№ 6523
гр. С., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110154618 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил срещу ответника С. Т. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2379,04 лева
за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК –30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 304,14 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2021 г.; 58,49 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
11,51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 16.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 28.07.2021 г. по ч.гр. дело № 38214/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно
– не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към
процесния период, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за
които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на
услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на
плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника С. Т. Г., който оспорва предявените искове, като оспорва, че има качеството на
купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Твърди, че договор няма, евентуално,
че същият е нищожен поради липса на форма. Оспорва дължимостта на цената на дяловото
разпределение, тъй като твърди че този договор не го обвързва. Прави искане претенцията
да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание, поддържа, че
договорът с „Т.С.“ ЕООД е сключен за две години с възможност за продължаването му за
още една година, поради което е изтекъл преди 17 години. Сочи, че разходите за услугата
дялово разпределение са за сметка на доставчика, на основание чл. 149, буква „б“, ал. 3 от
ЗЕ.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.С“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. г. срещу С. Т. Г., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 38214/2021 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 28.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника С. Т. Г., с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срок по чл. 414, ал. 2 от
ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са
процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
2
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника и легитимиран ли е ищецът да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ за процесния период.
Между страните не спорно, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
както безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че имотът на
ответника е била топлофициран, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Между страните не спорно, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
както безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, което се
установява и от представения и приет по делото (лист 13) протокол от съдебно заседание,
проведено през месец май 1984 г. по гр. дело № 8839/1984 г. на СГС, ГК-40 състав, чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не
е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, е че ответникът С. Т. Г. е
придобили правото на собственост върху апартамент *, находящ се в ***“ **, като по
делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило
собствеността върху него. Ето защо, в качеството си на собственик на процесния имот,
ответникът има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е легитимиран да отговаря по предявените
искове. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване
съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС , поради което и възражението на ответника, че няма качеството
на потребител поради липса на договор, е неоснователно.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което
в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока. Обстоятелството, че
ищецът е доставил топлинна енергия в имота на ответника в заявеното количество и при
3
описаната цена не е спорно между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
от ГПК е отделено като такова с доклада по делото, ето защо вземането за главница в размер
на 2379,04 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, е
валидно възникнало.
Доводът на ответника, че не дължи заплащане на услугата „дялово разпределение“ на
ищеца е неоснователен, тъй като по силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и
следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г./ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В
настоящия случай, това е дружеството, с което етажната собственост на сградата, находяща
се в гр. С.. бул. „Ситняково“ *6 е сключила представения и приет по делото договор № 3783
от 18.09.2002 г. (лист 18).
Възражението на ответника, че този договор не обвързва страните, тъй като е с
изтекъл срок и не е в предвидената в чл. 149б от ЗЕ форма е неоснователно. Съгласно чл.
139б, ал. 1 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. Според ал. 2 изборът се
извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост. На основание чл. 139б, ал. 3 от ЗЕ етажната
собственост има задължение да уведоми за избора си писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. Според чл. 139в от ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, като според чл. 139б, ал.
4 от ЗЕ при прекратяване на договора, клиентите в сградата - етажна собственост са длъжни
да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия да сключат договор. След като по делото не се установява
етажната собственост, в която е имотът на ответника, да е упражнила правото си по чл.
139б, ал. 1 от ЗЕ да избере друго лице, различно от това, с което са сключили договора от
18.09.2002 г., както и не се установява етажните собственици да са изпълнили задължението
си по чл. 139б, ал. 4 от ЗЕ да изберат друго лице, с което доставчикът на топлинна енергия
да сключи нов договор, избраното, макар и през 2002 г. дружество е извършвало
законосъобразно дяловото разпределение на сградата, а за ищеца не е възникнало
задължение да сключва нов договор с друго лице, което не е посочено от етажните
4
собственици. Това е така и защото те не могат да черпят благоприятни последици от
неупражняване на правото си на избор или от неизпълнение на задължението си по чл. 139б,
ал. 4 от ЗЕ при прекратяване на вече сключения договор да изберат друго лице,
регистрирано по чл. 139а ЗЕ (така и Решение № 1640 от 15.03.2018 Г. по в. гр. дело №
12817/2017 г. на СГС). Ето защо, за възникване на задължението за заплащане на стойността
на услугата „дялово разпределение“ в случая, е достатъчно да се установи наличието на
писмен договор, какъвто е приет по делото и обстоятелството, че услугата за дялово
разпределение продължава да се осъществява от избраното от етажните собственици лице в
процесния период (така и Решение № 266603 от 18.11.2021 г. по в. гр. дело № 12154/2020 г.
на СГС). На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр.С., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е легитимиран да
получи цената на услугата „дялово разпределение“, установена в размер на 58,49 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., тъй като между страните, на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК, е отделено като безспорно, че в топлоснабдения имот е извършвана услугата
дялово разпределение за целия процесен период.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на
ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от
края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и
без покана, поради което обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия се дължи. Размерът на дължимото обезщетение върху
дължимата главница за топлинната енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2021 г.
възлиза на 423,60 лева, която сума надвишава претендирания размер от 304,14 лева, поради
което и на основание чл. 6, ал. 2 от ГПК, искът следва да се уважи до пълния претендиран
размер.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
5
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 11,51 лева е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса – 55,06
лева и 50 лева за юрисконсулт, общо 105,06 лева, от които следва да му бъдат присъдени
104,62 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 55,07 лева за държавна такса (лист 36).
Страната е завила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 154,42 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
259,04 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
С. Т. Г., ЕГН ********** , с адрес в ***“ **, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ***, сумата от 2379,04 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент *, находящ се в ***“ **,
6
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата в размер на 304,14 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 16.06.2021
г., както и сумата в размер на 58,49 лева, представляваща стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.07.2021 г. по ч.гр. дело №
38214/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 11,51 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** , с адрес в ***“ **, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата в размер на 259,04 лева – разноски, от които 154,42 лева в исковото
производство и 104,62 лева в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.С“ ЕООД, ЕИК ***, като трето лице
помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7