О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 15 октомври 2018 г.
Софийски
окръжен съд, наказателно отделение, трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 586/2018 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Г. Д. и
адв.П. Д. – процесуални представители на пострадалото лице Р. Д. Ф. С. срещу определение на
Районен
съд – гр.К. от 05.09.2018 г.,
постановено по ЧНД № 228/2018 г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено
постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.К. от 21.06.2018 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 12/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.Г., пр. пр. № 116 от 2017 г.
на РП гр.К..
В жалбата се излагат доводи, че атакувания съдебен акт
по своето същество не съдържа произнасяне на съда по обосноваността и
законосъобразността на прекратителното постановление на прокурора, каквото е
дължимо съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК. Релевират се и доводи за
несъгласие с тезата на районния съд за липса на извършено от свидетеля П. П.
деяние, съставомерно по чл.182 ал.2 от НК. В тази насока се твърди в жалбата,
че събраните по делото доказателства изобщо не са анализирани от първия съд,
като не са посочени и приетите за установени въз основа на тях фактически
положения. Сочи се, че при изграждане на изводите си за липса на съставомерност
в поведението на свидетеля П., първоинстанционния съд не е обсъдил несъмнено
установените по досъдебното производство факти, свързани с образувана срещу
свидетеля П. прокурорска преписка за неизпълнение на определения режим на лични
контакти между малолетните му деца и майка им; - депозираните от свидетелката С.
сигнали за изпитвани от нея затруднения при осъществяване на личен контакт с децата
на датите 18.02.2017 г., 04.03.2017 г., 19.03.2017 г., 01.04.2017 г.,
06.05.2017 г.; - с действията на свидетеля П. по време на срещите между
свидетелката С. и децата, на които същия не допускал да присъстват приятелките
на последната – свидетелите Г. и П.. В заключение се иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи
и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания
съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 12 от 2017 г. по описа на РУ на МВР - гр.Г. е било образувано срещу П. А. П., с
ЕГН **********, за престъпление по чл.182 ал.2 от НК, на основание чл. 212 ал.1 от НПК с постановление на прокурор при
Районна прокуратура – гр.К. от 04.04.2017 г., а именно за това, че на 19.02.2017
г., в с.М., Софийска област, не е изпълнила постановено от Районен съд К.
определение от 06.02.2017 г. по гр.дело № 372/2016 г. по описа на КРС, относно
личните контакти на майката Р. Д. Ф. С. с А. П. П. и Й. П. П..
В хода на
разследването по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при
условията на чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.К. от 21.06.2018 г. по пр. пр. № 116/2017 г. по описа на РП К., ДП
№ 12/2017 г. по описа на РУ – гр.Г., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да
постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че от
съществуващата по делото доказателствена основа, не могат да се изведат такива
действия в поведението на свидетеля П. П., които по своето обективно и
субективно проявление да осъществяват състава на престъпление по чл.182 ал.2 от НК. В частност прокурорът е приел, че наличните по досъдебното производство
доказателствени източници не сочат свидетеля П. да е пречил по някакъв начин на
възможността на свидетелката С. да осъществява контакти с малолетните им деца,
съгласно постановеното в този смисъл съдебно решение. Приел е, че това решение на КРС не
предвиждало задължение за предаване на децата на тяхната майка, от страна на свидетеля
П., а единствено право на същата да ги вижда, осъществяването на каквито срещи
между тях П. не е препятствал.
С атакуваното определение на Районен съд
– гр.К. от 05.09.2018 г., постановено по ЧНД
№ 228 по описа на съда за 2018 г., е
потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано
и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на съдебна
проверка в настоящото производство, съставът на първостепенния съд не е изложил
фактически анализ на доказателствения обем по делото. С неангажирани с правни съображения изводи,
районният съд е обосновал и заключението си за липсата на безспорна и
категорична установеност на съставомерно престъпно деяние по чл.182 ал.2 от НК,
с оглед на което е споделил и крайният извод на прокурора относно
необходимостта воденото за него наказателно производство да бъде прекратено на
основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като
се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания
съдебен акт намери същия за незаконосъобразен – постановен в несъответствие с
процесуалния закон /допуснати са съществени процесуални нарушения при постановяването
му/ и необоснован /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата/. При постановяването на своя акт, съставът на първостепенния
съд не е изложил изводите си за фактите по делото - възприетата
от него за доказана фактическа обстановка по делото, доколкото в този акт
липсва изобщо произнасяне кои факти се приемат за доказани и безспорно
установени, и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства. Събраните
по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районния съд в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост, и
отсъства какъвто и да било анализ и оценка на всяко едно от тях. Без коментар
от първоинстанционния съд са останали съществуващите съществени за главните
факти от предмета на доказване противоречия между събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Р.С., Е. В., И. П., Р. З. от една
страна и от друга – на свидетелите П. П., Ц. С., Е. А.. Проверяваното
определение на първостепенния съд съдържа единствено формално изброяване на
събраните гласните доказателствени средства по делото и по-точно на част от тях
- показанията на свидетелите Ц. С., Р. Г., Д. И. и Е. А., и установените от
всеки един от тези източници факти, без да са налични съждения какви са
приетите за установени от първия съд констатации по тези факти. Липсва сторен
от районния съд и съответно изложен фактически анализ на доказателствения обем
по делото, както и излагане на съдебни доводи какви правни заключения следват
от приетите констатации по фактите. Единственото изведено от районния съд правно
заключение е констатацията му за липса на осъществен в конкретния случай състав
на престъпление по чл.182 ал.2 от НК, без обаче същото да е ангажирано с
аргументи и каквато и да е конкретика.
В
обобщение, въззивната инстанция намира, че предметът на дължимата съгласно
разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК съдебна проверка е убягнал от вниманието на
първоинстанционния съд при извършения от него контрол на прокурорското
постановление. Липсва изложен фактически и юридически аргументиран отговор на
въпроса, който е същински за настоящото частно производство, а именно въпроса
относно ангажирани ли са по досъдебното производство доказателства за извършено
престъпление и ако такива са събрани – налице ли са доказателства за неговия
автор. Позоваването от страна на първоинстанционният съд на приетите от
прокурора изводи по фактите и правото, чрез буквалното им преповтаряне в
съдебния акт, съвсем не означава, че този съд е изпълнил задължението си по
чл.243 ал.4 от НПК – да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на
прекратяващото наказателното производство постановление на прокурора. От своя
страна задължението за проверка на обосноваността на един акт предполага
излагане на фактически и правни съображения защо становището на прокурора, че
не е извършено престъпление е вярно, респ. невярно. В контролирания от
настоящата инстанция съдебен акт липсват каквито и да са мотиви по отношение на
посочените по-горе въпроси, свързани с обосноваността на прокурорското
постановление.
Неизпълнението
на визираните в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК процесуални задължения от
районния съд, в производството по съдебна проверка на прекратителното
постановление на прокурора, не позволява да бъде извършена проверка от
контролиращата въззивна инстанция на действителната воля на съда и на
съдържанието на взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка
съставлява липса на мотиви. Предвид характера на допуснатото нарушение,
въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново
произнасяне по същество от първоинстанционния съд в процедура по чл.243 ал.5 от НПК. Противното би означавало страните да
бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с решението на която могат и
следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, по които
първият по степен съд дължи произнасяне в рамките на посочената процедура.
Гореизложеното от своя страна обуславя и
заключителният извод на въззивната инстанция за отмяна на атакуваното съдебно
определение и за връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Воден от това С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение № 135 на Районен съд – гр.К. от 05.09.2018 г., постановено по ЧНД
№ 228/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане и произнасяне
по реда на чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от
определението да се изпрати за сведение на адв.Г. Д. и адв.П. Д. – процесуални
представители на пострадалото лице Р. Д. Ф. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.