№ 1506
гр. П., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102455 по описа за 2023 година
Производството е образувано, след като с Решение № 60/28.06.2023 г. по гр.д. №
4775/2022 г. на ВКС, на основание чл.303, ал.1, т.5, предл. 1-во ГПК влязлото в сила
решение № 239/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 653/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и
потвърденото с него решение № 260156/29.04.2021 г. по гр. д. № 1437/2020 г. на
Пазарджишкия районен съд са отменени и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Пазарджишкия районен съд, което да започне от етапа на връчване на препис от
исковата молба заедно с приложенията на ответницата по иска по чл.32, ал.2 ЗС Е. М..
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от П. С. П., ЕГН
********** и К. Ф., ЕГН ********** и двете с поС.ен адрес: гр. П., ул. Т. Б.“ №”21,
представлявани от И. Н. Ц., адвокат от АК-П., съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. О.“ № 2, против
Е. С. М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т. Б.“ №21, С. Т. Г., ЕГН ********** и С. Т. Д., ЕГН
**********, и двамата от гр. П., ул. „Т. Б.“ №23, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да опредЕ. начина на реално ползване на дворно място с идентификатор
55155.506.536 по кадастралната карта на П., при равни дялове - по 1/6 ид. ч. за всяка една от
тях.
В исковата молба се твърди, че ищците и ответницата Е. М. са наследници на С. И.
М., по наследство от когото притежават общо 1/2 ид. ч. от един поземлен имот с
идентификатор 55155.506.536 по кадастралната карта на П. при равни дялове - по 1/6 ид. ч.
за всяка една от тях. Имотът е с площ 738 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), административен
адрес: П., ул. „Т. Б.“ № 21-23. Другите ответници като наследници на Т. С. Г. притежават
общо другата 1/2 ид. ч. от същия имот.
1
Посочва се, че между наследниците на С. М. е извършена съдебна делба, приключила
с публична продан на две сгради, находящи се в имота, като ответницата Е. С. М. - П. е
закупила жилищна сграда с идентификатор 55155.506.536.1, а ищците закупили в
съсобственост една сграда в този имот, представляваща гараж, заснет с идентификатор
55155.506.536.4. В делбеното производство дворното място е изключено от делбата на
основание чл.345 ГПК и по този начин те са останали с дялове по 1/3 ид. ч. от ½ от имота
или по 1/6 ид. ч. от цЕ.я поземлен имот за всяка една от наследниците на С. М..
Твърди се, че наследниците на Т. Г. притежават други две сгради в същия имот с
идентификатори 55155.506.536.2 и 55155.506.536.3.
Сочи се, че между С. М. и Т. Г. е имало споразумение за начина на реално ползване на
имота. След публичната продан обаче ответницата Е. М. ползвала цялата площ, ползвана
някога от С. М. и дори не осигурявала достъп на ищците до дворното място. Въпреки
направените опити страните не могли да постигнат споразумение за начина на реално
ползване на имота.
Претендира разноски, сочи доказателства.
В проведеното последно съдебно заседание ищцата К. Ф. не се явява и не изпраща
представител. Ищцата П. П. не се явява, а се представлява от адвокат Б. от АК П., който
моли съда да уважи исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. С. М. депозира отговор, чрез адвокат К. Ш. от
АК П., назначен в качеството й на особен представител.
Не оспорва, че ищците и ответницата Е. М. са наследници на С. И. М., починал на
18.11.2013 г. по наследство и притежават общо ½ ид. част от поземления имот с
идентификатор 55155.506.536 и площ 738кв.м. по кадастралната карта на гр. П. при равни
дялове по 1/6 ид.ч. за всяка една от тях, като и че другите двама ответници като наследници
на Т. С. Г., притежават общо другите ½ ид.ч..
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от адвокат
Ш. от АК П., която моли съда да уважи исковата претенция, според варианта на вещото лице
по допълнителната СТЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците С. Д.
и С. Г., с който считат предявеният иск за допустим и основателен. Излагат съображения в
тази насока, а именно, че са наследници на Т. С. Г., по наследство от когото притежават при
равни дялове 383 кв м. от имот с идентификатор 55155.506.536. Ищците П. С. П. и К. Ф. и
ответницата Е. С. М. - П., като наследници на С. И. М. притежават другата 1/2 ид. част от
същия имот. Между Т. Г. и С. М. е имало споразумение за начина на реално ползване на
имота между тях, което е реализирано с тухлена ограда. Няма претенции за ползване на
частта от имота, ползвана до този момент от ищците и ответницата Е. М. - П., както и нямат
претенции при определянето на реалното ползване на дворното място между тях.
В проведеното съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат
представител.
2
Третите лица Е. А. Д., Д. Д. Д. и А. Д. Д., действаща чрез нейната майка и законен
представител К. Т. М., всички представлявани от пълномощника си – адвокат И. П. заявяват,
че не оспорват ИМ, като желаят ползването да бъде според варианта на вещото лице по
допълнителната СТЕ.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне на
ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин
да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат
решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат
да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ,
начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство,
за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно
за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на
всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността,
да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него
сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ,
включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по
отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от
Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.
В настоящия случай, видно от представените, приети и неоспорени писмени
доказателства е, че ищците П. С. П. и К. Ф. и ответницата Е. С. М. са наследници на С. И.
М., бивш жител на гр.П., починал на 18.11.2013г., както и че по наследство от него те
притежават общо 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
55155.506.536 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: 18-3576-11.05.2015г. на Началника на СГКК-П., с адрес на поземления имот: гр.П.,
п.к.4400, ул.“Т. Б.“ №21-23, с площ 738 кв. м., трайно предназначение на територията:
3
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при равни дялове - по
1/6 ид. ч. за всяка една от тях. Другите двама ответници С. Т. Г. и С. Т. Д. като наследници на
Т. С. Г., бивш жител на гр.П., починал на 10.02.2015г. притежават общо другата 1/2 ид. ч. от
същия поземлен имот, при равни права.
Между ищците П. С. П. и К. Ф. и първата ответница - Е. С. М. е извършена съдебна
делба, приключила с публична продан на две сгради, находящи се в имота, като ответницата
Е. С. М. - П. е закупила жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, а ищците са
закупили в съсобственост сградата в този имот, представляваща гараж, заснет с
идентификатор 55155.506.536.4. В делбеното производство дворното място е изключено от
делбата на основание чл.345 от ГПК. Следователно тримата съдЕ.тЕ. са останали с дялове
по 1/3 ид. ч. от ½ от имота или с по 1/6 ид. ч. от цЕ.я поземлен имот за всяка една от тях като
наследници на С. И. М..
Другите двама ответници и наследници на Т. С. Г. – С. Т. Г. и С. Т. Д. притежават
други две сгради в същия поземлен имот, а именно тези с идентификатори 55155.506.536.2 и
55155.506.536.3.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи
се установяват два варианти за разпределяне правото на ползване. Според заключението на
вещите лица от извършеното геодезическо заснемане се е установило, че площта на имота е
по-голяма - 754 кв. м., а не 738 кв.м. Във вътрешността на имота - от югозападния ъгъл на
жилищната сграда на ответниците Г. и Д. до дъното на имота е изградена масивна тухлена
ограда, с височина около 2 м., която разделя имота на северна и южна част. Северната част е
с площ 404 кв.м. и се владее от ответниците Г. и Д., а южната част е с площ 350 кв.м. и е
предвидена за ползване от ищците и ответницата Е. М. - П.. Двете части на процесния имот
имат самостоятелни входове на уличната регулация и нямат връзка една с друга. Северната
част е с адрес ул.„Т. Б.” №23, а южната част - ул.”Т. Б.” №21. Вещите лица са изчислили, че
при фактическа площ на имота от 754 кв.м., ½ ид. ч. е равна на 377 кв.м. Определеното
реално ползване е съобразено с фактическото съС.ие на имота на място и ползването е
показано върху скици от геодезическото заснемане. Тъй като имотът е разделен с ограда,
която не може да бъде разрушавана, въпреки че двете половини на имота не отговарят на
квотите от по ½ ид. ч., ползването е определяно от двете страни на оградата. И при двата
варианта, ползването на северната част на процесния имот, с площ от 404 кв.м., с жилищна
сграда и две сгради на допълващото застрояване, е оставено в цялост на ответниците Г. и Д.;
площта е с 27 кв.м. повече от площта на ½ ид. част. Ползването за двете ищци, което е
обединено и с ползването за ответницата Е. М. е изготвено в два варианта. И при двата
варианта площта на южната част от имота е в размер на 350 кв.м., което е с 27 кв.м. по-
малко от ½ ид.част.
От приетото по делото заключение на изготвената допълнителна съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на
поставените задачи и неоспорено от страните се установява вариант на ползване само на
4
незастроената част от имота. Вещото лице е посочило, че общо застрояването в южната част
на процесния имот е 138,50 кв.м.. Площта, извън застрояването, за разпределение е 211,50
кв.м.. От нея правата на ищците, отнасящи се само до южната част от имота, са в размер на
121 кв.м. (2/3 ид.ч.), а на ответницата – 60,50 кв.м. (1/3 ид.ч.), а оставащите 30 кв.м. са за
общо ползване, за да могат съсобствениците да имат достъп до сградите и до ползването си.
Ползването на ищците, в размер на 121 кв.м., е определено в най- южната част на имота, в
която попадат и сградите на допълващото застрояване с №2, №3 и №4. Ползването на
ответницата, в размер на 60,50 кв.м., е определено южно от съществуващата масивна ограда,
както и част от ползването срещу входа на жилищната й сграда. Посочило е, че за общо
ползване от 30 кв.м. е оставена пътеката между сградите в лицевата част на имота.
Ползването на останалата част от 404 кв.м. от процесния имот с идентификатор
55155.506.536 по КККР на гр. П., северно от масивната ограда, е определено за ответниците
Г. и Д..
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на
общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед
правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. В случая се установява, че
страните не могат да постигнат общо решение за ползването на съсобствения им недвижим
имот, поради което следва намеса в отношенията по реда на спорната съдебна
администрация.
При хипотези на съсобственост, упражняване на правото на ползване следва да бъде
в хармония и баланс на същото това правото на останалите съсобственици, тъй като се касае
до съпритежание на едно единно право от няколко лица. Всеки съпритежател на правото на
собственост може да упражни своето право на ползване /като правомощия/, но не може да
пречи на останалите да упражнят правото си в притежавания от тях обем.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по
решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта (ако не се
постигне общо съгласие) или по решение на съда - чл. 32 ЗС. Правомощията на съда в това
производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството може да вземе
във връзка с ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с
ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на мнозинството
са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото служене с вещта или как
ще се извличат плодовете от нея, естествени или граждански, с оглед предназначението на
вещта и желанието на съсобствениците. Ползването може да бъде разпределено за
непосредствено служене с вещта от всички или някои съсобственици, за стопанисването й от
всички или някои от тях с оглед получаването на естествени плодове или за получаване на
граждански плодове от вещта чрез сключване на облигационни договори.
Използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото и използване,
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се
накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл.32, ал.2 ЗС се
5
осъществява при съобразяване с фактическото съС.ие и с предназначението на вещта. В този
смисъл е Решение № 147 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., ГК
В случая от заключението на вещото лице се установява, че е възможно ползването да
бъде разпределено за непосредствено реално ползване от съсобствениците съобразно
правата им в съсобствеността. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота.
Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, която да съответства на квотата в съсобствеността.
С оглед на гореизложените критерии, заложени и в съдебната практика, съдът
намира, че разпределението на ползването следва да се опредЕ. по предложения от вещите
лице вариант 2 от заключението на СТЕ, съгласно който вариант е с площ за общо ползване
за преминаване до сградите и имота в размер на 31 кв.м.; останалата площ в размер на 319
кв.м. /350 кв.м. - 31 кв.м./ е разпределена; 1/3 ид. ч. от 319 кв.м. е в размер на 106.33 кв.м.
Ответницата Е. М. е еднолична собственица на жилищната сграда с идентификатор
55155.506.536.1, със ЗП 104.30 кв.м. и същата е оставена в ползването, определено за нея.
Като се извади площта на сградата от полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от 1/2 ид.ч., се
получава площ от 2 кв.м. /106.33 кв.м. - 104.30 кв.м./, която й е определена за ползване
западно от югозападния ъгъл на жилищната сграда на ответниците Г. и Д., до оградата в
имота. За двете ищци полагащата се площ е 212.67 кв.м., която им е разпределена в
останалата част на имота, от южната страна на оградата и в нея попадат гаражът и другите
две сгради на допълващото застрояване - на южната и западната граница на имота /като
върху скиците на процесния имот от геодезическото заснемане, приложени към
заключението, е показан определения начин за реално ползване: контурът на ползването на
двете ищци е повдигнат с жълт цвят върху скицата, контурът на ползването на ответницата
Е. М. е повдигнат със зелен цвят; общото ползване е повдигнато със син цвят; ползването на
ответниците Г. и Д. е оставено неоцветено/.
Съдът приема, че по този начин разпределено ползването на дворното място е
съобразено с правата на страните, както и с фактическото съС.ие на имота и
съществуващата на място ограда, която не може да бъде разрушавана или премествана в
настоящото производство. Освен това страните имат най-малко допирни точки при реалното
ползване на полагащите им се части от имота. Така ще се осигури една по-добра възможност
за спокойно и безконфликтно служене с вещта.
Съдът счита, че другият, разработен от вещите лица вариант на реално ползване –
вариант първи е неподходящ или съответно по-малко подходящ в конкретния случай, тъй
като не дава по-добри условия. Напротив с него се разпокъсва ненужно и неоправдано
частта от имота, предвидена за ползване от ищците, като се вклинява частта за ползване на
първата ответница.
Съдът не може да разпредЕ. ползването и съобразно варианта на допълнителната
СТЕ, каквото искане са отправили ответницата М. и третите лица, тъй като при
6
разпределението следва да бъде съобразена и площта под сградата индивидуална
собственост на ответницата М., а не само незастроената площ от имота.
По отношение на отговорността за разноските.
В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от
решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник, предвид
особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за разноски,
регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. В посочения смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ГК, II
г.о. на ВКС.
Съдът следва да се произнесе и по сторените разноски при първоначалното
разглеждане на делото.
Предвид изложеното разноските за заплатени адвокатски възнаграждения ще останат
така, както са сторени. В производството по делото ищците са заплатили държавна такса от
50 лева. Ищците за заплатили и депозита за вещи лице в размер на 400 лева, както и 1100
лева за особен представител на ответницата М.. Следователно ответницата М. следва да
заплати на ищците сумата в размер на 1175 лева – 75 лева разноски за ДТ и СТЕ и 1100 лева
възнаграждение за особен представител. Ответниците С. Г. и С. Д. следва да заплатя на
ищците сумата в размер на 225 лева разноски за ДТ И СТЕ.
На третите лица разноски не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд -П.
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между П. С. П., ЕГН ********** и К.
Ф., ЕГН ********** и двете с поС.ен адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № 21, Е. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № 21, С. Т. Г., ЕГН ********** и С. Т. Д., ЕГН
**********, и двамата от гр. П., ул. „Т. Б.“ №2, ползването на следния съсобствен на
недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 55155.506.536 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-
97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-
3576-11.05.2015г. на Началника на СГКК-П., с адрес на поземления имот: гр.П., п.к.4400,
ул.“Т. Б.“ №21-23, с площ 738 кв. м. /с площ от 754 кв.м., според заключението на вещите
лица и след направеното геодезическо заснемане/, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 526, 6805, квартал: 40, парцел: VІІІ, съседи: 55155.506.1347,
55155.506.1342, 55155.506.540, 15155.506.571, 55155.506.535, по вариант втори от
техническа експертиза на вещите лица С. Б. и Христина Коцева, съобразно скица, находяща
се на л.81 от гр.д. № 1437/2020 г. по описа на РС П. /първоначално образуваното/, за
поземления имот, която приподписана от съдията-докладчик представлява неразделна част
7
от настоящото решение, както следва: за общо ползване за преминаване до сградите и имота
в размер на 31 кв.м.; останалата площ в размер на 319 кв.м. /350 кв.м. - 31 кв.м./ е
разпределена; 1/3 ид. ч. от 319 кв.м. е в размер на 106.33 кв.м.. Ответницата Е. М. е
еднолична собственица на жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, със ЗП
104.30 кв.м. и същата е оставена в ползването, определено за нея. Като се извади площта на
сградата от полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от 1/2 ид.ч., се получава площ от 2 кв.м. /106.33
кв.м. - 104.30 кв.м./, която й е определена за ползване западно от югозападния ъгъл на
жилищната сграда на ответниците Г. и Д., до оградата в имота. За двете ищци П. П. и К.
Факонетти полагащата се площ е 212.67 кв.м., която им е разпределена в останалата част на
имота, от южната страна на оградата и в нея попадат гаражът и другите две сгради на
допълващото застрояване - на южната и западната граница на имота /като върху скицата на
процесния имот от геодезическото заснемане, приложена към заключението, е показан
определения начин за реално ползване: контурът на ползването на двете ищци П. П. и К.
Факонетти е повдигнат с жълт цвят върху скицата, контурът на ползването на ответницата Е.
М. е повдигнат със зелен цвят; общото ползване е повдигнато със син цвят; ползването на
ответниците Г. и Д. е оставено неоцветено/.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН **********,с адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № 21, да заплати на
П. С. П., ЕГН ********** и К. Факонетти, ЕГН ********** и двете с поС.ен адрес: гр. П.,
ул. „Т. Б.“ №21, сумата в размер на 1175 лева, представляваща направените разноски.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** и С. Т. Д., ЕГН **********, и двамата от гр. П.,
ул. „Т. Б.“ №2, да заплатят на П. С. П., ЕГН ********** и К. Факонетти, ЕГН ********** и
двете с поС.ен адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ №21, сумата в размер на 225 лева, представляваща
направените разноски.
Скица на вещите лица С. Б. и Христина Коцева, находяща се на л.81 от гр.д. №
1437/2020 г. по описа на РС П. /първоначално образуваното/, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трети лица А. Д. Д., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представител К. Т. М., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. П., ул. „Т. Б.“ № 8, ет.2; Е. А. Д., ЕГН ********** и Д. Д. Д.,
ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8