№ 1577
гр. Пазарджик, 03.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора К. Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Административно наказателно дело № 20245220200240 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Обвиняемият А. Н. Т., редовно призован- явява се лично и със
защитника си адв.П. В., редовно упълномощена.
Свидетелят Г. Г., редовно уведомен от предходното съдебно заседание-
явява се лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор К. Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля, да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. Н. Г.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Главиница,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, със средно
1
образование, работещ като управител във фирма за черни и цветни метали,
неосъждан ЕГН: ****, без родство с обвиняемия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. Г.:
СВ. Г.: Обвиняемият го познавам от училище, отпреди 7-8 години. Не
сме били в един клас, аз съм по-голям от него. Познати сме просто. От 5-6
години не поддържаме близки приятелски отношения. Последно сме се
виждали, когато започна делото, може би преди 5-6 месеца. Тогава се
видяхме, за да попитам защо съм призован за свидетел и така и не разбрах
точно. Каза ми, че съм посочен като свидетел от него. Попитах го защо и той
ми каза, че просто в този момент се притеснил, нямало кой да каже за свидетел
и затова е посочил мен. Горе-долу ми обясни, че делото е за нещо в София, че
са го хванали с наркотици ли, така съм разбрал аз. Каза ми, че се е притеснил,
след като са го хванали и е посочил мен за свидетел.
През юни месец 2023г. не съм поддържал контакт с А.. Мисля, че не сме
се виждали миналата година. Може да се сме засичали случайно и да сме си
казали „здравей и здрасти“, но не сме се виждали.
Нямам никаква представа дали А. употребява наркотици.
През м.юни 2023г. не е имало случай заедно с А. да сме ходили в
Пазарджик в заложна къща.
Не знам А. дали има познат на име Мартин, но аз познат с такова име
нямам.
АДВ. В.: Представям болничен за отсъствието ми в предното съдебно
заседание, характеристика на обвиняемия, както и договор за правна защита и
съдействие. Нямаме други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че съдържащата се в представената характеристика
информация е относима към предмета на делото и от значение за правилното
му решаване, поради което следва да се приеме като писмено доказателство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
2
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: характеристика на
обвиняемия, издадена от Председателя на Общински съвет гр.Белово.
На основание чл.283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото, а именно:
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум, приемо-предавателен протокол, Протокол
№1425/28.06.2023г. на Сектор БНТЛ при ОДМВР- Пловдив, писмо до ЦМУ,
приемо-предавателен протокол по чл.91 от ЗКНВП, декларация за семейно и
материално положение и имотно съС.ие, характеристична справка и справка
за съдимост за обвиняемия.
Страните /поотделно/: Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло внесеното
предложение по чл.78а от НК срещу обвиняемия А. Н. Т. от гр.Белово.
Считам, че въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства
несъмнено се доказа престъплението, което е повдигнато на Т.. Обвинението
се доказа се от събраните в ДП, както и тези в хода на съдебното следствие
доказателствени средства- разпитите на свидетелите В. Г., М. Б. и свидетеля
Г.. Техните показания се допълват и кореспондират помежду си и не си
противоречат. Обвинението се доказа и от назначените и изготвени в хода на
ДП и приобщени в хода на съдебното следствие заключения на вещите лица
по назначената химическа експертиза. Обвинението не се разколебава от
обяснението на обвиняемия Т.. Считам, че тези обяснения са защитна версия
на обвиняемия, които обяснения не се подкрепят от останалия доказателствен
материал по делото. Напротив- при анализ на останалия доказателствен
материал, включително показанията на свидетеля М. Б., същият изнася данни
за това, че при извършена проверка в участъка на гр.Белово, след като
3
предоставил листчета тип „спейсбек“, Т. е показал видни признаци на
притеснение и се установява, че е знаел, че държи наркотично вещество. Също
така, след разпита на свидетеля Г. се установи, че лицето Мартин, което
обвиняемият сочи като техен общ приятел и за който твърди, че му дал
въпросното наркотично вещество, без да му обясни какво е то, всъщност Г. не
го познава.
Уважаема госпожо съдия, с оглед събраните доказателства в хода на ДП
и тези в съдебното следствие, считам, че се доказа по несъмнен начин, че
обвиняемият А. Н. Т. от гр.Белово е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК. Считам, че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се имат предвид чистото му
съдебно минало, младата възраст, малкото количество и добрата
характеристична справка. Отегчаващи вината обстоятелства не са налице.
Същевременно считам, че са налице всички кумулативни предпоставки по
чл.78а от НК, за да бъде освободен обвиняемият от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от
НК. Също така, не са налице отрицателни предпоставки, визирани в чл.78а
ал.7 от НК. Предвид изложеното, моля, съдът да признае обвиняемия за
виновен по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК, като
на основание чл.78а от ал.1 от НК го освободите от наказателна отговорност и
му наложите административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Моля,
направените по делото разноски в размер на 121,55 лв. за изготвена химическа
експертиза да се присъдят в тежест на обвиняемия и да се заплатят по сметка
на ОДМВР- Пазарджик. Мярката за неотклонение считам, че следва да остане
в сила до влизане на решението в сила.
АДВ. В.: Уважаема госпожо съдия, от своя страна, моля, да постановите
решение, с което да признаете подзащитният ми за невиновен поради няколко
причинил. На първо място, на Т. е повдигнато обвинение и съответно внесено
с предложението за освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК за извършен на 19.02.2024г. за престъпление, извършено на
21.06.2023г. Съответно, от всички събрани доказателства в хода на съдебното
следствие, както и в ДП, се установява, че моят доверител на 20.06.2023г.,
вечерта около 23ч,, е бил спрян от полицейските служители Г. и Б. и както в
свидетелските си показания Б. казва, че са превели съответно Т. до участъка в
4
Белово, което на 2 минути от там и тогава са намерили наркотичните
вещества, които доброволно Т. е предал, т.е. в този момент е издадена и
заповедта за задържане. Няма как на 21-ви, т.е. на следващия ден, когато е бил
с процесуална мярка задържане, Т. да е извършил вмененото му нарушение.
Тук, ако се твърди, че е ЯФГ и е объркана датата, е несериозно в наказателния
процес това да бъде обсъдено. Това е формален процес, който следва да се
докаже по безспорен начин, време, място и начин на извършване. Смятам, че
ако е следвало да има обвинение, всички доказателства, които се събраха, е
следвало да се повдигне обвинение, че Т. е извършил престъплението на
20.06.2023г., а не както е посочено в диспозитива- на 21.06.2023г. и в
постановлението за привличане на обвиняем. От обективна страна той не е
имало как да го извърши тогава. Ето защо, считам, че само на това основание
моят доверител трябва да бъде признат за невиновен по обвинение за
извършено престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК, а именно на
21.06.2023г. в гр.Белово.
По отношение на другите доказателства, които бяха събрани и по-
конкретно свидетелските показания на двамата полицейски служители, искам
да обсъдя следния момент. Многократно беше заявено, че полицейските
служители нямали конкретен повод да спрат лицето, а са го спрели на случен
принцип, когато са видели едно лице да слиза от стълбите надолу. Съответно
Г. обясни, че съгласно чл.81 от ЗМВР, той е имал правото да провери вещите
на Т.. Отварям скоба, че още тогава не е искал да бъде проверяван Т. и им е
обяснил, че нямат такова право и следва да бъде заведен в участъка.
Полицейските служители не са имали заповед за обиск, а са давали само
полицейско разпореждане. След като се запознах, чл.81 от ЗМВР постановява,
че полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица в
следните случаи. Първият е по чл.70 ал.1 т.1, т.2 и т.4, чл.71 ал.1 т.1 и т.3 и
чл.72 ал.1 т.3, т.4, т.6 и т.7, за които хипотези няма данни. Вторият случай е,
когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено
престъпление или нарушение. Най-вероятно полицейските служители са
смятали, че имат право точно на това основание, но от свидетелските
показания се доказа безспорно, че те не са имали такива съмнения, т.е. на
случен принцип са спрели лицето и са искали неговата лична карта. Те не
заявиха, че са били в полицейска акция, с която следвало да разкриват
престъпления, свързани с обществения ред, наркотични вещества или
5
подобна. Съответно и другите хипотези по т.2, т.3 и т.4 не отговарят на
правата, които са имали полицейските служители. Считам, че още тогава
извършените действия от страна на полицейските служители са били
незаконосъобразни. Обръщам внимание, че не те са извършили обиск, а са
давали полицейски разпореждания. Те не са проверявали личните вещи на
обвиняемия. Когато са отишли в участъка, моят доверител е казал, че ще
съдейства и извадил всичко от джобовете си и ги предал доброволно. Те не са
пипали нито Т., нито вещите по него. Като в тази насока посочвам
свидетелските показания на Г. на стр.7 от протокола, който казва: „Не сме
имали конкретна причина да го спрем…“ /цитира/. В тази насока считам, че от
така извършените нарушения, макар и санирани след това, те не могат да
останат безучастни по определяне самото поведение на Т.. Не мога да се
съглася с казаното от прокурора преди малко, че Т. е бил притеснен още в
самото начало, тъй като в свидетелските показания на Г. се казва: „Лицето не е
бягало и ни е оказвало съдействие“, „Той се притесни едва, когато се извадиха
наркотичните вещества“. От свидетелските показания на М. Б. се вижда
следното: „Докато не намерихме пликчето, той беше спокоен, а след като го
намерихме се притесни…“ /цитира/. Това е на стр.8 от протокола. Критиката,
която е започнал да има към себе си е, когато е осъзнал какво се е случило, а
не предварително.
На следващо място, отделно от всичко, което изложих, считам, че
деянието е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и на това основание
съдът следва да го признае за виновен по повдигнатото обвинение. Макар и
формално извършеното да осъществява признаците на престъплението, за
което е повдигнато обвинение, деянието, предвид малозначителността,
считам, че не е престъпно. Вярно е, че престъпленията, свързани с наркотични
вещества разкриват изключително висока степен на обществена опасност,
докато засягат тежки отношения, свързани с опазване здравето и гражданите,
поради което и предвидените наказания са завишени. Това обстоятелство е
преценено от законодателя при криминализирано при придобиването на
високорискови наркотични вещества без разрешение, дори когато деянието
представлява маловажен случай. Маловажните случаи на престъпленията от
този вид обаче следва да имат определена степен на обществена опасност,
която да прави оправдано третирането им като престъпление. Ако се приеме,
че настоящото деяние е престъпно, това би означавало, че малозначителността
6
се изключва априори, а това съвсем не е така, както и многократно е имал
възможност да се произнесе ВКС в идентични случаи. Такова е Решение №
110/14.02.2008г. по н.д. №786/2006г. на 1-ви н.с. на ВКС по идентичен казус и
ще цитирам и още две- Решение №96/07.10.2014г. по н.д. № 271/14г. на ОС-
Сливен и Решение №6/26.04.2016г. по н.д. № 108/2016г. на РС- Котел, което е
потвърдено с Решение № 58/15.07.2016г. Наказателната репресия е оправдана
само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягане на обществените
интереси, че именно от гледна точка на последните да е нужно нейното
използване. Обратно- когато отрицателното въздействие на дадена проява
върху защитените обществени отношения е незначително, използването на
наказателната репресия е недопустимо, тъй като на свой ред засяга
обществени интереси при преценка на обстоятелствата дали деянието е
малозначително, а от там съответно обществено опасно или незначително
обществено опасно, следва да се има предвид и съвкупността от всички
елементи от състава на самото престъпление, особеностите, характеризиращи
извършването на конкретното деяние, както и данните и степента на
обществената опасност за самия деец. Количеството на инкриминираното по
делото наркотично вещество е минимално- 0,607 грама, а стойността е 75,88
лв. С оглед на количеството и качеството на наркотичното вещество,
съотнесено към положителните данни на личността на обвиняемия и неговата
възраст, следва да се приеме, че деянието е малозначително и не се явява
престъпно. Както в днешното съдебно заседание представихме
характеристика на доверителя ми, това обстоятелство не се отрича и от
представител на държавното обвинение. Подзащитният ми е бил на 20 години
към момента на деянието, студент е и е на съвсем млада и крехка възраст,
което ще му е един урок за в бъдеще. Неговото разкаяние е било още в самото
районно и пред Вас, когато даде обяснения. Предвид всичко изложено, моля,
да постановите решение, с което да признаете за невиновен подзащитния ми
за извършено на 21.06.2023г. престъпление.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия: Поддържам всичко, което
каза моят адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия: Искам да ме признаете за невинен.
7
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови решението си,
след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране, като обяви, че ще произнесе и мотивите към решението в
срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:26 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8