Р Е Ш Е Н И Е
№………………………/17.05.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3955 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.1“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Х.Х. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000641 от 26.06.2020 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 105, ал.
1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на 01.01.2020 г. в гр.
Варна, ул. „Тролейна“ № 48 в административната
сграда на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, дружеството – превозвач „С.1“
ЕООД, притежаващо Лиценз № 16874 от 03.02.2017 г. за международен автомобилен
превоз на товари, валиден до 02.02.2027 г. не е доказало финансова стабилност
за 2019 г. в 10 – дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за
последния отчетен период от регистриран одитор или преди изтичане на срока, за който
е сключен договора за застраховка, или преди изтичане на срока, за който е
издадена банкова гаранция, като нарушението е установено след подаване на
справка (пр. 3) с рег. № 30 – 13 – 10 – 4414/
27.05.2020 г. за доказване на финансова стабилност в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
Дружеството „С.1“ ЕООД намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
акцентира, че е налице порок в процедурата по съставяне на АУАН, доколкото е
вписан в АУАН само един свидетел, което според дружеството представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Излагат се
аргументи, че не е ясно определен субекта на нарушението и кое лице именно
следва да понесе отговорност за извършеното нарушение. Претендира, че е налице
погасителна давност, която изключва административно – наказателното преследване
за извършеното нарушение, както и, че са налице предпоставките за приложението
на разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените
съображения, дружеството „С.1“ ЕООД моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 18.11.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3955 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „С.1“ ЕООД се
представлява от своя процесуален представител адв. Х.Х.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че е било нарушено
правото на защита на санкционираното дружество, доколкото не му е била
представена възможност да представи документи, установяващи финансовата му
стабилност за 2019 г.
В проведеното на 18.11.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 3955 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл.
експерт В.В., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е установено по
безспорен начин, като също така отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 27.05.2020 г. управителят
на дружеството „С.1“ ЕООД – г-н. С.И.С. се явил в административната сграда на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ №
48, за да депозира справка за доказване на финансова стабилност за
представляваното от него дружество „С.1“ ЕООД за 2020 г.
При проверка на представените
от него документи и след извършена справка
в информационната система „Лицензи“ към ИА „Автомобилна администрация“,
св. Б.Г.Г. – гл. инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна установил, че дружеството не е доказало финансова
стабилност за 2019 г. в 10 – дневен срок от заверяването на годишния финансов
отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или преди изтичане на
срока, за който е сключен договора за застраховка, или преди изтичане на срока,
за който е издадена банкова гаранция.
Преценявайки, че с това свое
поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
на 27.05.2020 г. св. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 26.06.2020 г. Началникът на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
наложил на въззивното дружество „С.1“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение
на разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, поради следните причини:
На първо място следва да се
отбележи, че липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издаденото въз основа на него
наказателно постановление и впрочем приета за установена от съда.
От писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство и
съдебното следствие се установява, че дружеството „С.1“ ЕООД не е доказало
финансова стабилност за 2019 г. в 10 – дневен срок от заверяването на годишния
финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или преди изтичане
на срока, за който е сключен договора за застраховка, или преди изтичане на
срока, за който е издадена банкова гаранция, ако такава е била издадена.
В тази връзка, съдът не
намира за основателно възражението, че не е бил представен срок на въззивното дружество
да представи тези документи. В крайна сметка, ако дружеството е притежавало
документи, удостоверяващи финансовата му стабилност за 2019 г., е имало
възможност да ги представи до приключване на административно – наказателното производство,
а и до приключване на съдебното следствие, но такива документи не само, че не
са представени, но дори и не са наведени твърдения, че дружеството е притежавало
подобни документи.
Прави впечатление, че актосъставителят и административно – наказващият орган са
приели, че нарушението е било извършено на 01.01.2020 г., но анализирайки събраните по делото доказателства, съдът не може да сподели
този извод, поради следните съображения:
Очевидно е, че разпоредбата
на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари предвижда три възможности за доказване
на финансова стабилност, които обаче имат съвсем различен срок, а в случая
липсват каквито и да е било данни в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление на коя дата административно – наказващия орган
приема, че е изтекъл 10 – дневния срок от заверяването на годишния финансов
отчет за последния отчетен период от регистриран одитор на дружеството, кога изтича срока, за който евентуално е сключен договора за застраховка, и
кога изтича срока, за който евентуално е издадена банкова гаранция, с което
дружеството да е доказало финансова стабилност за предходен период.
Видно от справката от
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, дружеството е
доказало финансова стабилност до датата 27.01.2018 г., т.е. за периода от 28.01.2018
г. до 27.05.2020 г. (когато е била депозирана справка за доказване на финансова
стабилност за 2020 г.) дружеството се е намирало в нарушение или по – скоро не
е било в състояние да докаже финансова стабилност пред ИА „Автомобилна
администрация“. Св. Г. посочи, че е ангажирал отговорността на дружеството за
периода 2019 г., т.е. 01.01 – 31.12.2019 г., но тук отново възниква логичния
въпрос защо е избрал за дата на извършване на нарушението 01.01.2020 г. Според
съда датата на извършване на нарушението е съвсем произволно избрана и липсват
обосновани аргументи и доводи защо административно – наказващия орган приема,
че именно на тази дата е било извършено нарушението.
Още повече, че (без да иска
да навлиза в излишен формализъм), съдът ще посочи, че избраната от актосъставителя и административно – наказващия орган дата
на извършване на нарушението – 01.01.2020 г. е официален празник, т.е.
неработен ден, поради което и на този ден очевидно дружеството е било обективно
възпрепятствано да изпълни задължението си да докаже финансова стабилност пред
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, доколкото липсва обосновка от страна на актосъставителя и административно – наказващия орган защо
приемат, че именно на тази дата е било извършено административното нарушение, а
от материалите по делото, съдът не може да извлече несъмнен и категоричен
извод, че именно това е датата, на която е извършено нарушението.
Коректната дата на извършване
на нарушението е не просто формален реквизит на АУАН и наказателното
постановление, а има съществено значение за изчисление на сроковете, предвидени
в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При това условие, ако датата на нарушението
не е съвсем ясна, то пряко се нарушава правото на защита на санкционираното
лице.
Този порок в административно –
наказателното производство не може да се „санира“ в съдебния процес, поради
което и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид позицията на съда за
незаконосъобразност на наказателното постановление, не е необходимо да бъдат
обсъждани останалите възражения, наведени във въззивната жалба.
Поради гореизложените
аргументи, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000641 от
26.06.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 23 – 0000641 от 26.06.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „С.1“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста
лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: