Определение по дело №130/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 49
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700130
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ……/02.03.2020 г., град Добрич

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на втори март, две хиляди и двадесета година, пети  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

разгледа докладваното от председателя ЧАСТНО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 130 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ДОБРИЧ 2001“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич,  ЖК “Дружба“ №74, представлявано от управителя Николай Маринов Колев, срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка, включено в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №87-ФК/25.02.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

 В жалбата се излагат съображения, че изложеното от фактическа страна в заповедта, не отговаря на действителната истина. Твърди се, че се касае за евентуално нарушение, извършено преди почти една година, а именно неиздаден касов бон за извършена авто услуга.  Оспорва се наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на издадената заповед и счита, че разпореждането е немотивирано, тъй като не се сочат конкретни обективни факти за наличието на предпоставките по чл.60 от АПК. Сочи се, че не е издадено наказателно постановление, което от своя страна лишава дружеството да се възползва от правата му предоставени от чл.187, ал.4 от ЗДДС. Релевират се доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК – липсват данни за извършени други нарушения на финансовата дисциплина. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По тези основни съображения счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед №87-ФК от 25.02.2020 г., включено в същата заповед, за незаконосъобразно и моли то да се отмени.

Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представя административната преписка на 02.03.2020 г., чрез директора на ТД на НАП Варна –офис Добрич, в изпълнение на разпореждането на съда. В предоставения срок за отговор по жалбата, не изразява становище.

Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за налагане на ПАМ №87-ФК от 25.02.2020 г., издадена от началник-отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП на оспорващия,  „ДОБРИЧ 2001“ ЕООД, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена ПАМ, състояща се в запечатване на търговския обект – магазин за авточасти, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Дружба“ №74, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни.

Според мотивите на заповедта, принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверка на 24.02.2020 г. в 14,30 часа, въз основа на резолюция за извършване на проверка във връзка с подадена жалба вх. №22940/17.12.2019 г. по описа на ТД на НАП офис Добрич е извършена проверка в  търговския обект на жалбоподателя, представляващ магазин за авточасти. Към жалбата е прикрепена нефискална касова бележка с посочен доставчик „ДОБРИЧ 2001“ ЕООД, с данъчна основа 293,15 лева, ДДС 58,61 лв. и сума за плащане 351,76 лева. Изведена КЛЕН за периода 23.05.2018 г. до 24.05.2018 г. от който е видно, че за сумата, посочена в бележката и платена в брой не е издадена фискална касова бележка, с което е била нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 въвъ връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.1, б.“а“ от ЗДДС. Разпоредено е запечатването на обекта да се извърши в срок „от 3 дни от датата на връчване“ на заповедта.

Заповедта е връчена на 28.02.2020 г., лично на управителя на дружеството.  В разписката за връчване е вписано, че запечатването ще се извърши на 02.03.2020 г. от 18, 00 часа.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение, предмет на оспорване в настоящото производство, за което органът по приходите е изложил мотиви.

За да допусне предварително изпълнение на разпореденото запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни, административният орган е изложил мотиви, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, т.е. мотивирано е на първо място с постигане на целите на самата наложена ПАМ. Следва да се отбележи, че целите на предварителното изълнение са различи от целите на наложената ПАМ, поради което тези съображения на органа не следва да се обсъждат.

Изложени са и съображения за наличие и на трите основни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които се допуска предварително изпълнение.

На първо място, органът по приходите е посочил, че предварителното изпълнение се налага за защита на особено важен държавен интерес-спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства. Това основание е мотивирано с обстоятелството, че при проверката на обекта е установено неиздаването на фискален бон, което поведение показва поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина. Органът по приходите се е позовал също на задължението, което имат гражданите и юридическите лица по чл.60, ал.2 от  Конституцията на РБ да заплащат данъци и на принципа по чл.19, ал.2 от основния закон, установяващ еднакви правни условия за стопанска дейност както и на правата на потребителите да получат касов бон.

На второ място е прието, че съществува опасност от осуетяване или затрудняване изпълнението на акта. 

 На трето място се сочи, че предварителното изпълнение се допуска, поради наличие на хипотеза, в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди, понеже  нарушението препятствало нормалната контролна дейност на приходната админстрация и не позволявало да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на допуснато предварително изпълнение в законоустановения  три дневен срок по чл.60, ал.5 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Безспорно е обстоятелството, че при извършена проверка на 24.02.2019 г. в магазин за авточасти, собственост на жалбоподателя, по повод подадена жалба пред административния орган се е установило, че е издадена нефискална касова бележка за сумата от 351,76 лева, която сума е заплатена в брой от клиент на магазина, но след проверка на изведен КЛЕН за периода 23.05.2018 г. – 24.05.2018 г. се установило, че не е издадена фискална касова бележка за посоената сума. Безспорно е също, че от данните в представената административна преписка, вкл. и Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0356243/24.02.2020 г., инспекторите по приходите  не са констатирали други нарушения, свързани с неспазване на установения с Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ ред и начин за въвеждане в експлоатация на ФУ в търговските обекти. От друга страна безспорно е, че проверката е извършена след почти една година и, че както твърди търговеца е възможно процесната продажба да е маркирана с други такива, тъй като за процесната дата са маркирани продажби на обща стройност 1 980,83 лева, но тъй като не се съхранява кочана с касовите бележки за 2018 г. това не може да се потвърди.

Други доказателства, например съставени актове при предходно звършени проверки на търговския обект или на дружеството, не се представят, а и няма такова твърдение.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената  по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ принудителна административна мярка, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС ПАМ по чл. 186, ал. 1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Препращането към чл.60 АПК, означава, че за допускане на предварително изпълнение на наложеното „запечатване на търговски обект и забрана на достъп до същия за 14 дни“ е необходимо да са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. За да е законосъобразно допуснатото предварително изпълнение,  оспорено в настоящото производство, то следва действително да се установи от доказателствата в преписката наличието на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. С изменението на АПК, ДВ,бр.77/2018 г., разпоредбата на чл.60, ал.2 изисква изрично разпореждането за допскане на предварително изпълнение да се мотивира.

В случая, освен че в мотивите на разпореждането не се сочат конкретни съображения за наличие на някоя от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, то от представената административна преписка не се установява фактическо наличие на такива. Няма никакви данни, че незабавното запечатване на магазина се налага с цел да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Затова нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила. Още повече, че почти една година /от момента в който се твърди, че е извършено нарушението/ магазинът е работил, т.е до сега не е бил запечатан.

Нещо повече, в случай че междувременно бъде издадено и НП, за да избегне репресията на ПАМ е налице вероятност нарушителат доброволно да внесе наложената му имуществена санкция в хипотезата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, което по съществото си представлява допълнителен приход в държавния бюджет.

С предварително изпълнение на ПАМ, като процесната, не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.

В мотивите на разпореждането са изброени всички хипотези, при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на акта, но съгласно чл.60, ал.2 АПК, в тежест на административния орган е да обоснове преценката си с посочване на конкретни факти за наличието на някоя от горепосочените предпоставки. Бланкетното изброяване на фактите и бланкетните общи съображения, които могат да бъдат включени в мотивите на всяко разпорежадне за предварително изпълнение на принудителна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, не изпълнява изискването на чл.60, ал.2 от АПК.

В случая изложеното като мотиви представлява изброяване на  необосновани хипотетични предположения за евентуално настъпване на бъдещи несигурни събития. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел.

На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Административният орган неправилно счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС, следва да подлежи на предварително изпълнение. Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №87-ФК/25.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция "Фискален Контрол" следва да бъде отменено.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса за образуване на производството.

 

Воден от горното и на основание чл.60, ал.7 от АПКАдминистративен съд Добрич, пети състав

 

                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на  „ДОБРИЧ 2001“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич,  ЖК “Дружба“ №74, представлявано от управителя Николай Маринов Колев,  Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка, включено в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №87-ФК/25.02.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати в полза на „ДОБРИЧ 2001“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич,  ЖК “Дружба“ №74, представлявано от управителя Николай Маринов Колев,  разноски по делото в размер на 50 лева. (петдесет лева).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: