№ 111
гр. Търговище, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101369 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание – чл.124 ал.1
предлож.3-то от ГПК във вр. чл.79 ЗС.
Двамата ищци твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на следния
недвижим имот: 2/3 ид.части от ПИ с идентификатор 73626.506.531, с площ от 308 кв.м., по
кадастралната карта на град Търговище, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 33, том I, per. № 234, дело № 12 от 2020 г. на нотариус № 771 в регистъра
на НК, вписан в Служба по вписванията - Търговище с вх. per. № 215 от 22.01.2020 г., акт №
95, том I, дело 97 от 22.01.2020 г.
В Скица на поземлен имот № 15-600257-05.06.2021 г. на имота в частта й
„Собственици по данни от КРНИ“ ответникът не е вписан като собственик на 40 кв.м. от
правото на собственост върху имота.
В Скица на поземлен имот № 15-955793-30.08.2021 г. на поземлен имот с
идентификатор 73626.506.531 по КККР на гр. Търговище, цитираното дворно място към
днешна дата представлява имота, като в частта й „Собственици по данни от КРНИ“
ответникът е вписан като собственик на 40 кв.м. от правото на собственост върху имота, а
като титул на собствеността му е вписан нотариалния акт.
Ответникът се легитимира като собственик на 40 кв.м. от правото на собственост
върху имота , съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135 от
17.08.2004г., том V, per. № 5276, дело № 391 / 2004 г. нотариус с per. № 317 на НК, вписан в
Служба по вписвания - Районен съд - гр. Търговище с вх. per. № 3772 от 17.08.2004 г., акт ....
том XI, дело 2193 от 17.08.2004 г. , с който М.В.Л. продава на ответника 40 кв.м. от
ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 305 кв.м., за което е отреден УПИ XI-252 с площ от 309
1
кв.м., с неуредени сметки по регулация, в квартал № 94 по плана на гр. Търговище:
В периода 06.06.2021 г. до 30.08.2021 г. ответникът е предявил в АГКК титула си на
собственост, а именно –цитирания по-горе н.а. , след което за първи път след продажбата на
17.08.2004 г. е бил вписан в КРНИ като съсобственик на имота. Съгласно член 2, ал.
2, т. 1 от ЗКИР кадастърът обхваща данни за правото на собственост върху недвижимите
имоти, а съгласно изр. 2 на ал. 5 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 23.08.2019 г.)
на същия член данните по ал. 2, т. 1 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят,
доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.
Вписването на ответника в КРНИ като собственик на 40 кв.м. и съответно
съсобственик на целия имот е оспорване на правото на собственост на ищците ,
обуславящо правния им интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
Ищците твърдят, че по отношение на ответника правопораждащият факт за правото
на собственост не е възникнал, респ. същият не е съсобственик на имота по силата на
нотариалния акт.
Молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че 40 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 305 кв.м. , за което е отреден
УПИ ХI-252 с площ от 309 кв.м., с неуредени сметки по регулация, в квартал № 94 по плана
на града, при посочените граници за цялото дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 73626.506.531 по КК на град Търговище, НЕ СА СОБСТВЕНОСТ НА
ответника. Редовно призовани ищците, от тях се яви лично М. ХР. КВ., докато АЛ. Г. ГР. –
не се яви в открито заседание. Двамата ищци се представляват от пълномощника им адв.
В.Ф. от АК-Р., който поддържа иска така, както е предявен. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен.
Възражението на ответника е, че дори и праводателят му да не е бил собственик на
въпросните 40 кв.м. от ПИ, ответникът е придобил правото на собственост поради изтекла в
негова полза придобивна давност, тъй като от 2004г. до момента /17 години/ владее и
стопанисва тази част от целия имот, без никой да му е оспорвал до сега собствеността,
заплащал е данъци и се счита за собственик. Моли иска да се отхвърли като неоснователен.
Редовно призован, ответникът се яви лично в открито заседание и с пълномощник- адв. Д.
П., който поддържа становището изразено в писмения отговор. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищците М.Х. К. и АЛ. Г. ГР. са придобили в собственост от Е.М. И.а чрез покупка с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том I, рег.№ 234, дело № 12
от 22.01.2020г. по описа на нотариус № 771 на НК, съответно вписан с вх.рег.№ 215, акт№
95, том I, дело № 97 от 22.01.2020г. по описа на Служба по вписванията-Търговище, следния
2
недвижим имот с адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ .... а именно 2/3 идеални части от ПИ с
идентификатор 73626.506.531, с площ от 308 кв.м., с трайно предназначение на територията
: урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10 м/, с № по предходен план *********, при
съседи: 73626.506.501.; 73626.506.125; 73626.506.530; 73626.506.529, заедно с построения в
ПИ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.506.531.1.2. В издадената на
15.01.2020г. от СГКК-Търговище скица на ПИ с идентификатор 73626.506.531 т.е. преди
вписване на нот.акт от 22.01.2020г. са посочени за собственици на имота: В.Л. И.; В.Д.И.-
наследници; и Е.М. И.а. Служебно известно е на съда в настоящия състав и като съдия-
докладчик по гр.д. № 1359/2021г. по описа на РСТ /с предмет-разпределение ползването на
същия съсобствен недвижим имот, на осн. чл. 32 ал.2 от ЗС/, че Е.М. И.а е съпруга на В.Л.
И., като нейни законни наследници са съпругът и - В.Л. И., дъщеря им М.В.Л. и внучката
им М. Д.ова П.
След покупката на 2/3 идеални части от ПИ с идентификатор 73626.506.531 от
ищците в издадената на 05.06.2021г. скица от СГКК-Търговище, вписаните собственици са
освен тях двамата още - В.Л. И. и В.Д.И.-наследници, без изрично посочване на ид.части. В
следващата скица на същия ПИ, издадена на 30.08.2021г-. от СГКК-Търговище е посочен
като собственик и ответникът по настоящото дело – ИВ. ХР. ИЛ., собственик на 40 кв.м. ,
въз основа на нотариален акт .... том ХI, рег.№ 3772, дело № 2193 от 17.08.2004г. на РС-
Търговище. В скиците собствениците се посочват по данни от КРНИ.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том V, рег.
№ 5276, дело № 391 от 17.08.2004г. по описа на нотариус К.Г. – рег.№ 317 на НК, съответно
вписан под Вх.рег.№ 3772, акт № 2 , том ХI, дело № 2193 от 17.08.2004г. по описа на
Служба по вписванията-Търговище, М.В.Л. продава на ИВ. ХР. ИЛ. „своят собствен
наследствен по завещание недвижим имот, находящ се в гр. Търговище, а именно: 40 кв.м.“
от дворно място цялото с площ от 305 кв.м., за което е отреден УПИ ХI-252 с площ от 309
кв.м., с неуредени сметки по регулация, в кв. № 94 по плана на града, заедно с построените
в продаваемата си част второстепенни сгради-кухня и стопанска постройка, преустроени в
магазин за промишлени и хранителни стоки, при посочени граници за цялото дворно място,
като владението на имота се предава в деня при подписване на нотариалния акт.
От представените от ищците писмени доказателства: нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 103, том I, дело № 198 от 28.05.1995г. по описа на СВ при
РС-Търговище и договор за доброволна делба на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите, вписан под № 70, том I, вх.№ 452 от /14 или 19.06. – не се чете/ 1989г. се
установи, че М.П.И., който е дядо на продавачката по нот.акт на ответника, е собственик
на 2/3 ид.ч. от дворното място, цялото от 350 кв.м. по нот.акт № 103, том I, дело №
198/1959г., а по скица № 948/4.05.89г. на ОбНС-Търговище е от около 280 кв.м. и изцяло
северната част на жилищната сграда-калкан, заедно с лятна кухня и стопанска постройка,
което дворно място е заснето под дв.пл.сн.№ 252 в кв.51 по плана на гр. Търговище.
От саморъчно завещание от 30.07.1993г. и протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 20.10.1997г. се установи безспорно, че собственикът М.П.И. е завещал на
3
съпругата си В.Д.И. цялото си имущество-движимо и недвижимо, което притежава към
момента на смъртта си, с изключение на лятна кухня и стопанска постройка, застроени в
дворно място, дворище пл.сн.№ 252 в кв.51 по плана на гр. Търговище, които завещава на
внучката си: М.В.М.
По силата на визираното саморъчно завещание М.В.М.е придобила право на
собственост само върху постройките/сградите: лятна кухня и стопанска постройка. Въз
основа на завещанието, тя няма право на собственост, върху поземления имот – дворно
място, нито като реална част, нито като идеална част. Дори и да е сключила с ответника
двустранен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт от 17.08.2004г., то
той няма вещно-прехвърлително действие и ответникът не е придобил собственост върху 40
кв.м. от дворното място, тъй като никой не може да прехвърли другиму повече право,
отколкото има. Покупко-продажбата от 2004г. на 40 кв.м. от поземления имот няма
транслативен ефект. След като прехвърлителят /продавач/ не е собственик на имота, то
приобретателят /купувач/ също не е станал собственик, защото не му е прехвърлено право
на собственост, което самият прехвърлител /продавач/ няма.
По отношение на възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника
в периода от 17.08.2004г., когато според нотариалния акт му е предадено владението върху
40 кв.м. от дворното място до предявяване на иска – 21.09.2021г., съдът установи следното:
От показанията на разпитаните по искане на ответника двама свидетели- Х.Х. и С.Х. се
изясни, че откакто ответникът е закупил постройката през 2004г. на ул. „Д. Г.“ № 2 и до
момента тя се ползва за ветеринарен лекарски кабинет от неговия брат – П. И., който е
ветеринарен лекар. За ветеринарния кабинет има отделен вход, различен от входа, който е
към двора. Св. Х.Х. посещавал ветеринарния кабинет 3-4 пъти годишно през последните
около 16 години, а св. С.Х. е работил заедно с брата на ответника до 2007г., но след това
продължил да го посещава 4-5 пъти годишно задължително, тъй като е свързано с новата му
работа. И двамата свидетели са влизали само във ветеринарния кабинет, но не са влизали в
двора. Вторият свидетел каза дори, че има вход за двора, но не е влизал в двора, защото той
се явява чужда собственост.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:
Ищците са предявили иск против ответника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предявеният иск е
отрицателен установителен иск т.е. да се признае за установено в отношенията им с
ответника, че последният няма право на собственост 40 кв.м. от дворно място, цялото с
площ от 305 кв.м. , за което е отреден УПИ ХI-252 с площ от 309 кв.м., с неуредени сметки
по регулация, в квартал № 94 по плана на града, при посочените граници за цялото дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор 73626.506.531 по КК на град
Търговище.
Съгласно т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по тълк.дело № 8/2012г. на ОСГТК, правен
4
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо положение или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът –фактите, от които произтича правото му. В конкретния
случай, съдът счита, с оглед твърденията на ищците, че е налице първата хипотеза по т.1 от
визираното ТР. Чрез отрицателния установителен иск, ищецът защитава своето право,
отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му, които са
пречка, за да реализира собственото си право.
Ищците са собственици на 2/3 ид.части от ПИ с идентификатор 73626.506.531, с площ
от 308 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно
ползване /до 10 м/, с административен адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ № 2 , като
останалата 1/3 ид.ч. е собственост на законните наследници на Е.М. И.а /съпруга и В.Л. И.,
дъщеря им М.В.Л. и внучката им М. Д.ова П., която пък е наследник на В.Д.И.. Ищците са
придобили правото на собственост, което праводателката им е прехвърлила с нотариален
акт за покупко-продажба от 2020г. Ответникът оспорва и смущава правото им на
собственост в пълен обем, като позовавайки се на нотариален акт за покупко-продажба от
2004г. е вписан в КРНИ за собственик на 40 кв.м. от процесния ПИ с идентификатор
73626.506.531. Това обуславя и правния интерес на ищците да предявят отрицателен
установителен иск.
Несъмнено и категорично се установи от писмените доказателства, че ответникът не
е придобил право на собственост върху претендираната от него реална част от 40 кв.м., тъй
като праводателката му не е имала собственост върху ПИ и следователно договорът в
нотариална форма за покупко-продажба няма вещно прехвърлително действие, няма
транслативен ефект за правото на собственост върху реална част от 40 кв.м. от ПИ.
Ответникът е придобил право на собственост върху построените в този ПИ второстепенни
сгради-кухня и стопанска постройка, на които по силата на завещание от дядо и
продавачката е била собственик и го е прехвърлила при сключване на договора с нотариален
акт на купувача.
Досежно възражението за изтекла придобивна давност, в периода от 17.08.2004 г. до
предявяването на исковата молба - 21.09.2021 г., същото не се доказа. Съгласно чл.79 ал.1
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. От гласните доказателства се установи владение, но
на постройките, които са с отделен вход извън дворното място и ответникът предоставил
на брат си и той ги ползва за ветеринарен кабинет. Още повече, че е налице законова
забрана, поради което ответникът не може да придобие по давност претендираната от него
реална част от 40 кв.м. от ПИ 73626.506.531, доколкото от 31.03.2001 г. е в сила Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и съгласно чл. 200 ал. 1 от ЗУТ реално определени части
от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са налице изискванията на чл.19
5
ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в
хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията. Прендираната от ответника реална част от 40 кв. м. не може да
бъде обособена като отделен имот, съобразно разпоредбите на чл. 200. ал. 1 ЗУТ, тъй като
не отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице. които според чл. 19. ал.
1. т. 1 от ЗУТ в градовете са съответно - най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, както
и в случая изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ не е приложимо предвид липса на хипотезата
на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране
на територията.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че ответникът не доказа фактите,
от които произтича правото му на собственост в т.ч. и вещно-прехвърлителното действие на
покупко-продажбата по нотариалния акт, както и възражението за изтекла в негова полза
придобивна давност, съответно придобИ.е право на собственост върху реална част от ПИ
по давност. Предявеният отрицателен установителен иск е доказан по основание, поради
което и следва да бъде уважен.
Ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на
общо 700 лв. или на всеки един от двамата в размер на по 350 лв., от които 50 лв.-за
държавна такса за предявяване на иск и 300 лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ХР. КВ., ЕГН **********,
АЛ. Г. ГР., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ .... чрез
пълномощник – адв. В.Ф. от АК-Р., съдебен адрес: гр. Р., ул. „К.С.“ № .... офис 7 и И.Х.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. „Ц.“ № ........ чрез пълномощник – адв. Д.П.
от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г.Б.“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 4, ЧЕ
И.Х. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. „Ц.“ № ........ НЯМА ПРАВО НА
СОБСТВЕНОСТ върху 40 кв.м. /ЧЕТИРИДЕСЕТ КВАДРАТНИ МЕТРИ/ от ДВОРНО
МЯСТО цялото с площ от 305 кв.м. , за което е отреден Урегулиран поземлен имот XI-252
(единадесет за дворище двеста петдесет и две) с площ от 309 кв.м. (триста и девет квадратни
метра), с неуредени сметки по регулация, в квартал № 94 (деветдесет и четири) по плана на
гр. Търговище, при граници за цялото дворно място: ул. "Д Г.", п. XII-251 на И. К. Т. В. Л.
И., Е.М. И.а, п. Х-253 на Е. И.ов П. и И. Е. И.ов, предмет на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 135, том V, рег.№ 5276, дело № 391 от 17.08.2004г. по
описа на нотариус К.Г. – рег.№ 317 на НК, съответно вписан под Вх.рег.№ 3772, акт № 2 ,
том ХI, дело № 2193 от 17.08.2004г. по описа на Служба по вписванията-Търговище.,
представляващо поземлен имот с идентификатор 73626.506.531 по кадастралната карта на
град Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на ИД на АГКК, на осн.
6
чл.124 ал.1 предлож.3-то ГПК.
ОСЪЖДА И.Х. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул. „Ц.“ № ........ чрез
пълномощник – адв. Д.П. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Г.Б.“ № 1,
вх.Б, ет.2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на всеки един от ищците - М. ХР. КВ., ЕГН **********
и АЛ. Г. ГР., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. Търговище, ул. „Д. Г.“ ....
чрез пълномощник – адв. В.Ф. от АК-Р., съдебен адрес: гр. Р., ул. „К.С.“ № .... офис 7,
направените по делото разноски в размер на по 350 лв., на осн. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7