№ 44444
гр. София, 12.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110111533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С Определение № 14500/30.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4497 по
описа за 2023 г. СГС, ГК, ЧЖ-I-E, въззивният съд е върнал делото на
настоящия състав за произнасяне по същество на постъпилите молби по чл.
248 от ГПК с мотиви, че постъпилите молбите са подадени в срок.
Постъпили са молби с вх. № 175805/23.08.2022 г. и с вх. №
23005951/23.08.2022 г. с идентично съдържание от адвокат Н. И. И., за
допълване в частта за разноските на Разпореждане № 51263 от 09.06.2022 г.,
постановено по настоящото дело, с искане ищецът фирма да бъде осъден да
заплати на адвокатски хонорар в размер на 506,00 лева на адвоката за указана
безплатна правна помощ на Д. В. Т. в провелото се заповедно производство.
Постъпили са молби с вх. № 175613/23.08.2022 г. и с вх. №
23005950/23.08.2022 г. с идентично съдържание от адвокат К. Б., за допълване
в частта за разноските на Разпореждане № 51263 от 09.06.2022 г., постановено
по настоящото дело, с искане ищецът фирма да бъде осъден да заплати на
адвокатски хонорар в размер на 506,00 лева на адвоката за указана безплатна
правна помощ на С. Д. Д. в провелото се заповедно производство.
Горепосочените молби са идентични по съдържание помежду си. В тях се
посочва, че с разпореждането от 09.06.2022 г. производството е било
прекратено. Във възраженията по чл. 414 от ГПК на ответниците и длъжници
в заповедното производство е било направено искане за присъждане на
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Исковият съд
следвало да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в
заповедното производство. Посочва се, че между адвоката и доверителя му
бил сключен договор в писмена форма, в който било уговорено поемането на
задължение за безплатна правна помощ, договорът бил представен, направено
било своевременно искане за присъждане на разноски и страната имала право
на такива.
Ищецът ФИРМА правоприемник в процеса на заявителя фирма, е подал
1
идентични отговори на молбите в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Страната е
посочила, че молбите са недопустими, тъй като са подадени извън
законоустановения срок. Сочи се, че същите се явяват и неоснователни,
доколкото производство не било самостоятелно, а продължение на исковото.
Законът освобождавал длъжника от задължението да мотивира възражението
си по чл. 414 от ГПК. Хонорарът не бил платен от ответника и подаването на
възражение от процесуалния представител било извършено безплатно, поради
което искането било неоснователно. Подаването на възражение не
представлявало фактическа и правна сложността, а възраженията били
бланкетни. Направено е искане за оставяне без уважение на исканията в
молбите, а при условията на евентуалност – за намаляване до минималния
размер на възнагражденията по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Разгледани по същество, молбите са частично основателни.
С Разпореждане № 51263/09.06.2022 г. постановено по настоящото дело,
съдът е върнал исковата молба и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение, с което е сложил край на производството. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК налага извода, че
съответната съдебна инстанция се произнася по разноските, ако с акта си
приключва делото.
Видно от материалите в заповедното производство, длъжниците са
осъществили в настоящото производство защитата си чрез депозиране на
възражение по чл. 414 от ГПК, подадени чрез адв. Б. и адв. И.. Към
възраженията са били приложени договори за правна защита и съдействие,
списъци по чл. 80 от ГПК и пълномощни. В договорите били уговорени
предоставянето на безплатно адвокатско съдействие на основание чл. 38 от
ЗАдв на материално затруднено лице.
В случая съдът счита за основателно възражението на заявителя
касателно размера на възнаграждението и разпоредбата, определящо го.
Съдът смята, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на
50,00 лева на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
момента на сключване на договорите за правна помощ и съдействие
(29.09.2021 г.) и че претендираният хонорар в размер на по 506,00 лева се
явява прекомерен за осъществената защита в заповедното производство.
Делото не се характеризира с фактическата и правна сложност. Следва да
бъде посочено, че възражение по чл. 414 от ГПК може да се попълни лично
от длъжника и така бланкетно да севъзрази срещу издадената заповед, като
това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от
производството. Видно от обема и съдържанието на текста на възраженията,
изложените в тях съображенията не се характеризират с особена
обстоятелственост или конкретика във връзка с образуваното заповедно
2
производство, не е направен някакъв анализ, съпроводен с изброяване на
доводи (какъвто и на този етап в производството не е необходим).
Отбелязвайки това, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че е била
извършена някаква процесуална активност, обусловила и ангажирането на
адвокатска помощ. Предвид изложеното извършената от пълномощниците
дейности в заповедното производство може да се подведе под нормата на чл.
6, т. 5 от горецитираната наредба – за изготвяне на други книжа и молби.
Молбите за размера над уважения от 50,00 лева следва да се оставят без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Разпореждане №
51263/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 11533 по описа за 2022 г. на СРС,
I ГО, 24 състав, в частта за разноските, като постановява следното:
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер
на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за
безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 175613/23.08.2022 г. и с вх.
№ 23005950/23.08.2022 г., подадени от адвокат К. Б., в останалата част.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер
на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за
безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 175805/23.08.2022 г. и с вх.
№ 23005951/23.08.2022 г., подадени от адвокат Н. И. И., в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3