РЕШЕНИЕ
№ 20.04.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Десислава Буюклиева
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №4046 по описа
за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-…,
със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №.. офис сграда
Лабиринт, ет… офис .. представлявано от Д. Б. - изпълнителен директор, срещу Е.Т.З.,
ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. П.
В подадената искова молба се твърди,
че на 01.07.2017г. е бил сключен договор за цесия,
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД). По силата на този договор за
цесия, вземането произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен на
21.04.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника З. е било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На 01.06.2018г. е било подписано Приложение №
1 към допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е прехвърлило в полза „Агенция за събиране на вземания“ ООД (понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД),
вземането произтичащо от договора за потребителски кредит.
Твърди се в исковата молба, че на
21.04.2016 г. ответникът Е.Т.З. в качеството си на Кредитополучател е сключила
договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл
България“ ООД. При условията на този договор се
Кредитодателят се е задължил да предостави на ответника потребителски
кредит за лични нужди в размер на 950,00 лв., която сума се твърди, че е била
предоставена на ответника. От своя страна ответникът се е задължил да върне на
кредитодателя общата сума в размер на 1995,22 лв., която включва описаните в
исковата молба суми, вкл. главница, договорна лихва и различни такси. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 17.06.2017 г. Съгласно
изложеното в исковата молба, ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем, като сумата която е погасена до настоящия момент е в размер на 287,26 лв.
Оформен е петитум на исковата
молба, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника З., че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1900,03 лева,
като подробно са описани и отделните елементи, които се включват в тази сума –
главница, договорна лихва, такса за оценка на досие, като и такса за други
услуги. Ищецът претендира и присъждането на законна лихва за забава от подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Направени са
съответните доказателствени искания и се претендират разноски от страна на
ищеца.
В законноустановения едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата З., с която се изразява
становище, че предявената искова молба е допустима, но същата е изцяло
неоснователна и недоказана. Изложени са подробни съображения в тази насока,
като се твърди, че размерът на възнаградителната лихва е прекомерно завишен и е
в противоречие с добрите нрави. Оспорва се и обезщетението за забава, което е в
размер на 192,07 лв., както и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищцовата страна разноски. Моли се съдът да отхвърли
предявените от ищеца искови претенции като неоснователни и недоказани, като
ответникът от своя страна също претендира присъждането на разноски по делото.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. №1389 по
описа за 2019 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 840,70 лева /осемстотин и
четиридесет лева и 70 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит;
Договорна лихва: 138,13 лева /сто тридесет и осем лева и 13 стотинки/ за
периода от 25.06.2016 г. до 17.06.2017 г.;Такса за оценка на досие: 40,30 лева
/четиридесет лева и 30 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; Такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 206,65 лева /двеста и шест лева и 65 стотинки/ за периода от
2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.;Такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 482,18 лева
/четиристотин осемдесет и два лева и 18 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до
17.06.2017 г.;Обезщетение за забава: 192,07 лева /сто деветдесет и два лева и
07 стотинки/ за периода от 26.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; Законна лихва от Подаване на заявлението в районен съд – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; както разноски по делото за държавна
такса в размер на 38.00 лв. (тридесет и осем лева), както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева (петдесет лева), изчислено съгласно чл.
26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Срещу издадената Заповед за
изпълнение е било подадено възражение от ответника З., поради това съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 21.04.2016 г. ответникът Е.Т.З. /в качеството
си на Кредитополучател/ е сключила договор за потребителски паричен кредит №
********* /приложен по делото/ с
„Провидент Файненшъл България“ ООД. При условията на посочения договор, Кредитодателят се е задължил да предостави на
ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 950,00 лв., която
сума е била предоставена на ответника. От своя страна ответникът се е задължил
да върне на кредитодателя общата сума в размер на 1995,22 лв., която включва
описаните суми, вкл. главница, договорна лихва и различни такси. Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 17.06.2017 г. От
договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на главницата
по заема е изтекъл на 17.06.2017 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
На 01.07.2017г. е бил сключен договор за цесия,
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД). По силата на този договор за
цесия, вземането произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен на
21.04.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника З., е било
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. На 01.06.2018г. е било подписано
Приложение № 1 към допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е прехвърлило в полза „Агенция за събиране на вземания“ ООД
(понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД), вземането произтичащо от договора за
потребителски кредит. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяването на това обстоятелство.
Ответникът З.
е била уведомена по надлежния за това ред за извършените продажби на
вземането от страна на „Файненшъл
България“ЕООД и от страна на „Изи Асет Мениджмънт“АД с уведомителни писма,
приложени по настоящото дело, които са били получени от ответника З. лично на
02.07.2018г. Следва да се има предвид, че изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, също съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./ Ето защо, съдът приема,
че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по
договора за паричен заем.
Съгласно изложеното в исковата
молба, ищецът твърди ,че сумата , която е била погасена от ответника З. към
датата на подаване на исковата молба е в общ размер на 287.26лв., с която са
били погасени част от главницата / в размер на 109.30 лв./ и от лихвата
/49.26лв./ Остатъкът от сумата от 287.26 лв. е послужил за погасяване на други
такси и услуги.
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение;
подадено възражение срещу издадената заповед,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1389/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез
ангажиране на съответните доказателства.
Съдът намира възраженията на
ответника, направени с отговора на исковата молба, за основателни. Съгласно чл.
22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая сключеният договор за
потребителски паричен кредит не отговаря
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай, в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора,
като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 48,00 %. В този процент на ГПР не е
включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у
дома“ поради което договорът е недействителен на основание чл.22 вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Към представения договор за потребителски
кредит липсва погасителен план , съдържащ информация за датите на плащане на
погасителните вноски, поради което е налице недействителност на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на
ищеца връщане на главницата, която е получил
по договора.
В допълнение следва да бъде посочено,
че договорната лихва в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема също
противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26,
ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната
лихва. В този смисъл е Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.
По отношение на претенцията за
заплащане на такса за оценка на досие настоящият състав приема, че възраженията
на ответната страна за неоснователност поради нищожност на уговорката е
основателно. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В чл.21, ал.1 всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради
изложеното настоящият състав приема, че таксата за оценка на досие е нищожна,
не е породила действие и сумата е недължима.
Претендират се от ищеца такса за
оценка на досие в размер на 40,30 лева /четиридесет лева и 30 стотинки/ за
периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; Такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 206,65
лева /двеста и шест лева и 65 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до
17.06.2017 г.; и Такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредито получателя: 482,18 лева /четиристотин
осемдесет и два лева и 18 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.
Съдът намира, че уговореното в договора
за дължимост на такъв вид такси противоречи на закона и добрите нрави. За да
достигне до този извод, съдът съобразява служебното си задължение да следи за
спазването на императивни правни норми и разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за
кредит, с която е уговорена такса за оценка на досие за вменено му по закон
задължение се намира в притоворечие с добрите нрави, тъй като оценката на
кредитоспобността е задължителна предпоставка за извършване на кредитната
дейност и начисляването на парично задължение във връзка с нея, представлява
злоупотреба от страна на кредитора. Претендираните такси от кредитора за предоставяне и събиране
на кредита по естеството си са такива по
управление на кредита, за които е налице
забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за
изискване от страна на кредитора
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. По изложените съображения в частта, с която са
претендирани вземанията за тези такси, искът
следва да бъде отхвърлен поради противоречие със закона.
От приетите по делото
доказателства се установява, че сумата, която е била погасена от ответника З.,
е в размер на 287.26 лв., което обстоятелство не се оспорва от ищцовото
дружество. От сумата от 287.26 лв., ищецът е приел, че ответникът е погасил
част от главницата / в размер на 109.30 лв., а остатъкът от сумата от 287.26
лв. е послужил за погасяване на други лихви, такси и услуги. Поради изложените в настоящото решение
съображения, съдът е приел недължимост на претендираните вземания за договорна
лихва, такса оценка на досие,такси за услуги и обезщетение за забава, поради
нищожност на клаузите, с която са уговорени. Оттук следва, че сумата от
177.96лв. също следва да бъде приспадната от претендираната от ищеца главница в
размер на 840.70лв.
По изложените съображения следва да
бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 662,74 лева –
неизплатена главница /след приспадане на платените по договора суми, с които
следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, а претенциите
за установяване на договорна лихва,
обезщетение за забава и различни видове такси да бъдат отхвърлени. Върху уважената част от главницата следва да се присъди и претендираната
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й плащане.
По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски в
заповедното производство / по ч.гр.дело №1389/2019г. по описа на РС-Пазарджик/
в размер на 88.00лв /38.00лв. – държавна такса и 50.00лв. – възнаграждение за
процесуално представителство/, които също следва да му бъдат присъдени
съразмерно на уважената част от исковете му.
Ищецът претендира разноски във
връзка с образуването и воденото на гр.дело №4046/2019г. , от които 262.00лв. –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер
от 250.00 лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 250.00 лева.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
209.28 лв. за сторените от него разноски
по гр.дело №4046/2019г. и по ч.гр.дело
№1389/2019г. по описа на РС-Пазарджик, съразмерно на уважената част от
исковете.
На
ответникът се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете на
основание чл.78,ал.3 от ГПК. Ответникът
претендира заплащане на разноски в размер на 400.00лв. – заплатен адвокатски
хонорар. Възражението на ответната
страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът приема за неоснователно. Претендираните
от ищеца разноски за адвокатски хонорар
са в размер, който е много близък до минималният такъв, определен
съгласно чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По иск с
цена до 1000.00лв., минимално дължимия
хонорар , определен по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата№1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300.00лв. Предвид цената на
иска и обемът на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия, релевираните възражения, доказателствата събрани по делото,
включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, заплатеното възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, следва да бъде
осъден ищецът да заплати на ответника
разноски в размер на 260.47 лв.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК-…, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П.
Д.“ №.., офис сграда Лабиринт, ет…, офис .., представлявано от Д. Б. -
изпълнителен директор, срещу Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. П.,
положителни установителни искове, че Е.Т.З., ЕГН-********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № ..
от 21.04.2016г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.Т.З.,
ЕГН-**********: сумата от 662.74 лв. /шестотин
шестдесет и два лева и седемдесет и четири
стотинки/ - главница, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд /02.04.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
№818 от 03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №1389/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на главница в останалата му част – над присъдените размери от 662.74 лв. до претендираните размери от 840.70лв., като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №..,
офис сграда Л., ет…, офис .., представлявано от Д. Б.- изпълнителен директор, срещу
Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ. Б., обл. Пазарджик, положителни
установителни искове, за признаването на установено, че Е.Т.З., ЕГН-********** дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит № ********* от 21.04.2016г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Е.Т.З.,
ЕГН-**********: Договорна лихва в размер на 138,13 лева /сто тридесет и осем лева и 13
стотинки/ за периода от 25.06.2016 г. до 17.06.2017 г.; Такса за оценка на
досие в размер на 40,30 лева
/четиридесет лева и 30 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; Такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 206,65
лева /двеста и шест лева и 65 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до
17.06.2017 г.; Такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 482,18 лева /четиристотин осемдесет и два лева
и 18 стотинки/ за периода от 2.07.2016 г. до 17.06.2017 г.; Обезщетение за
забава в размер на 192,07 лева /сто
деветдесет и два лева и 07 стотинки/ за периода от 26.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда /02.04.2019г./, за които суми е била
издадена Заповед №818 от 03.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1389/2019г. по описа на РС-Пазарджик, като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА Е.Т.З., ЕГН-********** ***, общ.
Б., обл. П., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-…, със
седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №.., офис сграда
Лабиринт, ет…, офис .., представлявано от Д. Б. - изпълнителен директор, сумата
от 209.28лв. /двеста и девет лева и двадесет и
осем стотинки/ за сторените от ищеца разноски по гр.дело №4046/2019г. , както и
по ч.гр.дело №1389/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК-…, със седалище и адрес на управление - гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №..,
офис сграда Л., ет.., офис .., представлявано от Д. Б. - изпълнителен директор,
да заплати на Е.Т.З., ЕГН-********** ***,
общ. Б., обл. П., сумата от 260.47лв. /двеста и шестдесет лева и четиридесет и седем
стотинки/ за сторените от ответника разноски по гр.дело №4046/2019г. , по описа
на РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.3 ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: