Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.В., 06.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 15402 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.С.М. ***, иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2662.64 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 390.68
часа за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението /съобразно допуснатото в о.с.з. на 16.12.2019г.
изменение на иска/.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.08.2016г. до
30.06.2019г. е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в ОД на МВР - В..
Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо
1680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1920.24
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд, който
твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата
сума е в размер на 2662.64 лева. С оглед това и сезира съда с искане за
присъждане на посочената по-горе сума, ведно със сторените в производството
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР-В., депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 15.11.2019г.,
обявен за окончателен в проведеното на 16.12.2019г. съдебно заседание, между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 01.08.2016г. до 30.06.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „старши
полицай в група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция” към
Първо РУ при ОД на МВР-В..
От приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между
22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положен труд по време на официални
презници и платежни бележки за периода 01.08.2016г. до
30.06.2019г., се установява, че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за м. 08.2016г. – 64ч., за м. 09.2016г. – 56ч., за м. 10.2016г. – 56ч.,
за м. 11.2016г. – 48ч., за м. 12.2016г. – 66ч., за м. 01.2017г. – 66ч., за м.
03.2017г. – 136ч., за м. 04.2017г. – 136ч., за м. 06.2017г. – 128ч., за м.
07.2017г. – 128ч., за м. 09.2017г. – 168ч., за м. 10.2017г. – 168ч., за м.
12.2017г. – 112ч., за м. 01.2018г. – 112ч., за за м. 03.2018г. – 168ч., за м.
04.2018г. – 168ч., за м. 06.2018г. – 144ч., за м. 07.2018г. – 144ч., за м.
09.2018г. – 160ч., за м. 12.2018г. – 112ч., за м. 01.2019г. – 112ч., за м.
03.2019г. – 144ч., за м. 04.2019г. – 40ч., за м. 05.2019г. – 56ч. и за м.
06.2019г. – 40ч.
Приобщени към делото са и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения
за полгане на труд през нощта мужду 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на
официални призници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното
изплащане на държавните служители в МВР.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 2732ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент
1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 3123ч. Установява се,
че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не
са заплати 396ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 2662.64 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-В. на длъжност „старши полицай” и
като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори
и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и
нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.08.2016г. до 30.06.2019г. е положил 2732ч. нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 3123ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден
труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 396ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 2662.64
лева. Следователно предявеният иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв
следва да бъде уважен в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 256.51 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 106.51 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. В., с адрес: гр. В., ул. „**“, № *, да
заплати на Т.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 2662.64 лева /двеста шестдесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 390.68 часа за периода от
01.08.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. В., с адрес: гр. В., ул. „**“, № *, да
заплати на Т.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. В., с адрес: гр. В., ул. „**“, № *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.
сумата от 256.51 лева /двеста петдесет и
шест лева и петдесет и една стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: