Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 371/14.08.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 287 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от А.Г.Д.
*** против Заповед №1296 от 09.06.2020год. издадена от кмета на Община Монтана
с която е наредено премахване на незаконен строеж – „гараж” находящ се в УПИ ХIII, кв.119, по действащия подробен
устройствен план на гр.Монтана, поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.12.485
по кадастралната карта /КК/ на гр.Монтана с адрес гр.Монтана, ул.”С*** К***
О*** ” №* . Определен е три дневен срок от влизане в сила на заповедта за
доброволно премахване на строежа от извършителя, като при неспазване срока на
доброволно изпълнение се извърши принудително такова на основание чл.225а, ал.3
от ЗУТ и Наредба за принудително изпълнение на заповеди на кмета на Община
Монтана за поправяне, заздравяване и премахване на строежи или части от тях на
територията на община Монтана. В жалбата се излагат доводи, че през 2000год.
оспорващия е монтирал гаражна клетка в междублоковото пространство в гр.Монтана
на ул.”С*** К*** О*** ” №* , без учредено право на строеж, без предвиждания в
градоустройствения план за гараж и строителни книжа, като твърди, че за гаража
е приложима разпоредбата за неговата търпимост по см. на § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане. Индивидуалният административен
акт се оспорва и като издаден при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; неспазване на установената форма; липса
на конкретизация в коя от хипотезите по чл.225, ал.2 от ЗУТ попада описания
гараж; неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая; липса
на мотиви при издаване на заповедта и противоречие с целта на закона. Излагат
се доводи за нищожност на издадената заповед, тъй като е издадена при липса на
материална компетентност. Както и че при издаване на констативния акт Община
Монтана не е имала съставен акт за общинска собственост, което не й дава право
да се разпорежда с имота. Твърди се, че оспорената заповед не е издадена в 14
дневен от връчване на констативния акт с което е нарушена разпоредбата на
чл.57, ал.1 от АПК, поради което и същата е нищожна. Иска се отмяна на
заповедта като незаконосъобразна и нищожна.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован не се явява, като в писмени становища поддържа жалбата в която твърди
незаконосъобразност и нищожност на издадената заповед, като в последното
становище излага доводи, че не е изяснена собствеността на имота, поради което
Община Монтана не е имала основание за започване на административното
производство.
Ответникът по оспорването – кмета на
Община - Монтана се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Г***
Петкова, която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като подробни
доводи развива в представена писмена защита досежно издаване на заповедта от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона. Представя списък с разноски и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж.
Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и
законни интереси на жалбоподателя изградил строежа. Жалбата срещу акта е
предявена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което
настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, както и заключението
на назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по административната преписка
писмени доказателства се установява, че в Община Монтана са предприети
мероприятия относно премахване на незаконни строежи и обекти в между блокови
пространства и имоти публична общинска собственост. В тази връзка е извършена
проверка на място и по документи на строеж на допълващо застрояване „метална
гаражна клетка“ в УПИ ХIII, кв.119, по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с
идентификатор 48489.12.485 по КК на гр.Монтана с адрес гр.Монтана, ул.”С***
К*** О*** ” №* в отсъствие на собственика на строежа А.Г.Д. ***.
На 14.05.2020 год. от главен експерт
„Контрол по строителството“ към Община Монтана е издадени констативен акт № 03 с
окомерна скица на л.20-22 от делото, като е образувано административно
производство по чл. 225а от ЗУТ. На същата дата констативния акт е връчен на жалбоподателя с
указания за представяне на възражения в 7 дневен срок от датата на връчване,
считано от 15.05.2020г.
При проверката е констатирано
незаконно строителство, описано по следния начин - "метална гаражна
клетка, поставена без връзка с терена и мрежите на техническата инфраструктура,
не е електрифициран, не е водоснабден и се ползва по предназначение без одобрени
строителни книжа”.
Приема се в констативният акт, че същият
е изградена през 2000година от собственика А.Г.Д., съгласно представена от него
декларация. Изпълнения строеж на допълващо застрояване е с размери в план
дължина – 5,10м, ширина – 2,60м. и височина – 2,10м. на 1,80м на покривната
конструкция, като е представен на окомерната скица, част от констативния акт.
По отношение на металната гаражна клетка е установено, че е построено без
одобрени строителни книжа – разрешение
за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което е дало основание да се счетат
за нарушени разпоредбите по чл. 148, ал.
1 от ЗУТ и чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ.
Видно от приложения констативен
протокол от 26.05.2020г. на л.28 от делото по констативния акт не са постъпили
възражения от жалбоподателя.
Административният
орган - Кметът на Община Монтана е издал оспорената в настоящото производство
заповед Заповед №1296 от 09.06.2020год. При издаване на заповедта, изцяло е
възприел установената от длъжностното лице фактическа обстановка, респективно
наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ във връзка с чл. 148 и
чл.225, ал.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа
е изпълнен от А.Г.Д. през 2000год. по стопански начин. Строежът е определен
като такъв от пета категория, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137,
ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ.
По делото е
приложен Акт за частна
общинска собственост №5985/29.05.2020г. вписан в Агенция по вписвания с рег.
№1517/29.05.2020г. по отношение на ПИ с идентификатор 48489.12.485 по КК на
гр.Монтана с площ от 2967,00 кв.м. с трайно предназначение на територията –
урбанизирана с начин на трайно ползване – високо застрояване над 15м., който по
действащия ПУП е част от УПИ ХIII, кв.119 с конкретно предназначение „за
жилищно строителство“. В правно основание за съставянето на АЧОС са отразени
разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и чл.56, ал.1 от ЗОС и §42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС.
От
заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по
назначената и по същество неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло като обоснована, без индиция от заинтересованост и
в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и след проверка на
място и в Община Монтана, се установява, че отразения в заповедта обект
представлява гараж с метална конструкция с размери дължина 5,10м., ширина
2,60м. и височина от 2,10м., без ВиК и електрозахранване, ползващ се по
предназначение за гараж. Като същият представлява строеж по смисъла на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ, като елемент от допълващо застрояване с площ от 13,26кв.м.,
разположен в УПИ ХIII, кв.119 по действащия ПУП на гр.Монтана с идентификатор 48489.12.485
по КК на гр.Монтана, разположен на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор
48489.12.484 и на отстояние от регулационна линия с имот с идентификатор
48489.12.483. По действащия ПУП за гр.Монтана предвижданията по отношение на
застрояването на УПИ ХIII, кв.119 по плана на града са за основно застрояване
на високо жилищно строителство над 15м. с площ 2967 кв.м. Според вещото лице
строежа е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без
виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, без разрешение за строеж по см. на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и без одобрени проекти във вр. с чл.142, ал.1 от ЗУТ. Като
изградения гараж не е нанесен в предходни кадастрални планове на гр.Монтана.
Строежът, според вещото лице, като отговор на поставената задача не е допустим
по правилата и нормите на ЗУТ и не отговаря на условията за търпимост на
строежа по § 16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ и §127 и 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като в
действащия план одобрен със заповед №570 от 10.04.1990г. предвиждащ урегулиране
на УПИ ХIII, кв.119 е предвиден за високо жилищно строителство, като планът е
запазил 7 етажна жилищна сграда и 6 етажна жилищна сграда свързано строителство
– основно застрояване и в него не е предвидено допълващо застрояване.
Местоположението на гаража не попада в нормата на чл.41, ал.2 от ЗУТ и по
чл.112, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, тъй като местонахождението му не е предвидено
както в действащия ПУП към момента на изграждането му, така и към настоящия
момент.
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Съгласно чл. 223,
ал.1, т.8 и чл. 225а ал.1
от ЗУТ кметът Община - Монтана е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2
от ЗУТ от пета категория или части от тях на територията на общината,
поради което се явява административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от
него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж е незаконен на основание чл. 225,
ал.2, т.2 ЗУТ.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Необосновано и
неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на акта.
Действително, като критерий за нищожност на административния акт може да се
приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова
съществено, че може да се приравни на липса на акт – т. е в хипотезата на липса
на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма
волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или
в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за
последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия
адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая
такива нарушения не се констатират. В оспорения административен акт са посочени
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гледна точка на неговия вид -
„гараж”; местонахождение - в УПИ ХIII, кв.119, по действащия ПУП на гр.Монтана,
поземлен имот с идентификатор 48489.12.485 по КК на гр.Монтана с адрес
гр.Монтана, ул.”С*** К*** О*** ” №* ; при посочване параметрите на
строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без издадено
разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като по този начин
в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване
строеж. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно
решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и
параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са
обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 03 от
14.05.2020г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане
на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма пречка
мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на
акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивиране на акта
от фактическа страна.
Процесният
обект представлява строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ, независимо от
конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. По своето предназначение
не попада в категорията на преместваемите по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, тъй като
служи за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи
дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Гаражът, като допълващо застрояване е
пета категория /чл. 137, ал. 1, т. 5 буква "в" ЗУТ – извън строежи от
шеста категория – по чл. 54, ал. 1 и ал. 4, чл. 147 ЗУТ/.
Спазени са
процесуалните правила за издаване на заповедта, издадена е в съответствие с чл.
225а, ал.2 от ЗУТ, въз основа на констативен акт, съставен от служители по
контрол на строителството на територията на община Монтана. Срещу констативен
акт оспорващия не се е възползвал и от правото си на възражения.
Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя, че е налице нарушение на административно-производствените
правила, поради издаване на оспорената заповед извън четиринадесет дневния срок
от започване на административното производство, при неспазване на визирания
срок в чл. 57, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от ЗУТ. Това обстоятелство
обаче не обоснова незаконосъобразност на акта, тъй като този срок не е
преклузивен и не преклудира правото на административния орган да упражни
правомощието си по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и след неговото изтичане.
Като правно основание за издаване на
административния акт е посочена нормата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването
на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: да
е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
В настоящия случай тези релевантни
факти са налице. Отразеният в констативния акт строеж –„метална гаражна клетка“,
е изграден без разрешение за строеж. Видно от законовата разпоредба, за
квалифициране на строежа като незаконен е достатъчно да е налице само една от
двете хипотези - липса на одобрен проект или липса на разрешение за строеж. В
настоящият случай липсва както разрешение за строеж така и одобрени
инвестиционни проекти, доколкото по време на проверката служителите по контрол
на строителството на територията на община Монтана не са установили наличие на
документи, удостоверяващи законността на строежа. Строителни книжа за обекта не
са представени и от жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже наличието на
инвестиционния проект и/или издаденото разрешение за строеж, при предоставената
му, както от административния орган, така и от съда възможност.
Заповедта е постановена и в съответствие
с приложимия материален закон и целта на закона. За извършване на проверка за
съответствието на заповедта с материалния закон съдът е допуснал съдебно - техническа
експертиза, приета от съда, като обективна и безпристрастно дадена. Видно от
същата, изграденият гараж с метална конструкция с размери дължина 5,10м.,
ширина 2,60м. и височина от 2,10м., без ВиК и електрозахранване, като елемент
от допълващо застрояване с площ от 13,26кв.м., разположен в УПИ ХIII, кв.119 по
действащия ПУП на гр.Монтана с идентификатор 48489.12.485 по КК на гр.Монтана,
разположен на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор 48489.12.484
и на отстояние от регулационна линия с имот с идентификатор 48489.12.483. По
действащия ПУП за гр.Монтана предвижданията по отношение на застрояването на
УПИ ХIII, кв.119 по плана на града са за основно застрояване на високо жилищно
строителство над 15м. с площ 2967 кв.м. Строежа е изпълнен в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП, без виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, без
разрешение за строеж по см. на чл.148, ал.1 от ЗУТ и без одобрени проекти във
вр. с чл.142, ал.1 от ЗУТ. Като изградения гараж не е нанесен в предходни
кадастрални планове на гр.Монтана.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон, т. е. законосъобразното изграждане на процесния строеж е било обусловено
от издаване на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ
предвижда също така, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти
при условията и по реда на този закон.
Процесният гараж представлява строеж,
изграден без издадени строителни книжа – разрешение за строеж и останалите
съпътстващи го документи, не е отразен в действащия подробен устройствен план
на населеното място. Поради това без съмнение следва да бъде определен като
незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За неоснователни намира, възраженията
на жалбоподателя, че не е изяснена собствеността на имота, поради което Община
Монтана не е имала основание за започване на административното производство, с
оглед съставения Акт за частна общинска собственост №5985/29.05.2020г. вписан в
Агенция по вписвания с рег. №1517/29.05.2020г. по отношение на ПИ с
идентификатор 48489.12.485 по КК на гр.Монтана, след съставяне на констативния
акт, тъй като Актът за
общинска собственост съобразно чл. 5, ал.3 от ЗОбС няма правопораждащо
действие, а представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред
и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за
удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на
имота, вида на собствеността, граници, бивши собственици и т. н. Собствеността
на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не
се погасява от тях. Това става по силата на определени юридически факти или
обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за
общинска собственост. В случая, като правно основание за придобиване на имота
при съставянето на АЧОС са отразени разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и §42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС, разписващи „…незастроените парцели и имоти – частна общинска
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизане в сила на ЗОС, подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общината“, като видно от заключението на
вещото лице от 1990г. за процесната територия е действащ план одобрен със
заповед №570 от 10.04.1990г. предвиждащ урегулиране на УПИ ХIII, кв.119 с
конкретно предназначение за жилищно строителство, като в плана не е предвидено
допълващо застрояване. Лицата и органите, чиито права и законни интереси биха
били засегнати от действия по актуването на имота могат да ги защитят по общия
исков ред, предвид нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС в която е предписан реда,
по който следва да бъде осъществена защитата.
Като година на построяване на строежа
е посочена 2000год., която е декларирана от жалбоподателя и е описана в
оспорената заповед, без по делото да са наведени от оспорващата твърдения за
друга година на построяване, нито са налице други доказателства които да я
опровергават. При изследване търпимостта съгласно разпоредбата на §127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, строежите, изградени до 31 март 2001г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. За да е налице законосъобразно издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж административният орган трябва да е
изследвал дали строежът не е търпим по смисъла на пар. 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР
на ЗУТ или по пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, но доколкото твърденето на
жалбоподателя се установява, че същият е изграден през 2000 г., то първата
посочена разпоредба се явява неотносима към настоящия случай. С оглед установената
година на строителство приложимата хипотеза е на § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ.
Сочената разпоредба изисква допустимост на строежа по ПУП и по правилата и
нормите действали по време на извършването на строителството или по сега
действащите. Видно от заключението на вещото лице е, че съгласно действащия
ПУП, както понастоящем, така и при изграждане на гаража предвижданията по отношение на
застрояването на УПИ ХIII, кв.119 по плана на града са за основно застрояване
на високо жилищно строителство над 15м. с площ 2967 кв.м. и не е предвидено
допълващо застрояване, поради
което не са налице предпоставките за узаконяване или търпимост по § 16 от ПР на
ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без одобрени строителни книжа - разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти, който подлежи на премахване.
Административният орган правилно и законосъобразно е приел, че строежа не е от
категорията на търпимите, същия е незаконен и е постановил обжалваната заповед
за премахването му.
Оспореният ИАА е издаден в
съответствие с целта на закона, за контрол върху строителството и въведената с
този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със
задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва,
че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за
извършителя, начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава
принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/.
Ето защо, като издадена от компетентен
орган – кмета на Община Монтана, при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта
на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената
Заповед №1296 от 09.06.2020год.
е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски. С оглед
своевременно направено искане за това, в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски за изготвяне на съдебно – техническа експертиза
в размер на 250.00лева /двеста и петдесет/ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ във вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д. *** против Заповед
№1296 от 09.06.2020год. издадена от кмета на Община Монтана с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е
наредено премахване на незаконен строеж – „гараж” находящ се в УПИ ХIII,
кв.119, по действащия подробен устройствен план на гр.Монтана, поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 48489.12.485 по кадастралната карта /КК/ на гр.Монтана с
адрес гр.Монтана, ул.”С*** К*** О*** ” №* , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.Г.Д. *** да заплати на Община – Монтана
сумата от общо 350.00 лв. /триста и петдесет/ сторени разноски по делото, както
и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: