РЕШЕНИЕ
№ 3329
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. ЕВТ. П. Р.
при участието на секретаря В. КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д.ЕВТ. П. Р. Гражданско дело №
20211110163336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т.1 ЗЗДН с вх. № 84133/09.11.2021 г.,
подадена от М. В. М., ЕГН **********, срещу Й. ЦВ. К., лице от което
молителката има дете и с което живее във фактическо съпружеско
съжителство, с искане за налагане на мерки за защита на молителката при
твърдения за акт на домашно насилие на 07.11.2021 г. , изразяващ се във
физическа агресия.
Ответникът, в съдебно заседание отрича да е извършил описания акт на
домашно насилие. Твърди, че на 07.11.2021 г. е бил на път и се е прибрал след
21:00 часа в София. Описаното от молителката събитие се случило преди
полунощ, като детето на страните спяло в другата стая. Свидетелката Ана
започнала да звъни по телефона както на молителката, така и на него. Още
една жена също започнала да му звънни и да го моли да пусне Ана у тях.
Твърди, че Ангел, който бил любовник на молителката, чакал пред вратата и
опитал да влезе у тях, но молителката му дръпнала ключовете и не позволила
на ответника да отвори. Ответникът не знае с каква цел Ангел е искал да
1
влезе. Поддържа, че молителката започнала да вика и да го блъска, като той
търпял малко и след това й ударил шамар, но не помни къде точно. Твърди, че
стъклата на прозорците на терасата са тъмни и не е възможно човекът пред
блока да ги е видял. Собственичката на заведението, където се събирали,
изпратила мъжа си да провери какво става и ответникът го пуснал,
поговорили и той постоял у тях. Твърди, че след това си легнал вкъщи, а
молителката отишла при приятеля си. Поддържа, че въпросната случка е
театър. Ответникът излага, че към момента детето живее в жилището му и се
отглежда от сестра му, като същият се грижи за интересите на детето
постоянно, както и че след случилото се е в нормални отношения с
молителката.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и
закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице,
което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична
защита, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на
съда от процесуално легитимирано за това лице. По делото се установява, че
страните са родители на детето Стилиан Йорданов Цветанов, ЕГН
**********, /л. 29 от делото/, като не се спори, че същите са живели в
условията на фактическо съжителство, предвид което ответникът попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 07.11.2021 г. представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата
за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, в която е описан актът на насилие от 07.11.2021 г., като е посочено,
2
че на цитираната дата около 20:00 часа, след като се прибрала с детето
Стилиан и ответника, последният й взел ключовете, за да не може да излезе.
Молителката приспала детето, за да не става свидетел на скандали, и седнала
да говори с ответника, като му казала, че иска да го напусне, но той започнал
да й нанася удари по главата и корема. Двама нейни приятели – Ангел
Николаев и Атанаска Василева, знаели, че тя иска да се раздели с молителя и
дошли пред блока, където живеели с ответника, и видели, че той я биел, тъй
като били на терасата. Същите подали сигнал на телефон за спешни случаи
112 и пристигнала полиция. Молителката била неадекватна и не можела да
говори, тъй като челюстта я боляла. Ответникът казал на полицията, че това е
домашен скандал и полицията си тръгнала.
Изложеното от молителката в декларацията кореспондира и с изложеното в
представеното от молителката Съдебномедицинско удостоверение №756/2021
на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД /л. 5 от делото/. Видно от същото, при
преглед на молителката на 08.11.2021 г. е констатирано наличието на
травматични увреждания – косо счупване на долната челюст вляво в областта
на ъгъла й, с ангажиране на алвеоларния гребен и подкожен хематом на лява
буза, като съгласно констатациите на лекаря, същите могат да бъдат
причинени в резултат на действието на тъпи предмети с ограничена
контактуваща повърхност по описания от молителката механизъм, а именно
вследствие на акта на домашно насилие от 07.11.2021 г. Посоченото се
потвърждава и от показанията на разпитаната по делото св. Атанаска
Валентинова Василева, които съдът кредитира в тази част като логични и
обективни, която изяснява, че е видяла на балкона на жилището на страните
ответникът да удря молителката. Пояснява, че ответникът нанесъл удар с
дясната си ръка ниско по бузата на молителката, която била с гръб към нея, а
ответникът – с лице, при което съдът счита, че може да се направи логичен
извод, че ударът е попаднал именно върху лявата част от лицето на
молителката. Свидетелката разказва, че отишла около 20:30-21:00 часа на
07.11.2021 г. пред дома на страните, за да види как е молителката, тъй като
по-рано - около 19:30 часа, същите имали спор за отношенията си в заведение
„При вещиците“, където имало и други лица – Диляна и Ангел. Ответникът
обвинявал молителката в изневяра, след което страните напуснали
заведението, като същият казал, че се прибират да говорят вкъщи, а
свидетелката тръгнала след тях. Когато излязла от заведението, видяла Ангел,
3
който бил до денонощния магазин на другата страна на улицата, но повече не
го е виждала. Към 21:00 часа свидетелката се качила до апартамента на
страните, стояла около 40 минути, но никой не й отворил, въпреки че звъняла
и на двамата, като ответникът забранил на молителката да й дава ключ и казал
сама да се оправя. Следва да се съобрази, че тези обстоятелства
кореспондират с изричните изявления на ответника в съдебно заседание.
Свидетелката си спомня още, че след като слязла пред блока, около 23:00 часа
видяла как ответникът удря молителката на балкона и отново се качила горе,
като съседите й отворили. Твърди, че е била сама пред блока и изрично
заявява, че не е имало друг свидетел на удара. След десетина минути – около
23:10, си тръгнала, тъй като нямало как да помогне и страните повече не
излезли навън. Свидетелката изяснява, че докато били в заведението, не е
забелязала молителката да има наранявания по лицето, но на следващия ден
бузата на същата била зачервена, подута и отекла. Една седмица след
случилото се молителката не се чувствала добре и изпитвала страх, не можела
да се храни. Споделила й, че след удара на балкона последвал и удар в корема
и юмрук в лицето. Въпреки противоречията в показания относно конкретния
час на нанасяне на удара от ответника, както и относно качването на същата
до жилището на страните, след като е станала свидетел на удара на балкона,
съдът кредитира показанията на св. Василева като логични, доколкото
констатираните противоречия са несъществени.
От справка от Дирекция „Национална система 112“, ведно с предоставен
аудиозапис се установява, че на 07.11.2021 г. в 23:41 часа е подаден сигнал за
семеен скандал на адрес гр. София, бул. „Възкресение“ бл.87, вх. М, от
телефонен номер ********** от лице, представящо се като Ангел Иванов,
намиращо се пред бл. 87, което заявява, че млада жена е притисната и се
чуват викове. Мъжът твърди, че нямал чип за входа и че ще съдейства чрез
позвъняване на съседи за отваряне на входа.
С оглед гореизложеното, при съвкупния анализ на представените по делото
доказателства и като съобрази изричното признание на ответника, направено
в проведеното на 13.01.2022 г. съдебно заседание, че на 07.11.2021 г. вечерта е
ударил молителката, съдът намира за доказано извършването на твърдения
акт на домашно насилие от Й. ЦВ. К. спрямо молителката.
По вида на мярката за защита.
4
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез
отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и
ограничаване на последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т.
1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие,
съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1,
т. 1, т.3 пр.1 и т.5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие
спрямо пострадалия, забраняване на ответника да се доближава до
молителката М. В. М. на разстояние, по-малко от 100 м., забраняване на
ответника да се доближава до жилището, което обитава молителката, и
задължаване ответника да посещава специализирани програми. Посочените
мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно
насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се
наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за
издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и
своето бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно
насилие и настъпилите последици за молителя от деянието спрямо нея, счита,
че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400,00 лв.
Относно разноските за делото.
Молителката претендира разноски, каквито й се следват оглед изхода на
делото, поради което и следва да й бъдат присъждани. Същите се установяват
да са сторени в общ размер на 1000,00 лв. Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на молителката. Съдът,
5
след като прецени фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания както и минималния предвиден в чл. 22 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер на адвокатския хонорар по дела по ЗЗДН, намира, че
уговореното адвокатско възнаграждение в договор за правна защита и
съдействие от 16.20.2021г. /л. 25 от делото/ се явява прекомерно и следва да
бъде намалено до размер от 800,00 лв., в какъвто размер следва и да бъде
присъдено в полза на молителката.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва
да се възложи на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в
размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Й. ЦВ. К., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. В. М., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН
**********, да не доближава М. В. М., ЕГН **********, на разстояние, по-
малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН
**********, да посещава специализирана програма в "Център за превенция на
правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река",
бл. 18, вх. "А", тел. **********, **********, email:
********************@*******.**, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
6
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Й. ЦВ. К., ЕГН **********,
глоба в размер на 400,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН **********, да
заплати на М. В. М., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Й. ЦВ. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7