№ 461
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Б.” ЕООД против наказателно постановление №03-
014240/25.08.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна,
с което на Б.” ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание редовно призован се явява, и поддържа жалбата
си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ Варна, на обект хотел
“Корал“ –стопанисван от Б.” ЕООД, находящ се в гр.Варна к.к. Св.Св.
Константин и Елена било констатирано, че в обекта като готвач работи
лицето СП. Н. ЯН.. Проверяващите констатирали, че същата е положила труд
1
в периода от 14.30ч. до 22ч на 15.07.2021г. като на следващия ден
16.07.2021г. е започнала да полага трудот 07.30ч. до 14.30ч. В качеството си
на работодател Б.” ЕООД не е осигурил междудневна почивка на работника
С.Я..
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
Имуществена санкция в размер на 3000 лв. за административно нарушение по
чл. 152 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Б. и показания на
която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Пред съда депозира показания свид. Я. - работникът, за който е
констатирано нарушението. Св. Я. заявява, че не е работила втора смяна и след това
на следващия ден първа смяна.
Съдът не кредитира показанията на свид. Я.., доколкото по делото е
приложен екземпляр от таблицата за отчитане явяването на работа за месец
юли, който носи печат на дружеството и подпис на длъжностното лице –
съставител. Именно това писмено доказателство е било ангажирано от
дружеството пред проверяващите и то носи информация относно минали
събития, отчитайки явяването на работа за месец юли 2021 г. на св. Я..
При проверка на съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и
процедури, предвидени в ЗАНН: Акта за установяване на административно
нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя,
съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка,
като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение,
установявайки факта на положен труд в два последователни дена, без да е
осигурена междудневна почивка от минимум 12 часа на работника. По АНП са
събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно
2
нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение,
както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна
квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Процесното нарушение се изразява в бездействие на работодателя да
осигури непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка
от 12 часа на С. Я., като неосигурената междудневна почивка е в периода
между 15 и 16 юли 2021 г..
Видно от приложените по делото присъствени листи и графици за
работа, е че Я. е работила от 14.30ч. до 22ч на 15.07.2021г. като на следващия
ден 16.07.2021г. е започнала да полага труд от 07.30ч. до 14.30ч. – разликата,
представляваща междудневна почивка е 7,30 часа, вместо изискуемите от
закона минимум 12 часа. В тази връзка съдът намира, че нарушението е
доказано по безспорен начин. В случая да се касае за обективна, безвиновна
отговорност на юридическо лице, което е длъжно да спазва в случая
изискванията на чл. 152 от КТ за междудневна почивка на работниците му.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона
случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната
дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите
на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на
виновното длъжностно лице.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание
основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите
за неоснователни предвид на следното:
3
Сочи се, че лицето не е работило по график, като в същия е допусната
техническа грешка. Съдът коментира защо кредитира писменото
доказателство по делото в мотивите си погоре, поради което не счита за
нужно да ги преповтаря.
Алтернативно се сочи, че случаят е маловажен.
Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на
наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид.
На дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за
нарушение на чл. 152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв., над минималния предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният размер на
наказанието е незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената
опасност на деянието, нито във връзка с други нарушения на КТ от
дружеството-жалбоподател, не се твърди поредност на нарушението,
определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока
степен на обществена опасност от типичната и т. н.
Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така
определеното наказание следва да бъде намалено към определения от закона
минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за
постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
4
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, разпитани са двама свидетели, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40
лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 540
лева, което е около минимума определен в Наредбата за размера на
5
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата 270 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-014240/25.08.2021г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на Б.” ЕООД е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 3000 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение по чл.152 от КТ, като намалява размера на административната
санкция до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Б.“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 40 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
Б.“ ЕООД сумата от 270 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6