Решение по дело №1383/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1574
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20193110201383
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     №.............................../09.08.2019 г., гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                         

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1383 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „Света Елена 7“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно постановление № 300169/ 346596 от 21.11.2017 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството, на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на 17.08.2017 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в база данни на Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията, Търговски регистър е установено, че „Света Елена 7“ ЕООД, в качеството си на задължено лице, не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, годишния си финансов отчет за 2016 г. в законосутановения срок – до 30.06.2017 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

Дружеството – жалбоподател „Света Елена 7“ ЕООД – гр. Варна намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, мотивирайки се, че дружеството попада в обхвата на категорията „микропредприятия“, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за счетоводството и за него не е възниквало задължение да подаде заявление за вписване и представяне на обявяване в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, на годишния си финансов отчет за 2016 г. Също така акцентира, че самото то е имало персонал от трима души и още през 2016 г. е прекратило своята дейност. Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

   В проведеното на 24.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1383 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Света Елена 7“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 24.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1383 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Хр. Александрова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху обстоятелството, че извършването на нарушението е категорично установено от събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства, както и, че микропредприятията имат възможност по избор да не представят пълен комплект от документи, но съкратения комплект от документи е абсолютно задължителен.

 

 От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

 На 17.08.2017 г. св. Д.Р.К. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършила проверка в базата данни на Националната агенция за приходите и Търговския регистър към Агенцията по вписванията, като установила, че търговското дружество „Света Елена 7‘ ЕООД – гр. Варна не е изпълнило задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2016 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в законоустановения за това срок, а именно до 30.06.2017 г.

Преценявайки, че по този начин с това свое бездействие в периода до 30.06.2017 г. търговското дружество „Света Елена 7“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, на 03.10.2017 г. св. К. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочена законова разпоредба.

Междувременно на 14.09.2017 г. дружеството „Света Елена 7“ ЕООД подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, годишния си финансов отчет за 2016 г.

В срока, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 21.11.2017 г. Зам. Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

 

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Д.Р.К.; годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на дружеството „Света Елена 7“ ЕООД за 2016 г.; извадка от база данни на Търговския регистър към Агенцията по вписванията по отношение търговското дружество „Света Елена 7“ ЕООД; Заповед № ЗМФ – 755 от 14.08.2017 г. на Министъра на финансите.

На първо място, съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. К. като последователни, логични и най – важното подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и конкретно справката от база данни на Търговския регистър към Агенцията по вписванията по отношение търговското дружество „Света Елена 7“ ЕООД.

Видно е от събраните в хода на административно – наказателното производство доказателства, че едва на 14.09.2017 г. дружеството „Света Елена 7“ ЕООД е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, годишния си финансов отчет за 2016 г, т.е. вече след изтичане на законоустановения срок.

Това обстоятелство на практика не се и оспорва от дружеството – жалбоподател, като неговите възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, поради което и съдът приема за категорично установено от фактическа страна, че търговското дружество „Света Елена 7‘ ЕООД не е изпълнило задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2016 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в законоустановения за това срок, а именно до 30.06.2017 г.

 

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата срещу наказателното постановление изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. По отношение срока, в който е депозирана въззивната жалба, следва да се отбележи, че в административно – наказателната преписка липсват каквито и да е било писмени доказателства, които да установяват, че са правени опити препис от наказателното постановление да бъде връчен на представител на дружеството и според съда липсват основанията да се приложи фикцията, залегнала в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

             Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва да приеме жалбата за процесуално допустима за разглеждане, защото в противен случай незаконосъобразно би било ограничено правото на защита на санкционираното лице.

             Разгледана по същество, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, поради следните причини:

            На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Съгласно разпоредбата на  чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството предприятията са длъжни да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма в срок до 30 юни на следващата година, като за търговците това задължение се изпълнява чрез заявяване, вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър.

От събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установи, че дружеството „Света Елена 7” ЕООД не е изпълнило, предвиденото в разпоредбата на  чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството задължение, поради което според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Предвиденото задължение в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството се отнася за абсолютно всички търговски дружества, независимо от разграничението и по – скоро групата, в която попадат, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за счетоводството. Действително разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за счетвоодството предвижда възможност годишния финансов отчет на микропредприятията да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите, но в случая „Света Елена 7“ ЕООД не е представило за публикуване и съкратен баланс и отчет за приходите и разходите, поради което и е нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетводоството.

Въпреки, че е не е изрично въведено като възражение във въззивната жалба, съдът би желал да изложи своите съображения защо в случая намира за неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН. На първо място прави впечатление, че закъснението за публикуването на годишния финансов отчет на дружеството не е рамките на няколко дни или дори седмици, а в случая закъснението е с повече от два месеца. Още повече, че липсват доказателства, а още повече не са наведени някакви твърдения, които евентуално да обосноват извод за по – ниска степен на обществена опасност на самото деяние. Отделен е въпроса, че в случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице и въпроса за вината не подлежи на установяване и доказване. С факта на осъществяване на деянието от обективна страна (както е в случая) състава на нарушението е осъществен. От друга страна следва да се има предвид, че задължението за публикуване на годишен финансов отчет не е обвързано от наличието на приходи и най – общо казано развиването на стопанска дейност. То е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца, поради което и дори дружеството да не е развивало дейност, респ. да не е генерирало приходи, това не го освобождава от задължението му да публикува в срок до 30.06 на следващата година, годишен финансов отчет.

Наложеното административно наказание „имуществена санкция“ е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството размер, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната евентуална завишеност и респ. несправедливост. Още повече, че все пак дружеството е изпълнило, макар и със закъснение, своето задължение да публикува годишен финансов отчет за 2016 г., чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, поради което и е справеливо наложеното административно наказание да бъде в минимален размер.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 300169/ 346596 от 21.11.2017 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 300169/ 346596 от 21.11.2017 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП – гр. Варна, с което на „Света Елена 7“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че на 17.08.2017 г. в ТД на НАП – гр. Варна, при извършена проверка в база данни на Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията, Търговски регистър е установено, че „Света Елена 7“ ЕООД, в качеството си на задължено лице, не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, годишния си финансов отчет за 2016 г. в законосутановения срок – до 30.06.2017 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

  Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: