№ 123
гр. Пазарджик, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: град В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В.,
представлявано от управителите Д. И. М. и Л. А. Р., против Наказателно
постановление № 13-2400146 от 10.05.2024 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон,
поради което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага
имуществената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона
размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на НП, поради неизвършване на
нарушението и прави искане за присъждане на разноски в полза на въззивника
за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представено писмено
становище, в което са изложени аргументи в подкрепа на искането за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за
1
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. По делото е представено
писмено становище, в което са изложени аргументи в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
11.01.2024 г., около 11:50 часа на обект на дружеството, представляващ
птицеферма за отглеждане на патици, находящ се в гр. В., Стопански двор на
ТКЗС- В., не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето А.
Г. Я., с ЕГН ********** от гр. С.. Последният бил заварен при извършена
проверка на място в гореописания обект да престира труд като общ работник.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик извършващи проверката
предоставили на А. Я. декларация по чл.402 от КТ, в която той
собственоръчно декларирал, че работи във „В. ТКЗС- Л.“ от 7 дни като общ
работник, с 8-часов работен ден, като почива събота и неделя и по 1 час в
работния ден, като получава 70 лева надник, като не е получил копие на
хартиен носител от заверено уведомление в ТД на НАП и екземпляр от
сключен трудов договор, тъй като нямал договор.
С оглед на така посочените данни инспекторите при ДИТ Пазарджик
приели, че „С.“ ООД се явява работодател на лицето А. Я.. Нарушението било
извършено на 11.01.2024 г. и установено на 15.01.2024 г. при преглед на
фирмената документация на дружеството-жалбоподател и след служебна
справка в регистър трудови договори, при които било установено, че към
момента на проверката на място в обекта, както и до приключване на
проверката за завареното да работи лице А. Я. няма сключен трудов договор в
писмена форма.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2349049/19.02.2024 г.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна
сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор.
На управителя на дружеството Д. М. била връчена покана за явяване в
сградата на ДИТ- Пазарджик за съставяне на АУАН. На посочената в поканата
дата- 28.02.2024 г. не се явил представител на дружеството-нарушител и св. Т.
Д.- гл. инспектор в ДИТ- Пазарджик в присъствието на свидетел съставила
срещу „С.“ ЕООД АУАН за констатираното нарушение. Актът бил връчен на
2
управителя на дружеството Л. Р. с куриер на 05.03.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН на 10.05.2024 г. било издадено
атакуваното НП. То било получено от пълномощник на наказаното дружество
на 16.05.2024 г. по пощата (виж известие за доставяне на л.9), а жалбата
против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от управителите на
дружеството по пощата на 30.05.2024 г. видно от пощенското клеймо на плика
(л.7), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите, Ф.
А., Т. Д., А. Я. и И. Корбанколев. Съдът кредитира изцяло събраните писмени
и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се отбележи, че при осъществената цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът не констатира
допуснати СПН.
АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в
отсъствие на представител на дружеството-нарушител, но същото е било
надлежно поканено преди това. АУАН впоследствие е бил връчен на
дружеството чрез единия от управителите му. АУАН и НП отговарят по форма
и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно
връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в
НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, обаче че вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение не е осъществено.
В показанията си св. А. Я. заявява, че е работил за дружество „А.“, като
е полагал труд, изкопавайки канали в хале в стопанския двор на ТКЗС в гр. В..
Заявява също така, че за тази работа се е уговорил и е бил нает от лице на име
„С.“, който организирал него и още няколко човека като ги карал всеки ден от
гр. С. до обекта и обратно, като уговорката за работата на ден била да му
плаща по 120 лева. От С. св. Я. разбрал, че помагали на „шефката“ на обекта-
Л..
От доказателствата по делото се установи, че лицето „С.“ е Ж. С. А.,
3
чиято майка А. А. е собственик на дружество „А.“ ЕООД, като той също
роботи за това дружество. Установи се и това, че между „А.“ и „С.“ е имало
сключен договор за извършване на строително-ремонтни дейности за
изчистване на стари сгради от отпадъци и строителни материали и ремонт на
покрив в стопанския двор. От обясненията дадени от двамата управители на
„С.“ по време на извършената проверка, се потвърждава, че действително Ж.
А. като представител на дружество „А.“ се е договорил да бъде извършено
такова почистване на стари сгради и ремонт на покрив на хале, където ще се
отглеждат патици, като той е организирал и отговарял за работниците, които
са извършвали тази дейност и им е плащал за свършената работа от
заплащането, което е получил от управителя на „С.“- Л. Р..
Установи се, че св. Я. е бил един от работниците в бригадата на А., като
е работил няколко дни до деня на проверката от инспекторите от ДИТ. С оглед
устно уговореното А. възлагал и организирал работата на останалите
работници от бригадата, като той и следял за изпълнението на поставените
задачи и им заплащал за положения труд, според уговореното помежду им с
оглед времето, през което са работили и извършената работа.
От показанията на светители А. и Д. стана ясно, че св. Я. заедно с още
няколко лица е бил на строителен обект в близост до входа на стопанския
двор, като е извършвал разчистване. Той приел, че работи за „С.“ защото в
декларацията си написал, че работи за Л. (Л. Р.- единия от управителите на
дружеството- бел. моя). Да, в декларацията св. Я. е записал, че работи „във В.
ТКЗС- Л.“, но в показанията си той посочи, че е записал така, тъй като „шефа
на фирмата, който ги завел на обекта им заявил, че работят за Л.“. И това е
така, тъй като Ж. А. е имал уговорка с Л. Р. за извършване на определена
работа срещу заплащане, като бригадата от работници на А. е извършвала
работа възложена от „С.“, но на друго лице- Ж. А. като представител на „А.“,
който обаче е наел св. Я. и останалите 2 работници и им е възлагал,
организирал и заплащал за свършената работа.
Имайки предвид така установените факти е безспорно, че св. Я. е бил в
трудови-правни отношения, но не с дружество „С.“, а със Ж. С. А., който е
трябвало да организира и следи за изпълнението на работата на наетите от
него лица в т.ч. и св. А. Я., като Р. не е имала никакви отношения с тях, дори и
не е и взимала отношение по изработено на място и неговата точност и
качество. Тя само е заплатила договорените суми на Ж. С. А. въз основа на
постигнатата между тях договорка за извършената работа. Строителните
работници на обекта са били наети от самия Ж. С. А. и именно последният
като физическо лице, се явява техен работодател по смисъла на дефиницията
на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
При така установеното и при липса на несъмнена доказаност на
възникнало трудово правоотношение между „С.“ ЕООД и А. Я., търговското
дружество не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на
работодател за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Като е
4
наказал дружеството при тези факти и обстоятелства, АНО е издал един
необоснован и неоснователен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява
претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане в негова полза на
сторените разноски за заплащане на адвокатски хонорар, претендирани в
размер на 600 лева за процесуално представителство. Искането е
своевременно направено в хода на съдебното производство преди обявяване
на делото за решаване. Заплащането в брой е надлежно удостоверено с
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.48).
Размерът на възнаграждението е малко над предвидения минимален размер от
480 лева в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но е съответен на фактическата и правна сложност на делото,
както и с броя на проведените съдебни заседания и броя на разпитаните
свидетели, поради което възражението за прекомерност на претендирания
хонорар, направено от представителя на АНО, се явява неоснователно.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седалище в гр. София , тъй като тя има статут на
юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ“ обн. в ДВ бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия, директорът на ТД
„Инспекция по труда“ е структуриран към Агенцията.
Пак с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1
във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2400146 от 10.05.2024 г.
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град В., обл.
Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от управителите Д.
И. М. и Л. А. Р., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 800 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град
В., обл. Пазарджик, Стопански двор на ТКЗС - В., представлявано от
управителите Д. И. М. и Л. А. Р., разноски в размер на 600 (шестстотин) лева
за възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна за присъждане на
5
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6