№ 27
гр. гр.Велинград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100800 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 405, ал. 1 КЗ, чл. 396, ал. 1 и ал. 4 КЗ
Образувано е по предявени от ХР. СТ. Д., ЕГН: **********, живущ в гр.
Велинград, ул. "Цанко Церковски" № 42, против ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. „Симеоновски шосе“ № 67А,
представлявано от М.С. М.-Г.. П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. и С.Н.А., иск с правно основание
чл. 405 вр. чл. 390 КЗ, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено, да му
заплати сумата в размер на 6 522,06 лева /шест хиляди петстотин двадесет н два лева н
шест стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на л. а. „БМВ 740 I" с peг. № ****,
от настъпилото на 06.07.2020 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на процесното събитие - 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и
искове с правно основание чл. 396, ал. 1 и ал. 4 КЗ, с които се иска ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в общ размер на 300,42 лева
/триста лева и четиридесет и две ст./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
специализирана пътна помощ и оглед на собствения на Х.Д. л. а. „БМВ 740 I“, с peг. №
****, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 06.07.2020 г.
събитие, ведно със законната лихва върху нея. считано от датата на процесното
събитие - 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът ХР. СТ. Д. излага, че на 22.06.2020 г. сключил застраховка „Каско на
1
МПС" със ЗК „Лев Инс" АД с номер на застрахователната полица 93002010053215, със
срок на валидност от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г., за л. а. „БМВ 740 I" с per. № **** , с
рама № WBAGF81010DK69642, за застрахователна сума в размер на 10 000 лева, като
на същия ден заплатил първата вноска по нея. На 06.07.2020 г. в гр. София, около 22:30
часа управлявал застрахованото МПС по бул. „Околовръстен път" с посока на
движение от бул. „България” към бул. „Черни връх“, като на около 100-200 м. след
бензиностанция „Шел” се образувала колона от автомобили, а вследствие на наводнен
път, на процесния лек автомобил били нанесени множество повреди, довели до
тотална щета по смисъла на чл. 390. ал. 1 от КЗ. За настъпилото събитие той веднага
уведомил по надлежния ред представител на ответното дружество, като му били
дадени указания да запази автомобила във вида, в който бил непосредствено след
настъпилото застрахователно събитие. Предвид създалата се ситуация и множество
подадени сигнали от други застраховани по същото време бил уведомен, че ЗК „Лев
Инс“ АД е в невъзможност да изпрати екип за транспортиране на автомобила, затова
още същия ден той осигурил специализирана пътна помощ, която транспортирала
процесният лек автомобил на сигурно място и го запазил във вида, в който бил
непосредствено след застрахователно събитие. На 08.07.2020 г. се явил в офис на ЗК
„Лев Инс“ АД, като попълнил Уведомление - декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС”, представил всички изискуеми и относими писмени доказателства и
била образувана щета с вх. № 1000-1101-20-000004, като на процесния лек автомобил
бил извършен оглед, а щетите били описани в Опис - Заключение. На 14.08.2020 г. след
изтичане на 15-дневния законоустановен срок за произнасяне по претенцията и
изплащане на обезщетението се свързал с ЗК „Лев Инс” АД, като му били дадени
указания за извършването на нов оглед. В тази връзка осигурил специализирана пътна
помощ, която транспортирала процесния автомобил до сервиз на „Ауто Бавария” ООД
- Запад, находящ в гр. София, където било установено, че е налице тотална щета на
процесния лек автомобил, предвид обстоятелството, че стойността за възстановяването
на щетите превишавала значително пазарната и застрахователната стойност на същия.
Излага, че на същия ден автомобилът бил отново транспортиран този път до сервиз на
ЗК „Лев Инс“ АД за извършването на нов оглед, като по образуваната щета било
представено и становището на „Ауто Бавария" ООД - Запад. Щетите отново били
описани в Опис - Заключение. Счита, че в настоящия случай е налице тотална щета на
л. а. ..БМВ 740 1" с per. № **** по смисъла на чл. 390. ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016
г.), респективно следва да му бъде възстановен действителния размер на щетата, като
съгласно сключения застрахователен договор действителната стойност на процесния
автомобил е 10 000 лева. Поддържа, че във връзка с преместването и съхранението на
лекия автомобил е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за специализирана пътна помощ и оглед, в общ размер на 300,42 лева, които заплатил
както следва: по Фактура № **********/08.07.2020 г., изд. от „Ауто-Кар-Сервиз" ООД,
2
сумата от 120.00 лева, за пътна помощ и по Фактура № **********/14.08.2020 г., изд.
от „Ауто Бавария" ООД, сумата от 180.42 лева, за преглед и проверка. Твърди, че
съгласно чл. 396, ал. 1 от КЗ застрахователят обезщетява застрахования отделно за
разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с
необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В
този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума,
когато разходите са били направени в. изпълнение на негови указания. С оглед на
изложеното, счита, че щетите, нанесени на процесния лек автомобил, както и
направените от него разходи, са в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото на
06.07.2020 г. застрахователно събитие, както и че същото представлява покрит
застрахователен риск по процесната застраховка. Твърди, че предвид липсата на
изразено становище от ответното дружество в законоустановения срок, с
Допълнително Заявление № 14058/28.10.2020 г. предявил претенция за преразглеждане
на образуваната щета с вх. № 1000-1101-20-000004, като отново представил всички
изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер, в
следствие на което ответното дружество на 27.11.2020 г. изплатило по личната му
банкова сметка сума в размер на 477,94 лева, която намира недостатъчна да репарира
претърпените от него имуществени вреди, поради което моли исковете му да бъдат
уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва изцяло предявените
искове по основание и по размер. Твърди, че сумата по исковата молба е недължима,
тъй като претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния
размер на претърпените вреди. Във връзка с оспорването излага, че природното
бедствие от 06.07.2020 г., възникнало на бул. ,.Околовръствен път“ се е осъществило
при следния механизъм: лекият автомобил, движейки се по бул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ и на около 100-200
метра след бензиностанция „Шел“ спира поради образувала се колона от автомобили,
след което същия е наводнен в следствие на обилни валежи. Твърди, че посочената
преписка е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
като размерът е пресметнат по експертна оценка, съгласно методика за ликвидация на
щети по застраховка „Каско“ на ЗК „Лев инс“ АД и напълно съответства на
констатираните по автомобила увреждания, които са в пряка причинно-следствена
връзка със застрахователно събитие, а почистване на радиатори (технологично), силов
кабел и кикдаун суич, не представляват тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 от
Кодекса на застраховането. Поддържа, че надлежно е изпълнено задължението по
процесната застраховка, като е изплатило действителния размер на вредите, с което
вземането на ищеца е упражнено и липсва интерес от съдебното му предявяване. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405 КЗ
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: наличие
на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка
на процесния лек автомобил „БМВ 740 I" с peг. № **** към 06.07.2020 г. между ищеца
и ответното дружество; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие-
твърдяното пътно-транспортно произшествие; претърпени от застрахования вреди на
лек автомобил "„БМВ 740 I" с peг. № ****, вследствие на произшествието; размера на
вредите- стойността на ремонта, необходим за отстраняване на повредите.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че към 06.07.2020 г. е съществувало
валидно застрахователно правоотношение между ищецът и ответното дружество, като
на тази дата е реализирано събитие, представляващо покрит риск по застрахователните
правоотношения, като в изпълнение на договорното си задължение ответното
дружество е заплатило на увредения застрахователно обезщетение в размер на 477,94
лв., на 27.11.2020 г.. Изложеното се установява и от приетите по делото писмени
доказателства- застрахователна полица № 93002010053215, със срок на валидност от
26.06.2020 г. до 25.06.2021 г., за л. а. „БМВ 740 I" с per. № **** , с рама №
WBAGF81010DK69642, опис заключение по щета № 1000-1101-20-000004, платежно
нареждане от 27.11.2020 г. и приетата без възражения от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Следователно спорен е единствено размерът на вредите,
подлежащи на обезщетяване и в този смисъл налице ли е тотална щета по смисъла на
закона. Този извод на съда се потвърждава и от факта, че ответникът е заплатил
застрахователно обезщетените за отстраняването на вредите, настъпили във връзка с
процесното застрахователно събитие, което по същността си представлява
извънсъдебно признание за наличието на причинна връзка между тях и настъпилото на
06.07.2020 застрахователно събитие.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
кредитирано от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно, е видно, че
действителната стойност на необходимо-присъщите ремонтно-възстановителни
работи, определена по средни пазарни цени и съобразно обичайната практика, е
9009,08 лева без включена скоростна кутия и 13835,98 лв. с включена скоростна кутия,
както и че действителната стойност на автомобила към датата на инцидента е 10 000
4
лева. Вещото лице е посочило още, че цялата електрическа инсталация и
автоматичната скоростна кутия на автомобила следва бъдат обследвани обстойно за да
се прецени, подлежат ли на възстановяване или трябва да бъдат заменени с нови. При
съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ дори и при действителната стойност
на необходимите ремонтно-възстановителни работи, определена по средни пазарни
цени в размер на 9009,08 лева се налага извод, че е налице тотална щета на автомобила
по смисъла на посочената разпоредба. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Следователно ответникът дължи на ищеца
застрахователно обезщетение, равняващо се на действителната стойност на лек
автомобил „БМВ 740 I", а именно 10000 лв. към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователна сума, посочена в застрахователния договор,
които в настоящия случай са равни при съобразяване заключението на вещото лице и
представените писмени доказателства- застрахователна полица. От така посочената
сума следва да се приспадне размерът на изплатеното вече от ответното дружество на
27.11.2020 г. застрахователно обезщетение от 477,94 лв.. Извършеното от ответника
застрахователно плащане е под установения от съда размер и след намаляването се
равнява на сумата от 9 522,06 лева. Тъй като ищецът претендира сума в размер на 6
522,06 лв., която е под установения по- горе от съда размер, то искът му като доказан
по основание и размер следва да бъде уважен изцяло, при съобразяване липсата на
искане по чл. 214 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес.
Относно оплакването, наведено от ответника в хода на устните състезания, че не
е съобразена стойността на запазените части на автомобила, поради което
обезщетението е определено неправилно от вещото лице, съдът го счита за
неоснователно. По делото е прието заключението на вещото лице без възражения от
ответното дружество, то не го е оспорило в законоустановения срок за това, а съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК именно то носи доказателствена тежест за установяване
правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в конкретния случай
досежно размера на имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване. В случая
от ответника нито преди, нито по време на изслушването на заключението не са
формулирани въпроси спрямо вещото лице по отношение доказване релевираното
правонамаляващо възражение, нито пък е оспорено в срок неговото заключение по
отношение на определения размер, респективно не са поискани допълнителна или
повторна САТЕ. Ето защо съдът приема, че ответното дружество не е ангажирало
никакви доказателства в насока установяване основателността на твърдението му да са
налице запазени части на автомобила, поради което следва да се изведе извод, че то е
недоказано. Моментът на постановяване на определението за приключване на
5
съдебното дирене пред първа инстанция, изпълнява ролята на преклузивен срок по
отношение на отправяне на доказателствени искания от страните за доказване на
новоузнати или нововъзникнали обстоятелства /чл. 147 ГПК/. След този момент никоя
от двете страни не може да изтъква нови факти, да представя нови доказателства или да
изнася нови фактически и правни доводи, каквито по същество са доводите на
ответника изтъкнати едва в пледоарията.
Спазването на изискването по чл. 390 КЗ не е условие за установяване на
задължението на застрахователя по съдебен ред, /в този смисъл решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1256/201 г. на II т. о. / Плащането от застрахователя може да бъде доброволно
(без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И
в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, няма значение за
основателността на претенцията за главницата (изплащане на застрахователно
обезщетение).
Според преобладаващата практика на съдилищата, тъй като процесната щета е
тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищецът е следва
да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за бъде поставен
ответникът в забава. Настоящия състав споделя напълно тази практика, но само в
случаите когато застрахователят е признал извънсъдебно, че щетата е тотална, чрез
издаване на решение за изплащане на тотална щета, което е изпратил по служебен път
до Гаранционен фонд и следователно е указал в тази насока необходимото съдействие
на застрахования за дерегистрация на автомобила по чл. 18, т. 1 вр. чл. 18а, ал. 7 и 8 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случаите, в които застрахователят
отказва да признае щетата като тотална, въпреки, че същата е в такива граници,
характеристики и обем, които по своя характер и естество, представляват наличието на
настъпила тотална щета за автомобила, то от собственото му бездействие по см. на
разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., той не може да черпи
благоприятни последици, а именно да не дължи законна лихва за забава върху
обезщетението за тотална щета. Това е така, тай като в противен случаи в тези
хипотези отнапред е ясно, че увреденият застрахован няма никога да получи
претендираната законна лихва за забава, тъй като длъжникът му няма да му осигурява
необходимото съдействие (издавайки решение за изплащане на тотална щета и
изпращането му по служебен път до информационните масиви към Гаранционния
фонд). Ето защо в такива случаи съдът счита, че следва да се приеме, застрахователят
да е изпаднал в забава, по силата на разпоредбата на чл. 409, ал. 1 вр. чл. 405, ал. 1, вр.
6
с чл. 108, ал. 1 КЗ, съобразно уговорения срок в застрахователния договор срок,
респективно 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ,
но не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията, която в случая е
08.07.2020 г., а ако се касаеше за застраховка, сключена по реда на Глава четиридесет и
седма от КЗ, считано от сроковете по чл. 497 КЗ /в този смисъл Решение № 1725 от
18.11.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1797/2021 г., Решение № 895 от 14.05.2021 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 523/2021 г., Решение № 453 от 14.04.2020 г. на ОС - Бургас по в.
гр. д. № 95/2020 г., Решение № 63 от 2.07.2020 г. на ОС - Добрич по т. д. № 346/2018 г.,
Решение № 260337 от 18.11.2021 г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 115/2020 г. и други/ .
Следователно най- късно на 08.01.2021 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главното задължение. Тъй като исковата молба в случая е предявена на 08.12.2020 г.,
то следва да се приеме, че на ищеца се дължи законна лихва върху главницата, считано
от тази датата до окончателното изплащане на сумата, в какъвто смисъл е и
постановеното Решение № 264 от 10.12.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. №
700/2021, а за по- ранния период, считано от датата на увредата претенцията му следва
да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 396, ал. 1 и ал. 4 КЗ
В тежест на ищеца е да докаже, че е направили разходи в изпълнение на
указанията на застрахователя и такива за ограничаване на вредите на претендираната
стойност, както и обстоятелството, че е действал с необходимата за случая грижа.
От представената фактура от 08.07.2020 г. се установява, че ищецът е сторил
разходи за специализирана пътна помощ в размер на 120 лв.. Не се оспорва от
ответника, че същите са извършени във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
нито се твърди те да са възстановени на увредения застрахован. Предвид характера на
увредата на застрахованото имущество съдът приема за установено, че така сторените
от ищеца разходи са направени от него, действайки с необходимата за случая грижа,
предприети са уместно и са дали резултат, тъй като по този начин се отстранил риска
по процесния лек автомобил да настъпят и други вреди,. поради което подлежат на
отделно обезщетяване от ответното дружество.
От друга страна между страните не е спорно, че ищеца по указанията на
застрахователя е предоставил увредения автомобил за извършването на нов оглед в
сервиз на „Ауто Бавария” ООД, за което е заплатил сумата от 180,42 лв.. Изложеното
се установява и от приетите по делото писмени доказателства, а именно фактура от
14.08.2020 г. и разписка от ПОС териминал за заплащането й. Тези разноски са
свързани със запазване на разпиляната хартия – процесния товар, тоест с тези действия
се ограничават вредите на превозвача, което е от полза и на застрахователя, поради
което той отговаря за тези разноски. Разходите са предприети уместно и са дали
резултат. Видно от експертизата част от разпиления се товар е събран и предаден на
7
товародателя, който е продал тази част и по този начин си е намалил вредите, тоест
запазена е остътачна стойност, с която се намалява размера на отговорността на
превозвача, съответно на неговия застраховател. По изложените причини тези разходи
са в тежест на ответника.
Не се твърди и не се доказва ответникът да е обезщетил ищеца за тези му
разходи, като е ирелеванто дали те заедно с разходите за ограничаване на вредите и
тези за изплащане на застрахователно обезщетение общо не надхвърлят уговорената в
договора застрахователна стойност по аргумент от разпоредбата на чл. 396, ал. 3 КЗ.
Предвид изложеното и при липса на твърдения установените вземания на ищеца да са
погасени, то следва да се приеме, че предявените искове са изцяло доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени, като следва да се присъди и законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а за
периода, считано от датата на увредата претенцията следва да се отхвърли.
По разноските
При този изход на делото съдът приема, че ответното дружество дължи на
основание чл. 78,ал. 1 ГПК заплащане на сторените от ищеца в настоящото
производство разноски, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в общ размер на 1094,12 лева за заплатени държавна такса, възнаграждение за
един адвокат и вещо лице, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80
ГПК, при съобразяване релевираното възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за основателно предвид правната и фактическа сложност на
делото и разпоредбата на чл. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. бул. „Симеоновски шосе“ № 67А, представлявано от М.С. М.-
Г.. П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. и С.Н.А. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Д., ЕГН: **********,
живущ в гр. Велинград, ул. "Цанко Церковски" № 42, на основание чл. 405 вр. чл. 390
КЗ, сумата от 6 522,06 лева /шест хиляди петстотин двадесет н два лева н шест
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета на л. а. „БМВ 740 I" с peг. № ****,
от настъпилото на 06.07.2020 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано
от подаване на исковата молба- 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва за периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г..
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София. бул. „Симеоновски шосе“ № 67А, представлявано от М.С. М.-
Г.. П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. и С.Н.А. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Д., ЕГН: **********,
живущ в гр. Велинград, ул. "Цанко Церковски" № 42, на основание чл. 396, ал. 1 и ал. 4
КЗ, сума в общ размер на 300,42 лева /триста лева и четиридесет и две ст./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 06.07.2020 г.
събитие, от които сумата от 120 , представляваща разходи за специализирана пътна
помощ, а сумата от 180,42 лева, представляваща разходи за оглед на л. а. „БМВ 740 I“,
с peг. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба- 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода от 06.07.2020 г. до 07.12.2020 г..
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. бул. „Симеоновски шосе“ № 67А, представлявано от М.С. М.-
Г.. П.В.Д., Г.Н.Г., Б.Е.В. и С.Н.А. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Д., ЕГН: **********,
живущ в гр. Велинград, ул. "Цанко Церковски" № 42, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1123 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9