Р Е Ш
Е Н И
Е №28
гр. Стара
Загора, 16.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 485 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Стара Загора чрез процесуалния представител юрисконсулт М. против Решение № 240 от 26.10.2021 г. по АНД № 1736/ 2021г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-002941/ 16.06.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с
наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/. В жалбата се съдържат с оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия
материален закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приел
вмененото административното нарушение за невярно квалифицирано и недоказано по
безспорен начин, като е игнорирал показанията на инспекторите по труда и е дал
доверие на противоречивите показания на работника. Оспорва извода за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН предвид изричната норма на чл.415в,
ал.2 от КТ. По тези съображения моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „М.-93“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Чирпан,ул.“Иван
Ботушаров“ № 4, вх.Б, ап.8, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е основателна по изложените в нея аргументи. Предлага решението на районния съд да бъде отменено, а
НП № 24-002941/ 16.06.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора
е НП № 24-002941/ 16.06.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002941/ 18.05.2021 г., с което
на „М.-93“ ЕООД гр.Чирпан, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500
лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:
при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 14.05.2021
г. в 11:51 ч на обект „Салон за красота Морган“, находящ се в гр.Стара Загора,
стопанисван от „М.-93“ ЕООД гр.Чирпан, е
установено, че работодателят „М.-93“ ЕООД гр.Чирпан е допуснал до работа в
обекта на 14.05.2021г в 11:51ч като обслужващ солариум лицето Н.Н.К. без да й
предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД
на НАП.
При осъществения съдебен контрол
върху обжалваното НП, Районен съд Стара
Загора приема, че е формално и материално незаконосъобразно. Счита, че в хода
на съдебното производство
административното обвинение не е доказано по несъмнен начин от съвкупността
събрани писмени и гласни доказателства. Приема, че на 14.05.2021г фактически е
било налице трудово правоотношение между „М.-93“ ЕООД и Н.К., позовавайки се на
декларацията й по чл.402, ал.1, т.3 от КТ и показанията й, както и на
показанията на служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. При
преценка на представения трудов договор, сключен на 13.05.2021г с уговорен
четиричасов работен ден, съвкупно с показанията на св.П. за изявлението на
управителя на дружеството и показанията на Колева, е направен извод, че
присъствието на Колева в обекта не е в изпълнение на задълженията й по трудовия
договор и тя не е изпълнявала трудови функции. На следващо място съдът
обосновава, че в хода на проверката не е поискано от Колева да отстрани
противоречието в декларацията си относно наличието или липсата на трудов
договор. Това е довело до неправилно квалифициране на деянието, защото ако се
приеме, че договорът е сключен за целите на проверката, то деянието е обективно
несъставомерно доколкото наличието на сключен писмен трудов договор е
предпоставка за осъществяване на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. По отношение
на конкретното деяние е възприета и приложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед
незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства. По разбирането на съда разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ
изключва от състава на чл.415в от КТ нарушенията по чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 и
ал.2 от същия текст, което означава приложимост спрямо тях на чл.28 от ЗАНН. По
тези съображения НП е отменено и на жалбоподателя са присъдени разноски за
адвокат.
Съдебният акт е валиден, допустим,
постановен при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно
приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на „М.-93” ЕООД гр.Чирпан е ангажирана за нарушение на чл.414, ал.3
от КТ, която предвижда работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Съгласно чл.63,
ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. От фактическа страна обвинението е обосновано с допускане до работа
на 14.05.2021г в 11:51ч като обслужващ солариум лицето Н.Н.К. без да й е
предоставено преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
ТД на НАП.
С оглед така
очертаната нормативна уредба неправилно е прието, че в НП е дадена неправилна
правна квалификация на деянието. Отговорността на дружеството е обективна
/безвиновна/, а приложената санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ
кореспондира напълно с описаното нарушение. Това обаче не се отразява на
крайния резултат по делото.
От събраните по делото доказателства еднозначно се
установява, както е прието и от районния съд, че между „М.-93” ЕООД и Н.К. е
сключен трудов договор на 13.05.2021г за длъжността „обслужващ солариум“, подписан
от Колева 14.05.2021г и регистриран в ТД на НАП в 12:27ч, т.е. след извършената
проверка в обекта на дружеството в 11:51ч. Събраните гласни доказателства обаче
не сочат категорично, че Н.К. е изпълнявала трудови функции на 14.05.2021г в 11:51ч
като обслужваща солариума в обекта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички
свидетелски показания в съвкупност с писмените такива и е направил верни изводи
за доказателствената им сила и стойност, подкрепени от фактически и правни
съждения. Формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от
обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и
правната логика. Във връзка със свидетелските показания, които не са възприети,
са изложени подробни мотиви. Към тях следва да се добави само, че в
декларацията на Николова по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е посочена длъжност
„касиерка“ и от съдържанието на тази декларация не става ясно има ли лицето
сключен трудов договор и за коя длъжност.
Свидетелските показания не съдържат конкретни данни за реално престиране
на работна сила за нито една от двете длъжности – разпитаните служители на
ответника не сочат какви действия е извършвала по твърдяното трудово
правоотношение. За съставомерността на деянието по чл.63, ал.2 от КТ е
достатъчно наличие на сключен трудов договор, чието изпълнение не е започнало
по надлежния законов ред, но в случая започнато изпълнение на трудови функции не
е доказано, а се базира на предположенията на проверяващите инспектори.
При така установената фактическа обстановка Старозагорският
районен съд правилно е приел по съществото на спора, че
административнонаказващият орган не е съобразил материалния закон при
определяне съставомерността на деянието като административно нарушение на КТ,
което е достатъчно за отмяна на НП. Изложеното прави безпредметно обсъждане на
оплакването на касатора, че неправилно деянието е прието от районния съд като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Достигайки до правни изводи за незаконосъобразност на НП,
обуславяща отмяната му, районният съд е
приложил правилно закона, поради което не са налице твърдяните в жалбата
касационни основания за отмяна на съдебния акт и той следва да бъде оставен в
сила.
При този изход на спора на ответника не се дължат
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 240 от 26.10.2021 г. по АНД № 1736/ 2021г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.