Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №733

 

                                        гр. Сливен, 28.06.2019 год.

 

                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми май  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

           при участието на съдебен секретар А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 5011 по описа на СлРС за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявен е положително установителен за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответника, а именно: главница в размер на 1088.80 лв., консумирана електрическа енергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г.; сумата от 17.21 лв. - законна лихва за забава за периода от 11.02.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението в съда – 23.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението или сума в общ размер на 1106.01 лв.

В исковата молба се твърди, че на 23.06.2017 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - С. за вземанията си към А.М.П., като е образувано ч.гр.д № 3074/2017г., по което дело е издадена заповед за изпълнение. В определения срок е постъпило възражение от длъжника, поради което в срока по чл. 415 от ГПК ищцовото дружество подава настоящата искова молба.

Твърди се, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството - http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2276226, находящ се в гр. С., ул. „К." №.

Твърди също, че в дружеството е открит клиентски номер ... на ответното лице, което е собственик на имота, видно от справка в Служба по вписванията - С. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на А.М.П. за периода 23.12.2016 г. - 22.03.2017 г. електроенергия на обща стойност 1088.80 лв., която до този момент не е заплатена, като поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 17.21 лв. за периода 11.02.2017 г. - 22.06.2017 г. Законната лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство и срока за плащане на фактурата е посочен в същата.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А.М.П. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумата от 1088.80 лв. - главница, представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия за периода 23.12.2016 г. - 22.03.2017 г.; сумата от 17.21 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.02.2017 г. - 22.06.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 23.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените разноските в заповедното производство, в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

            При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Възразява, че не дължи исканите суми, тъй като е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Сливен, ул. „К.“ № . на бившата му съпруга М.К. Проданова по силата на  Решение № 928/14.12.2015 г. по гр. дело № 3081/2015 г. на PC-Сливен, влязло в сила на 14.12.2015 г., с което е прекратен гражданският на ответника със съпругата му М.К. П. Уточнява, че ответникът е напуснал жилището на 01.06.2015 г. и се е установил в дома на сестра си в гр. С., ул. „И. в.“ № .. Освен това от началото на м. януари 2016 г. до началото на м. септември 2017 г., в който период се включва и процесния такъв, ответника е пребивавал и работил в гр. А., област Л. Поради това, че от началото на м. септември 2017 г. до настоящия момент ответникът се е установил да живее в с. П., община К., област С., т.е. от 01.06.2015 г. до настоящия момент, и реално не е обитавал жилището в гр. С., ул. „К.“ № ., нито го е ползвал под каквато и да е форма, което изключва възникнала за него имуществена отговорност за заплащане на ползвана елекроенергия, като за посочените факти представя доказателства.

Сочи, че в Глава Първа, раздел I, чл. 1 , т . 4 от Общите условия за продажба на ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е дадена легална дефиниция на понятието „Клиент“, а именно, цитира: „В тези Общи условия понятието „Клиент“ се разбира както в своето значение на „мрежов клиент“, така и в значението на „потребител на електрическа енергия“; Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“.

Твърди, че за проведеното заповедно производство е узнал значително по-късно и за което под никаква надлежна форма не е бил уведомен до датата на връчване на исковата молба по настоящото дело, същият не е бил уведомяван за възникнали за него задължения е произход ползвана електроенергия, било чрез връчване на фактури, било чрез връчване на покани за доброволно изпълнение, било под други форми и начини.

Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да отхвърли исковите претенции, както по основание, така и по размер. Твърди, че съгласно Решение № 928/14.12.2015 г. по гр.д. № 3081/2015 г. ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "К." № . е предоставено на съпругата му М.К. П., считано от 01.06.2015 г. Ответникът от началото на м. януари 2016 г. до началото на м. септември 2017 г. работи и живее в гр. А., обл. Л.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

  Безспорно се установи, че ищцовото дружество в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98А от ЗЕ е продало електрическа енергия на ответника, в качеството му на потребител за процесния период.

Спорно е дали описаните суми в приложеното ч.гр.д. № 3074/2017 г. по описа на СлРС, с правно основание чл.410 от ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение № 2041/26.06.2017 год. за заплащане на главница в размер на 1088.80 лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. на адрес: гр. С., ул. "К." № ., с ИТН ..., обезщетение за забавено плащане в размер на 17.21 лв. за периода от 11.02.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в общ размер на 125 лв., са дължими от него, а не от потребителя за който твърди, че е реален ползвател на имота.

В тази връзка, съдът е допуснал исканата съдебно-техническа експертиза, която доказва, че е открита партида на името на ответника още преди 2007 г. и от тогава не е променяна партидата в ищцовото дружество. Законодателят не е предвидил задължение на енергийното дружество да обследва откритите партиди следва ли да се водят на първоначалния потребител, още по-малко дали потребителите поради развод или други причини вече не са ползватели на съответната партида.

Безспорна е и съдебно-икономическата експертиза, която след направени изчисления констатира, че материализираните суми в заповедното производство са тези, които са изчислени от съдебният експерт.

   От представеното по почин на ответника А.М.П., съдебно решение № 928/14.12.2015 г. по гр.д. № 3081/2015 г. по описа на СлРС е видно, че ползването на семейното жилище  - процесният недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "К." № . е предоставено за ползване на съпругата му М.К. Проданова, считано от 01.06.2015 г.,  в периода в който са начислени дължимите суми по заповедното производство.

       По делото са разпитани трима свидетели по почин на ответника, едната от които е бившата му съпруга М.К.К., от чийто показания се установява, че жилището е предоставено на нея и петте й деца и са живели в имота от 01.06.2015 г. до преди година и половина, след което се преместили да живеят при неин приятел. Същата заявява, че ответникът не е живял в имота, както и че тя и децата са разходвали ползваната ел. енергия с уговорката ответникът да я заплати, тъй като издръжката на децата била над 500 лв. и вместо издръжката да заплаща ел. енергията.

От разпита на другите двама свидетели става ясно, че ответникът до края на лятото на  2015 г. не живее в имота, преди година и половина бившата му съпруга с петте деца е освободила имота, като от тогава няма живущи в това жилище.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

               Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1 предл.1 от ЗЗД от ГПК. В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищцовото дружество следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника,  както и че и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение, като следва да се докаже количеството доставена ел. енергия за процесния период, нейната стойност и че въпреки настъпилия падеж не са заплатени дължимите стойности.

                В случаите, когато се осъществява продажба на ел. енергия от електропреносното предприятие директно на клиенти за битови нужди, какъвто е настоящия случай, се прилага разпоредбата на чл.150 от ЗЕ и отношенията между тях се осъществяват не на базата на писмени Договори, а на приети по съответния ред Общи условия. Ето защо спрямо ищеца потребител на електроенергия за процесния период се явява именно ответникът и като такъв има задължение да заплаща дължимите месечни суми за доставената електрическа енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В качеството си на носител на пълни вещни права върху процесния имот, ответникът се явява потребител на ел. енергия и за него като такъв възниква задължението да заплаща предоставената услуга.

                В ал.3 на чл.60 от ОУ на ищцовото дружество е предвидено, че ако предишният собственик или ползвател в случаите по ал.1 не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или за ползване. Налага се извод, че съгласно ОУ на ищцовото дружество при промяна в собствеността на обект, в който се доставя ел. енергия, сумите за доставената такава се събират от предишния собственик до откриване на партида на новия собственик или ползвател. При това положение, независимо че не е ползвател на имота, ответникът следва да отговаря за задълженията за доставена ел. енергия в имота, докато бъде открита партидата на името на новия ползвател (в случая на бившата му съпруга).

     С оглед прилагане разпоредбите на ОУ и по-специално на цитираната Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е разписан реда, по който се променя партидата по аналогия на смяна на абоната. От справката по лице в службата по вписванията обхващаща периода 1992-2019 г. не се установи промяна на абоната, като не е вписано съдебното решение, че има нов ползвател, следователно декларативният ефект на вписването на този регистър не е настъпил. Следователно липсата на информация за друг ползвател на имота в ищцовото дружество не може да се вмени като задължение или като пропуск от страна на енергийното дружество да начисли сумите на ползвателя на имота, тъй като съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 2 и ал. 3 и сл. от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната и електрическите мрежи, не енергийното дружество е длъжно да обследва промяната на собствеността, респективно да актуализира абонатната си мрежа съобразно промените в титула на собственост на българските граждани.  

     Фактът, че ответникът не е ползвал имота,  което обстоятелство се установи по безспорен начин от показанията на свидетелите е ирелевантен за настоящото правоотношение, тъй като съобразно Общите условия е уговорен начин за прекратяване на облигационното правоотношение между страните, който следва да бъде спазен, за да породи своите правни последици, а именно да подаде Заявление. В разглеждания случай, във връзка с неизпълнение на собствените му задължения по чл.60 от ОУ, ответникът не се счита за освободен от задължението си да заплаща консумираната електроенергия обекта на потребление по откритата му партида, независимо че фактически не се явява ползвател/собственик на процесния имот. При така създалата се ситуация разполага единствено с възможността да претендира заплатените от него суми в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, по реда на неоснователното обогатяване срещу ползвателя на имота на потребление.     

 Изложените съображения обуславят уважаване на предявения  установителен иск, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца исковата сума от 1088.80 лв., представляваща дължима цена за доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. на адрес: гр. С., ул. "К." № ., с ИТН ..., обезщетение за забавено плащане в размер на 17.21 лв. за периода от 11.02.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 3074/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на 125 лв.

              Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцовото  дружество направените по делото разноски в общ размер на 845.40 лв., представляващи 75 лв. държавна такса, 470.40 лв. за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

              Предвид гореизложеното, съдът 

Р   Е   Ш   И: 

    ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.М.П., с ЕГН ********** ***, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, чрез юриск. А., сумата от 1088.80 лв. /хиляда осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница за консумирана електрическа енергия за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. на имот, находящ се в гр. С., ул. "Кутелка" № 28, с ИТН 2276226, обезщетение за забавено плащане в размер на 17.21 лв. /седемнадесет лева и двадесет и една стотинки/ за периода от 11.02.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 3074/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на 125 лв.

              ОСЪЖДА А.М.П., с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, чрез юриск. А. направените по делото разноски в общ размер на 845.40 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки/.

            Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: