РЕШЕНИЕ
№ 913
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20222120105991 по описа за 2022 година
С Решение № 1390/22.06.2023 год., постановено в първата фаза по
настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между В.
М. Г., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Бургас, по
отношение следните два недвижими имота: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор...., представляващ апартамент с площ от 25.68 кв.
м., ведно с избено помещение с площ от 4.39 кв. м. и 8.17 кв. м. ид. ч. от
общите части на сградата, при граници: ...., ...., ...., и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ....., представляващ апартамент с площ от
61.85 кв. м., ведно с избено помещение с площ от 6.48 кв. м., таванско
помещение с площ от 11.80 кв. м. и 57.80 ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, при граници: ...., ...., ...., ...и ...,
при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.
С решението си от първата делбена фаза съдът е постановил и мерки по
чл. 344, ал. 2, ГПК, съгласно които до извършване на делбата съделителят В.
Г. следва да ползва делбения обект с идентификатор ....., а съделителят В. Д.
да ползва обект с идентификатор .......
1
Решението, с характер на определение в частта по чл. 344, ал. 2, ГПК, е
влязло в сила на 11.07.2023 год.
Във втората делбена фаза съделителят В. Г. е предявил претенции по
сметки – чл. 346, ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3, чл. 93 и чл. 31, ал. 2, ЗС, за
осъждане на В. Д. да му заплати следните суми, представляващи обезщетение
за лишаването му от ползване на притежаваната 1/2 ид. ч. част от двата
съсобствени делбени имота, както и за получени от В. Д. доходи от отдаването
на имотите под наем или за възмездно ползване:
1. За апартамент с идентификатор .....– 3852 евро, представляваща
обезщетение за периода 01.07.2018-13.07.2022 год., и 2400 лева,
представляваща обезщетение за периода 14.07.2022-10.07.2023 год.,
ведно със законната лихва от предявяване на претенцията по сметки –
03.10.2023 год., до окончателното изплащане.
2. За апартамент с идентификатор ......– 2504,70 евро, представляваща
обезщетение за периода 01.01.2020-13.07.2022 год., и 3600 лева,
представляваща обезщетение за периода 14.07.2022-10.07.2023 год.,
ведно със законната лихва от предявяване на претенцията по сметки –
03.10.2023 год. до окончателното изплащане.
Съделителят В. Д. също е предявила претенции по сметки по чл. 346,
ГПК, за осъждане на В. Г. да й заплати следните суми, представляващи
стойност на направените необходими и полезни разноски за ремонт на двете
делбени жилища, заплатени от В. Д., със знанието и без противопоставянето
на другия съделител – 7762,91 лева за обект с идентификатор ......, и 5089,99
лева за обект с идентификатор .......
Претенциите по сметки на всяка от страните – по размер, период и
основание, са уточнени в хода на производството, вкл. и в проведените на
21.11.2023 год., 06.02. и 06.03.2024 год. и 03.04.2025 год. открити съдебни
заседания.
По делото е изготвено експертно заключение по съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от съделителите, което съдът цени като обективно и
безпристрастно. Вещото лице сочи, че в резултат на извършените в двата
делбени имота ремонтни дейности стойността им е увеличена с 9500 лева – за
обект с идентификатор ....., и с 8100 лева – за обект с идентификатор ......
Претенциите по сметки на съделителя В. Г. почиват на две различни
2
правни основания – по чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93, ЗС и по чл. 31, ал. 2, ЗС, с
които съдът е надлежно сезиран. Според волята на ищеца В. Г., за всеки от
двата процесни периода насрещната страна му дължи заплащане на
съответната парична сума, съобразена с цената, получена от В. Д. при
отдаване под наем или за възмездно ползване на делбените имоти – със
сключени в писмена форма договор за наем от 27.09.2022 год., анекс от
11.11.2022 год. и договор за поръчка от 11.11.2022 год., както и получените
доходи от предлагане на имотите за временно ползване чрез интернет
платформата Booking – въз основа на тези твърдения е предявена претенцията
по чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93, ЗС. Същият ищец е изложил и твърдения, че В.
Д. е ползвала еднолично двете делбени жилища и така го е лишила от
възможност да упражнява фактическа власт върху собствената си 1/2 ид. ч. от
тях – вж. изявлението на процесуалния му представител в откритото съдебно
заседание на 03.04.2025 год., поради което претенцията по сметки е основана и
на чл. 31, ал. 2, ЗС.
Предметът на претенциите по сметки на В. Г. са ясно и недвусмислено
разграничени, като той се е позовал на конкретни обстоятелства: дължимо
обезщетение за неполучена наемна цена поради отдаване на имотите под наем
от другия съсобственик, както и обезщетение за лишаване на ищеца от
ползване на притежаваната идеална част от съсобствените недвижими вещи.
Според съдебната практика, съществува принципно разграничение между
правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2, ЗС, което представлява средство за
защита на съсобственика, лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно притежавания дял поради неправомерното ползване на един от
съсобствениците, и правото на вземане чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93 ЗС за
добивите от съсобствената вещ – в тази насока са Тълкувателно решение №
7/2012 год. на ОСГК на ВКС, Решение № 4/18.02.2016 год. по гр. д. №
3322/2015 год. на II ГО на ВКС и Решение № 124/24.03.2011 год. по гр. д. №
882/2010 год. на IV ГО на ВКС.
Представената по делото нотариална покана по чл. 31, ал. 2, ЗС е
получена от длъжника-съсобственик В. Д. на 14.07.2022 год. (л. 17-18 по описа
на делото), от който момент за ответника е възникнало задължението за
заплащане на търсеното парично обезщетение – 95-2014-ІІ ГО и 51-2015-ІІ ГО
на ВКС, представляващи задължителна практика по чл. 290, ГПК.
Дължимостта на обезщетението по чл. 31, ал. 2, ЗС зависи от установяване
3
факта на лишаване на съсобственика от ползване на притежаваната част от
имота. По делото не са ангажирани доказателства, че през процесния период
В. Г. не е имал достъп до двете съсобствени жилища поради отказ на
съсобственика В. Д. да му осигури възможност за реално ползване. В тежест
на съделителя В. Г. е установяване на факта, че насрещната страна го е лишила
от възможността да ползва собствената си 1/2 ид. ч. част от двата делбени
имота през процесния период. Това главно и пълно доказване е необходимо с
оглед оспорващото твърдение на В. Д.., че не е отказала или преградила
достъпа на другия съделител до имотите – съгл. изявлението на процесуалния
й представител в проведеното на 21.11.2023 год. открито съдебно заседание.
Такова доказване не е проведено, поради което съдът приема, че не са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2, ЗС, разяснени с ТР
7/02.11.2012 год. на ОСГК на ВС. По делото не е установено, че през периода
01.07.2018-11.07.2023 год. В. Денева е упражнявала еднолично фактическа
власт, нито че някое от жилищата са били ползвани от член на семейството й
или от допуснат от нея ползвател на безвъзмездно основание. По делото няма
и доказателства, че достъп до двете жилища е имала само В. Д.., но тя е не е
допуснала до тях съсобственика В. Г..
Съдът намира за неоснователна и претенцията по сметки на В. Г. с
правно основание чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93, ЗС. В тази хипотеза
съсобственикът, лишен от ползване на съсобствената вещ, има право да
получи съответна част от добива от вещта – от гражданския й плод като наем
или друг вид парично вземане за предоставеното й възмездно ползване. При
получени такива добиви не е необходимо писмено поискване до
съсобственика, който е получил добива – съгл. Тълкувателно решение №
7/2012 год. Цитираната разпоредба, обаче, изисква наличие на реален добив за
вещта, т. е. платена парична сума или друг вид материална престация. Съдът
счита, че в настоящото производство липсват доказателства за реализирани
през процесния период доходи от двата делбени имота. Показанията на
разпитания свидетел П..И..не могат да обосноват друг правен извод, тъй като
те не почиват на лични впечатления за получени от В. Д. суми от отдаването
под наем или за възмездно ползване на делбените жилища.
Отразяванията по представените банкови извлечение от сметка на В.
Д..– за получени суми чрез сайта Booking, не могат да обосноват извод за
основателност на претенцията по сметки, тъй като не е ясно основанието на
4
получените суми и дали те са свързани с наемна цена или с възнаграждение за
ползването на някое от двете делбени жилища.
Съдът намира за недоказани твърденията на съделителя В. Г. за
получени от насрещната страна наеми за двата делбени апартамента.
Доказателствената тежест в тази насока се носи от ищеца по претенциите по
сметки, който следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата
за отдаване на двата обекта под наем и полученото от наемодателя В. Д.
възнаграждение по наемните правоотношения. Делото не съдържа
доказателства за относимите факти – договорът за поръчка от 11.11.2022 год.
не удостоверява съществуването и предмета на договор за наем, а анексът от
същата дата, по който В. Д. е страна, не съдържа данни за кой нает имот се
отнася.
Представеният договор за наем от 27.09.2022 год. не носи подпис на
страните, но в писменото си становище на л. л. 66-67 по описа на делото
ответникът В. Д. е признала съществуването на този договор и легитимацията
си на наемодател по него. Видно от съдържанието му, наемната цена за
жилището на ет. 2 възлиза на 600 лева месечно, а действието на договора
обхваща периода 28.09.2022-28.05.2023 год. (при липса на данни за
продължаване на договора над уговорения 8-месечен срок или за сключване на
наемно правоотношение с друг наемател за последващ период). По делото
липсват доказателства, че В. Д. е получила плащане на дължимата наемната
цена по наемния договор – липсва и признание на това обстоятелство, поради
което съдът приема, че не е налице реализиран добив-граждански плод от
отдаването на имота под наем, поради което претенцията по сметки на В. Г.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира за неоснователна и претенцията по сметки на В.
Д..срещу В. Г. – за сумите от 7762,91 лева и 5089,99 лева, представляваща
стойността на необходимите и полезни разноски за ремонта на двата делбени
имота, заплатени от В. Д.. По делото е безспорно установено, че в двете
жилища е бил извършен ремонт, но не е доказано заплащането му от
съсобственика Д.. Според показанията на свидетеля Г..Д.., срещу които не е
проведено насрещно доказване, разноските по ремонта на жилищата – за
материали и труд, били поети от В. Г., който единствен е заплащал дължимите
суми и е давал пари на В. за закупуване на материали. В показанията си
5
свидетелят В..Т.., ангажиран от В. Д.., сочи, че тя не му е плащала за
извършената работа по ремонт на жилището, поради което съдът приема за
недоказано твърдението на съделителя Д., че тя е осигурила средствата за
извършените подобрения, а това мотивира съда да приеме, че в нейния
патримониум не е възникнало правото да получи стойността на необходимите
и полезни разноски по чл. 30, ал. 3, ЗС.
Представените от съделителя Д. писмени доказателства – л. л. 142-154
по описа на делото, не могат да обосноват друг правен извод, тъй като част от
разходите са за закупени движими вещи (климатици, бойлери и аспиратор),
които не представляват необходими и полезни разноски, а други са свързани с
интериорни врати и кухненско обзавеждане, за които няма данни от кого са
платени. В тази насока съдът съобразява и безспорния между страните факт,
че на 23.08.2016 год. В. Г. е превел по банков път на В. Д. сумата от 37 000
лева. В представеното банково извлечение посоченото основание на паричния
превод е „за ремонт“, поради което съдът приема, че целта на тази сума е
пряко и недвусмислено определена от платеца-съсобственик В. Г..
Възражението на В. Д., че част от тази сума – 35 956,01 лева, е била преведена
от нея по банков път на следващия ден в полза на трето лице, не може да бъде
споделено като релевантно, тъй като няма данни, че сумата на втория превод е
част точно от сумата от преведените от В. Г. 37 000 лева; няма и данни, че
волята на съделителя В. Г. е била краен получател на парите да е третото лице.
Изложеното мотивира съда да приеме, че претенцията по сметки на В.
Д. е неоснователна, поради което тя следва да бъде отхвърлена.
В изпълнение разпоредбите на чл. 1 и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, съдът следва да осъди всеки от съделителите да заплати държавна
такса върху претенциите си по сметки: 504,12 лева за В. Д. и 737,31 лева за В.
Г..
Въпреки отхвърлянето на претенциите по сметки, молбите на страните
за присъждане на деловодни разноски следва да бъдат оставени без уважение,
тъй като делото не съдържа доказателства за паричен разход, направен от
всеки съделител във връзка с доказване и правната защита по чл. 346, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки на В. М. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. ....., с правни основания чл. 30, ал. 3 във вр. с чл. 93, ЗС и чл. 31, ал. 2,
ЗС, за осъждане на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..... да му заплати
обезщетение за лишаването му от ползване на притежаваната 1/2 ид. ч. част от
двата съсобствени делбени имота, както и за получени добиви от отдаването
на имотите под наем или за възмездно ползване:
1. За апартамент с идентификатор ....– 3852 евро, представляваща
обезщетение за периода 01.07.2018-13.07.2022 год., и 2400 лева,
представляваща обезщетение за периода 14.07.2022-10.07.2023 год.,
ведно със законната лихва от предявяване на претенцията по сметки –
03.10.2023 год., до окончателното изплащане;
2. За апартамент с идентификатор .....– 2504,70 евро, представляваща
обезщетение за периода 01.01.2020-13.07.2022 год., и 3600 лева,
представляваща обезщетение за периода 14.07.2022-10.07.2023 год.,
ведно със законната лихва от предявяване на претенцията по сметки –
03.10.2023 год. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки на В. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. .....с правно основание чл. 30, ал. 3, ЗС, за осъждане на В. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ....., да й заплати сумите от 7762,91 лева и 5089,99
лева, представляващи 1/2 част от следните суми за извършените от В. Д. – със
знанието и без противопоставянето от В. Г., необходими и полезни разноски в
делбените имоти:
1. За самостоятелен обект с идентификатор ....: монтаж на блиндирана
входна врата и 2 бр. интериорни врати – 1520 лв.; монтаж на дограми,
двойно-отваряеми, и външна ролетна щора – 1300 лв.; цялостно
шпакловане и боядисване на стени и тавани – 330 лв.; обособяване и
изграждане на баня – 4000 лв.; подмяна на ВиК инсталация – 1200
лв.; подмяна на електроинсталация, монтаж на осветителни тела,
ключове и контакти – 2200 лв.; изграждане на слаботокова звънчева
инсталация (звънец и домофонна уредба] – 360 лв.; монтаж на стенни
и подови облицовки за баня (фаянс и теракот), и цялостно
обзавеждане на баня – 649,38 лв.: доставка и монтаж на душ-кабина –
225,97 лв.; доставка и монтаж на моноблок, шкаф с умивалник,
огледало – 780 лв.; доставка и монтаж на климатик Panasonic CS/CU-
BE35 TKU – 999 лв.; доставка и монтаж на бойлер хоризонтален
7
TESY GCH 80/44/3 L 12 TSR – 216,47 лв.; кухненско обзавеждане с
плот от масив – 1400 лв.; умивалник FAT 215 (полимермрамор) – 216
лв.; кухненски аспиратор Eurolux - Faber 741 plus X – 129 лв.;
2. За самостоятелен обект с идентификатор .....: шпакловане и
боядисване на стени и тавани – 2000 лв.; монтаж на блиндирана
входна врата и на 5 бр. интериорни врати – общо 2600 лв.;
изграждане на слаботокова звънчева инсталация (звънец и
домофонна уредба) – 720 лв.; подмяна на 7 бр. осветителни тела – 280
лв.; циклене и лакиране на паркет – 1500 лв.; доставка и монтаж на
кухненско обзавеждане – 634,98 лв.; климатична система GREE
GWH12KF – 945 лв., и климатик Daikin FTXB50C – 1500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Д. за осъждане на В. М. Г.
да й заплати деловодните разноски, направени във връзка с претенциите по
сметки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. Г. за осъждане на В. Д. Д.
да й заплати деловодните разноски, направени във връзка с претенциите по
сметки.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ....., да заплати на
Бургаския районен съд държавна такса в размер от 514,12 лева.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ...., да заплати на
Бургаския районен съд държавна такса в размер от 737,31 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8