Р Е Ш Е Н И
Е
№332
гр. Видин, 12.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВИДИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - наказателен състав в публично заседание на трети юли , две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариела Йосифова
при секретаря: К.
Илиева,
като разгледа НАХД № 756/2018г. по описа на Видински РС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25-0000285/05.06.2018г. издадено от Гл. Инспектор ОО „АА” в ГД „АИ“ гр.
Видин, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2
от ЗАвП , чл. 189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на M. U. от Република Турция за нарушение на чл.19 ал.1 т.5 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС
, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят
редовно и своевременно уведомен на посочения от него адрес, се не явява и не се представлява.
За АНО представител не се явява .
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите
реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Видинският районен съд след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 04.06.2018 г. инспектор при
ООАА Видин – И.Д. е съставил АУАН на жалбоподателя , за това , че на
същата дата , около 15.20 часа в гр. Видин
на гл. Път Е79 в района на ТЕЦ Видин в посока към Дунав мост
2 е извършвал международен превоз на товари от
Р. Турция към Р. Унгария , за което е представил ЧМР и копие на лиценз на
Общността , като няма сертификат за водача по чл.57 ал.5 от Нар. 11, който се
изисква поради това , че водачът е гражданин на Р. Турция и работи във фирма на
страна членка на Европейския съюз – Унгария.
Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Д., както и писмените доказателства ,
приобщени към делото. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали,
тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата
за неоснователна, като съображенията за това са следните:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени
всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на
административно нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото по закон съдържание, подписан е от лицата посочени в чл.
43, ал.1 от ЗАНН. При установяване на нарушението са спазени всички процесуални
правила, и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем.
На се
установиха и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от
наказващия орган при издаване на наказателното постановление. От обективна
страна признаците на състава на нарушението са описани в оспорения акт, както и
обстоятелствата, при които то е извършено. Издаденото наказателно постановление
отговаря на формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН и при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател.
Установено е
по несъмнен начин в производството, че жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е санкциониран, което се доказва и от разпита на свидетеля и приложените доказателства.
От субективна страна е действал при
форма на вина - пряк умисъл, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на
деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Административно наказващия орган правилно е
определил по вид и размер, наказанието,
наложено на жалбоподателя с
атакуваното наказателно постановление.
По направените възражения:
Възраженията посочени в жалбата, че в хода на
проведеното административнонаказателното производство е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като е чужд гражданин и не му е назначен преводач са неоснователни.
ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно
наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост
от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство
предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на
текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в
процедурата по обжалване на наказателното постановление. Освен това съгласно
събраните по делото писмени и гласни доказателства соченото за нарушител
лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира
отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е
упълномощил адвокат който да го представлява.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения
на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите
на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е
възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд.
Следва да се
има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу
него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В
Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен
и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че
при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и
за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване
пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват
безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административно наказателното производство.
С оглед
гореизложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, поради което и на
основание чл. 63, ал.1, пр. І-во от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0000285/05.06.2018г. издадено от Гл. Инспектор ОО „АА” в ГД „АИ“ гр. Видин, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП , чл. 189
ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН,
с което на M. U. от Република Турция за нарушение на чл.19 ал.1 т.5 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС
, на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено пред Административен съд гр. Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: