Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 236
гр. Димитровград, 07.08.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският
районен съд в публичното заседание на трети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при
секретаря Д.Петрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа
докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 2007/2019г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по гр.д.№ 2007/2019г. по описа на РС – Димитровград е образувано по искова
молба, подадена от Гаранционен фонд, представляван от Изп.директор и
Председател на УС на ГФ Борислав Иванов Михайлов, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2 срещу Н.Д.Б., ЕГН ********** ***.
С така подадената искова молба ищецът е предявил срещу
ответника иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/, вр.чл.288 ал.1 т.2 б.“а“/отм/, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“
от Кодекса за застраховането/КЗ/ – за
сума в размер на 1660.65 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щета от 3.2.15г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски.
Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1,
т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2,
б. "а", от Кодекса за застраховане изплати по щета №
110116/03.02.2015г. обезщетение за имуществени вреди за в размер на 1660,65лв.
за увредения при ПТП, настъпило на 05.10.2007г. в гр. Димитровград, л.а „Форд
Куриер" с ДКН Х4752АН, собственост на „ЗД Евроинс" АД.Виновен за
катастрофата бил ответникът Н.Д.Б., който управлява собствения си л. а. „Ауди
80" с ДКН Х8878АС, движейки се в гр. Димитровград, по бул „Г.С.Раковски”,
на кръстовището с бул. „Ст.Стамболов" извършва маневра завой наляво, не пропуска
движещия се по пътя с предимство л.а. „Форд Куриер", удря го, като така причинява
процесното
ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът
управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".Лицето не е погасило задълженията си.
Моли
съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането
(отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди Н.Д.Б. , да заплати на Гаранционен
фонд исковата сума от 1660,65лв. (хиляда
шестстотин и шестдесет лева и 65 ст.), представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета №110116/03.02.2015г. обезщетение ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение, по следната банкова сметка: ***РЕДИТ БУЛБАНК АД: IBAN:***:
UNCRBGSF
Депозиран е отговор, с който
ответника не оспорва обстоятелството, че Гаранционен фонд е платил обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1660.65 лева за увредения при ПТП, настъпило на 05.10.2007г в град
Димитровград, л.а. „ Форд Куриер” с ДК№ Х4752АН, собственост на ЗД”Евроинс” АД.Не оспорва, че като водач е управлявал л.а ;Ауди 80 ” с ДКН
Х8878АС, движейки се в град Димитровград, по бул.” Г.С.Раковски”, на
кръстовището с бъл.”’Ст.Стамболов” е извършил маневра завой на ляво, като не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а „Форд Куриер” с ДК№ Х4752АН,
удря го и така реализирал ПТП.
Оспорва обстоятелствата,
че в нарушение на чл.260 от КЗ(отм), сега чл.4 от КЗ е управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка ‘Гражданска отговорност”.Видно било от протокол за ПТП
№ 964598 от 05.10.2007г и справка от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд се установявало, че за лек автомобил марка ;Ауди 80 ” с ДКН
Х8878АС е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност” към
датата на настъпване на ПТП- 05.10.2017година.Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2, б.’а” КЗ(отм), фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени вреди,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.Съгласно разпоредбата на чл. 295 КЗ, данните в
Информационния център на ГФ имат официално оповестително действие и до
доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с
обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите
за задължителна застраховка ГО.От изнесеното по - горе се налагал извода, че
към датата на настъпване на процесното ПТП - 05.10.2007 г. имал сключена
редовно застраховка „ГО", което не ангажирало отговорността на ГФ, поради
което ГФ не е имал основание за плащане на обезщетения по задължителна
застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени вреди, а
оттам да му бъде ангажирана отговорността да заплати по регреса на Гаранционния
фонд.Не били налице изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което не е налице основание за търсене от него
като ответник на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца
претендираната сума в размер на 1660.65 лева за изплатено обезщетение за
имуществени вреди за увредения при ПТП л.а. „ Форд Куриер” с ДК№ Х4752АН,
собственост на ЗД”Евроинс” АД, настъпило на 05.10.2007г в град Димитровград.С
оглед гореизложеното моли съдът да приеме следното: Разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм./ уреждала правната възможност Гаранционният фонд да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" -
арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ /отм./. Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславяло от осъществяването на
четири групи юридически факти:
1.
ищецът да е
платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента в търсения размер;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение;
3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на МПС от делинквента и
4.
делинквентът да
не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност"
към момента на реализиране на ПТП. В тежест на ищеца в производство е да докаже
по делото правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на
заплатеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението,
респ. размера на платената сума, както и възникването на деликтна отговорност
на ответника по отношение на увреденото лице.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно установено по делото е, неоспорено от страните, че с
противоправното си поведение ответникът е причинил ПТП /Протокол за ПТП №964598/5.10.2007г./,
от което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил “Форд Куриер“ с ДКН Х4752АН,
собственост на Гена Тодорова Колева от град Димитровград.Към момента на
причиняване на ПТП, ответникът е управлявал л. а. „Ауди 80" с ДКН Х8878АС,
негова собственост, движейки се в гр. Димитровград, по бул „Г.С.Раковски”,
на кръстовището с бул. „Ст.Стамболов" извършва маневра завой наляво, не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а.
„Форд Куриер", удря го, като така причинява процесното ПТП.
Видно от приетите като доказателства по
делото заверени преписи от Решение №11-60-62/12.03.2012 година, постановено по
гр.д. №31629/2011 година, по описа на Софийски районен съд 60-ти състав и
заверен препис от Решение №5477/21.07.2014 година, постановено по възз.гр.д.
№7197/2012 година, по описа на Софийски градски съд, II „в" състав, в сила
от 21.7.14г. се установява, че процесното
обезщетение е било определено по съдебен ред. Тоест, Гаранционен фонд не е
разполагал със самостоятелна преценка дали да изплати обезщетение, както и да
определи неговия размер. След настъпване на процесното ПТП увреденото лице Гена
Тодорова Колева е предявила претенция пред „Застрахователно дружество
Евроинс" АД, тъй като в съставения за произшествието Протокол за ПТП е
вписано, че ответникът притежава застраховка „Гражданска отговорност" за
увреждащия автомобил. След проведената пред застрахователя процедура по
обезщетение, „Застрахователно дружество Евроинс" АД е определило и
изплатило съответния размер на определеното обезщетение за претърпените от Гена
Тодорова Колева имуществени вреди.Цитираната в прокола за ПТП застрахователна
полица е била прекратена няколко месеца преди настъпване на застрахователното
събитие, предвид което застрахователят е образувал срещу Гаранционен фонд
гр.д.31629/2011 година по описа на Софийския районен съд, 60-ти състав, с
претенция за възстановяване на изплатеното на Гена Тодорова Колева обезщетение.
Производството е приключило с Решение от 12.03.2012 година, с което са били
отхвърлени претенциите на застрахователното дружество. Първоинстанционното
решение е било обжалвано. По въззивната жалба е било образувано възз.гр.д.
№7197/2012 година по описа на Софийски градски съд, II „в" гр. състав.
Втората инстанция е постановила Решение от 21.07.2014 година, с което е
отменила първоинстанционното и вместо него е постановила друго, с което е
осъдила Гаранционен фонд да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс"
АД сумата от 975,00 лева, представляваща изплатеното от застрахователя
обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.07.2011
година до окончателното изплащане, както и е осъдил Фонда да заплати разноски в
производството в размер на 331,66 лева. И двете съдебни решения са постановени
при участието на ответника (тогава трето лице - помагач на страната на
Гаранционен фонд).
Гаранционен фонд
е изплатил на застрахователя сумата от общо 1660,65 лева, от която 975,00 лева
- присъдената главница, 353,99 лева - законна лихва, считано от 20.07.2011
година до 04.02.2015 година - датата на плащането, 331,66
лева - разноски в производството. Видно от представеното по
делото
преводно нареждане е посочено, че преводът представлява плащане, въз основана
на решенията, постановени по цитираните по- горе производства пред СРС и СГС.
Безспорен
остана и фактът, че Гаранционен фонд е изпратил Регресна покана с изх.
№ГФ-РП-109/13.03.2019 година, без данни за връчването й на ответника.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
При разпределена
доказателствена тежест, ответникът не успя да докаже, че към датата на ПТП е
налице действаща застраховка Гражданска
отговорност“ за МПС –то, управлявано от виновния водач.
В случая безспорно
се установи, че към момента на причиняване на процесното ПТП, Н.Д.Б. е управлявал
собствения си лек автомобил, марка и модел „Ауди 80", с per.
№Х8878АС,
без да има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за управлявания от него автомобил.Това обстоятелство се
установи категорично и от представените по делото заверени преписи от
решенията, постановени от СРС и СГС. От мотивите и на двете съдебни решения е
видно, че липсва валиден застрахователен договор „ГО" към датата на ПТП за
увреждащия автомобил. Сключената от Н.Б. застраховка е била при условията на
разсрочено плащане. В производството пред СГС е безспорно установено, че в
застрахователната полица изрично са уредени последиците при неплащане, на която
и да е от дължимата се застрахователна премия, а именно, че застрахователният договор се
прекратява при неплащане с изтичане на 15-тия ден от датата на падежа на
съответната застрахователна вноска. От
мотивите на решението става ясно, че полицата е била сключена на разсрочено
плащане на четири равни вноски, като платена е била само първата от тях с падеж
на 29.01.2007 г. Втората вноска е била с падеж 29.04.2007 година, но не е била
платена от застрахования. Ето защо, след изтичане на 15-дневния
срок
от падежа полицата е била прекратена автоматично, считано от 14.05.2007 година.
От решенията е видно, че ответникът е бил привлечен и е участвал в тях като
трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд. На основание чл.223 ГПК
мотивите на съдебните решения на СРС и СГС обвързват изцяло Б., предвид това,
че последният е участвал в тях, имал е ответника за доброволно възстановяване
на изплатеното от ищеца обезщетение, но и до днес същият не е погасил дори част
от задължението си.
Получаване на
регресната покана би било от значение ако ищецът претендира законна лихва за
забавено плащане,мораторна лихва. С исковата молба обаче ищецът претендира
единствено законна лихва върху главницата, считано от изпращане на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Ето защо, ирелевантно е
обстоятелство дали Гаранционен фонд изобщо е изпращал регресна покана, респ.
дали същата е получена или не.
С оглед
горното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи. Предвид основателността на главния иск, то
оснавателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
и претендирани от ищеца разноски, съгласно Списък по чл. 80 ГПК в размер от 58.16
лева, включваща сумата от 53.16 лв.- заплатена държавна такса и сумата от 5.00
лева-държавна такса за съдебно удостоверение.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Б., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Гаранционен
фонд“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, представляван от Изп.директор и Председател на УС Борислав Иванов Михайлов, сумата от 1660,65лв.
(хиляда шестстотин и шестдесет
лева и 65 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№110116/03.02.2015г. обезщетение за вреди, в резултат на настъпило на 5.10.2007г.
ПТП, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.09.2019 г. до окончателното
изплащане и сумата от 58.16/петдесет и осем лева и 16 ст./ – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Хасковски
Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 07.08.2020г.
Секретар: Д.Петрова