Р Е Ш Е Н И Е № 2109
18.11.2019 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5484/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.А.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 434854-F307523 от 14.05.2019 г., издадено от А.В.П.-Б. – директор
на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите - Пловдив, с което на основание чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1,
предл. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, чл. 92,
ал. 2 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП) и се моли за неговата отмяна. При условията на евентуалност – ако съдът
приеме жалбоподателят да е извършил виновно вмененото му във вина
административно нарушение, поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай по
чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е първо по ред и от него не са настъпили
вредни последици. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. А.Г., която поддържа жалбата и формулираното с
нея искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебното
заседание, в което е даден ход на съдебните прения, и не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Х.А.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
08.08.2019 г., установено от приложеното към преписката известие за доставяне
на НП, а жалбата е подадена на 15.08.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Х.А.Г. бил представляващ търговското
дружество „ХАЯ - 4“ ЕООД, ЕИК: ********* – данъчно задължено лице по ЗКПО.
В законоустановения срок до 31.03.2017 г. „ХАЯ - 4“
ЕООД не подало в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО
за финансовата 2016 г.
На 23.05.2017 г. свид. В.Б.Н. - ***** в ******, при
извършена служебна проверка установила, че жалбоподателят Г. в качеството си на
представляващ „ХАЯ - 4“ ЕООД не бил подал посочената годишна данъчна декларация
в срок до 31.03.2017 г. Към този момент декларацията все още не била подадена.
На 25.05.2017 г. свид. Н. изпратила покана с изх. №
70-00-6017-34/25.05.2017 г. до жалбоподателя Г. за явяване за съставяне на
АУАН. Поканата не била връчена на жалбоподателя.
На 20.06.2017 г. свид. Н. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F307523 в
присъствието на свидетел и против жалбоподателя Г.. Актът бил съставен в
отсъствието на последния. Въпреки че липсвало доказателство за връчването на
поканата до Г., свид. Н. пристъпила към съставянето на акта в негово отсъствие.
На 20.07.2017 г. била изпратена покана с изх. № 70-00-8003-396/20.07.2017
г. до жалбоподателя за Г. за явяване за връчване на вече съставения против него
АУАН. Поканата била изпратена не на адреса на Г., а до седалището и адреса на
управление на „ХАЯ - 4“ ЕООД. Пратката се върнала в цялост, неполучена.
На 06.12.2017 г. било извършено посещение на адреса на
управление на „ХАЯ - 4“ ЕООД от служители на ТД на НАП – Пловдив с цел връчване
на процесния АУАН с № F307523/20.06.2017
г., но жалбоподателят не бил открит.
На 15.12.2017 г. било издадено разпореждане № 306843-F307523/15.12.2017
г., с което било спряно административнонаказателното производство, образувано
по съставения АУАН № F307523/20.06.2017
г., считано от датата на постановяване на разпореждането.
На 09.05.2019 г. актът за установяване на административно
нарушение бил връчен на А.Г., за която в разписката било отбелязано да е
упълномощено лице.
На 14.05.2019 г. въз основа на така съставения АУАН и
на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.Б.Н., от
които се установяват датата на извършената проверка и фактът на неподаването на
процесната декларация в срок до 31.03.2017 г. Установява се още видът на
неподадената декларация, като същата е била годишна данъчна такава по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2016 г. Свидетелката изяснява, че жалбоподателят Г. е бил
представляващ търговеца „ХАЯ - 4“ ЕООД, както и че посочената декларация не е
била подадена и към момента на съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. Показанията на свид. Н. се кредитират от настоящия съдебен състав
като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
непредубеден свидетел. Те се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
писмените доказателства по делото – писмо с изх. № 11-01-1000/22.10.2019 г. от
зам. директор на ТД на НАП – Пловдив (лист 15 от делото); ежедневен опис на ТД
на НАП – Пловдив от 29.05.2017 г. за предадени пратки към лицензирания пощенски
оператор (лист 16 от делото); протокол № **********/06.12.2017 г. (лист 17-18
от делото); отговор от пощенския оператор М & БМ Експрес по отправено запитване
за връчването на пратка с баркод 7100013419657 (лист 19 от делото);
разпореждане № 306843-F307523/15.12.2017
г. за спиране на административнонаказателното производство; доклад от В.Б.Н.;
известие за доставяне на покана с изх. № 70-00-8003-396/20.07.2017 г. до Х.А.Г.
за връчване на АУАН, върнато в цялост с отбелязване, че адресът е сменен. В
посочените писмени доказателства не се съдържат противоречия относно изяснените
чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява приетата от
съда фактическа обстановка.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По делото се установява от показанията на свид. Н.
фактът на неподаването в срок до 31.03.2017 г. на годишната данъчна декларация
по чл. 92 ЗКПО за дейността на „ХАЯ - 4“ ЕООД през финансовата 2016 г. Срокът
за това действие съгласно чл. 92, ал. 2 ЗКПО е до 31 март на следващата година
в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация
на данъчно задълженото лице. С безрезултатното изтичане на срока нарушението е
довършено от обективна страна, като то не изисква настъпването на конкретен
вредоносен резултат. Нарушението е осъществено чрез бездействие – неподаване в
срок на годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък на данъчно задължено лице. Неясно обаче
остава по делото защо за извършеното нарушение е ангажирана отговорността
именно на жалбоподателя Г.. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.
1 ЗКПО, в приложимата й към датата на извършване на деянието редакция (ДВ, бр.
105 от 22.12.2006 г.), „управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало
длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал
нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция
или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.“. Както в АУАН, така и в НП липсва
твърдение жалбоподателят да е изпълнявал някоя от тези изчерпателно посочени
дейности в дружеството „ХАЯ - 4“ ЕООД. Вместо това е използвано общото понятие
„представляващ“, но без да е изяснено откъде произтича тази представителна
власт, въз основа на какъв юридически факт. Дори и в действителност
жалбоподателят да е притежавал някое от посочените качества към датата на
извършване на нарушението, това не би санирало констатирания порок, тъй като в
случая е налице не непълнота на доказателствата, а порок при описанието на
нарушението поради изначална липса на описан съставомерен елемент. Предметът на
доказване в процеса се очертава с описанието на нарушението в АУАН и НП. В
настоящия случай обаче извън предмета на доказване е останало обстоятелството
дали жалбоподателят Г. е бил управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало
длъжността ликвидатор/синдик в дружеството „ХАЯ - 4“ ЕООД към датата на
извършване на нарушението. В хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция би могло да се установи такова обстоятелство, но това би бил нов
факт, относим към преценката за съставомерността на деянието, който обаче не
може да се предявява на жалбоподателя за пръв път едва със съдебното решение,
тъй като последният не се е защитавал по такова обвинение от фактическа страна.
Критики търпи и начинът, по който са посочени реквизитите по чл. 42, т. 5 ЗАНН
и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Приетите за нарушени от жалбоподателя разпоредби на
чл. 92, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 ЗКПО са изброени без да е направена привръзка
между тях, каквато е необходима, когато се твърди едно, а не няколко нарушения.
В наказателното постановление е посочено, че при приетите за установени факти
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, чл.92, ал.2 от ЗКПО, като на нов ред, въведено чрез съюза „и“ е, че жалбоподателят е
осъществил и състава на чл. 264, ал.
1, предл. 1 ЗКПО. На практика за описаните факти се твърди да са осъществили
няколко отделни състава на административни нарушения. Това би изисквало и
налагането на отделно наказание за всяко нарушение, което да бъде отделно
изтърпяно. В случая е наложено само едно наказание, но от съдържанието на НП не
става ясно каква е правната квалификация и кои са законните разпоредби, които
АНО е приел да са виновно нарушени от жалбоподателя.
Въпреки доказаността на факта на неподаването в срок
на процесната годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за дейността на „ХАЯ -
4“ ЕООД през финансовата 2016 година, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на производството по осъществяване на отговорността на жалбоподателя са
допуснати поредица съществени процесуални нарушения, влечащи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, поради което и
то следва да бъде отменено. На първо място съдът намира, че АУАН е бил съставен
в отсъствие на нарушителя, но без да са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН за това. Съставянето на акта в отсъствието на нарушителя е допустима от
процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на
административнонаказателното производство, но при спазването на ясна и стриктно
регламентирана процедура, която е установена с оглед обезпечаване правото на
защита на лицето, срещу което се образува производството. Съгласно чл. 40, ал.
2 ЗАНН, за да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя, той трябва да е
известен, но да не може да се намери или след покана да не се явява за
съставянето на акта. По делото се установява до жалбоподателя Г. да е била
изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. №
70-00-6017-34/25.05.2017 г. Адресирането на поканата до жалбоподателя не е
самоцелно и изолирано действие, а част от процедура. Целта зад изпращането на
покана е да бъде уведомено лицето, срещу което се съставя актът, и съответно
ако то избере да не се яви, да не може да черпи права от това си поведение.
Следователно не може да се приеме, че с чисто формалното действие по
изпращането на поканата процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН е изпълнена.
Напротив, необходимо е преди да се пристъпи към съставянето на АУАН
актосъставителят да се увери, че поканата е била получена. Това е така, защото предпоставката да се пристъпи към
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя е не просто да се изпрати
покана, а нарушителят да бъде поканен.
За последния може да се приеме, че е бил поканен само ако се установи, че
адресираната до него покана е била доведена до знанието му. Такъв факт обаче не
се доказа по делото. Въззиваемата страна въобще и не твърди поканата някога да
е била връчвана на жалбоподателя. В разпореждането № 306843-F307523/15.12.2017
г. за спиране на административнонаказателното производство изрично е
отбелязано, че към момента на постановяването му все още липсва информация в ТД
на НАП – Пловдив за това дали процесната покана е била връчена на
жалбоподателя. Същата информация се съдържа и в приложения по преписката доклад
от свид. Н., изготвен след съставянето на акта. За изясняването на относимия
към настоящото производство въпрос по връчването на жалбоподателя на поканата
за съставянето на АУАН в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
беше изискана информация от ТД на НАП – Пловдив. От полученото в отговор писмо
от заместник териториален директор, приложено на лист 15 от делото, се
установи, че и към настоящия момент все още липсва информация поканата да е
била връчвана на жалбоподателя Г., въпреки че АУАН е бил съставен още на
20.06.2017 г., а посоченото писмо е от 22.10.2019 г. Доказателствената тежест в
процеса се носи от административнонаказващия орган и поради това въззиваемата
страна следва да понесе и тежестта от обстоятелството, че спазването на
процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН остана недоказано в процеса. По делото е
приложен и представеният от въззиваемата страна отговор от пощенския оператор,
на когото е била предадена за връчване процесната покана с изх. №
70-00-6017-34/25.05.2017 г. Видно от постъпилия отговор (лист 19 от делото) по
отправеното запитване, пратка с баркода, под който е изпратена поканата до
жалбоподателя Г., не е регистрирана в системата на пощенския оператор и също
липсва информация някога тази пратка въобще да е била връчвана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
актосъставителят е пристъпил към съставянето на АУАН само въз основа на факта
на изпращането на покана, но без да се е уверил, че жалбоподателят е бил
надлежно уведомен за отправената му покана за явяване, а следователно и без да
е бил поканен. Допуснатото нарушение е неотстранимо пред въззивната инстанция,
а същевременно е довело и до неоправдано ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя. Последният е бил лишен от право да участва на този етап от
административнонаказателното производство, да бъде своевременно запознат с
фактическите и правни рамки на предявеното му обвинение и да направи
възраженията си. Отделно от това тези действия на администрацията са в пряко
противоречие и с императивни норми на ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствието
на нарушителя, но без да са налице законовите предпоставки за това, съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените съгласно трайната съдебна
практика и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.
4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на
съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и
подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.
Съгласно ал. 6 на същия текст, когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
Описаният в посочените правни норми ред има своята логическа и процесуална
последователност и за да бъде законосъобразно спряно производството, преди
всичко оправомощените длъжностни лица следва да извършат всички възможни и
процесуално допустими действия за намиране на нарушителя, като в тази връзка те
разполагат и с гарантирана от закона възможност за съдействие от съответните
служби, в това число общинските и полицейски органи. Тук следва да се отбележи,
че определящо за законосъобразността на посоченото процесуално действие е да се
осигури присъствието на нарушителя, за да бъде редовно предявяването и
подписването, а не надлежното отправяне на съобщения. В тази насока не случайно
законодателят е предвидил възможността да се поиска съдействие от полицейските
органи, които разполагат със законоустановени правомощия и механизми за
издирването и намирането на съответно лице, за разлика от пощенския оператор
или длъжностните лица от администрацията. Едва след установяването на
обективната невъзможност нарушителят да бъде намерен, за
административнонаказващия орган възниква възможността да спре производството,
за да не тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
По делото се установява да са предприети само две
действия, насочени към издирване на нарушителя, като и двете са били изначално
компрометирани. На първо място е била изпратена покана с изх. № 70-00-8003-396/20.07.2017
г. за явяване за връчване на съставения АУАН, но същата е била изпратена не на
адреса на физическото лице Х.А.Г., а по седалището и адреса на управление на
„ХАЯ - 4“ ЕООД. Поканата е била върната в цялост с отбелязване, че адресът е
сменен. Въпреки това не са били предприети абсолютно никакви действия за
установяването на адреса на жалбоподателя, а вместо това на 06.12.2017 г. било
извършено посещение на същия адрес от служители на ТД на НАП – Пловдив. Жалбоподателят
не бил открит, а за извършеното действие бил съставен протокол №
**********/06.12.2017 г.
При тези факти съдът намира, че наказващият орган не е
бил изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намирането на
нарушителя преди да е било спряно производството. Описаните две посещения на
един и същи адрес, на който дори не е установено някога да е било регистрирано
физическото лице Х.А.Г., не изпълват законовото изискване за щателно издирване.
Физическото лице Г. е различен правен субект от търговското дружество „ХАЯ - 4“
ЕООД. С НП е наказано именно физическото лице, но без то да е търсено на своите
постоянен и настоящ адрес. Ненамирането му на адреса по управление на търговеца
„ХАЯ - 4“ ЕООД не означава, че жалбоподателят е бил щателно издирван.
Категорично се доказа по делото от постъпилото писмо с изх. №
11-01-1000/22.10.2019 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив (лист 15 от делото),
че АУАН не е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване, не е бил изпращан и на която и да е
друга служба, не е търсено съдействие от органите на МВР. Следователно не е
спазена разписаната процедура по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, която се явява гаранция за
това, че издирването на нарушителя ще бъде щателно. Напълно удачно е било в
случая да се потърси съдействие и от органите на МВР с оглед техните специфични
законови правомощия с цел реалното намиране на нарушителя. Това обаче също не е
било сторено.
При тази факти съдът приема, че наказващият орган не е
изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на
нарушителя преди издаването на акта за спиране на производството, което води до
материална незаконосъобразност на извършеното действие, чиято последица е
непроявяване в обективната действителност на желания от органа процесуалноправен
ефект. Поради това не може да се приеме, че на 15.12.2017 г. е извършено законосъобразно
спиране на производството. Съдебната практика на касационната инстанция е
последователна в разбирането си за изискванията към предприетите процесуални
действия, за да се приеме за изпълнено изискването за щателно издирване на
нарушителя (Решение № 554 от 12.03.2018
г. по к.а.н.д. № 37/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 672 от 24.04.2017 г. по к.а.н.д. №
404/2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 856 от 19.05.2017 г. по к.а.н.д. №
745/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 540 от 05.04.2017 г. по к.а.н.д. №
343/2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 352 от 20.02.2015 г. по к.а.н.д. №
3388/2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив). Следователно
на 14.05.2019 г., когато е било издадено обжалваното НП, шестмесечният срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, с което е била погасена възможността да
бъдат реализирани правомощията на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо (в този смисъл Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по
делото липсва доказателство лицето, на което на 09.05.2019 г. е бил връчен
преписът от акта, да разполага с пасивна представителна власт за това действие.
Всички така констатирани процесуални нарушения са от
категорията на съществените и всяко едно от тях е самостоятелно основание за
отмяна на оспореното НП. По тези съображения настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 434854-F307523
от 14.05.2019 г., издадено от А.В.П.-Б. – директор на Дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на Х.А.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал. 1,
пр. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 92, ал. 1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ХБ