Решение по дело №74/2025 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на А. П. К. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.К. Л. от АК-Силистра, против Заповед №25-1099-0000**/06.02.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по вид „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят счита,че оспореният акт е засегнат от всички пороци по смисъла на чл.146 АПК,вкл. и при неспазена форма, тъй като бил издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г., посл.изм.ДВ,бр.81/23г.),за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Липсвали мотиви относно част от предмета на административното производство,вкл. същото било приключило при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг.чл.35 АПК), довело до нарушаване на базовия принцип от чл.7 АПК за истинност.

Релевира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че в оспорената ЗППАМ било посочено време на извършване на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - 05.02.2025г. в 14:16 часа, а пробата за наличие на амфетамин била от същата дата, но от 14:07 часа, което разминаване в темпорално отношение на двете действия сочело или, че оспорващият не е извършил нарушението, или, че след установяване наличието на амфетамин с т.нар. “полеви тест“, е оставен да управлява автомобила, след което (след 10 минути) е бил спрян отново и констатирано нарушението. Това смущавало правото му на защита.

Обжалваната ЗППАМ била и материално незаконосъобразна, защото главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП - „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, тъй като административната принуда е наложена въз основа на показанията на Drugtest 5000,с фабричен № ARRС-0044, отчел употреба на „амфетамин“, при полицейска проверка на водача, които (показания), били оспорени.Същият дал биологичен материал за химико-токсикологичен анализ, в която връзка твърди, че процесният резултат от т.нар.“полеви тест“, извършен с Drugtest 5000, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване била нормативно възложена на ответника. На същия терен въвежда и оплакване, че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел,с оспорената заповед. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.171 ЗДвП, както и с чл.22 ЗАНН, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат. Допълва аргументацията в хода по съществото на спора със становище, че щом управлението на МПС след употреба на наркотици (независимо от степента на повлияност на водача) е винаги престъпление (арг.чл.3**б ал.3 НК), то полицейските органи не разполагали с компетентност изобщо да съставят актове за установяване на административно нарушение, каквото в обсъжданата хипотеза няма, а да изпращат незабавно материалите на прокуратурата за образуване на досъдебно наказателно производство.Поставен в този ракурс случаят сочел,че липсвало изобщо нормативно основание за издаване на заповед от процесния вид, тъй като нямало административно нарушение за чието преустановяване да се налага административна принуда.В тази връзка не е заявено искане относно валидността на оспорената ЗППАМ, но се акцентира върху наложителност за нейната отмяна с цел гарантиране не само правата на оспорващия, но и на правната сигурност в обществото.

Поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите изводи за наличие/отсъствие на следи от употреба на наркотични вещества, са определящи.В този контекст счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване,след което да формира извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил, бил нарушил закона.Твърди липса изобщо за нарушение на чл.5 ал. 3 т.1 пр.2 ЗДвП, за което на датата на проверката - 05.02.2025г., бил дал биологичен материал за изследване и в частна независима лаборатория, като резултатът за 8-те вида наркотични и упояващи вещества, е отрицателен,вкл. за „амфетамини“. Заради всичко това, настоява оспорената ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски в хипотезата на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от с.з.

Ответникът - Началник група „Регистрация и отчет на превозни сред-ства, административно-наказателна дейност и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, чрез представител по пълномощие В.А. - главен юрисконсулт в ОД МВР Силистра (л.49), в съдебно заседание и с Писмено становище (л.61-л.69),поддържа неоснователност на жалбата. На базата на представените с административната преписка доказателства, твърди че процесният индивидуален административен акт бил допустим и валиден, издаден от компетентен полицейски орган. Същият бил и материално законосъобразен, като моли при решаване на спора, ако химико-токсикологичното изследване не е извършено от ВМА-Варна,съдът да вземе предвид резултата от скрининговия тест, направен на биологичните проби, дадени от оспорващия на 05.02.2025г. Поддържа, че била доказана предпоставката за прилагане на атакуваната административна принуда по чл.171 т. 1 б.“б“ ЗДвП, с изправен Drugtest 5000, от одобрен тип и преминал периодичен контрол; при спазена процедура от чл.5 Наредба №1/17г.Ето защо, действайки при обвързана компетентност, ответният орган бил процедирал съответно на закона и неговата цел, фактите и обстоятелствата по случая, поради което настоява жалбата да бъде оставена без уважение.Претендира юрисконсултско възнаграждение, като заявява, в условията на евентуалност, възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от жалбоподателя за един адвокат.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; подлежащ на съдебен контрол (арг. чл.171 ал.5 ЗДвП); при наличие на правен интерес и в законоустановения срок от чл. 149 ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №25-1099-0000 **/06.02.2025г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП -„временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.Свидетелство ***е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №3509866/05.02.2025г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, извършено от А. П. К., при управление на лек автомобил ****, с рег.№[рег. номер].

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, затова че на 05.02.2025г., в гр.Силистра, по [улица] посока ЛПК, го е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван с Drugtest 5000,с фабричен номер:***, като дисплеят му е отчел положителен резултат за амфетамин, с проба №**. Показанията били оспорени от водача. Издаден му е Талон за изследване *** (л.17) и същият дал биологичен материал за лабораторен анализ (л.39-л.42), видно от представените доказателства от „МБАЛ-Силистра“АД. В административната преписка е приложен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л.18), съгласно чл.5 ал.2 Наредба №1/17г.,а с жалбата е представен Протокол от 05.02.2025г. на Медицинска лаборатория „Ц.“ (л.10), от извършено изследване за 8 вида наркотични вещества, на предоставен биологичен материал (урина) от А. П. К., като всички са отрицателни, вкл. за Amphetamine.

С Мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство, съгласно чл.54 ал.1 т.9 във връзка с чл.33 ал.2 ЗАНН, органът е изпратил материалите от преписката на РП гр.Силистра, с оглед наличието на данни за престъпление по чл.3**б ал.3 НК. С писмо вх.№518/18.03.2025г. на АС-Силистра (л.44), разследващ полицай, в отговор на служебно изискана информация, е уведомил съда, че по повод процесните факти, е образувано досъдебно наказателно производство ДП №1886 ЗМ-79/2025г. по описа на РУ-Силистра,пр.пр.№396/2025г. на Районна прокуратура гр. Силистра в рамките на което, с Постановление от 11.02.2025г. на водещия разследването (л.46), е назначена Съдебно-химическа експертиза на дадените проби от жалбоподателя, чието извършване е възложено на експерти при ВМА Варна, но заключение не е представено.

Настоящият състав е изискал отговор за резултата от химико-токсикологичното изследване от ВМА „МБАЛ-Варна“ гр.Варна, който е в същия смисъл (няма заключение по СХЕ), видно от писмо вх.№772/29.04.25г. на АС-Силистра (л.58). С него съдът е уведомен, че дадените проби от А. П. К. на 05.02.25г. са постъпили в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания, но поради драстичното системно претоварване на същата, възложеният анализ все още не е извършен. Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби, който е положителен за наркотични вещества, но същият не може да бъде преценяван като надеждно доказателствено средство,защото е извършен с т.нар.“бърз тест“ и не представлява хроматографски химико-токсикологичен анализ. Последният се използва при изготвяне на възложената от разследващия орган съдебно-химическа експертиза, каквато, до приключване на устните състезания по настоящото дело, не е била депозирана пред органите на обвинителната власт по воденото ДП №1886 ЗМ-79/2025г. по описа на РУ-Силистра за деяние по чл.3**б ал.3 НК.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи положителен отговор. Съгласно регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на ответния орган. Същият е представил Справка за нарушител/водач (л.12-л.14), видно от която е, че жалбоподателят е санкциониран трикратно за еднотипно нарушение (на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП) от вида на процесното по делото, начиная с НП №№1466/13.11.2012г.; през 2024г. и настоящото. От същата (справка) се установява още и това, че е ангажирана наказателната му отговорност по чл.3**б ал.3 НК, за деянието от 08.07.2024г. (изразило се в отказ от изследване, презумиращо нарушение от процесния тип), като наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, в хипотезата на чл.3**г НК,е било наложено за срок от 6 месеца и е изтекло на 08.01.2025г. Процесната по делото проверка е извършена на 05.02.2025г.,т.е. преди изтичане дори на едномесечен срок от изтърпяване на наказанието и, видно от доказателствата е, че два по вид „бързи тестове“- с Drugtest 5000,извършен на място от полицейските служители и скрининговия в Химико-токсикологичната лаборатория на ВМА-Варна, са дали положителен резултат за наркотици. Колкото и несигурен да е така отчетеният резултат, е сериозна индиция за това, че се установява съставомерното обстоятелство в процеса. На тях противостои Протоколът от изследване в частна медицинска лаборатория „Ц.“, на чиито резултати следва да се даде вяра, но липсват доказателства за това кой точно и при какви обстоятелства е дал биологичните проби за въпросното лабораторно изследване. С двете групи документи (административната преписка и представените след служебна намеса на съда,вкл. с жалбата) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на извършеното обсъждане.Независимото изследване в частна лаборатория не е от категорията доказателства, които са годни да разколебаят доказателствената сила на АУАН, регламентирана с чл.189 ал.2 ЗДвП. В този контекст на анализа на доказателствената съвкупност, настоящи- ят състав приема за установено управлението на автомобила от оспорващия след употреба на наркотични вещества на процесната дата.

Поставен в горния ракурс случаят сочи, че оспореният акт е съответен и на нормативната цел. Още повече, че от обсъдената Справка за нарушител/ водач е видно, че жалбоподателят е бил административно ограничаван с прилагани мерки от същия вид за нарушения на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, които не са постигнали целите от чл.22 ЗАНН,респ. специалната от чл.171 ЗДвП. По хипотеза, принудителните административни мерки не са с измеренията на санкция (не са резултат от наказателна процедура), а целят предотвратяване на пътно-транспортни произшествия от водачи, които участват в движението след употреба на наркотични вещества, т.е. подобряване на пътната обстанов-ка и обезпечаване живота и здравето на участниците в движението.

Видно от приложеното на л.44 от делото и обсъдено по-горе, писмо от разследващ полицай в РУ-Силистра по възложено му ДП №1886 ЗМ-79/2025г. от РП гр.Силистра, преценено ведно с уведомлението от ВМА, МБАЛ-Варна е, че въпреки усилията на разследващите органи, заключение по назначената Съдебно-химическа експертиза на дадения биологичен материал за изследва- не от водача,в присъствието на полицейските служители и по реда на Наредба №1/2017г.,не е изготвено поради извънредна претовареност на Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-Варна, който факт е служебно известен на съда от други, сходни с настоящото, производства.

В случая резултатът от Drugtest 5000, с който е отчетено наличие на амфетамин, е оспорен посредством даването на кръвна проба и урина в темпоралния периметър, посочен в талона и, под контрола на полицейските служители, извършили проверката. Забавянето на химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на ЗДвП и Наредба №1/ 2017г., не може да се преценява в неблагоприятен аспект за водача, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасяне по въпросната експертиза. В същото време обективната претовареност на лабораторията на ВМА-Варна, не може да препятства работата на компетентните служби по осигуряване безопасността на движението,вкл. чрез отстраняване на рискови участници (употребили наркотици) в него.

Релевираното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение с разминаването в посоченото време за извършване на теста с Drugtest 5000 (14:07ч.) и на установяване на управлението на МПС в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП (14:16ч.), следва да бъде отклонено като неоснователно. Видно от АУАН, серия GA №3509866 от 05.02.2025г. е, че същият е генериран като образец (одобрен от министъра на МВР). Посредством ползвано електронно устройство от полицейските служители, при попълване на данните за конкретно установените при съответната проверка факти, част от относимия текст се генерира автоматично, което обяснява релевираното разминаване/несъответствие на часа на извършване на теста, предхождащ часа на установяване на нарушението. Всъщност посоченият час 14:16 е на съставяне (генериране) на акта като документ. Действително, в съгласие с принципа от чл.7 АПК, фактите следва да бъдат установявани и документирани вярно и точно, което налага службите при ответния орган да подобрят ползвания образец,респ. инсталирания в устройствата им софтуер, генериращ системна грешка, в поддържания от жалбоподателя смисъл. Същата обаче, при преценката ѝ с останалите доказателства по делото, не може да бъде ценена като годно основание за отмяна на процесната ЗППАМ,т.е. не попълва изисквания-та за „съществено процесуално нарушение“, защото и без нейното наличие (дори на по-силно основание), ответният орган ще издаде същият по съдържание административен акт.

При горните установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива всички белези на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№342з-1315/30.12.2021г. (л.23), издадена на основание МЗ №8121з-1632/ 02.12.2021г. (л.24-л.25) и Удостоверение на л.22 от делото. Директорът на ОД МВР Силистра е делегирал правомощия на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Силистра (т.1, трето тире от Заповед №342з-1315 /30.12.2021г.), какъвто именно е издателят на оспорената ЗППАМ, да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е. вкл. по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП.С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, като министърът няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР.С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП. Спазена е и нормираната с чл.172 ал.1 ЗДвП, писмена форма. Както бе обсъдено, не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на оспорения акт. Същият е и материално законосъобразен, вкл. съответен на нормативната цел.

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест …, като при наличие на изследване от кръвна проба …, установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ, следва да е приложена при установено управление на автомобила от оспорващия, след като е употребил наркотични вещества (амфетамин), защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установя-ване няма правонарушение (не непременно административно нарушение, което по хипотеза, следва да е обявено за наказуемо с административно наказание, съгласно дефиницията от чл.6 ЗАНН). В случая, ответният орган е квалифицирал фактите по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, за каквото няма предвидена самостоятелна административна санкция (наказуем е отказа от изпробване за употреба на наркотици, съгл. чл.174 ал.3 ЗДвП или, субекта на отговорността за предоставено МПС за управление от водач, употребил наркотици, съгласно чл.177 ал.1 т.3 б.“б“ ЗДвП).

В настоящия случай е безспорно установено,че при проверката на водача на 05.02.2025г. за употреба на наркотици с Drugtest 5000, същият е отчел наличие на амфетамин, но той не е приел този резултат и е дал биологични проби за химико-токсикологично изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред, съгласно чл.3а т.2 Наредба №1/17г. Липсата на заключение на Съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП №1886 ЗМ-79/25г. на РУ-Силистра, не може да повлияе на изхода на настоящото административно производство. Това е така, защото цитираната наредба е издадена по законовата делегация от чл.174 ал.4 ЗДвП, който систематично е подреден в Глава седма „Административно-наказателна отговорност“ на ЗДвП. Налагането на административно наказание е санкция, вкл. в контекста на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.4 §1 от Протокол №7 към КЗПЧОС, разгледани в светлината на ТР №3/22.12.2015г. по т.д.№3/15г., ОСНК на ВКС, поради което административното нарушение следва да бъде доказано несъмнено. Прилагането на ПАМ е превенция, целяща да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение,вкл. не само за лицето, а и за останалите участници в движението. Ето защо, принудителните административни мерки следва да се прилагат при достатъчно обосновано предположение за извършено нарушение, чието предотвратяване, преустановяване или отстраняване на създаваните от същото опасности или вреди, е нормативната цел от чл.171 ал.1 ЗДвП, която не е в противоречие с общо дефинираната с чл.22 ЗАНН.

По делото не се твърди, че показанието на дисплея на Drugtest-а се дължи на неправилното му използване от полицейските служители, или на неговата негодност, или на друга техническа причина.Напротив, настоява се за прилагане на разпоредбите от Наредба №1/17г., в частта ѝ на чл.3а; чл.6 ал.10 и др., но самата наредба е извикана за живот за да обслужи безспорното доказване на административно нарушение,респ. престъпление и няма значими допирни точки с регламентацията на административните принудителни мерки. Още повече, че липсва нормативна регулация, свързана с твърдението на оспорващия,че при липса на съставен акт за установяване на административно нарушение, такова не може да съществува в правния мир.Последното извежда от разбирането си, че полицейските служители, в хипотези като настоящата, нямат правомощия,респ. нормативно основание, да съставят АУАН, защото административно нарушение, обявено за наказуемо от закона, няма, а само и единствено (евентуално) престъпление по чл.3**б ал.3 НК.

Актът за установяване на административно нарушение е регламентиран като стартов акт в административнонаказателното производство (арг. чл.36 ЗАНН), но не и като единствен възможен, обективиращ състав на административно нарушение. Разгледан в развития контекст - щом няма АУАН, респ. има такъв, съставен от некомпетентен орган (приравнено на липса на АУАН), то няма и правонарушение, повдигнатият довод е несъстоятелен. Точно в този смисъл е нормативното изключение от чл.36 ал.2 ЗАНН, каквото по същността си е и настоящото - с Мотивирана резолюция е прекратено административно-наказателното производство и преписката е изпратена на РП гр.Силистра с оглед наличието на данни за престъпление по чл.3**б ал.3 НК. Какъв ще е резултатът от посоченото досъдебно наказателно производство е ирелевантен въпрос за настоящото административно, щом са налице достатъчно убедителни данни за извършено правонарушение.

Нормативната регламентация на ПАМ не обвързва непременно тяхното налагане с установено административно нарушение. Обвинителната власт, в светлината на чл.4 от Протокол №7 към КЗПЧОС (Ратифициран със Закон, приет от 38-то НС,ДВ,бр.87/24.10. 2000г.) и ТР №3/2015г. по т.д.№3/15г. на ВКС, ОСНК, съобразявайки принципа „nоn bis in idem“, ако прекрати наказателното преследване (напр: по чл.9 ал.2 НК), ще го изпрати на административно-наказващия орган за преценка на обстоятелствата от чл.177 ал.1 т.3 б.“б ЗДвП. Но повдигнатият в хода по същество на настоящото дело процесуален въпрос, който според жалбоподателя изключва изначално прилагането на административна принуда от вида на процесната, щом винаги управлението на МПС след употреба на наркотици е престъпление,а не административно нарушение, което го извеждало изцяло на терена на пеналистиката,с позоваване на чл.69а НПК, като неоснователен, следва да бъде отклонен.

За да е приложима посочената наказателна процесуална принуда „временно отнемане на свидетелство за управление“ по чл.69а НПК, задължителна предпоставка е лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление па глава единадесета, раздел II от Особената част на НК - престъпления по транспорта и съобщенията, за каквото процесуално действие по воденото ДП №1886 ЗМ-79/2025г. по описа на РУ-Силистра, няма данни. Следователно, за своевременното преустановяване на релевираното право-нарушение, съответно на закона е издадена именно оспорената ЗППАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, защото друг, предвиден в закона способ (арг. от чл.23 ЗАНН),за временно отнемане на възможността на жалбоподателя за продължаване на констатираното правонарушение или за извършване на друго от същия вид, няма.

Законодателят е въвел строги регламентации на правилата за движение, вкл. е разписал правата и задълженията на водачите на пътни превозни средства. Една от забраните, която е въведена с цел опазване на живота и здравето на участниците в движението, е забраната на водач на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Забраната е абсолютна и за да гарантира спазването ѝ, нормотворецът е предвидил санкции за нарушаването ѝ, които в случая са само по НК. Принудителната административна мярка, макар също като наказанието - за административно нарушение или престъпление, да е по своята същност държавна принуда,има цел,различна от целта на наказанието.Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца (да санкционира неправомерното му поведение), а е насочена към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови нарушението (чл.22 ЗАНН). За да бъде едно лице адресат на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката - управление на моторно превозно средство и наличие на наркотични вещества или техни аналози, които настоящият състав приема за установени в степента, достатъчна за прилагане на процесната административна принуда,вкл. зачитайки материалната доказателствена сила на АУАН серия GA №3509866/05.02.2025г., на който изрично се е позовал ответният орган в оспорената заповед. Актът е съставен от компетентен орган, редовен е от формална страна и с оглед на това има обвързваща съда доказателствена сила до доказване на противното.Такова насрещно и пълно доказване жалбоподателят не е провел, а обсъденият Протокол от 05.02.25г. от Медицинска лаборатория „Ц.“ не е в състояние да я обори, поради неустановеност при какви обстоятелства и кой е дал биологичния материал за частното лабораторно изследване,дори и същият да е предоставен на лабораторията от оспорващия.

В този контекст следва да се отбележи още и това, че ако за реализиране на наказателната отговорност,вкл. административнонаказателната, ответният орган е бил длъжен да изчака резултата от Химико-токсикологичното лабораторно изследване, то за прилагането на ПАМ органът не е обвързан от това ограничение. По своите правни белези административното нарушение е правонарушение - виновно неправомерно юридическо действие, което е причинило или би могло да причини обществено опасни последици и е породило юридическа отговорност. Точно такова по своята правна природа е и престъплението, като разликата е единствено в степента на обществената опасност на деянието. Ето защо, винаги когато едно лице е извършило правонарушение (разбрано в широкия смисъл), което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление,органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка, на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административно-наказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка на компетентните органи. Независимо от това за административната принуда е релевантно, че е налице правонарушение. По аргумент за по-силното основание (per argumentum a fortriori) щом с цел да се предотврати и преустанови едно административно нарушение, законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на ПАМ, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но и задължително прилагането на административната принуда. Изцяло в такъв смисъл е и съдебната практика, като за целите на настоящото изложение е достатъчно да бъдат посочени Решение №5356/10.04.2019г.,адм. д.№13413/2017г., VIIО на ВАС, както и Решение №13216/23.10.2020г.,адм.д.№ 11024/2019г., IIIО на ВАС и др.

Ето защо, възражението за липса на начална компетентност на полицейските служители да съставят АУАН, в случаи като процесния, което опорочавало изцяло административната процедура, като неоснователно следва да бъде отклонено, щом се установяват елементите на правонарушение, за чието преустановяване е наложена обжалваната ПАМ. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила.

При този изход на процеса, на основание чл.1** ал.3 АПК във връзка с чл.78 ал.8 ГПК, в полза на ответния орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Основателно поисканите разноски, в определения по-горе размер, следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта - Областна дирекция на МВР гр.Силистра,по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. К. от гр.Силистра против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1099-0000**/06.02.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Силистра, с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

 

ОСЪЖДА А. П. К. от гр.Силистра, [улица], ***, с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144 и ЕИК:*********, сумата от 100.00 (Сто) лева - съдебни разноски.

 

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.