Р Е Ш Е Н И Е
Номер 684 26.03.2019
год. град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На осемнайсети март две хиляди
и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Недялка Димитрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело № 854 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е
сезиран с искова молба от непълнолетния К.Г.И.,
роден на *** г./***/, с ЕГН **********, със съгласието на своята майка Н.М.В.,
с ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Т.И. ***, с адрес
на кантората град *****, с която моли
съда да постанови решение, с което да унищожи по отношение на Г.С.И., с ЕГН **********, с адрес ***, отказът му от наследството
на неговия покоен баща С. Г.И., с ЕГН **********,***, починал на 10.06.2015
година, вписан в особената книга на Районен съд-Бургас под № 89/22.06.2015 год.,
по реда на чл. 49 от Закона за наследството ЗН/, поради невъзможност да се
удовлетвори от имуществото му. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Конститутивният иск е процесуално
допустими и е с правно основание чл. 56, ал. 1 от ЗН. Предявен е от лице, имащо
правен интерес от защита, при предвиденото в закона съгласие на родителя,
упражняващ родителските права, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/. Касае се за упражнено потестативно право, при което с едностранно
изявление се постига промяна в чужда правна сфера-унищожаване отказ от
наследство, който по правната си същност е в режим на едностранна правна
сделка. Тригодишният срок по допустимостта на иска тече от момента на отказа-22.06.2015
г., който до предявяването на иска-02.02.2018 г., не е изтекъл.
Ответникът И., своевременно с
отговора на исковата молба, чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК,
оспорва иска, като неоснователен. Ангажира доказателства. Навежда доводи, че има
регистриран действащ трудов договор, сключен на 23.07.2018 г., съгласно който е
декларирано основно месечно възнаграждение в размер на 300.00 лева. Предоставя на съда
преценката за релевантния факт-наличието на достатъчно средства за изпълнението.
Бургаският районен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на
страните намира, че конститутивният иск е неоснователен, поради следното:
Съдебно известен факт е, че с решение
номер XІІІ-1927 от 28.12.2010 год., постановено по гражданско дело № 4750 по описа за 2010 г. на Районен
съд-Бургас, е предоставено упражняването на родителските права върху детето-ищец
по делото К.И., родено на *** г. в гр. Бургас от фактическото съжителство на майката
Н.В. с ответника по настоящото дело Г.И.. С решението са определени режим на
лични отношения на бащата с детето и месечна издръжка от 130.00 лева, която да
му заплаща.
Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжката е било образувано изпълнително дело №
20117080400005 по описа на ЧСИ Т. К., рег. № *** при Камарата ЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Бургас. Материалното право на издръжка и принудителното
изпълнение за нейното събиране е на детето К., чието материално право е било
заявено за защита пред съда. Видно от издаденото удостоверение № 309/31.01.2018
година от посочения съдебен изпълнител задължението на ответника И. към
взискателя по образуваното изпълнително производство към края на месец януари
2018 година/преди предявяването на иска/ възлиза на 13280.00 лева.
Ответникът Г.И. е направил
отказ от наследството на покойният си баща С.Г.И., починал на *** година,
вписан в особената книга на Районен съд-Бургас под № 89/22.06.2015 година, по
реда на чл. 49 от ЗН, за което е било издадено приетото като доказателство по
делото съдебно удостоверение, изх. № 5319/22.06.2015 година, по частно гражданско
дело № 4064/2015 година по описа на Районен съд-Бургас. С дарствен акт от
03.09.2014 г., предмет на представения по делото нотариален акт № ***, том 2,
рег. № ****1, дело № 302 от 03.09.2014 год. на нотариуса О. Ж., рег.№ 133 в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Бургас,
приживе бащата е придобил собствеността върху 1/3 ид. части от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 07079.653.489.2.22 по кадастралната карта на
град Бургас, с административен адрес на имота: ******, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с посочена площ от 65.83 кв.м., с
прилежащи части- избено помещение № 38, с площ от 2,69 кв.м. и 1,970 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху местото.
От приетите като доказателства
по делото удостоверение за декларирани данни от Г.С.И., изх. №
**********/07.02.2019 г. на длъжностно лице при Община Бургас, справка за
банкови сметки и сейфове на физическо лице от 11.02.2019 г. на БНБ и справка от
ТД на НАП-Бургас, изх. № 94-Т-41 от 21.02.2019 г., съдът установява, че
ответникът по делото И. не разполага с имущество, от което да се удовлетвори за
издръжката си детето-ищец К.-липсват секвестируемо имущество и доходи, които да
позволят доброволното или принудително събиране на присъдената издръжка. Видно
от приетата като доказателство по делото справка от зам. директора на ТД на
НАП-Бургас, понастоящем ответникът И. има регистриран действащ трудов договор
със „****“ ООД, сключен на 02.07.2018 г., с основно месечно трудово
възнаграждение от 300.00 лева, което е под законовия минимум. С Постановление №
316 от 20 декември 2017 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната, Министерският съвет е
постановил от 1 януари 2018 г. нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната от 510.00 лева. Няма данни лицето да е получавало доходи от
нетрудови правоотношения. Правоотношението е извън обхвата на закрилата по чл.
446 от ГПК, тъй като за минал период задълженията за издръжка се събират съобразно
общите правила. Само издръжката за текущия месец е възможно да се удържа в
пълен размер от трудовото възнаграждение, независимо от неговия размер.
Предвид изложеното от
фактическа и правна страна, съдът приема, че искът по делото, за унищожаване
отказа от наследство по реда на чл. 56, ал. 1 от ЗН, е неоснователен и
недоказан. По предвиждането на чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да
бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него. В конкретния случай, видно от служебната справка,
по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението-Национална
база данни „Население”(Загл. изм. ДВ, бр. 93 от 2013 г., в сила от 25.10.2013
г.), процесният самостоятелен обект е жилището на ответника И.-постоянен и
настоящ адрес. По делото липсват доказателства на наличието на такова друго
жилище, по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, нещо повече, фактическите твърдения
от исковата молба са в обратна посока/„…не притежава друго имущество, от което
да се удовлетвори кредитора…“/. Липсват доказателства по делото от които съдът
да направи извод за секвестируемост на процесното жилище, за което ищцовата
страна, по правилата за разпределение на доказателствената тежест/чл. 154, ал.
1 от ГПК/, носи тежестта за главно и пълно доказване в процеса, което е указано
още с проекто-доклада по делото. По реда на чл. 290 от ГПК, с решение № 104 от
9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г., I г. о., ГК, в този смисъл съдът е
приел, че когато разглежда този иск, съдът следва да прецени дали собственото
имущество на длъжника е секвестируемо. Когато длъжникът притежава жилище,
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК и да се прецени
дали то е секвестируемо или не. Когато длъжникът притежава само жилище в
съсобственост с бивш съпруг, независимо от неговата големина и от възможността
за обособяването му в два дяла по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗС, неговата
собствена идеална част е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго
жилище или идеална част от друго жилище. Ето защо, конститутивният иск по
делото, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на непълнолетния
К.Г.И., роден на *** г., с ЕГН **********,
предявен със съгласието на неговата майка Н.М.В., с ЕГН **********, двамата с
адрес ***, срещу Г.С.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, за унищожаване отказа му от наследството на покойният му баща С. Г.И.,
с ЕГН **********,***, починал на **** година, вписан в особената книга на
Районен съд-Бургас под № 89/22.06.2015 година, по реда на чл. 49 от ЗН, до
размера на задължението му към него.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: /П/
Вярно
с оригинала:
СА