О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
…..03.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 160 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София- 1527, ул.”Панайот Волов” № 29, етаж 3,
представлявано от Т.Я. Кънев- управител,
чрез юрисконсулт Д.В.А., срещу Разпореждане № 130/17.01.2019 г.,
постановено по ч.гр.дело № 29 по описа за 2019 година на Тетевенския районен
съд, с което е отхвърлено заявлението за вземане за такси и комисиони за
допълнителни услуги.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изтъква, че в заповедното производство, което има за
цел ускоряване на съдебния процес, съдът не проверява дали вземането
съществува.Сочи, че заявителят може да приложи доказателства за установяване на
вземането, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се
провери дали вземането е спорно. Съдът дължи проверка на формалната редовност и
необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 ,
а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като тези относно претендираното
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът направи възражение по чл.414 .
По отношение заключението на съда за противоречие
на тези допълнителни услуги със забраната на чл.10а,
ал.2 ЗПК конкретизира, че тези такси включват „Такса за оценка на досие” и
„Такса услуга „Кредит у дома” и тяхната същност е в съответствие с предвиденото
в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Според въззивника , в заповедното производство
не е предвиден ред, при който съдът може служебно да констатира неравноправна
договорна клауза и да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос, тъй
като производството не е състезателно. Подчертава, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти и се простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се
установи едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще
бъде изследвано в един бъдещ процес- исковия. Затова счита, че заповедният съд
е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което е
извън предмета на неговата проверка и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 .
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Тетевенския
районен съд и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от е започнало по повод
заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД срещу длъжника С.Л.Н., ЕГН **********, за парично
вземане, основано на Договор за паричен кредит
с № 2873999 от 14 февруари
Според заявителя, длъжникът С.Л.Н. е извършила
плащания в общ размер на 127.50 лева, а дължимите от нея суми са: 239.78 лв.
главница; 25.40 лева договорна лихва за периода 23.02.2017 до 28.12.2017 г.; 32.99
лева мораторна лихва за периода 29 декември
Районният съд е уважил заявлението и издал заповед
№ 22 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от 17.01.2019 г., с която разпоредил длъжникът да заплати на заявителя
главницата, договорната лихва, мораторната лихва,
както и разноски в размер на 75 лева, а с разпореждане № 130/17.01.2019 г.
отхвърлил заявлението за заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за разликата от 50.00 лева и до 200.00 лева, както и за плащане
на сумата 168.58 лева- такси и комисиони за допълнителни услуги. По отношение
на таксите и комисионите е приел, че тези клаузи в договора за кредит са
нищожни.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и мораторна лихва (лихва
за забавено плащане на главницата), включва и такси за услуги: „Оценка на
кредитно досие” и „Кредит у дома” . Заявителят сочи, че първата е платима при
подписване на договора, но страните са се съгласили да бъде включена в
месечните погасителни вноски, а втората се изразява в доставка на заемната сума
в брой по местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита
също по местоживеене на кредитополучателя.Упоменато е, че последната такса е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски за улеснение на
кредитополучателя.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите, поради което са нищожни, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият въззивен състав приема, че клаузата в договора за заплащане на таксата за услуга „Оценка на кредитно досие” и таксата за услуга „Кредит у дома” противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Частният жалбоподател неправилно се позовава на разпоредба на чл.10а,ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това е така, защото таксите са начислени след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем. Таксата за оценка на кредитното досие на кандидата за кредит може да е дължима преди сключване на договора, но не и след това, а таксата за събиране на вземането е свързана с управлението на кредита.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Тетевен е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 130 от 17.01.2019 година,
постановено по ч.гр.дело № 29 по описа за 2019 година на Тетевенския районен
съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: