лв. с ДДС (24 523.04 лв. без ДДС), а
съдът е приел, че стойността била в размер на 22 931.12 лв. Поради това и
дори да не се уважи предявеният иск в пълния му размер, то същият се счита
за основателен за сумата от 29 427.65 лв., съответно и акцесорният иск в
съответната му част, съобразно главницата. Претендират се и разноските по
делото за двете инстанции.
В предвидения срок насрещната страна В. Д. И., чрез адв. И. С., е
депозирала отговор, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Поддържа се, че наведените в жалбата твърдения представляват превратна и
необоснована интерпретация на събраните по делото доказателства. Изложено
е, че от гласните доказателства се установявало, че ответницата отишла в
къщата на 21.11.22г. и там установила частично извършени СМР, като до м.
май 2023г. други ремонти не били извършени. Счита се за неотносимо към
предмета на спора и за недоказано по делото, че дъщерята на ответницата й е
предоставила 26 000 лв. за заплащане на част от покупната цена на имота.
Уговорената цена на СМР е многократно надвишаваща действителната
стойност на извършеното, поради което е налице обективното увреждане на
представляваната. След последното си посещение в имота на 21.11.22г.
ответницата е била възпрепятствана да го посещава от самата ищца или от
лицата, на които тя е била възложила ремонтите, както и от дъщеря си Ем. Д.,
и от наемател на имота, с когото последната е сключила договор за наем.
Възраженията против действителността на процесния договор са били
направени едва с отговора на исковата молба, тъй като едва с получаването й
ответницата е узнала за съдържанието и условията на сключения договор.
Възражения за некачествено изпълнение или количествено неизпълнение тя не
е могла да направи, тъй като не е била допускана до имота. Установено било
чрез експертно заключение по делото, че извършените СМР не съответстват
на описаното в приемо-предавателния протокол от 14.03.23г. по вид,
количество и качество, а по стойност е много по-малко. Предмет на иска е
заплащането на възнаграждение за извършена работа по процесния договор, а
не овъзмездяване на неоснователно обеднилата се страна, поради което и
становището за увеличена стойност на имота няма отношение към предмета
на делото. Предвид характера на приемо-предавателния протокол като частен
документ, то оспорването на неговото съдържание е допустимо от страните и
могат да се използват всички доказателствени средства. Съдът не е допуснал и
процесуални нарушения, тъй като е анализирал всички доказателства по
делото и е изложил съображения защо кредитира заключението на
допълнителната тройна СТЕ, чиито констатации се различават съществено от
записванията в приемо-предавателния протокол. Правилно е било приетото от
съда, че тъй като ищцата не е била регистрирана по ДДС, то и следва да се
възприеме посочената от експертите стойност на изпълнените на място СМР
от 22 931.12 лв. (20 846.47 лв. + 10% печалба за строителя). Експертите обаче
3
са посочили, че изработеното от ищцата не може да служи по обичайното си
предназначение, поради което на ищцата не се дължи никакво
възнаграждение. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. пред настоящата инстанция изразените във въззивната жалба и в
отговора й се поддържат чрез процесуалните представители на страните.
В депозирана писмена защита от адв. С., като представител на
въззиваемата страна, се поддържа, че уговореното възнаграждение с
процесния договор от 25.05.22г., в размер на 64 000 лв., което е три пъти по-
високо от пазарния размер на възнаграждението от извършените от
изпълнителя работи – в размер на 22 931.12 лв. (формиран като пазарна
стойност на разходите и начислена печалба). Представителят на възложителя
(дъщерята на ответница) е имала личен интерес къщата да бъде ремонтирана,
средствата за ремонта да бъдат за сметка на майка й, която да не може да
продаде имота, вкл. и защото част от средствата за закупуването му са били
заплатени от дъщерята. Към това следва да се добавят и влошените
отношения между ответницата и дъщеря й и съществувалите по същото време
близки отношения на представителката на ответницата с ищцата С. и с Ал. С.
А., който е съжителствал с последната (дъщерята на ответницата Ем. по
същото време е продала на С. четири недвижими имота, принадлежали на
малолетната й дъщеря). Сочи се, че са налице всички предпоставки на нормата
на чл. 40 от ЗЗД, тъй като е налице увреждане на възложителя и
споразумяване на представителя му и насрещната страна във вреда на
представляваната страна, поради което процесният договор е недействителен.
Евентуално, ако се приеме договорът за действителен, то от една страна
изпълнените на място СМР са на стойност 22 931.12 лв. с начислена 10%
печалба, а от друга страна, според експертните заключения, изработеното не
може да служи по обичайното си предназначение. Независимо от
подписването на приемателен протокол от представителя на ответницата на
14.03.23г., представляваната може да оспори частния свидетелстващ документ
и чрез експертните заключения по делото е било установено, че извършената
работа не може да служи по предназначение, поради което и възнаграждение
за извършването й не се дължи. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение, ведно с присъждане на разноски.
За да се произнесе по предмета на въззивното производство съдът
съобрази следното:
Исковото производство е образувано въз основа на предявената на
20.12.23г. (датата на пощенското клеймо) искова молба от Р. В. С. против В. Д.
И. за заплащане на сумата от 64 000 лв. като възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи (СМР) по договор от 25.05.22г., както и сумата
от 3 825.21 лв., представляваща законна лихва върху горната сума за периода
от 01.07.23г. до 11.12.23г. Наведените твърдения от ищцата са били, че
процесният договор от 25.05.22г. е бил сключен между страните, като
ответницата е била надлежно представлявана от дъщеря си Ем. Д. Д. и със
същия е било възложено извършването на СМР в имота на И., находящ в гр.
4
С., ул. „* * * *“, № *, представляващ дворно място с площ от 257 кв.м., ведно с
построената в същото жилищна сграда на един етаж с идентификатор
65927.501.800.1, със ЗП от 84 кв.м., състояща се от коридор, 3 стаи,
изолационно преддверие с килер и баня, стълбище за маза и четири избени
помещения, както и постройка на допълнително застрояване на един етаж, с
идентификатор 65927.501.800.2, със ЗП от 22 кв.м. Твърдяло се е, че ищцата
чрез своя строителна бригада е извършила следните СМР:
1. Почистване и извозване на отпадъци – общо отработени 1 200 часа за 5
човека, за което е платено 9 600 лв.
2. Извозване и съхранение на отпадъци в собствен имот в с. Б. със собствен
камион и самосвал – 72 курса на стойност 8 640 лв., както и с микробус –
65 курса на стойност 3 900 лв.
3. Доставка и поставяне на 270 кв.м. каменна вата – 4 730 лв.
4. Доставка и поставяне на 100 кв.м. влагоустойчив гипсокартон 12.5 мм на
конструкция на тавани – 8 000 лв.
5. Доставка и поставяне на 170 кв.м. влагоустойчив гипсокартон 12.5 мм на
конструкция на тавани – 10 300 лв.
6. Доставка и поставяне на 36 кв.м. австрийска ламперия за тавани с
подложни нивелиращи летви – 5 400 лв.
7. Поставяне на дограма на долния етаж и санитарните помещения и
обръщане на прозорци – 4 000 лв.
8. Закупуване, доставка и монтаж на 3 бр. интериорни врати – 2 700 лв.
9. Замазка на плоча 60 кв.м. – 3 600 лв.
10. Доставка и монтаж на 30 кв.м. плочки и доставка на лепило и лайсни –
3 010 лв.
11. Почистване, къртене и извозване на строителни отпадъци – 120 лв.
Посочено е било, че извършената работа е била надлежно приета чрез
приемо-предавателен протокол от 14.03.23г., подписан от страните без
забележки, с който бил уговорен падеж за плащането – 30.06.23г. (различен от
първоначално уговорения с договора - 01.01.23г.). Преди подписването на
протокола ищцата е изпратила покана за плащане, получена от
представителката на ответницата на 10.03.23г.
В депозирания отговор на исковата молба ответницата е оспорила
исковете по основание и размер. Посочила е, че описаният имот в гр.
Севлиево, тя е закупила от ищцата с договор за покупко-продажба от
16.12.21г., оформен с нотариален акт, за сумата от 66 000 лв. В тази цена се
включвали и ремонтни работи, които е следвало да се извършат от продавача
С., а именно: изолиране с фибран на таваните на всички помещения в
жилищната сграда, подмяна на дограмата на 3 бр. прозорци с 5-камерна ПВЦ
5
дограма с посочена марка, обръщане на прозорците, боядисване и поставяне
на ламиниран паркет с дебелина от 8 мм в трите стаи и смяна на ВиК
инсталацията в банята. Посочено е, че до средата на 2022г. дъщерята на
ответницата - Ем., е живяла в гр. С., първоначално с бащата на детето си М..
На *г. бащата на детето внезапно е починал. Тъй като детето М. страда от
диабет и е с 80% инвалидност, то има нужда от постоянни грижи, поради
което ответницата е решила да се погрижи за внучката си. Дъщеря й Ем. я
информирала, че се продава къщата на ищцата и така се стигнало до
сключването на договора да продажба със задължението на продавачката да
извърши уговорените в нотариалния акт СМР. Тъй като ответницата живее в
гр. Добрич, упълномощила дъщеря си да я представлява във връзка с
уговорения при продажбата на имота ремонт, с нотариално заверено
пълномощно от 19.01.22г. В периода 23.05-25.05.22г. ответницата е посетила
дъщеря си в гр. С., но последната не я е уведомила за сключване на процесния
договор за СМР от 25.05.22г. През м. юли 2022г. Ем. с дъщеря си се
преместила да живее в гр. Добрич при майка си и започнала да я убеждава да
продаде имота си в гр. Севлиево на Ал. С. (мъжът, с когото ищцата живеела и
имали общо дете) за сумата от 30 000 лв. Ответницата отказала и се свързала с
агенция за недвижими имоти в гр. Севлиево, за да потърси продавач. На
21.11.22г. ответницата, придружена от мъжа, с когото живее – И. Цв. и от брат
си Ив. Ив., посетили имота в гр. Севлиево, при което установили, че само част
от уговорените с нотариалния акт СМР били извършени. Направили снимки с
телефона на Ив.. Имотът бил посетен и от брокера Вл. К.. На 13.03.23г.
ответницата отново посетила гр. Севлиево във връзка с подготовка на
продажбата на имота си и тогава при справка в Службата по вписванията
установила, че дъщеря й като законен представител на своята дъщеря М., е
продала на ищцата 4 имота, наследени от детето от починалия й баща, за
незначителната сума от общо 36 500 лв. Ищцата е била представлявана по
сделките от Ал. С.. При случайна среща на същия ден в града със С., той казал
на ответницата да не се „рови“ в сделките и й предложил да подпише
декларация, че няма възражения по продажбите на имотите на детето. В
телефонен разговор по-късно през деня С. уведомил ответницата, че дъщеря й
и внучката й пътуват за чужбина и тя няма да ги намери в дома си в гр.
Добрич. На 13.03.23г. ответницата действително не ги заварила в дома си.
Поради това на 14.03.23г. ответницата е уведомила полицията с искане за
издирване на дъщеря й, а на 15.03.23г. е оттеглила даденото на Ем.
пълномощно. По-късно Ем. е заявила на майка си, че не иска да се вижда с
нея. На 09.05.23г. ответницата отново посетила гр. Севлиево заедно с И. Цв. и
отново направили снимки на къщата. Тогава научили, че имотът е бил отдаден
под наем от Ем., за срок от 3 години и половина срещу обща наемна цена от
9 000 лв., която е била заплатена авансово. Наемател на имота бил Цв. М. Цв.,
на когото при справка в Търговския регистър било установено, че ищцата е
прехвърлила дяловете си в „БРА-2020“ ЕООД. При ново посещение в гр.
Севлиево на 25.08.23г. ответницата установила, че външната врата е била
6
заключена с катинар и достъпът бил ограничен. Дъщеря й Ем. не отговаряла
на телефонните й обаждания, а само на органите на МВР, във връзка с
образуваните досъдебни производства. Ищцата не е правила опити да се
свърже с ответницата, а за претенциите й последната научила с получаването
на настоящата искова молба. Счита, че настоящите искове са предявени като
„отговор“ на предприетите от ответницата действия по сезирането на
15.12.23г. на МТСП и възложената проверка на Държавна агенция за закрила
на детето относно начина на отглеждане на внучката й и извършените
разпоредителни сделки с нейното имущество. Оспорени са били датите на
представените от ищцата договор от 25.05.22г., протокол от 14.03.23г. и
покана от 10.03.23г., както и тяхната истинност, включително и
автентичността им в частта на подписите на Ем.. Наведено е било и
твърдение, че всички тези документи били подписани от пълномощника Ем.
Д. във вреда на ответницата и след договаряне с ищцата да се получи имотна
облага, предоставена от ответницата. Системата от сделки и предприетите
действия от Ем. и от ищцата (продажба на ищцата на имоти на малолетното
дете на Ем. на ниски цени, отдаването под наем на имота на ответницата на
свързано с ищцата лице, подписването на процесния договор за СМР на
висока цена) са били насочени към това да принудят ответницата да заплати
претендираната понастоящем цена и са били провокирани от отказа й да си
продаде имота на посоченото лице, както и от подадените сигнали до
компетентните органи. Поради това и се поддържало, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 40 от ЗЗД. Освен това същият бил нищожен и
поради абсолютната му симулативност, тъй като сключилите го лица никога
не са желаели неговия резултат, а са целели увреждането на упълномощителя.
Релевирано е било възражение за нищожност на процесния договор и поради
липсата на предмет, тъй като не са били индивидуализирани уговорените за
извършване СМР (като вид, обем и единични цени). Оспорено е и
извършването на описаните в исковата молба СМР, а ако същите са били
извършени – твърди се, че не са изпълнени от ищцата, както и същите са
негодни за тяхното договорно или обикновено предназначение. Посочените в
исковата молба цени не съответстват на пазарните такива.
В допълнителна молба, представена в първото по делото съдебно
заседание, ищцата чрез процесуалния си представител е посочила, че
уговорените с нотариалния акт от 16.12.21г. СМР са били приети с
подписването на протокол от 11.03.22г. и приемо-предавателен протокол от
21.03.22г., подписан от представителя на ответницата Видовете работи,
количествата и общата им стойност, които са предмет на процесния договор за
СМР от 25.05.22г., били уговорени в количествено-стойностна сметка към
договора (КСС), която се представя с молбата. Уговорените СМР били
извършени от ищцата чрез наета от нея бригада и чрез закупувани от нея
материали. В тази връзка в първото по делото с.з. представителят на ищцата е
направил изявление, че уточнява исковата молба относно видовете,
количествата и единичните цени на уговорените с процесния договор СМР,
7
съобразно представената КСС, а именно:
1. Ръчно товарене и пренос на строителни отпадъци – 100 куб.м., 180 лв. ед.
цена – 18 000 лв.
2. Транспорт строителни отпадъци – 100 куб. м., 42.86 лв. ед. цена – 4 286
лв.
3. Отливане армирана плоча и замазка - 60 кв.м., 60 лв. ед. цена - – 3 600
лв.
4. Коридор и стаи на първи етаж - 270 кв.м. каменна вата, 17.52 лв. ед. цена
- 4 730 лв.
5. гипсокартон на конструкция (шпакловка, грунд, материали, вата) до
боядисване, първи етаж, коридор и стаи - 270 кв.м., 67.78 лв. ед. цена -
18 300 лв.
6. първи етаж, коридор и стаи, поставяне врати и дограма – 9 бр. – 6 700 лв.
7. Закупуване, доставка и монтаж на австрийска ламперия - 36 кв.м., 150 лв.
ед. цена - 5 400 лв.
8. Баня на първи етаж – теракот и фаянс – закупуване, доставка, лепене,
фугиране, замазки, монтаж на аксесоари – 30 кв.м., 100 лв. ед. цена -
3 000 лв.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е направил изявление, че представената КСС и останалите
документи с уточняващата молба, са били съставени за целите на процеса, тъй
като ако са били налични към момента на подаване на исковата молба, е
следвало да се представят при предявяване на исковете.
С оглед на горното, съдът намира, че са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 266, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Видовете и количествата на възложената работа,
за които се претендира заплащане на възнаграждение по процесния договор за
изработка, са съобразно направеното от ищеца уточнение в първото съдебно
заседание, т.е. съобразно представената КСС, за която се твърди, че е била
неразделна част от процесния договор.
По хронология, основана на датите на представените документи, приети
като доказателства по делото, както и налагащите се правни изводи въз основа
на същите:
Съобразно НА № 7/16.12.21г. на нотариус Т. Т., рег. № 741 на НК, В. Д.
И. е закупила от Р. В. С. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
65297.501.800 по КККР на гр. Севлиево, находящ се на ул. „* * * *“, № *, с
площ от 257 кв.м., ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 65297.501.800.1 по КККР, със ЗП от 84 кв.м., състояща се от
коридор, 3 стаи, изолационно преддверие с килер и баня-тоалетна, стълбище
за маза и 4 избени помещения с коридор, както и постройка на допълващото
8
застрояване на един етаж с идентификатор 65297.501.800.2, със ЗП от 22 кв.
м., за сумата от 66 000 лв. В този договор е било уговорено, че продавачът ще
извърши в имота следните ремонтни дейности, чиято стойност е калкулирана
в продажната цена, а именно: изолиране с фибран на таваните на всички
помещения в жилищната сграда, подмяна на дограмата на 3 бр. прозорци с 5-
камерна ПВЦ дограма марка „Профи линк“, обръщане на прозорците,
боядисване и поставяне на ламиниран паркет с дебелина от 8 мм в трите стаи
и смяна на ВиК инсталацията в банята (л. 14-15).
С пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 19.01.22г. на
нотариус Юл. К., рег. № 519 на НК, В. Д. И. е упълномощила своята дъщеря
Ем. Д. Д. (относно родствената им връзка няма спор между страните по
делото) да я представлява във връзка с притежавания от нея недвижим имот в
гр. Севлиево на ул. „* * * *“, № *, пред всички лица и институции, като
осъществява пълно представителство във връзка със собствеността,
ползването и управлението на недвижимия имот, да го управлява с грижата на
добрия стопанин, без правото да извършва разпоредителни сделки с имота (л.
12). Поради посоченото съдържание на документа следва да се приеме, че
представителната власт на пълномощника не е била ограничена само до
ремонтите на описания имот, уговорени в нотариалния акт за неговата
покупка, както твърди ответницата в отговора на исковата молба.
Представителната власт е обхващала всички правни и фактически действия по
управлението и поддръжката на имота, без възможността за извършване на
разпоредителни действия.
С протокол от 11.03.22г. са установени извършването и заплащането на
натурални видове СМР с инвеститор Р. С. и изпълнител Ал. С. А., М.н Л., С.
М. и Цв. Цв., касаещи уговорените СМР с горния договор за покупко-
продажба в имота на ответницата (л. 62). С протокол от 21.03.22г., подписан
между ищцата С. и Ем. Д. като пълномощник на ответницата, са били приети
като изпълнени горните СМР по договора за покупко-продажба (л. 63).
Видно от представения договор за основен ремонт от 25.05.22г. (в
оригинал е на л. 86-88), че В. Д. И., действаща чрез пълномощника си Ем. Д.
Д., упълномощена с горното пълномощно, е възложила на Р. В. С. да извърши
основен ремонт (строително-монтажни работи), подобрения и почистване в
имота на възложителката (подробно описан, съобразно цитирания по-горе НА
№7/16.12.21г). Посочено е, че имотът се предоставя след оглед и приемо-
предавателен протокол от 24.05.22г. за извършените и приети до момента
СМР. Уговорената цена е била в размер на 64 000 лв., платими до 01.01.23г. В
т.3.5 е посочено, че приложенията към договора се считат за неразделна част
от него. Приложения не са описани в договора.
От представения документ на л. 64-65, именуван „Количествено-
стойностна сметка къща и двор ул. „* * *“, № *. Изпълнение на СМР по
подобряването и поддържането в изправност на обект“, се установява, че са
били описани в три раздела видове СМР, количества, единична цена и обща
стойност, съобразно посоченото по-горе като предмет на предявения иск за
9
заплащане на възнаграждение по договора за изработка, но и допълнително са
посочени СМР, за които не са отчетени количествата, нито е записана тяхната
единична цена. На всяка от страниците на документа е налице саморъчното
изписване от Ем. Д. Д. на нейните имена и изявлението, че е „към договор от
25.05.22г.“. Положени са нейни подписи, включително и срещу всяка от
позициите, за които са отчетени количества и стойности. Документът не е
подписан от изпълнителя, но същият се позовава на него в настоящия процес,
като неразделна част от договора.
С покана за доброволно изпълнение и предаване на завършена работа по
договор, Р. С. е поканила ответницата В. И. да се яви и да приеме
извършеното по договора от 25.05.22г., както и да заплати сумата от 64 000 лв.
като възнаграждение, ведно със сумата от 1 400.85 лв. като законна лихва за
забава за периода от датата на уговорения падеж 01.01.23г. до датата на
поканата – 10.03.23г. Определен е бил 7-дневен срок да се платят сумите по
посочена банкова сметка на С.. Поканата е била получена от Ем. Д. Д. като
дъщеря и на адрес в гр. Добрич, ул. „* *“, № *, вх. *, ет. *, ап. * (л. 16).
Видно от приемо-предавателен протокол за извършени СМР (приложен
в оригинал на л. 89), че на 14.03.23г. Р. С. като изпълнител по договора от
25.05.22г. и В. Д. И., действаща чрез пълномощника си Ем. Д. Д., съгласно
цитираното по-горе пълномощно от 19.01.22г., като възложител, са оформили
предаването на резултата от изпълнението на договора от 25.05.22г., като са
описани видове СМР и почистване, така, както са описани първоначално в
исковата молба (по видове, количества и стойности). Отбелязано е в
протокола, че всички други допълнителни дейности и СМР остават за сметка
на изпълнителя, тъй като не са договорени в цената по договора, за което
изпълнителят дава изричното си съгласие.
От заключението на СГЕ (л. 221-225), приобщено чрез изслушването на
експерта от първоинстанционния съд, се установява, че подписите, положени
срещу името на Ем. Д. Д. в договора за основен ремонт от 25.05.22г., в приемо-
предавателния протокол от 14.03.23г. и в поканата за доброволно изпълнение
от 10.03.23г., са положени от посоченото лице. Освен това и ръкописните
текстове в посочените документи са изпълнени от самата нея.
Видно от приложения на л. 37 документ, че на 15.03.23г. В. Д. И. е
отправила изявление до дъщеря си Ем. Д. Д., че оттегля дадените права с
пълномощното от 19.01.22г. Документът е с нотариална заверка на подписа с
рег. № 516 на нотариус К.. Няма данни изявлението да е било връчено на Ем.
Д. Д. и кога същата е узнала за него.
От показанията на разпитания като свидетел Ал. С. А. (съжителстващ на
съпружески начала с ищцата, поради което и неговите показания съдът
преценява с оглед на нормата на чл. 172 от ГПК), снети в съдебно заседание
на 08.05.24г., се установява, че се е запознал с ответницата при продажбата на
имота в гр. Севлиево и след това я е виждал, когато тя е идвала, за да следи
ремонтите. Посочва, че ремонтите, уговорени с договора за продажбата, били
изпълнени за около два месеца. След това дъщеря й, която имала
10
пълномощно, и ответницата, поискали друг ремонт, който бил на стойност
около 9 600 лв. (която сума била платена от Ем.) – смяна на инсталацията и
почистване, ремонт на покрива на къщата. По-късно са поискали и пълен
ремонт на цялата къща, смяна на цялата дограма, на вратите. Свидетелят сочи,
че всичко е подписвала Ем. и с нея са договаряли какво трябва да се прави по
къщата, тъй като тя е имала пълномощно и защото къщата е за внучката на
ответницата – М.. Свидетелят сочи, че е доставял материали, управлявал
камиона и буса, изхвърлял отпадъците, носил дървен материал, гипсокартони,
доставял вратите, погрижил се и за майстори, тъй като е строителен техник по
образование. Посочва, че след започване на втория ремонт В. е посещавала
имота най-малко два пъти и двамата са се срещали. Ответницата била само с
дъщеря си Ем.. Излага, че е присъствал при огледа преди подписването на
приемо-предавателния протокол от 14.03.23г., когато са мерили и изчислявали.
Свидетелят сочи, че никога ответницата и Ем. не са имали възражения – само
са искали да се излее плоча със замазка, тъй като подът е гредоред и
поставеният ламинат е хлопал. Счита, че сумата по процесния договор не била
платена, тъй като В. и Ем. са развалили отношенията си. Излага, че Ем. е дала
на майка си сумата от 26 000 лв., за да плати цената при покупката на имота.
Освен това сочи, че при подписването на процесния договор от 25.05.22г. Ем.
е сверявала цените по СЕК, тъй като е с висше икономическо образование, а
освен това по договора е имало отстъпка спрямо цените по таблицата.
Проведени са два разпита на дъщерята на ответницата – Ем. Д., чиито
показания съдът преценява с оглед нейната заинтересованост. Изложените
данни от същата при двата й разпита са диаметрално противоположни. В
първия си разпит, в съдебно заседание на 08.05.24г., Ем. Д. излага, че къщата в
гр. Севлиево е била избрана с предварителната уговорка, че тя ще бъде
оставена за самата нея и за дъщеря й – да живеят в нея, а след това да остане
за дъщеря й М.. За извършването на ремонта на къщата ответницата е
снабдила свидетелката с пълномощно и след започването на ремонта е
посещавала къщата няколко пъти за оглед. Уговорените от свидетелката
ремонти били няколко – един за 9 000 лв. и този за 64 000 лв. Не си спомня
кога е приключил ремонта, уговорен по нотариалния акт, нито дали е
подписван предавателен протокол за същия. Сочи, че майка й е посещавала
няколко пъти къщата по време на големия ремонт и винаги е оставала доволна
и не е имала претенции и забележки. Споделя, че до края на м. юни са живели
в гр. Севлиево и след приключване на учебната година на детето двете се
преместили в гр. Добрич при ответницата. Сочи че с майка си винаги са имали
различни разбирания по доста неща, имали са конфликт, непрекъснато не се
разбирали с нея – относно възпитанието на детето, забележки за облекло,
относно осигуряването на лекарствата й, инсулин и др. Не си спомня къде е
подписала поканата от 10.03.23г., нито кога и кой й я е връчил. Спомня си, че
приемо-предавателния протокол от 14.03.23г. е бил подписан в гр. Севлиево и
тя е участвала при изписването на текста му, тъй като на 13.03.23г. тя е
напуснала с детето гр. Добрич и е отпътувала за гр. Севлиево. По-късно
11
заявява, че поканата и протокола са били подписани в гр. Севлиево след
напускането на гр. Добрич на 13.03.23г., т.е. след тази дата. Описва и мотивите
си за подписването на приемателния протокол, въпреки влошените отношения
с майка си към посочения момент – желанието да отиде да живее в тази къща,
да си купи нови мебели и да обзаведе по собствен вкус. По време на престоя
на свидетелката в гр. Добрич за периода от м. юли 22г. до м. март 23г. на
обекта е ходил да надзирава Цв., който е участвал и в ремонтните работи. Това
е лицето, с когото свидетелката сключила наскоро граждански брак. Счита, че
майка й не желае да заплаща за ремонта, тъй като целта й е да продаде къщата
и да вземе всичките пари от къщата, а свидетелката да се върне да живее с
дъщеря си в гр. Добрич, въпреки че свидетелката й е дала в брой 26 000 лв.
като част от покупната цена на къщата от 66 000 лв. Допълва, че майка й е
споделила, че няма възможност да плаща повече пари на този етап, но
свидетелката искала да бъде завършен ремонта. Не уведомила майка си след
като подписала приемателния протокол и поканата, че има да плаща, тъй като
мислела за други неща. По-късно обаче я уведомила за всички ремонтни
работи, но не е посочила дължимата сума от 64 000 лв. Майка й искала да
продаде къщата и обявила продажна цена от около 100 000 лв. – 110 000 лв.
При измерването на извършените СМР е участвал настоящият й съпруг Ц.. Не
си спомня точно какви СМР са възложени с процесния договор – за ремонт на
покрива, сменяне на вратите…, но Ц. можел да отговори, защото той
извършвал ремонта с останалите от бригадата. Всичко било описано и колко
точно ще струва. Не се сеща кога е подписана КСС, но сочи, че тя е към
договора. На 19.04.23г. е подписала договор за отдаването под наем на имота
на съпруга си Цв., с когото са сключили граждански брак през м. април 2024г.
Договорът за наем бил за 9 000 лв. за 3 години. Не помни дали е казала на
майка си за сключването на договора за наем. Получените от договора за наем
9 000 лв. свидетелката ги дала на Р. за първия основен ремонт.
При повторния си разпит на 21.10.24г. свидетелката Ем. Д. сочи, че на
08.05.24г. не е знаела, че ще предстои заседание по настоящото дело. Тогава
Ал. (разпитаният като свидетел по настоящото дело) отишъл в къщата и я
заплашвал, викал, крещял да влезе в колата и да свидетелства в негова полза
по делото в Добрич. Свидетелката нямала желание да свидетелства. По време
на цялото пътуване Ал. й крещял и заплашвал, че ще слязат и ще я пребие от
бой. По време на пътуването й дал едни документи, за да ги учи. Това били
договора за ремонт, приемо-предавателния протокол. Спомня си, че когато
подписвала приемо-предавателния протокол за извършените СМР, датите не
съответствали – датата, на която подписала протокола била различна от
посочената. Също и договора е подписала по-късно. Всички документи
свидетелката подписвала по принуда – Ал. я заплашвал да я убие, че ще я
вкара в затвора, че ще я пребие от бой. На 22.02.24г. свидетелката е отишла да
живее в къщата на майка си в гр. С.. Към момента на разпита обаче
свидетелката живее при майка си в гр. Добрич, тъй като през м. юли се
сдобрили. Оттогава престанали заплахите от Ал.. За документа, в който са
12
описани ремонтите, сочи, че Ал. й го донесъл в къщата малко преди 08.05.24г.
да го подпише, въпреки че датата му била различна. Посочва, че това е КСС,
приложена на л. 64 от делото, както и че посочената най-отдолу дата не е
истинската. По-късно уточнява, че документът й бил поднесен за подпис в
края на м. април 2024г. Допълва, че не е правила абсолютно никакви
измервания, каквито са отразени в документа. Заявява, че към момента на
втория разпит вече се е развела с Цв.. Не знае и не е виждала Цв. да участва в
ремонт на къщата. Сочи, че от момента на закупуването на къщата е било само
боядисано, а на тавана на две от стаите на първия етаж има дървена ламперия.
Освен това, въпреки че тя самата е закупила ламината, който да бъде сложен в
стаите, такъв няма сложен. Давала пари и за вратите, но същите не могат да се
затварят, а и не са обърнати след монтажа им. В кухнята имало сложени 3 или
4 вида плочки, много некачествено. Тя е живяла на приземния етаж на къщата,
тъй като на първия етаж е имало наематели. Сочи, че е споделяла на Цв. за
заплахите на Ал., но той бил на негова страна и изпълнявал, каквото Ал. му
каже.
При повторния разпит на свидетеля Ал. С. А., проведен на 14.05.25г.,
същият сочи, че в КСС са били посочени всички позиции на работа, които са
били извършени, докато в приемо-предавателния протокол са били описани
остойностените неща и накрая са описали, че другите остават за тяхна сметка.
Обяснява, че КСС е била съставена след изчисления какво точно трябва да се
извърши в имота, а после допълва – по-точно какво трябва да им бъде
платено, макар и да са се били разбрали в рамките на тези 64 000 лв. „да се
поберат“. Поради това нещата, които излизали извън тази сметка – не ги
остойностили, въпреки че са били извършени. КСС е била направена след
приключването на работата и после пристигнала пълномощницата на
ответницата и приела работите, които влизат в уговорената по договора сума.
След това съставили приемо-предавателния протокол и се съгласили да плати
толкова, колкото е договорено. Тази КСС я съставили заедно с Ем. и
строителите, след измервания и въз основа на протоколите, с които е било
заплащано на строителите, било отразено и количеството работа. Освен това
Ем. е възлагала устно извършването и на други дейности, включително е
„изваждала“ разрешителни за това, били рязани и дървета в двора. Уточнява,
че към 14.03.23г. били приключени всички СМР, които са описани в протокола
от тази дата, а поради наличието на някои забележки – отстранявали
недостатъци още 2-3 седмици след това. Не си спомня кога точно В. е
посещавала имота. Сочи, че по-късно Ем. и В. изпратили една адвокатка от
Севлиево, за да подпишат една декларация, че нямат никакви претенции към
имота им. Срещнали се в центъра на Севлиево и свидетелят заявил, че може да
нямат претенции, защото те имали някакви финансови отношения с дъщеря си
и следва да се споразумеят с нея. После се наложило да я съдят, защото тя ги
осъдила, че са купили на дъщеря й имотите.
Като свидетел по делото е бил разпитан и Цв. М. Цв. в съдебното
заседание на 08.05.24г. Показанията му съдът преценява с оглед неговата
13
заинтересованост (към посочения момент той е бил съпруг на Ем. Д. и е бил
наеман за работа от ищцата). Същият сочи, че бил нает от Ал. и Ем. да
направи ремонта в къщата. В началото, през м. февруари 2022г., започнали да
чистят, защото състоянието на къщата било много зле, а дворът бил „джунгла“
и там най-много са чистили. Започнали от покрива на къщата, а след това
сложили дограмата. Минало се около месец и казали, че ще се прави по-голям
ремонт, защото така решила Ем.. Тогава започнала смяната на ВиК, ел.
инсталации, шпакловки, фаянс в банята, замазки, огради, врати. Не може да
каже за извършените СМР дали се съставяли документи. Свидетелят сочи, че
е присъствал, когато Ем. е ходила да оглежда ремонтите, но не е виждал В. да
е ходила в къщата. Потвърждава, че е наемател на имота от 19.03.23г. по
договор с Ем., на която дал авансово 9 000 лв. за 3-годишен период. Към
датата на сключването на договора за наем всички ремонти били извършени,
останали малко довършителни работи. Счита, че къщата е ремонтирана и е в
добро състояние.
С отговора на исковата молба са били представени снимки, за които се
твърди, че са били направени с телефонния апарат на И. Цв., с когото
ответницата живее на съпружески начала, при посещенията им в къщата в гр.
Севлиево на 21.11.22г. и 09.05.23г. Същите са приети като доказателство и
приложени на л. 46. Съобразно заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от вещото лице М. Н., при изследването на вътрешната
памет на мобилния телефон на Ив. В. Цв. са били установени 34 снимки,
идентични с представените по делото. Не е била установена само една
фотоснимка, обозначена с № 17. По имената на файловете и разположението
на снимките в албумите на вътрешната памет на телефона, снимки с № № 20-
34 и № 37 са били създадени на 09.05.23г., а снимки с № № 3-16 и № 18-19, са
били създадени на 21.11.22г. Фотоснимките, които са без номера по делото, са
били създадени на 15.02.24г. Налице е пълна идентичност на изображенията
на фотоснимките по делото с тези в паметта на телефона. Няма данни за
манипулация върху първообраза. Изображенията от паметта на телефона са
възпроизведени във фотоалбума към заключението на тази СТЕ (л. 185-219).
Поради това и съдът приема, че направените фотоснимки отразяват
състоянието на къщата и извършените в нея СМР към посочените дати
21.11.22г., 09.05.23г. и 15.02.24г.
От коментираните до момента писмени и гласни доказателства се налага
изводът, че при наличието на надлежно упълномощаване с представителна
власт относно управлението на имота в гр. Севлиево, дъщерята на
ответницата е сключила процесния договор от 25.05.22г., както и е подписала
поканата, датирана 10.03.23г., приемо-предавателния протокол с дата
14.03.23г. и КСС към договор от 25.05.22г. От наименованието на КСС и от
съдържанието на този документ личи, че същият не е бил съставен
едновременно с изготвянето на процесния договор от 25.05.22г., а по-късно.
Това е така, защото наименованието е „изпълнение“ на СМР, а не уговорени
СМР. Този документ не е описан като приложение към договора. Освен това в
14
съдържанието му са описани дейности, които предполагат скрит монтаж и
неизвестност относно вкопаните материали (например демонтаж на
поцинкована тръба с точно определено сечение). Същият не е представен по
делото със самия договор, а едва след депозиране на отговора на исковата
молба с възражението на ответницата за неопределеност на предмета на СМР.
Нелогично е и процесуалното поведение на ищеца – при наличието на КСС
като неразделна част от договора от 25.05.22г., конкретизираща вида и обема
на „планираните“ с договора СМР, в исковата молба да се описват като
предмет на договора СМР, съобразно протокола от 14.03.23г., а след
депозиране на отговора на исковата молба – да се изменя твърдението относно
предмета на договора за уговорените СМР, съобразно съществувала към
договора КСС. Горните разсъждения се подкрепят изцяло от вторите
показания на свидетелката Д., която излага, че документът, в който са описани
ремонтите (КСС на л. 64 от делото), Ал. й го донесъл за подпис в края на м.
април 2024г., а посочената в документа дата най-отдолу не е истинската.
Настоящият състав на съда намира, че са допустими гласни
доказателства за опровергаване съдържанието на частен документ, който не
изхожда от страна по делото, а от нейния представител, който е участвал при
сключването на процесния договор. Нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК се
отнася само до страната по делото, която следва лично да е съставила частния
документ.
Изнесените от Ем. Д. данни за осъществена спрямо нея принуда от Ал.
С., свързани с това да подписва документи против волята си и да дава неверни
показания пред съда, следва да бъдат обект на наказателно производство.
Ответната страна обаче не се е позовала в настоящия процес на пороци във
волята на представителката Ем. във връзка с учредяване на процесното
облигационно правоотношение по договора от 25.05.22г. и във връзка с
удостоверяване на факти, свързани с изпълнението на този договор. Поради
това и съдът не може служебно да изследва въпроси за недействителност на
договора, извън релевираните с отговора на исковата молба възражения за
нищожност - поради абсолютна симулация, поради липсата на предмет (което
е различно от невъзможен предмет) и недействителност поради договаряне на
представителя и насрещната страна във вреда на представляваната. В тази
връзка съдът намира, че липсват доказателства за симулативност на договора
– липсва обратно писмо или начало на писмено доказателство, което да даде
възможност за събиране на доказателства, разкриващи, че сключилите
договора субекти не са имали намерението да се обвържат с посочения
договор изобщо или да прикрият чрез договора друг вид правоотношение.
Процесният договор е бил изготвен в писмена форма (която не е изискуема от
закона форма за действителност), бил е подписан от страните (от възложителя
чрез надлежно упълномощен представител). В първите си показания по
делото разпитаната като свидетел представителка Ем. Д. е посочила, че тя е
желаела да се извърши ремонта на къщата, тъй като е искала да отиде да
живее в тази къща, да си купи нови мебели и да я обзаведе по собствен вкус.
15
Освен това тя е и живяла в тази къща след като сключила граждански брак със
свидетеля Цв.. Отделно това, дори и конкретните възложени СМР да не са
били описани детайлно и предварително в сключения договор, то постигането
на съгласие по отделните работи, техните обеми и единичните им цени по-
късно, също е възможно и допустимо. Поради това и не е налице липса на
предмет на договора (което е и различно от предвиденото основание за
нищожност на договора – „невъзможен предмет“ по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД)
или и липса на съгласие относно предмета на сделката.
Преди да се произнесе и по възражението за недействителност на
договора на осн. чл. 40 от ЗЗД, следва да се посочи следното:
Съобразно т. 3 от ТР №5/12.12.16г. по т. д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС,
договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата
страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда
целените с него правни последици и е недействителен. На тази
недействителност може да се позове само представляваният или неговите
универсални правоприемници. Фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен
елемент – договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна
по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания; субективен
елемент - „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) за увреждането на представлявания.
Увреждането на интересите на представлявания може да има най-
различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него
условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под
модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на
пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най- различни други хипотези. Не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но
във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на
увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи –
към момента на сключването на договора. Увреждането не може да се дължи,
например на последващо изменение на пазарните условия, поради което
изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е била
изгодна към момента на неговото сключване. От друга страна, сигурно
настъпване на увреждане ще е налице, например ако при пазарни условия на
хиперинфлация представителят сключи от името на наемодателя с третото
лице – наемател, дългосрочен договор за наем с изрична клауза за
неизменност на наемната цена и без валутна клауза.
Субективният елемент – „споразумяване“ между представителя и
насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на
16
представлявания се свежда до недобросъвестност на представителя и
насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на
представлявания. „Споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка
между представителя и насрещната страна по недействителния договор, която
сделка да е различна от самия този договор, т.е. – не е необходимо да е налице
изричен „сговор“ между тях да увредят представлявания, което би
предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но
в голяма част от хипотезите такива не са налице или са практически
недоказуеми от страна на представлявания. Това „споразумяване“ между
представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен
договор, увреждащ представлявания, което е първият елемент от фактическия
състав. Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен
и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя
и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента
на сключването на договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за
недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след неговото
сключване.
От показанията на свидетелката Р. Цв. (адвокат от гр. Севлиево и наета
от ответницата, поради което и съдът преценява показанията й съобразно
нормата на чл. 172 от ГПК) се установява, че тя се запознала с Ем., тъй като
децата им били в един клас. Ем. я натоварила да изготви проекта за
нотариалния акт при покупката на къщата, която сделка била планирана, за да
може В. и съпругът й като посещават гр. Севлиево да има къде да отсядат и да
има условия за игра на детето. През лятото на 2022г. Ем. се преместила при
майка си в Добрич и така били прекъснати контактите със свидетелката. За
горното последната била уведомена от В., която й споделила, че Ем. е в
някакво депресивно състояние и би желала да се откъсне и да изясни нещата
за себе си. След това Ем. е имала натрапчивата идея, че трябва да има имот на
нейно име, макар че не е имала собствени доходи, а е била личен асистент на
дъщеря си. За първи път Цв. посетила имота, когато В. е решила да го продава,
защото станало ясно, че Ем. няма да живее в гр. Севлиево. Това се случило на
21.11.22г., когато свидетелката заедно с В., нейният брат и Ив. са посетили
къщата. След това още няколко пъти свидетелката посетила къщата с клиенти,
тъй като имала ключ, и това продължило докато била наета посредническа
фирма за продажба на имота. Състоянието в имота било такова, каквото
свидетелката видяла на 21.11.22г., документирано със снимки от Ив..
Последният път посетила имота през м. февруари или март 2023г.
Свидетелката сочи, че не й е известно след като на 13.03.23г. Ем. е напуснала
дома на майка си, двете да са се виждали. По този повод свидетелката
17
посъветвала ответницата да се заведе дело за определяне на режим на лични
отношения с внучката й, тъй като детето е било лишено от контакт и с
роднините си в гр. Севлиево по бащина линия. По думите на полицаи
свидетелят С. е водил Ем., когато това е било необходимо. В. научила от
брокера си, че в имота има настанени хора, поради което през пролетта или
лятото на 2023г. отново е посетила гр. Севлиево. Тогава научила и за вписан в
имотния регистър договор за наем на имота си, за който не е била уведомена
от дъщеря си и въпреки оттеглянето на пълномощното.
Разпитаният като свидетел брат на ответницата (Ив. Ив.), чиито
показания поради това съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК,
сочи, че е посетил имота на сестра си в гр. Севлиево през м. ноември 2022г.,
заедно с нейния съпруг. В обекта не е имало хора, които да работят. Тогава
закупили един синджир и един катинар и заключили пътната дворна врата,
защото вътре в къщата вратите не били заключени. Посетил още веднъж
имота със сестра си през пролетта на 2023г.
Свидетелят И. Цв. (съжителства на съпружески начала с ответницата,
поради което и неговите показания съдът преценява с оглед нормата на чл. 172
от ГПК) сочи, че е присъствал на сключването на договора за закупуването на
имота през м. 12.21г., както и че е било уговорено да се почисти двора от
продавачката и Ал., които в деня на сделката потвърдили, че са изпълнили. С
договора уговорили и ремонти. Потвърждава, че са посетили с В. и брат й
имота на 21.11.22г. и на 09.05.23г., при които посещения той е правил
снимките, които са приложени по делото. Сочи, че през м. май 2023г.
сложеният през м. ноември 2022г. от тях катинар си стоял и нямало промяна в
състоянието на имота. Междувременно имотът бил обявен за продажба чрез
брокер. Описва, че в имота били сложени 3 прозореца, които били обърнати
само вътрешно, но не и отвън. Поради това счита, че уговорените с
нотариалния акт ремонти не са били изпълнени изцяло. Сочи на посещение в
гр. Севлиево и на 13.03.23г., защото имало „спънка“ с продажбата на имота и
затова се срещнали с адвокатката Р. Цв.. Свидетелят знае, че Ем. е възложила
и друг ремонт в къщата, за което тя е плащала – купила 3 бр. интериорни врати
и искала единият таван да е с ламперия, който тя ще си плати. Свидетелят
сочи, че В. е разбрала за претенциите на Р. по нов договор, сключен с Ем., едва
с получаване на книжата по настоящото дело. Споделя за проведен телефонен
разговор на 13.03.23г. между В. и Ал., когато последният й се обадил с груб и
нападателен език и съобщил, че Ем. и внучката й заминават за чужбина.
Обяснява, че малко по-рано същия ден Ал. е поискал от В. да подпише някаква
декларация, че няма да има претенции относно имотите, които Ем. е продала
на Р. С. за някакви нищожни пари. Излага, че за 9 месеца, докато Ем. е живяла
при тях в Добрич, те не са имали информация за ремонта на имота, както и че
Ем. е продала имотите на дъщеря си. Не са имали информация и за това, че
Ем. е възложила допълнителни работи.
От показанията на свидетеля К. (бил е нает от ответницата като
посредник за продажбата на имота й в гр. Севлиево, поради което и неговите
18
показания съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК) се установява,
че около средата на м. 11.22г. е видял обява за продажбата на имота и се
свързал с В.. Свидетелят получил ключ за имота от адв. Румяна от Севлиево. В
края на м. 11.22г. имотът бил заснет и пуснат за продажба чрез фирмата на
свидетеля и поради това той над 40 пъти го е посещавал с клиенти. Това
продължило за периода от началото на м. 12.22г. до средата на м. май 23г.
Имало е няколко клиенти, които искали да закупят имота, но сделките не са се
осъществили, тъй като веднъж банката, с която клиентът е договарял за
кредит, не е намерила достатъчно доказателства за собствеността на
праводателя на Р. С., а в друга случаи Ал. се е свързвал с клиентите и ги е
заплашвал, че ако купят имота няма да ги остави да спят спокойно там, ще ги
запали, ще ги изгони. Това се повторило три пъти. Освен това със свидетеля се
свързал синът на продавача на имота, от който С. го е закупила и заявил, че
неговият баща е бил принуден да продаде къщата си на Р.. При пореден оглед
през м. май 2023г. обаче катинарът бил сменен дори и без знанието на В.. За
периода, в който свидетелят е предлагал имота за продажба, не е установил
някаква промяна. Описва подробно какво е било състоянието на имота - в две
стаи имало дървена ламперия по тавана, в кухнята гипсокартон на тавана,
цялата къща със сменена дограма и навсякъде била обърната отвътре, не е
имало врата на банята и е нямало санитария – били залепени само плочки, на
сутеренния етаж – сменена само дограмата на всички стаи и необърнати
прозорците, подовете с мозайка и плочки; покривът не е бил ремонтиран –
само една част било сменено. Скоро след като В. е споделила, че няма достъп
до имота, на прозорците се появили пердета, иззидана била колона за входната
дворна врата, а последната била заварена; сложени били още 2 катинара, а
вечер вътре е светело. Сложени били пердета и в мазата.
Относно изложените твърдения на ответницата в отговора на исковата
молба и в изнесеното от свидетеля Цв. за извършени от Ем. Д., като
представител на малолетната си дъщеря М., продажби в полза на Р. С. с
наследени от детето имоти, са представените на л. 39-41 от делото копия на
нотариални актове с № 34/09.03.22г. (за продажбата на една нива и един
незастроен поземлен имот в гр. Севлиево, м. „Ороз чаир“), № 113/28.03.22г.
(за продажбата на ПИ в гр. Севлиево, ведно с построената в имота жилищна
еднофамилна сграда и гаража) и № 194/24.06.22г. (за продажбата на
апартамент в гр. Севлиево на ул. „*“, № *). Сделките са изповядани при
уговорена цена почти равна на данъчните оценки на имотите. С молбата си
преди първото по делото съдебно заседание ищцата е представила договори за
покупко-продажба, сключени между нея и Ем. Д. като законен представител
на малолетната си дъщеря, с дати следващи датите на горните нотариални
актове, с които С. е закупила всички подобрения и обзавеждане в продадените
й жилищни имоти. Уговорено е в договорите продадените вещи да се опишат в
отделни приемо-предавателни протоколи. Такъв е представен само към
договора от 04.07.22г., но не и към договора от 04.04.22г. За уговорените суми
в договорите Ем. Д. е подписала разписка за получаването им в брой. Освен
19
това с декларация от 09.03.23г. Ем. Д. е посочила, че няма финансови
претенции спрямо Р. С., както и към пълномощника й Ал. С. А. във връзка с
извършените сделки между тях, тъй като С. е предложила най-висока цена за
тях, а освен това и най-висока цена за подобренията в тях. Освен това С. е
предложила най-ниска цена за извършването на ремонта на къщата,
собственост на майка й в гр. С., за която има пълномощно. Допълнено е в
документа, че сделките са били извършени „при ясна воля и чисто съзнание“,
като не е била подложена „на никакви влияния и заплахи“. Освен това
деклараторката притежавала съответните медицински документи – няколко
психиатрични освидетелствания, а така също е посочено, че сделките не са
сключени при крайна необходимост и нужда, тъй като притежава достатъчно
парични средства. Целта на продажбата била, че не иска да притежава имоти в
гр. Севлиево по лични причини, свързани със смъртта на бащата на детето й
по препоръка на лекари и други.
Макар и да няма пряка връзка с предмета на настоящото дело, не е
изяснено кога точно и къде е била подписана тази декларация, след като до
13.03.23г. Ем. е живяла в дома на майка си в гр. Добрич. Нито е изяснено защо
в случая е налице отклонение от обичайната практика, че когато се продава
жилищен имот, не се сключва друг договор за продажбата на трайно
закрепени и несамостоятелни вещи от продаденото жилище – врати,
прозорци, окачен таван, вградени закачалки, боядисани стени с боя и теракот
по подовете (виж описанието в приемо-предавателния протокол на л. 84).
По делото пред първата инстанция са били изслушани заключенията на
една единична, на една основна и една допълнителна тройна СТЕ. Според
вещото лице по единичната СТЕ (строителен техник по образование), след
направен оглед на имота на 24.06.24г., същата е установила, че дворът не е
почистен (има приложена снимка). В тази връзка е изложила, че при площ на
цялото дворно място от 257 кв.м., незастроената му площ е от 151 кв.м., то
посочените в КСС 1 200 човекочаса работа от 5 работници, означава по 240
часа на 1 човек, което означава 30 работни дни от по 8 часа. Отделно от това
при изчислена вместимост на един самосвал от 3.5 тона (1.5 куб.м.), то 72
курса са равни на 252 тона боклук, което също е невъзможно от такъв малък
обект да се генерира. За микробуса не е било посочено къде се е движил, за да
се приеме стойност от 60 лв. на ден разход за 65 курса. Счита, че каменна вата
не е била поставена. Водоустойчив гипсокартон бил поставен в банята,
кухнята и коридора на 25 кв.м., но некачествено, с големи фуги и нефугирани
снадки. Бил положен обикновен гипсокартон на 170 кв.м., но без шпакловка.
Австрийската ламперия е поставена, но средната й пазарна цена не е 150 лв.
на кв.м., а 78 на кв.м (материали, доставка и монтаж – съобразно пояснението
в с.з. на л. 324). Поставени са били 4 прозореца, но обръщането е с много
лошо качество. Има поставени 3 броя интериорни врати с ниско качество и не
се обърнати. Цената на фаянса е доста завишена, тъй като действителната е 30
лв. на кв.м. Сочи, че не е намерена изградена плоча, тъй като е била огледана
плочата върху гаража, която не е била ремонтирана. Поради това вещото лице
20
е дало стойност на извършени работи от 6 873 лв., като част от изпълнението е
некачествено. От намереното и описаното при огледа е посочено, че по
възложения с нотариалния акт от 16.12.21г. СМР са били изпълнени следните:
3 бр. прозорци с обръщане на дограма само отвътре; смяна на ВиК инсталация
в банята. Заключението е, че СМР са извършени с много лошо качество
(подробно описано в заключението). Поради това счита, че този вид СМР не
може да служи по предназначението си, тъй като не са спазени техническите
норми в строителството за такъв вид дейност. Посочената стойност на СМР
като изпълнение, според вещото лице следва да се отнесе като стойност на
изпълнителя, която той дължи на собственика за поправяне на СМР.
В съдебно заседание е пояснила, че таблицата за остойностяване на
извършени СМР е съобразно актуалните цени в строителството. Сочи, че
такива цени като посочените в процесния договор и в приемо-предавателния
протокол, тя не е виждала. Освен това такова количество отпадъци може да се
генерира при строителството на един обект със застроена площ от 1 000 кв.м.
и то при изнасяне на количества пръст и земни маси. Обосновава защо е бил
посочен камион с товароносимост от 3.5 тона, тъй като процесният имот е в
центъра на града и е следвало да има разрешение от общината. Там голям
камион не може да влезе иначе. Посочените от вещото лице цени са били
актуалните в гр. Севлиево към момента на оценката и с добавени 10%
печалба, но без начислен ДДС. Обяснява, че ако е следвало да се изгради
плоча на мястото на гредореда между приземния и първия етаж, то е
следвало да има конструктивно становище от специалист-конструктор,
който да направи изчисленията и да начертае точно укрепителните греди,
включително и на армировката. Според вещото лице дадената в последната
таблица сума от 23 914 лв. е необходима за поправяне на направеното.
След изслушване на заключението на единичната СТЕ в с.з. на
21.10.24г., процесуалният представител на ищцата е навел твърдение за
новонастъпил факт – извършени били в имота допълнителни СМР, тъй като
наемателите са наводнили къщата. Заради това и били намерени нови неща
при огледа от вещото лице.
В с.з. на 11.02.25г. вещото лице от тройната СТЕ арх. В. е посочила на
съда причини за липсата на депозирано заключение – на 16.01.25г.
изпълнителят Ал. А. обещал да изпрати на експертите поискан от тях
конструктивен проект на стоманобетонната плоча, която е излял в трите
стаи, защото в КСС не е дадено с количества бетон, арматура и кофраж, а е
дадено на квадратен метър. А. е изпратил на експертите на 28.01.25г.
конструктивния проект, но не и обещаните подробни негови количествени
сметки, за които твърдял, че има съставени. Такъв конструктивен проект за
плоча е приложен от вещите лица на л. 432 от делото (приложение 10 от
първоначалното им заключение). Проектът е без дата, но към него е налице
Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закрИв.е,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на приложения чертеж от
07.10.22г. В акта е посочено, че са били установени като извършени следните
21
работи: направен е кофража и е положена армировката на плочата над
сутерена, съгласно приложения чертеж. Поради това е разрешено
Отливането на бетонната плоча.
За изготвяне на първоначалното си заключение експертите от тройната
СТЕ са направили архитектурно заснемане на къщата с отразяване на
разпределението на помещенията на полуподземния и на жилищния етаж,
включително и с надлъжен вертикален разрез А-А и напречен вертикален
разрез В-В, както и на подпокривното пространство, с точно отразяване на
всички размери и площи – таблица 3 и приложения №№ 8.1, 8.2 и 8.3 на л.
391392 и л. 414-416 от делото. Експертите сочат, че ако описаните в КСС
отпадъци са строителни, то 100 куб.м., разположени на 60 кв. м. полезна площ
на жилищния етаж на къщата, прави около 1.70 м. височина, което не
изглежда реално. Ако се приеме, че отпадъците на са били само строителни, а
разнородни и находящи се и на двора – върху общо 161 кв.м. площ, прави
около 0.60 м. височина на отпадъците. За предвиденото изграждане на
стоманобетонна плоча, което представлява основен ремонт, съгласно чл. 148,
ал. 13 от ЗУТ и чл. 176в от ЗУТ, се изисквало одобряване на инвестиционен
проект и издаване на разрешение за строеж, с предварителното наличие на
конструктивно обследване. Такива строителни книжа обаче не са приложени
по делото. Описано е, че светлата височина на помещенията в полуподземния
етаж е 2 м., като подът на склад 3 е на по-ниско ниво от коридора, без
настилка, стените не са измазани, дървената конструкция на тавана е видима.
Настоящият състав на съда счита, че първоначалното заключение на
тройната СТЕ не следва да се обсъжда подробно в другите му аспекти, тъй
като вещите лица са направили остойностяване на извършените РСМР в
къщата, установени само по приетите като доказателства фотоснимки на
обекта от 21.11.22г., 09.05.23г. и 25.08.23г., по цени от КСС към процесния
договор от 25.05.22г. Същевременно експертите са посочили в съдебно
заседание на 06.03.25г., че при огледа, който те са направила преди изготвяне
на заключението, са установили като извършени по-големи количества работа,
спрямо отразеното в протокола от 14.03.23г.
В заключението на допълнителната СТЕ е отразено, че е била извършена
справка за цените на РСМР към 14.03.23г., както и е бил извършен оглед на
място на 15.04.25г. Отново се сочи, че по никакъв начин не може да се
установи времето в часове, отразени в КСС за почистване на отпадъци, тъй
като 1 200 часа при 8 часов работен ден са 150 дни, а при 3 работници – 50
дни. В тази връзка Ал. А. (посочен неточно с фамилно име от експертите като
Бонев) е изпратил допълнително писмени разяснения относно видовете
работи в този раздел (възпроизведени на л. 487 от делото). В отговор на
допълнителните пояснения от Ал. А. експертите са посочили, че не е било
ясно защо се наложило вкопаване на 70 см на складово помещение в сутерена;
не приемат че е била демонтирана част от подовата конструкция на първия
етаж, защото при разкъртването на подовата замазка е било открито старо
дюшеме, послужило за кофраж; приемат, че при демонтажа на част от
22
таванската конструкция на първия етаж са били образувани около 9 куб.м.
строителни отпадъци; при демонтажа на 6 бр. врати и 10 бр. прозорци са били
образувани още 9 куб. м. отпадъци; приемат, че в подпокривното
пространство са били образувани около 30 куб.м. строителни отпадъци;
битови отпадъци като хартия, текстил, метал, стъкло и др. стари вещи, не бива
да се включват в процесния договора, а и такива има и сега в избено
помещение 3 и на двора. Поради това приемат, че е възможно при
демонтажните работи на жилищния етаж и подпокривното пространство да са
били образувани около 50 куб. м. отпадъци. Вещите лица обаче не могат да
потвърдят броя на остойностените курсове на самосвал и на микробус, тъй
като 50 куб. м. строителни отпадъци биха се извозили с 12 бр. контейнери с
обем от по 4.5 куб. м., каквито е имало в гр. Севлиево към 2022г.-2023г.
Намерени са положени общо 184 кв.м. каменна вата, а не 270 кв.м. (подробно
описани като разположение и площи). Площта на таваните с положен
гипсокартон е 30 кв.м., а не 100 кв.м. Поставеният по стените гипсокартон
(описан като разположение и площи) е общо 161 кв.м., а не 170 кв.м. в две
помещения на таваните е поставена австрийска ламперия в спални 7 и 8 на
жилищния етаж, с площ от общо 32.10 кв.м., а не 36 кв.м. Описани са всички
монтирани прозорци – в полуподземния етаж – 4 бр., на жилищния етаж – 3
бр., с посочени площи. Монтирани са били и 3 бр. интериорни врати. След
разбиване на настилката от керамични плочи в банята-тоалетна и в дневна,
столова, кухня, както и демонтаж на част от ламиниран паркет, както и
разкъртване под тях, било установено, че няма изпълнена стоманобетонова
плоча, както е дадена в проекта, който е бил допълнително представен на
вещите лица. Вместо това върху съществуващия гредоред – покритие на изба,
в помещенията на жилищния етаж (с изключение на входно преддверие,
стълбище и склад 4), е изпълнена циментова замазка с дебелина 6.5-8 см., с
армирана метална мрежа ф 6.5, през 20 см. Тази замазка не притежава
необходимата носимоспособност за нормативно натоварване от 150 кг. на кв.м.
в помещенията за живеене и натоварването от собственото си тегло. Отделно
от това носимоспособността на армираната замазка е намалена и поради
факта, че в по-голямата си част тя е „прегоряла“, т.е. свързала се е още преди
да се положи на място. Така изпълнена „плочата“ със замазка, не спомага, а
допълнително утежнява гредореда под нея и конструкцията на сградата под
нея. Поради това вещите лица счита за необходими да се предприемат една от
двете посочени мерки: укрепване на съществуващия гредоред по дадено
решение от инженер-конструктор (вариант, свързан с много сложна и
прецизна от конструктивна гледна точка работа – метална конструкция) или
премахване на съществуващата циментова замазка и изпълняване на нова
стоманобетонова плоча по одобрен конструктивен проект. Не само, че тази
замазка не следва да се плаща от възложителя, но и към стойността на новата
работа трябва да се калкулира и разрушаването и изхвърлянето на отпадъците
от некачествено изпълнената конструкция. Установено е от експертите, че са
били поставени общо 31.50 кв.м. плочки, вместо описаните 30 кв.м. (посочени
23
по местонахождение и площ). Не могат обаче да установят количеството на
описаната дейност „почистване, къртене, извозване на строителни отпадъци“
по т. 11. В таблица № 9 (представляващо приложение 24 към допълнителната
тройна СТЕ) – л. 505-507, вещите лица са представили сравнителна
количествено-стойностна сметка между СМР по приемо-предавателния
протокол от 14.03.23г. и СМР, установени като извършени към датата на
втория оглед. Обобщено е, че стойността на извършените СМР без печалба и
ДДС е 22 293.67 лв., с печалба на строителя от 10% - 24 523.04 лв., а с включен
ДДС – 29 427.65 лв. В тази цена обаче са включени и видове СМР, които не са
включени в приемо-предавателния протокол от 14.03.23г. (раздел ІІ от
таблицата), които са на обща стойност 1 447.20 лв. без печалба и ДДС. Без тях
общата сума е 20 846.47 лв. без печалба и ДДС.
В тази връзка в съдържанието на таблица № 9 са отразени единичните
пазарни цени към 14.03.23г. за остойностяваните видове СМР.
По отношение на качеството на извършените СМР и годността им да
служат по предназначение, вещите лица са посочили, че считат сградата за
негодна, даже опасна за обитаване (макар и същата да се обитава). В тази
връзка е посочено, че не е изпълнена по проект стоманобетоновата плоча на
кота 0.00 и по тази причина сградата не е конструктивно устойчива. Няма
доказателства за извършен ремонт на покривната конструкция, напротив –
целостта на част от видимите носещи елементи в подпокривното пространство
е нарушена (те са срязани), а други са скрити в обшивката с гипсокартона и
състоянието им не може да бъде установено. Има необезопасени елементи от
електрическата инсталация. Поради това вместо да се говори за
недовършените или некачествено извършени СМР, следва наложително да се
предприеме следното: да се извърши обследване на сградата по реда на чл.
176в от ЗУТ; да се изработи и одобри проект за основен ремонт, въз основа на
който да се издаде разрешение за строеж и строителството да се извърши при
спазване на всички изисквания на ЗУТ. В тази връзка, по отношение на
необходимата стойност за довършване и привеждане на некачествено и
частично негодните СМР в годни за използване по предназначение, е посочена
сумата от общо 50 400 лв. (1 680 лв. за обследването; 2 520 лв. за технически
проект и 46 200 лв. – за строителство). С.з. вещите лица допълват, че
последната стойност е за изграждането на стоманобетонова плоча.
В същото съдебно заседание след изслушване на заключението на
повторната тройна СТЕ е бил проведен повторен разпит на свидетеля Ал. С.
А.. Преразпитът е допуснат за установяване на обема на отпадъците, изнесени
от двора и къщата. Същият описва възложените работи за ремонт на къщата –
тъй като сутеренът бил нисък, възложителите искали да го направят като
жилищен етаж, поради което започнали да го вкопават и в едното помещение
вкопали на 70 см. След това решили да го оставят така. Вътре в къщата имало
2 пиана, няколко гардероба и на тавана било пълно с печатни издания. Всичко
това било изнесено и изчистено. Била премахната таванската замазка на
стаите, изпълнени с провиснала от времето рогозка. Освен това била
24
изкъртена мазилка, извадена била старата инсталация. Освен това в целия
двор по цялата ограда имало цигли, тухли и разни други отпадъци. В двора
имало и една постройка с паднал покрив, която по желание на инвеститорката
също премахнали и изчистили заедно с външната тоалетна. Всичко това било
включено в боклука и строителните отпадъци, които били изхвърлени. Някои
от работите били възлагани устно, но ремонтите били надзиравани или от
ответницата или от нейната представителка, но винаги били одобрявани. Те
поискали да се направи плоча между приземния и първия етаж, тъй като
когато се стъпело на ламината, той „думкал“, защото бил поставен върху
гредоред. Тогава извадили проект от конструктор и щели да вадят разрешение
за строеж за плоча. Тогава обаче се установило с помощта на лазерен нивелир,
че новата плоча не може да се постави без да се преправят стъпала на входа.
Тогава Ем. поискала да минат на варианта замазка върху мрежата, която е
конструктивно одобрена за плочата. Поради това била изпълнена замазка
вместо плоча. Измерени били гредите, за да изчислят натоварването и
установили, че те ще издържат натоварване от 5 килотона на кв.м., а при
замазката натоварването ще бъде 130 кг/кв. м. Описва и извършени СМР по
покривната конструкция. Пояснява, че ремонтите били извършени чрез
фирмата на Р. С. – „БРА 2020“, а свидетелят е бил пълномощник и назначен по
договор техническо лице. Допълва, че след процесния договор бил сключен
нов договор за изработка, по който не са претендирали още плащането.
След снемане на горните показания, ответницата е дала обяснения в
същото съдебно заседание на 14.05.25г. Тя е заявила, че е посещавала имота,
за да види какво е свършено и за това имат направени снимки със съпруга си.
По нотариалния акт нещата не били свършени – не бил сложен ламинат, а
парите за вратите и за банята били дадени от дъщеря й. Не било направено и
поради това ответницата не одобрила. Когато дъщеря й се прибрала в Добрич,
ответницата решила, че имотът не им е необходим и решила да го продаде и
повече никакви ремонти да не се вършат там. Въпреки това той продължавал
да си върши ремонти. Един от наемателите на къщата е заявил, че плащат
наем на Ал. и той всеки път ходи в къщата.
Съдът намира, че изложеното при повторния разпит на свидетеля Ал. С.
А. не следва да се кредитира, тъй като не се подкрепя от останалия
доказателствен материал по делото. В тази връзка с показанията е направен
опит от една страна да се обоснове записаният обем на строителни отпадъци в
КСС и в протокола от 14.03.25г., а от друга страна – да се посочи причина за
некачествено изпълнена (на практика липсваща) стоманобетонова плоча.
Освен това показанията му сочат, че са били налице нови (след процесния
договор) възлагания (устни или чрез писмен договор) от ответницата и
нейната дъщеря, които ще се претендират, но и чрез същите се обяснява
допълнително извършени СМР. Последното пък не съответства на
нововъведеното твърдение на процесуалния представител на ищцата, че
новите СМР са се наложили поради наводнение на къщата от наематели. В
тази връзка съдът изцяло кредитира допълнителното заключение на тройната
25
СТЕ, включително и след дадените отговори в открито съдебно заседание от
експертите.
Трябва да се отбележи още, че след всяко заключение на експерти по
делото, ищцовата страна е предприемала действия за обосноваване на
претенцията си чрез допълнителни и нови твърдения и представянето на нови
доказателства (чрез разпитаният като свидетел Ал. А.) – твърдения относно
допълнително устно възлагане на СМР, за изменение на възложената дейност
(относно плочата), за обосноваване на допълнителен обем на отпадъци – чрез
изкопаване на земни маси в приземния етаж, за събаряне на постройки в
двора, за наличието на битови отпадъци в къщата, за наличието на Проектно
решение от инженер-конструктор (каквото се предполага, че е съществувало
към датата на подаване на исковата молба, предвид датата на акта за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закрИв.е, но неясно защо
не е представен с исковата молба). Всички тези нови твърдения обаче остават
неподкрепени от останалия по делото доказателствен материал.
При съпоставяне на посочените единични цени в приемо-предавателния
протокол от 14.03.23г. (които отразяват и единичните цени от КСС към
процесния договор от 25.05.22г.) с посочените от вещите лица средни пазарни
единични цени към 14.03.23г., се установява следното:
СМР поЕдиничниСМР, установени отСредни пазарни
протокол отцени поекспертите като извършениединични цени
14.03.23г./КССКСС къмкъм 14.03.23г.
към договорадоговора
от
25.05.22г.
1.Ръчно1.Изхвърляне на
товарене истроителни отпадъци от
пренос напомещение до 3 м.
строителнихоризонтално или до 2 м.
отпадъцивертикално; ръчно
натоварване, превоз на 50
18040.60 лв./куб.м.
м. и разтоварване на
лв./куб.м.
строителни отпадъци с
ръчна количка
2.Транспорт2. Извозване и съхранение
строителниотпадъци - с контейнер
42.86
45 лв./на
отпадъци
лв./куб.м.
контейнер с обем
от 4.5 куб. м., или
10 лв./куб.м.
3.Отливане3.Отливане армирана 59.48 лв./кв.м. –
армиранаплоча и замазкаспоред ед. цена,
60
плоча идадена таблица №
лв./кв.м.
26
замазка8, приложение 11-
1 от
първоначалното
заключение на
тройната СТЕ, л.
434
4.доставка и 4.Топлоизолация по подове
поставяне нас минерална вата
17.5222.77 лв./кв.м.
каменна вата
лв./кв.м.
5. 5. Влагоустойчив
влагоустойчивгипсокартон по тавани и
гипсокартонтоплоизолация на метална
наконструкция директно
конструкциязакрепване, шпакловка с
(шпакловка,готова смес при ремонти
67.7854.36 лв./кв.м.
грунд,
лв./кв.м.
материали,
вата) до
боядисване.
6.първи етаж, 6. Дограма и интериорни
коридор иврати
ОбщаОбща цена от
стаи,
цена от3 644.37 лв.
поставяне
6700 лв.
врати и
дограма – 9
бр.
7.Закупуване, 7. Дървена ламперия по
доставка итавани.
15046.70 лв./кв.м.
монтаж на
лв./кв.м.
австрийска
ламперия
8.Теракот и 8.Облицовка с керамични
фаянс –плочки с лепило по стени и
10065.41 лв./кв.м.
закупуване,фуга 2мм.
лв./кв.м.
доставка,
лепене,
фугиране,
замазки,
монтаж на
аксесоари
При посочената съпоставка на единичните цени по КСС към договора от
27
25.05.22г. и на единичните пазарни цени към 14.03.23г., установени от
експертите, се налага изводът, че уговорените с договора единични цени са
многократно завишени по повечето уговорени позиции (от 2 до 4 пъти по
позиции 1, 2, 6, 7 и 8) и съпоставими по позиции 3, 4 и 5, като само по
позиция 4 уговорената единична цена е малко по-ниска от средната пазарна
цена. Ноторно известен е фактът, че поради пазарна конюнктура в
строителството и продажбите на недвижими имоти, съчетано с
инфлационните процеси в страната, средните пазарни цени на строителните
услуги и на строителните материали, бележат повишаване, а не понижаване
през последните 5 години. Поради това и установените от вещите лица средни
пазарни цени към момент, който е по-късен само с 10 месеца спрямо момента
на процесния договор, следва да се приемат поне за равни, ако не и за по-
високи спрямо средните пазарни цени към 25.05.22г.
Освен съпоставката по единичните цени между уговорено с договора и
средната пазарна цена, но и общата стойност на уговорените и отчетени с
процесния договор като извършени СМР по протокола от 14.03.23г., сочат на
значителна несъразмерност – по договора уговореното и приетото като
дължимо възнаграждение е 64 000 лв., а според вещите лица – стойността на
същите СМР е на стойност 20 846.47лв., а с печалба на строителя –
22 931.12лв., а и с ДДС – 27 517.34 лв.
Установеното по-горе налага извода, че представителят на възложителя
по процесния договор е действал във вреда на представляваната страна, тъй
като е сключил договор при уговорено възнаграждение, надхвърлящо поне 2.3
пъти средната пазарна цена за същата услуга. Налице е сключен при
неизгодни за представляваната условия, с което имуществото й е неоправдано
обременено със задължение за плащане на възнаграждение в многократно
завишен спрямо пазарните условия размер.
Отделно от това съдът намира, че и представителят на възложителя и
изпълнителят, са знаели към момента на сключването на договора на
25.05.22г., че договорът уврежда представляваната страна. В тази връзка по
делото се установи от разпитите на Ем. Д. (при отчитане на противоречията в
показанията й), че същата е имала очакването тя да живее в имота и същият
да остане за дъщеря й (така и от показанията на свидетеля А.); не е искала
имотът да се продава, а да го обзаведе по свой вкус с мебели; че майка й
можело да не и върне дадените при покупката пари от 26 000 лв.; че не е
уведомила майка си за подписания договор, за поканата за плащане от
10.03.23г. и за протокола от 14.03.23г.; когато по-късно уведомила майка си за
договора, не й е казала за уговореното и дължимо възнаграждение от 64 000
лв. Всичко това е индиция за нейната недобросъвестност при самото
сключване на договора.
Съдът приема, че и изпълнителката по договора Р. С. също е имала
съзнанието, че с договора се уврежда представляваната страна, т.е. и тя е била
недобросъвестна. Това е така, защото всички действия във връзка с
уговарянето на ремонти, определянето на цени, провеждането на СМР, е било
28
извършвано чрез лицето, с което тя живее на съпружески начала – Ал. А..
Същият като строителен техник е имал съответната компетентност и знание
не само относно техническите изисквания, а се предполага и относно
пазарните цени за извършване на строителните услуги. А. се явявал като
пълномощник на С. и при сключването на договорите за продажба с имоти на
малолетното дете на Ем. Д., които били допълнени с договори за продажба на
подобрения, които също са били остойностявани. Отделно от това, преди
сключването на процесния договор между страните, е имало предходно
възлагане на СМР за същия обект, чиято стойност е била включена в
покупната цена на имота. Изпълнител на тези СМР отново се явявал А., а С. е
подписвала протокола от 11.03.22г., с който А. й е предал извършените работи
с посочване на пазарни цени (например за поставянето на трите прозореца с
обръщане е посочена цена от общо 600 лв., което е средно по 200 лв. на
прозорец – значително по-ниска цена от тази, уговорена за същата услуга с
процесния договор). Поради всичко това следва да се приеме, че при
подписването на процесния договор ищцата също е съзнавала, че уговаряните
цени са значително завишени спрямо пазарните такива (както посочва вещото
лице по единичната СТЕ при изслушването й в съдебно заседание – такива
единични цени като посочените в договора и в приемателния протокол, тя не е
виждала).
Поради това процесният договор е недействителен на осн. чл. 40 от ЗЗД
и не е породил правни последици между страните. Липсва одобряването му от
представляваната страна, която освен, че не е знаела за самия договор и
неговите условия, но и не е била свидетел на извършвани по този договор
СМР, за да се приеме, че мълчаливо се е съгласявала с тях. Следва да се
приеме, че същата е научила за процесния договор едва с получаването на
исковата молба по настоящото дело и с отговора е релевирано възражението
за недействителност на посоченото основание. Само поради това и
отправената претенция за заплащане на възнаграждение по недействителния
договор е неоснователна.
Но дори и да не се приемат горните съображения, съдът намира, че
своевременно е било релевирано и възражението за неизпълнен договор
поради негодността на извършените СМР, съгласно обикновеното им
предназначение – възражение по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, но без релевирано
волеизявление за разваляне на договора. Както се посочи и по-горе, вещите
лица и по единичната, и по тройната СТЕ, са посочили, че извършените СМР
са с големи отклонения от изискванията за качеството на СМР, а някои от тях
са такива, които по начина си на извършване, са довели до опасност за
обитаване на къщата - не е изпълнена по проект стоманобетоновата плоча на
кота 0.00 и по тази причина сградата е станала вече конструктивно
неустойчива. Това е така, защото е налице допълнително натоварване на
гредореда от дървен материал и е налице провисване на някои от подовете (в
тази насока показанията на свидетеля А., че в къщата е имало рояли с голямо
тегло, което е предизвикало провисването, не се подкрепят от други
29
доказателства по делото). Освен това при СМР в подпокривното пространство
част от видимите носещи елементи са били срязани, а други са били скрити в
обшивката с гипсокартона и състоянието им не може да бъде установено. Но
така или иначе – от външния оглед, документиран и с фотоснимки, е
установено, че е налице вълнообразен покрив, което доказва промени, които
намаляват неговата здравина и функционална пригодност. Подробно са
описани в заключенията и недостатъците при изпълнението на дейностите по
поставяне на гипсокартон, на врати и прозорци, на керамични плочи и др.
Поради всичко това следва да се приеме, че ако договорът за изработка от
25.05.22г. е действителен, то е налице пълно неизпълнение на уговорената
работа, поради което и възнаграждение на изпълнителя не се дължи.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е отправила искане за присъждане на разноски,
съобразно представения списък на същите. Разноските се изразяват в заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1 200 лв., за което са представени
доказателства – л. 38. Насрещната страна е релевирала възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение на един адвокат на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като делото се
отличава с фактическа и правна сложност, защитаванията материален интерес
е в размер на общо 67 825.21 лв., предприетите пред настоящата инстанция от
адвоката на въззиваемата страна процесуални действия са адекватни –
подаване на подробен отговор на въззивната жалба, явяване в открито съдебно
заседание с изразяване на становище и депозиране в писмен вид
съображенията по съществото на спора в указания от съда срок. Освен това
следва да се отбележи, че самият процесуален представител на въззивницата е
оценил своя труд пред настоящата инстанция в размер на 6 076 лв. без ДДС,
което претендира да му бъде определено и заплатено по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. Поради изложеното и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/13.06.25г. по гр. д. № 854/23г. на
Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. „*“, № * да заплати на
В. Д. И., ЕГН ********** от гр. Д., ул. „* *“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от
1 200 (хиляда и двеста) лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните (да се връчи
чрез процесуалните им представители), при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
30
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31