Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1217 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищците С.Ж.Ж. и В.К.Ж. са предявили срещу ответника
ЗД „БУЛ ИНС” АД кумулативно обективно и активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 17.07.2018 г.
застрахователно събитие, както следва: 1) на С.Ж.Ж. – сумата от 1500 лв., и 2)
на В.К.Ж. – сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на
17.07.2018 г. ищецът Станислав Ж.Ж. управлявал лек автомобил „Форд Фокус” с
рег. № Х 6373 КМ, а ищцата В.К.Ж. пътувала на предната дясна седалка.
Поддържат, че на пътя с. Княжево, общ. Тополовград – гр. Елхово претърпели ПТП
след удар с друг лек автомобил – „Рено Клио” с рег. № Х 7899 АН, управляван от Г.Й.Й..
Посочили са, че ПТП настъпило по вина на водача на другия автомобил, която била
длъжна да предвиди, че движейки се с тази скорост, с оглед мократа пътна
настилка, може да загуби контрол върху автомобила и да навлезе в лентата за
насрещно движение. Твърди се, че на първия ищец вследствие на ПТП била
причинена контузия на главата. Поддържа се, че дълго време изпитвал главоболие,
като страдал от безсъние, сънувал кошмари и изпитвал затруднения при
извършването на каквито и да било движения. Поради страх спрял да шофира лично.
В същото време вторият ищец в резултат на ПТП получила разкъсно- контузна рана
по дясната ръка. Твърди се, че ползвала отпуск поради временна
неработоспособност в продължение на 40 дни. Не само през този период, но и
много време след това била ограничена функцията на дясната ѝ ръка.
Посочено е още, че през релевантния период деликтната отговорност на водача,
управлявал процесния лек автомобил „Рено Клио”, била обезпечена чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, обективиран в
застрахователна полица № BG02/118000948932. Поради това уведомили
застрахователното дружество за настъпилото ПТП, но те отказали да им заплатят
обезщетение. По тези съображения молят да бъде уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, в който излага съображения за
неоснователност на исковите претенции както по основание, така и по размер.
Оспорва, че вина за настъпването на ПТП имал водачът на лек автомобил „Рено
Клио”, като липсвали доказателства, че е ангажирана наказателната или
административно-наказателната му отговорност. Изразява становище, че
представеният от ищците протокол за ПТП не съставлявал официален свидетелстващ
документ, тъй като не бил съставен съобразно изискванията на закона. В тази
връзка оспорва същия в частта относно причините за настъпване на ПТП. Също така
поддържа, че съставилото го длъжностно лице не било очевидец на ПТП и обстоятелствата,
обективирани в тази част на протокола, не били възприети от него. Възразява, че
в резултат на произшествието били настъпили описаните от ищците увреждания. При
условията на евентуалност твърди, че дори да са причинени твърдените увреди, то
забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от ищците на
дадените лекарски предписания, предхождащи ПТП заболявания и настъпили други
случайни събития към момента на инцидента. Направено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, тъй като не били поставили
обезопасителни колани. Също така оспорва предявените искове по размер. Посочено
е още, че не дължал лихва за забава, тъй като не бил дал повод за завеждане на
настоящото дело. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 9/23.07.2018 г., издаден от Х. Р.С. – мл.
автоконтрольор при РУ – гр. Тополовград, се установява, че на 17.07.2018 г.,
около 15:20 ч. по републикански път II-76 около км 2+450 на територията на Община Тополовград настъпило ПТП
между лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН, управляван от водача Г.Й.Й.,
и управлявания от първия ищец С.Ж.Ж. лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Х 6373
КМ. Изрично е отразено, че съставилото протокола длъжностно лице е посетило
ПТП, което обстоятелство се подкрепя от съдържащите се данни в ДП № 88/2018 г.
по описа на РУ – гр. Тополовград. Подробно са описани настъпилите щети по двете
превозни средства, както и че пострадал от произшествието е вторият ищец В.К.Ж..
Отбелязано е още, че поради движение с несъобразена скорост със състоянието на
пътната настилка, при ляв завой водачът Г.Й.Й. загубила контрол над МПС,
навлязла в лентата за насрещно движение и ударила правилно движещия се лек автомобил,
управляван от ищеца С.Ж.Ж.. За това нарушение срещу водача Г.Й.Й. бил издаден
акт за установяване на административно нарушение сер. Г № 679948/17.07.2018 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
Наказателно постановление № 18-0358-000116/17.08.2018 г. от началника на РУ –
гр. Тополовград, влязло в сила на 01.10.2018 г., като е прието, че с действията
си водачът Г.Й.Й. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй
като не е съобразила скоростта на движение с атмосферните условия, релефа,
условията на видимост и интензивността на движение, за да може да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Поради това на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 200
лв.
В разглеждания случай страните не спорят,
а и от извършената справка на ел. страница на Гаранционен фонд се изяснява, че
към датата на ПТП – 17.07.2018 г., за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № Х 7899
АН е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното
дружество със срок на валидност от 29.03.2018 г. до 28.03.2019 г.
От издадения фиш за спешна медицинска
помощ от 17.07.2018 г. се установява, че при настъпило ПТП на първия ищец С.Ж.Ж.
била причинена контузия на главата. Оплаквал се от главоболие, без повръщане.
На 24.07.2018 г. последният е бил освидетелстван от съдебен лекар, като при
прегледа не се установили видими травматични увреждания по главата, тялото и
крайниците. Ищецът Ж. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за
периода 18.07.2018 г. – 26.08.2018 г., като е посочена диагноза: „повърхностна
травма на главата с неуточнена локализация“. Видно от представените фишове за
спешна медицинска помощ от 17.07.2018 г. в резултат на ПТП била наранена
дясната ръка на ищцата В.К.Ж. в областта между палеца и показалеца. При
извършения преглед от съдебен лекар на 24.07.2018 г. било констатирано
наличието на рана с линейна форма, гладки ръбове, зашита с конци и дължина 2 см
в свивката между първи и втори пръст на дясната ръка и по хода на свивката.
Ищцата Ж. също е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за периода
18.07.2018 г. – 28.08.2018 г., като в болничните листове е вписана диагноза:
„открита рана на други части на китката и дланта“.
По
делото не е налице спор и че с писма от 13.08.2018 г. и 25.10.2018 г.
ответникът е отказал да изплати на С.Ж.Ж./респ. В.К.Ж. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. С писмо, изпратено на 05.03.2019 г., ищците
отново са отправили покана за доброволно изпълнение до ответното дружество.
От
заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че като последица от травмата първият ищец С.Ж.Ж. имал оплаквания от
главоболие. Уточнено е, че се касае за субективно усещане за главоболие, без
възможност да се определи неговият произход, интензивност и срок на
продължителност. Предвид липсата на доказателства за последвали изследвания и
лечение, вещото лице – съдебен лекар е посочило, че породеното от инцидента
главоболие е било с продължителност от няколко часа до 1-2 денонощия. Състоянието
на ищеца не е налагало оставане под лекарско наблюдение. Според вещото лице
нямало доказателства за настъпили усложнения в състоянието на ищеца Ж., които
да оправдаят присъждането на неработоспособност за 40 дни. В съдебно заседание
вещото лице д-р Е. е уточнил, че при невралгия на тригеминуса е възможно
травмата да провокира чувство на болка, но предвид липсата на медицинска
документация не би могъл да посочи дали твърдените от ищеца оплаквания за дълъг
период от време са в причинна връзка с ПТП. В резултат на автомобилната
катастрофа вторият ищец В.К.Ж. била получила рана на дясната ръка в свивката
между първи и втори пръст, която била обработена хирургически и зашита. Срокът
за пълно възстановяване от тази рана бил не повече от 20 дни. По делото не се
съдържали данни за настъпили усложнения на тази рана. Посочено е още, че
хирургичната обработка на раната и нейното зашиване били напълно съобразени с
добрата медицинска практика. В съдебно заседание вещото лице д-р Е. е изяснил,
че тъй като мястото на нараняване е подвижна част, зарастването било по-трудно,
но не би могъл да отговори с категоричност дали раната на ищцата се е била
възпалила, тъй като липсвала медицинска документация. От заключението се
установява още, че първоначалният контакт между двата автомобила бил между предна
челна лява част на купето на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН с
предна челна лява част на купето на лекия автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Х
6373 КМ, при челен, кос удар. В резултат на удара лекия автомобил „Форд Фокус“
с рег. № Х 6373 КМ получил деформации в зоната на първоначалния контакт и
скокообразно нарастване на ударния импулс за него, до достигане на максимална
скорост. Вследствие на достигнатата максимална скорост на ударния импулс лекият
автомобил „Форд Фокус“ се е придвижил назад и надясно и се е установил. При процесното
ПТП, в резултат на удара, лекият автомобил „Форд Фокус“ с рег. № Х 6373 КМ
ротирал в малка степен и породените инерционни сили от тази ротация били пренебрежително
малки. При конкретния вид удар (челен, кос) върху телата на водача на лекия
автомобил и пътника на предна дясна седалка основно въздействала ударната
преносна сила. Тази сила била насочена в обратна посока на ускорението на
масовия център на автомобила, респективно обратна на вектора на ударния импулс
и под нейното въздействие телата им се придвижили напред и наляво спрямо
автомобила. Посоченo е още, че при ищеца С.Ж.Ж. не било установено
увреждане с конкретна морфология. Налице било оплакване от главоболие, което не
е непременно в резултат на пряка травма в областта на главата. Възможно било да
се дължи на предизвикана от инцидента невротична реакция. Раната на ръката на
ищеца В.К.Ж., като разположение и вид, показвала, че в момента на удара
пострадалата се е държала с дясната си ръка или за ръкохватката във вратата на
автомобила или тази ръкохватка, намираща се над вратата. Липсата на други
увреждания по двамата пострадали, при установените сили, които са въздействали
върху тях, давала основание да се приеме, че в момента на удара са били с
поставени предпазни колани.
От
показанията на свидетелите Х.Б. и В.Г., преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се
установява, че на 17.07.2018 г. ищците С.Ж.Ж. и В.К.Ж. претърпели ПТП.
Свидетелката Б.– майка на ищеца Ж., е изяснила, че след инцидента синът ѝ
имал цицина на главата, а снаха ѝ В. – рана на ръката. Разказва, че в
Бърза помощ зашили раната на ищцата Ж., а по настояване на хирурга ищецът Ж.
трябвало да бъде три дни на превантивна терапия поради съмнение за контузия на
мозъка. Тъй като свидетелката била по професия лекар, тя поела лечението на
ищците в домашни условия. Посочила е, че три дни включвала на ищеца Ж. системи
с кръвоспираща терапия с манитол. Свидетелства, че през м. април 2017 г. при
сина ѝ се отключила невралгия на тригеминуса. Тогава невролозите
обяснили, че това се получава много често от преумора и стрес. През двата
месеца след инцидента ищецът Ж. три пъти получил пристъпи, съпроводени със
силно главоболие и повръщане. Тогава свидетелката му включвала терапия с
болкоуспокояващи. Разказала е, че раната на ищцата Ж. супурирала, което
наложило антибиотично лечение. Първоначално ищцата не можела да се обслужва, но
за период от около 45 дни се възстановила. След инцидента и двамата ищци били
изключително стресирани. Ищецът Ж. дори се страхувал да шофира за известен
период от време. Изложеното се потвърждава от свидетелката Г. – майка на ищцата
Ж., която е допълнила, че първоначално дъщеря ѝ не могла да движи дясната
си ръка. Това наложила свидетелката да остане при нея, за да ѝ помага в
домакинството. Разказва, че ищцата, която работела като учител, не могла да
пише, а през нощта ставала да се разхожда, тъй като не могла да спи. Това
наложило да приема успокоителни. Посочила е, че около два месеца носела превръзката.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432,
ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между ответното
дружество и собственика на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН към
момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на
събраните доказателства обосновава извода, че травматичните увреждания на
ищците са резултат от противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН. Съдът намира осъщественото от този водач деяние
за противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на
правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Въпреки че е бил длъжен, последният не
е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на
местността, условията на видимост и с характера и интензивността на движението,
поради което е навлязъл в платното за насрещно движение и е ударил управлявания
от ищеца Ж. лек автомобил. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че не било доказано, че вина за настъпване на
произшествието има водачът на лекия автомобил „Рено Клио“. За да достигне до
този извод, съдът съобрази, че констативният протокол за ПТП съставлява годно
доказателствено средство, тъй като по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който е
съставен от компетентно длъжностно лице – разследващия орган, в кръга на
службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това
длъжностно лице е възприело непосредствено. Материалната доказателствена сила
на този официален свидетелстващ документ, макар и да е оспорена, не бе
опровергана от ответника, поради което настоящата инстанция следва да приеме за
осъществени в обективната действителност правнорелевантните факти, обективирани
в констативния протокол. Тук е мястото да се изясни, че в случая е без
значение, че не e налична план-схема на
ПТП, тъй като не са опровергани удостоверените от длъжностното лице
обстоятелства, касаещи време и място на настъпване на ПТП, участници,
пострадали лица, претърпени травматични увреждания и материални щети. Напротив,
всичко това се потвърждава от съдържащите се в изисканото ДП материали. С оглед
всичко изложено и като се вземе предвид, че водачът на лекия автомобил „Рено
Клио“ е наказан по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление, съдът приема, че деянието му е противоправно, доколкото е извършено
в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От съвкупната
преценка на всички доказателства може да се направи еднозначен извод, че причинените
травматични увреждания на ищците са в причинно-следствена връзка с това
противоправно поведение на водача на л. а. „Рено Клио“, управляван от Г.Й.Й..
При влошената пътна обстановка (мокра настилка) последната не е намалила
скоростта си на движение, в резултат на което е навлязла в лентата за насрещно движение
и е ударила лекия автомобил „Форд Фокус“, в който са пътували ищците. Като
съобрази всичко изложено и събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът намира, че се установява по безспорен начин, че водачът Г.Й.Й.
е нарушила правилата за движение по пътищата, като това нейно поведение се
явява пряка и непосредствена причина за причинените на ищците травматични
увреждания. В този ред на мисли, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че ищците са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. В
случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не
се установи конкретно действие или бездействие на пострадалите, с което обективно да са
способствали за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. В тази насока заключението по назначената комплексна
експертиза категорично опровергава твърденията на ответника, че ищците не са
били поставили предпазните си колани. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на делинквента, настоящата
съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Рено Клио“, са осъществени
в обективната действителност. От това следва, че е налице основанието на разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените
от него вреди на ищците, съответно и функционално обусловената отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
При определяне размера на обезщетението е
необходимо да се отчете вида и характера на претърпените увреждания, начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания
вследствие на причинените им травматични увреждания, периода за пълното
възстановяване, тяхната възраст, както и причинените им неудобства и дискомфорт.
Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. На първо място, следва да се съобрази, че в резултат
на ПТП на ищците са причинени леки телесни повреди. При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че вследствие
на получената по време на пътния инцидент повърхностна травма на главата ищецът
Ж. е страдал от главоболие. Според вещото лице, чието заключение съдът приема
за меродавно, породеното от инцидента главоболие е било с продължителност от
няколко часа до 1-2 денонощия. Изрично е посочено, че наличната по делото
медицинска документация не би могла да обоснове издаването на болничен лист
поради временна неработоспособност за период от 40 дни. В настоящата хипотеза действително
са налице гласни доказателства, че за период от около два месеца след инцидента
ищецът е страдал няколко пъти от силно главоболие, съпроводено с повръщане. Но
самата свидетелка Б.е уточнила, че той е получавал подобни пристъпи още от м.
април 2017 г., като лекарите са обяснили, че се дължат на преумора и стрес.
Поради всичко това и липсата на медицинска документация, описваща момента на
проява на оплакванията, тяхната продължителност и проведеното лечение, съдът не
би могъл да приеме, че е налице пряка причинна връзка с транспортното
произшествие. Именно такова е и становището на вещото лице д-р Е., изложено в
устния му доклад. Тези симптоми биха могли да бъдат провокирани от други
фактори, както се е случвало в предходни периоди. Тук е мястото да се изясни,
че издадените болнични листове не биха могли да обосноват причинна връзка с
пътното произшествие, доколкото в тях е вписана диагноза „повърхностна травма
на главата с неуточнена локализация“, а не твърдяното от ищеца заболяване
„невралгия на тригеминуса“. От друга страна, на ищцата Ж. е била причинена рана
на дясната ръка в свивката между първи и втори пръст, която е била зашита, като
обичайният срок за възстановяване е около 20 дни. При ищцата вследствие на
усложнения, свързани със зарастването, и проведено антибиотично лечение
възстановителния период продължил около 40 дни, за какъвто срок е бил издаден и
болничен лист. За да достигне до този извод, съдът взе предвид
показанията на свидетелките Б.и Г., както и дадените разяснения в съдебно
заседание от вещото лице д-р Е., който не изключва възможността раната да се е
възпалила, предвид местоположението ѝ. Също така при определяне размера на
обезщетенията е необходимо да се отчете затруднението на ищцата Ж. за период от
около 40 дни да си служи с дясната ръка и да се грижи за домакинството, да пише
и да изпълнява трудовите си функции, причиненият от инцидента на двамата
пострадали стрес и уплах и породеният стрес за ищеца Ж. да шофира за известен
период от време. С оглед всичко изложено, съдът приема, че на ищцата В.К.Ж. следва
да бъде присъдено заместващо обезщетение за причинените ѝ от
противоправното поведение на делинквента Г.Й.Й. неимуществени вреди в размер на
2000 лв., на ищеца С.Ж.Ж.– в размер на 600 лв. От това следва, че предявеният
от ищеца Ж. иск следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1500 лв.
По отношение на
претендираната лихва за забава, считано от датата на произшествието –
17.07.2018 г., съдът съобрази, че съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1)
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая не е уточнена точната
дата, на която е сезиран застрахователят, въпреки че съдът изрично е указал на ищците, че в тази
насока не сочат доказателства. Единствено е безспорно, че на 13.08.2018 г.
ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца Ж., тъй
като не бил посочен като пострадало лице в протокола за ПТП, а на 25.10.2018 г.
е постановил отказ и по отношение и на ищцата Ж., защото не били ангажирани категорични
доказателства за отговорността на виновния водач. Началото на срока от 15
работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на
претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от увреденото лице на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са доказателствата, изискани
от застрахователя при условията и по реда на цитираната разпоредба. Когато
липсват обстоятелствата, с които законът свързва началото на срока от 15
работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като
не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това, че: 1) застрахователят не ги е поискал или 2) поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ,
срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се
прилага тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ
от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е
обусловен от представяне на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ (така Решение
№ 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В случая не е
налице изрично искане за представяне на доказателства от увредените, но и
последните са били в невъзможност да представят протокол за ПТП, в който С.Ж.Ж.
да фигурира като пострадало лице, тъй като такъв не е съставен, или влязъл в
сила акт, установяващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС,
доколкото пострадалата Ж. не е страна в административно-наказателното
производство. Друг е въпросът, че е задължение на застрахования съгласно
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 КЗ да уведоми застрахователя за наличието на основания
за ангажиране на отговорността му. От това следва, че в тази хипотеза, при
преценка на началния момент на забава на застрахователното дружество няма
конкуренция между двата срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Такава е
налице само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от
застрахователя. С оглед изложеното и предвид липсата на данни за конкретните
дати на уведомяването, съдът приема, че в настоящия случай застрахователят е изпаднал
в забава на 14.11.2018 г., след изтичане на 13.11.2018 г. на тримесечния срок
по чл. 497, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 496, ал. 1 КЗ по отношение на ищеца Ж., и на
26.01.2019 г. по отношение на ищцата Ж., след като тримесечният срок е изтекъл
на 25.01.2019 г. Въпреки че през този тримесечен период застрахователят не е в
забава по смисъла на чл. 497, ал. 1 КЗ, той също дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3, КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума (в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, I т. о.). Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забава на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В случая, както беше посочено по-горе,
безспорно е установено, че застрахователят е бил уведомен за застрахователното
събитие към 13.08.2018 г. от ищеца Ж. и към 25.10.2018 г. от ищцата Ж.. От това
следва, че за периода 13.08.2018 г. – 13.11.2018 г. ответникът дължи законна
лихва за забава на ищеца Ж. върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 600 лв., а за периода 25.10.2018 г. – 25.01.2019 г. на ищцата
Ж. върху застрахователното обезщетение в размер на 2000 лв. на основание чл. 429,
ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Поради това
претенцията за законна лихва на ищеца Ж. следва да се отхвърли за периода
17.07.2018 г. – 12.08.2018 г., а на ищцата Ж. – за периода 17.07.2018 г. –
25.10.2018 г.
По разноските:
В настоящото производство ищецът
Ж. е направил разноски за държавна такса в размер на 60 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. От своя страна, ищцата Ж. е заплатила 80 лв.
за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на
ответника за прекомерност на адвокатските възнаграждения за основателно. Поради
това следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на Висшия адвокатски съвет (действаща към датата на подписване на договорите за
правна помощ) до сумата от 400 лв. за ищеца Ж. и сумата от 450 лв. за ищцата Ж..
От своя страна, ответникът е сторил разноски в размер на 450 лв. за депозит за
вещо лице и 570 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от
исковете, сторените от ищеца Ж. разноски възлизат на 184 лв., а на ищцата Ж. се
дължат разноски на стойност 530 лв. Съобразно отхвърлената част от иска на
ищеца Ж. разноските на ответника са в общ размер на 262,29 лв. От това следва,
че по компенсация ищецът Ж. следва да заплати на ответника разноски в размер на
78,29 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на С.Ж.Ж., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие травматично увреждане на 17.07.2018 г., причинено от
виновното поведение на водача на л. а. „Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН – Г.Й.Й.,
чиято деликтна отговорност е била
обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „БУЛ
ИНС“ АД към момента на застрахователното събитие, ведно със законната лихва
върху тази сума от 13.08.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като иска
за разликата над сумата от 600 лв. до пълния предявен размер от 1500 лв. и
претенцията за законна лихва за забава за периода 17.07.2018 г. – 12.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.К.Ж., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие травматично увреждане на 17.07.2018 г., причинено от
виновното поведение на водача на л. а. „Рено Клио“ с рег. № Х 7899 АН – Г.Й.Й., чиято деликтна отговорност е била обезпечена
чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „БУЛ ИНС“ АД към
момента на застрахователното събитие, ведно със законната лихва върху тази сума
от 25.10.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като претенцията за
законна лихва за забава за периода 17.07.2018 г. – 24.10.2018 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на В.К.Ж., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от
530 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
78,29 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по
компенсация.
Присъдените в полза на С.Ж.Ж.,
ЕГН: **********, адрес: ***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***.
Присъдените в полза на В.К.Ж., ЕГН: **********,
адрес: ***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***ежи
на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: