№ 187
Р
Е Ш Е Н И
Е № 136
Гр.Попово,
01.07.2015г.
Поповски районен съд, в публично
заседание на втори юни две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар Д.Л.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 187 по описа на 2015 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.127 ал.2 от СК ведно с иск за издръжка с правно основание чл.143,
ал.2 от СК.
Ищецът-
М.М.К. *** твърди
в исковата си молба, че с ответницата са родители на две деца – С.М.М., род. на ***г.
в гр.Попово и М.М.М., род. на ***г. в гр.Попово и двете
малолетни към настоящия момент. Двете деца били родени от съвместното съжителство на страните, продължило около 15
години. Като семейство страните никога не били имали сериозни проблеми, живеели
са в разбирателство, без някакви сериозни конфликти. Преди няколко месеца, на
08.11.2014г., без каквато и да е причина и без да уведоми никого, ответницата
напуснала семейното жилище в с.Садина, общ.Попово, като взела със себе си собствените си вещи. Ищецът се притеснил от
това започнал да я търси по телефона, но той бил изключен. Отишъл
да я търси при баща й в гр.Ловеч, но и той нямал информация. Търсел я при чичо й в гр.Ловеч , след това и при
другия й чичо в гр.Габрово , но никой от тях не знаел нищо за нея. Връщайки се
в с.Садина разбрал, че ответницата няколко дни преди 8 ноември търсила превоз в селото да я закара до
с.Гецово, общ.Разград. В същото време
получил и телефонно съобщение от ответницата да не я търси и че щяла да се върне след месец. На 12 ноември ищецът отишъл
до в с.Гецово и я намерил, и разбрал, че ответницата решила да
работи там , след което щяла да се
върне. Месец по-късно, ответницата дошла
в с.Садина, за да се подпише във връзка
с регистрацията си като безработна, но отказала да се види с децата си. През
всичките месеци , само и единствено ищеца я търсил по телефона, тя все
обещавала да се върне, но това не се случило,
като преди дни заявила
категорично, че нямала да се върне повече. Твърди се, че родителите не могат да постигнат съгласие за определяне
на местоживеенето на децата , упражняването на родителските права спрямо тях и
издръжката им.Ищецът твърди още, че децата са силно привързано към него и
неговата майка. Живеят в жилищна сграда,
с много добри битови условия. Децата са ученици, в училището
в с.Садина и имат изградена своя
приятелска среда. Ищецът твърди, че има необходимите възпитателски умения , за
да формира правилен мироглед и ценностна система на децата и да упражнява
родителски надзор върху тях, може да разчита на помощта на свои близки.Въз
основа на изложеното, моли съда да определи местоживеенето на малолетните деца
С.М.М. и М.М.М. при него,
като техен баща, както и да му се предоставят упражняването на родителските
права спрямо тях, а на ответника да се
определи подходящ режим за лични контакти с децата, съобразно съдебната
практика. Претендира и за заплащане на
месечна издръжка в размер на по 100 лв. месечно за всяка едно от децата
, считано от 26.03.2015г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателната изплащане на
сумата, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или
прекратяване. В с.з. иска се поддържа така както е предявен лично и чрез упълномощен представител-адв.С.С.
от ТАК.
В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК
не постъпи писмен отговор от ответника Б.Л.П. ***,
не представя доказателства, не прави доказателствени искания. Редовно призован
за с.з. не се явява, не изпраща представител
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за
раждане № ***
на Община Попово, детето С.М.М.,
е родено на ***г. в гр.Попово, от майка- Б.Л.П. и баща- М.М.К.. Същото към настоящия момент е на 13
години, и от приложеното удостоверение, изх.№9/26.02.2015г. на ОУ
„Христо Ботев” с.Садина, общ.Попово, се установява, че е записано като ученик
за учебната 2014/2015г.
Видно
от представеното удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за
раждане №
*** на Община Попово, детето М.М.М.,
е родено на ***г. в гр.Попово, от майка- Б.Л.П. и баща- М.М.К.. Същото
към настоящия момент е на 8
години, и от приложеното удостоверение, изх.№8/26.02.2015г. на ОУ „Христо Ботев”
с.Садина, общ.Попово, се установява, че е записано като ученик за учебната
2014/2015г.
По делото е установено от свидетелските показания, че М. и Б. живели заедно близо 15 години, до края на 2014г., когато Б.
напуснала семейството си, и оттогава
същата не се е връщала в с.Садина. По данни на свидетелите, след раздялата децата останали при баща си,
който се грижил за тях, с помощта на своята майка, а майката на двете деца дори не е идвала
да ги види. От показанията на св.Станчев, се установи, че бащата един
път завел децата при майка им, която се
установила в с.Гецово, общ.Разград и живеела с друг мъж, но тя отблъснала
по-малкото дете и не пожелала дори да го види.
Свидетелите заявиха още, че не са
чували майката да е изпращала пари или
подаръци на децата. Съдът кредитира
показанията им като непротиворечащи и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
По
делото е изготвен и представен и социален
доклад от Д „СП” гр.Попово по местоживеене на децата. От този социален доклад се установява, че при бащата
са налице благоприятни и подходящи условия за отглеждане на двете деца. Установено било, при извършеното
социално проучване и наблюдение, че бащата М.М.К. притежавал основни умения за
правилото обгрижване на децата, които прилагал в преките си грижи за тях.
Същият се стремял да осигурява липсващата майчина грижа, при което бил
подпомаган основно и напълно адекватно от своята майка. Семейството осигурявало
основните физиологични потребности на децата, грижило се за сигурността им,
поддържало емоционална близост с тях. Майката от своя страна не прекъснала връзката си с децата, като
общувала, макар и рядко с тях чрез провеждане на телефонни разговори.
Предоставяла им полагащите се месечни помощи по реда ЗСПД в общ размер на 85.00
лв., които получавала от ДСП - Попово. Установено било още, че бащата, децата и
роднините се опитвали да приемат с разбиране поведението на майката, и на този етап децата не изпитвали лоши чувства
към майка си. Семейството било задружно и взаимоотношенията помежду им били
добри. Установява се още, че от
12.05.2015г., бащата работи по програма
за временна заетост към кметство с.Садина, общ.Попово, и получава определеното
за страната минималното трудово възнаграждение. В заключение ДСП-Попово прави извод, че в
семейството на М.М.К. на децата С.М.М. и
М. М.М.
е осигурена спокойна семейна атмосфера, в която те имат възможност да се
развиват в основните области на детското развитие - физическо, емоционално,
познавателно и социално.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно
е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл.
от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата С.
и М., и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице
спор при кого от тях те да живеят, и кой
да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим. Разгледан
по същество, същия се явява и основателен, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.127 ал.2 от СК , въз основа на която е предявен и настоящия иск, касае
разногласие относно местоживеенето на
децата и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители ,
какъвто е настоящия случай.
Произнасяйки
се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живеят децата,
съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и
задължения, респ. да определи режим на лични отношения между децата и другия родител и задължение за заплащане на
ежемесечна издръжка.
След сравнителен анализ и преценка на родителския капацитет към настоящия момент,
финансовите, материалните и хигиенно-битови условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на Сияна и М., съдът
счита, че в интерес на същите е да живеят при
баща си М.К., както и на бащата да се
предоставят упражняването на родителските права и задължения.
Безспорно децата са живели заедно с родителите си до фактическата раздяла на същите и оттогава
бащата, с помощта на майка си
полага грижи за тях. Решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят С.
и М. има обстоятелството, че майката не проявява необходимата заинтересованост и
ангажираност относно отглеждането и развитието на децата си. Упражняването на родителските
права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки
потребности от подслон, храна, облекло и
обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на децата към
адаптиране и развитие в обществото,формиране на възгледите им, за да
израснат и живеят като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. Безспорно за правилното отглеждане и
възпитание на двете деца особено важно е присъствието на двамата родители. Въпреки
това обаче майката с лекомислие е изоставила родителските си задължения, като е
оставила бащата основно да се грижи за
децата им. За разлика от нея, бащата не
е спирал да се интересува от тях; има желание и готовност да се грижи и да ги възпитава; осигурил е добри материални и хигиенно – битови условия
за отглеждане на децата; може да разчита на
опита и подкрепа от страна на свой близък човек. Предвид това съда счита, че местоживеенето на
децата следва да се определи при бащата и той да упражнява родителските права
спрямо тях.
След като
упражняването на родителските
права и задължения се предоставят само
на единия родител, съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения
на децата с другия родител. Следва да се
определи установения в съдебната
практика режим на свиждане на децата с майката, т.е всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.00
часа до 18.00 часа, с приспиване, както
и един месец през лятото, който да не
съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.
Относно
предявения иск за издръжка съдът съобрази следното: Основното задължение на
родителите е визирано в чл.125 ал.1 от СК, а именно – родителите са длъжни да
се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на
детето си, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Конкретно изражение на грижата за детето е и даването на издръжка. Съгласно
императивната разпоредба на чл.143 ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съобразявайки в съвкупност нуждите на децата Сияна и М. възможностите на
родителите и нормативно установената граница на издръжката; съдът счита, че
общият размер на месечната издръжката за
същите възлизат на 180,00 лв. за всяко
от тях, от които майката следва да поеме по-голямата част – по 100,00лв. за всяко от тях, доколкото
за същата има някакви данни, че работи и получава доходи, а
останалата част от издръжката, както и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата остават в тежест на бащата. Ето
защо съдът счита, че ответника следва да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка на децата Сияна и М. в размер на по 100,00лв. за всяко от тях, считано от
завеждане на иска -26.03.2015г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до
настъпване на причини, обуславящи нейното изменяване или прекратяване.
Предвид
на това ответникът да бъде осъден да заплати по сметка
на ПРС държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на иска по чл.143 СК, а именно –288,00лв., на основание чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Следва
да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата С.М.М.,
ЕГН ********** И М.М.М., ЕГН **********, при бащата М.М.К., ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на децата
С.М.М.,
ЕГН ********** И М.М.М., ЕГН ********** на бащата М.М.К., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения между майката Б.Л.П., ЕГН **********,*** и децата С.М.М.,
ЕГН ********** И М.М.М., ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета събота и неделя в месеца от
10.00 часа до 18.00 часа, с приспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с редовния
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Б.Л.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на децата
си С.М.М.,
ЕГН ********** И М.М.М., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител М.М.М., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на по 100,00 лв. (сто лева) за всяко
от тях, считано от 26.03.2015г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателно изплащане на задължението, до настъпването на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Б.Л.П.,
ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
гр.Попово СУМАТА 288,00лв. (двеста осемдесет
и осем лева и 00ст.), представляваща държавна такса за иска за издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му за издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :