№ 183
гр. С., 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101424 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В. Х. Г. е предявил срещу „Д.П.Б.-гр. С. иск за заплащане на сумата в размер на
55 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от
16.01.2024 г., ведно със законната лихва от тази да дата до окончателното изплащане
на сумата и за сумата в размер на 5 496,61 лв., представляваща обезщетение за забава
– мораторна лихва, вследствие на трудовата злополука – иск с правно основание чл.
200 КТ.
Ищецът твърди, че между страните било налице валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключения между тях Трудов договор с №
7/16.06.2023г. По силата на последния, ищецът бил назначен и изпълнява длъжността
„санитар“ при ответника, с място на работа - гр. С., ул. ,,Видима“ № 33.
Сочи се, че на 16.01.2024г. /вторник/, ищецът бил на работното си място и
изпълнявал възложените му трудови задължения. Същия ден по утвърден график, бил
втора смяна, която започвала от 13:00ч. и приключвала в 19:00ч. Той отишъл на работа
както обикновено - малко по-рано, бил на работното място още в 12:40ч., а в 13:00ч.
застъпил работа, като сменил първата смяна.
Ищецът работел в сектор ОДПЛМ /Хронично болни/, при ответника. Преди
приключване на работната смяна, малко преди да се смени с колегата си, към 18:35ч.,
се придвижвал в коридора, който водел към пералните помещения. В себе си бил взел
и носел ключ, за да отключи пералното помещение и да предаде на другата смяна
1
прането. Ищецът В. се придвижвал сам. Точно стигнал вратата на пералното
помещение понечил да я отключи, когато внезапно чул силен вик, който идвал зад
него. Чул два гласа, като единият му извикал по име, а другия извикал силно:
„Санитааааар!“. Тогава ищецът инстинктивно се обърнал в посока идващите викове. С
обръщането видял П., който познава като пациент болницата. П. бил застанал
непосредствено до ищеца, като ръцете му били вдигнати над главата и с тях държал
голям, масивен, железен стол, с дървени седалка и облегалка. Столът П. бил вдигнал
високо над главата си и вече бил замахнал с него към В.. Като го видял, ищецът
инстинктивно вдигнал двете си ръце, и ги сложил пред лицето си, за да си предпази
главата. Тогава П. му нанесъл силен удар със стола. Ударът попаднал в лявата ръка,
както и в тази част на лицето в областта на носа и окото, която останала непокрита от
вдигнатите спонтанно и инстинктивно ръце. Ищецът изпитал силна и остра болка в
областта, в която попаднал удара. Завило му се свят, но успял задържи да не падне, а
само залитнал и се подпрял. Тогава на помощ се притекли и успели да се намесят
колегата на ищеца - Р., който също работел като санитар в ДПБ - град С.. Той хванал
П.. После сестрата, която също била в непосредствена близост му оказала първа
помощ.
Встрани седели и двамата болни, които били извикали на ищеца, в резултат на
което той се обърнал. Ако не били на място те, то П. щял да удари ищеца в главата, в
областта на тила, както бил застанал в гръб, и можело да се стигне до по-тежки и
необратими последици, които за щастие са предотвратени.
След случилото се и след като се успокоил, В. се прибрал в дома си с много
силни болки в главата и в ръката. Жена му много се изплашила като го е видяла в
такова състояние. Окото му било отекло и леко затворено, носът и ръката му също
били отекли. Освен това, ищецът чувствал силно главозамайване. На другия ден, още
рано сутринта, в 8:00ч., ищецът отишъл на преглед при личния си лекар - д-р С.. Тя го
прегледала, казала, че общото му състояние никак не е добро и заявила, че трябва да
посети лекари - специалисти, за да му бъде извършен обстоен преглед. Дала му
съответните направления. След направения преглед се установили следните
увреждания: съмнения за счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка,
вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и околоочната област.
Ищецът отишъл на преглед при ортопед - д-р С.Г. Той го прегледал и му казал,
че незабавно трябва да отиде да му направят рентгенова снимка. Обяснил му, че по
всяка вероятност има фрактура на лявата ръка. Ортопедът веднага изпратил ищеца при
рентгенолог. Там му направили снимка. От снимката станало ясно, че лявата му ръка е
счупена в областта на долния край на лъчевата кост. Тогава ищецът се върнал при
изпращащия го лекар, който му обездвижил ръката и я гипсирал. Докторът казал, че се
налага да остане в болницата за ден. Дали му обезболяващи, тъй като изпитвал много
силни болки. Лекарят, след като преценил за наложително му издал болничен лист за
2
временна неработоспособност, първоначално за 30 дни. Във връзка с другите телесни
увреждания, изразяващи се във вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и
околоочната област, лекарите му изписали медикаменти и му указали да не се напряга
и натоварва и да си почива, както и да избягва прекалени вълнения.
След 30 дни ищецът се явил отново на преглед. Махнали му гипса. Докторът му
казал, че трябва да ходи процедури по рехабилитация и физиотерапия. Ищецът, под
наблюдение на физиотерапевт, ходил на десет такива процедури. Независимо от това,
движенията в ставите на левия горен крайник останали силно ограничени и болезнени.
Освен това той получил и масивно кръвонасядане на меките тъкани по повърхността
на лявата ръка и китката.
Междувременно, на 27.01.2024г., през нощта, В. се събудил целия облян в пот.
Изпитвал силни болки в областта на гърдите и стягане. Жена му се събудила също.
Като го видяла много се разтревожила. В. не можел да диша. Съпругата му веднага
позвънила на тел. 112. Оттам веднага изпратили линейка от Центъра за спешна
медицинска помощ /ЦСМП/ - С.. Докторът, дошъл на място, го прегледал веднага, още
у тях и казал, че състоянието му е критично и се налага да го закара веднага в
болница. Закарали го в МБАЛ „****“- град С., където веднага му сложили система.
След това, по преценка на лекарите веднага го транспортирали в ****“ - град Габрово.
Там останал на лечение 3 дни. През време на престоя си постоянно бил на системи.
Окончателната диагноза, която му поставили лекуващите лекари е „Пристъпно
предсърдно мъждене“. Сочи се, че ищецът страдал и от диабет и сърдечни
проблеми. Травматичните увреждания създали предпоставка за тромбообразуване,
поради постъпването на тромбообразуващи субстанции в кръвта директно от
тъканите.
След удължаване на отпуска, поради временна неработоспособност с още 30
дни, В. бил неработоспособен общо 60 дни. После подал молба и ползвал част от
платения си годишен отпуск.
На 01.04.2024г. се завърнал отново на работа, но не се чувствал добре, изпитвал
страх и паника.
С Разпореждане № 3 от 23.01.2024г., издадено от НОИ, Териториално поделение
- Габрово, декларираната злополука от осигурителя ДПБ — град С., станала с ищеца
на дата 16.01.2024г. е призната за трудова. В разпореждането било посочено, че на осн.
чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ декларираната злополука вх.
№ 5101-07-1 от дата 22.01.2024г. на ТП-Габрово от осигурителя „****а“ /ДПБ/ - град
С., станала с В. Х. Г. с ЕГН ********** на дата 16.01.2024г. се приема за трудова
злополука по чл. 55. ал. I от КСО. По данни от декларацията, внезапното увреждане,
изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка,
вътречерепна травма и контузия на очната ябълка и околоочната област е в резултата
3
на физическо насилие със стол от пациент, претърпяно на работното място, в
работното време. Така описаното и приложено към исковата молба разпореждане не
било обжалвано от ответника, или от ищеца и е влязло в законна сила.
Излагат се съображения, че така описаните травми причинили на ищеца трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 12 месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
От настъпването на трудовата злополука и до момента ищецът се е нуждаел и
продължава да се нуждае от непрекъснати грижи и съдействие, в началото дори и при
извършване на най-елементарните ежедневни битови дейности. Претърпяната от него
трудова злополука променила изцяло живота му, ограничила социалните му контакти,
защото много продължително време не излизал от вкъщи, освен да когато ходел по
болниците.
Искането към съда е да уважи претенцията. Претендират се и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника.
Поддържа се, че искът е неоснователен. Твърди се, че между страните действително е
налице валидно трудово правоотношение по трудов договор №7/16.06.2023 г., съгласно
който ищецът изпълнявал длъжността „санитар“ при ответника. Сочи се, че на
работника била връчена длъжностна характеристика с подробно описание на
задълженията му, ищецът бил запознат с разпоредбите на Правилника за вътрешния
трудов ред на ДПБ – С. и с разпоредбите на Етичния кодекс на служителите на ДПБ –
С..
В отговора се излагат съображения, че след постъпване на работа на ищеца бил
проведен начален инструктаж, провеждан бил и периодичен инструктаж за работа. В
ДПБ - С. били утвърдени от директора на болницата програма за провеждане на
начален инструктаж с цел запознаване на новопостъпващите работници и служители с
основните правила и изиисквания за безопасен труд, програма за провеждане на
инструктаж на работното място с цел работниците и служителите да получат
практически познания за здравословно и безопасно осъществяване на трудовата им
дейност по съответната професия и на определеното им работно място, програма за
провеждане на периодичен инструктаж с цел поддържане и допълване знанията на
работниците и служителите по безопасност и здраве при работа.
Ищецът бил запознат в достатъчна степен с всички условия и специфика на
работата с психично болни пациенти, запознат е и със съдържащите се забрани в
периодичния инструктаж на служителите, провеждан от старшата медицинска сестра
на ОДПЛМ при ДПБ - С., а именно: физическото малтретиране на болните е
недопустимо и строго наказуемо, както и задълженията на санитаря: отношението към
психично болния трябва да бъде внимателно, щадящо и непсихотравмиращо; под
4
никакв предлог да не се влиза в конфликт с болните, да не бъде накърнявано
достойнството и самочувствието им; при забелязване на неспокойство или други
промени в настроението на болния, веднага да се съобщи на сестра или лекаря за
вземане на съответни мерки.
На 16.01.2024 г. В. Х. Г. бил на работа, втора смяна, с работно време от 13.00 ч.
до 15.00 ч. и от 15.15 ч. до 19.00 ч. Около 18.50 ч. ищецът претърпял злополука на
обичайното си работно място - в ОДПЛМ на ДПБ - С.. Претърпял удар от пациент,
настанен в отделението - П. Р.М..
Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване разследване,
регистриране и отчитане на трудови злополуки, когато обстоятелствата, при които е
станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят
или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от
узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по
регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден
от управителя на НОИ, и обнародвана в „Държавен вестник“. В съответствие с
цитираната разпоредба ДПБ - С. като работодател на ищеца подал в НОИ,
Териториално поделение - Габрово, декларация за трудова злополука по образец с вх.
№ 5101-07-3/22.01.2024 г., в законоустановения срок след узнаването за злополуката на
17.01.2024 г. В декларацията било посочено, че ищецът В. Х. Г., санитар в ДПБ -
С., с код по НКПД 53211002, е пострадал на 16.01.2024 г., в 18.50 ч., при злополука.
Пострадалият работел при пълно работно време, при трета категория труд, с общ
трудов стаж от 31 г.. а по посочената професия - 11 месеца. Злополуката станала на
посочената дата и час в ОДПЛМ в ДПБ -С., на обичайното стандартно работно място,
където лицето полага труд и изпълнява трудовите си функции. В графа 24 от
декларацията бил посочен вида на извършваната работа. Увреждането на пострадалия
довело до временна неработоспособност.
От страна на НОИ, Териториално поделение - Габрово, било издадено
Разпореждане № 3 от 23.01.2024 г., според което на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/. декларираната злополука от осигурителя ДПБ, станала
с В. Х. Г. на 16.01.2024 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. като
мотивите за това са, че по данни от декларацията за трудова злополука, протокол от
17.01.2024 г. за резултатите от извършваното разследване на злополуката, внезапното
увреждане - фрактура на долния край на лъчевата кост на лява ръка, е в резултат на
нанесен побой от пациент. Видно само това увреждане било посочено в
разпореждането на НОИ, Териториално поделение - Габрово и единствено то било
прието за внезапно увреждане при трудова злополука.
Ответникът поддържа, че при настъпване за злополуката ищецът В. Г. проявил
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и поведение, което обективно
5
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Ищецът допринесъл за трудовата
злополука, като допуснал груба небрежност, а съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ
„отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност“. Поддържа се, че
пострадалият умишлено причинил увреждането и работодателят не носи имуществена
отговорност за увреждане здравето на служителя по смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ.
Злополуката на 16.01.20204 г. настъпила поради допуснати нарушения от
страна на пострадалия В. Х. Г. на трудовите му задължения и отговорности,
предвидени в длъжностната му характеристика на санитар, в Правилника за
вътрешния трудов ред на ДПБ - С., в Етичния кодекс на служителите на ДПБ - С.,
нарушения на Вътрешните правила на ОДПЛМ на ДПБ - С., на проведените
инструктажи на служителя, неспазване на правилата за безопасни условия на труд по
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Твърди се, че пациентът П. Р.М., който ударил санитаря В. Х. Г., бил 34-годишен
пациент, настанен към момента на инцидента в ОДПЛМ на ДПБ - С., с няколко
хоспитализации в болницата. Диагнозата му била „параноидна шизофрения“. Имал
трайна промяна на личността със семейна, социална и трудова дезаптация, психично и
поведенческо разстройство. Той бил тих, спокоен, уравновесен, кротък, не бил
агресивен и не създавал проблеми или конфликти при лечението си. Многократно
обаче се оплаквал на персонала на болницата от поведението на санитаря В.. На
16.01.2024 г. П. проявил самозащита с цел опазване на собственото си здраве, след
като санитарят В. Х. Г. му ударил шамар през лицето. С това свое недопустимо
действие Гергиев употребил физическо насилие над пациент. Предизвикан и унизен от
действията на санитаря, и чувствайки се беззащитен, П. го ударил със стол. Поддържа
се, че ако ищецът не бил ударил пациента с шамар през лицето, което не се случвало
за първи път, нямало да последват и действията на пациента - удар със стол.
Счита, че от страна на ищеца била проявена груба небрежност за настъпването
на трудовата злополука по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Безспорно поведението на
пострадалия било в причинна връзка с настъпването на злополуката и е
противоправно, и проведено при условията на груба небрежност. Пострадалият
санитар в психиатрична болница, който нарушил грубо длъжностната си
характеристика, проведените инструктажи, правилата и етичните норми в болницата.
Поведението и действията на пострадалия към психично болен пациент е станало
причина за настъпването на злополуката, като самото качество на санитар в ****а е
достатъчно, за да се презюмира знание и адекватно поведение по време на работа с
психично болни пациенти. Ищецът пренебрегнал елементарната предпазливост да не
рискува живота и здравето си, след като физически малтретира психично болен
пациент, влиза в конфликт с него, накърнява самочувствието и достойнството му и
тези си действия предизвиква реакция у лицето - психично болно, тоест налице е
6
пълно пренебрегване на елементарна предпазливост. Поради това приносът на
пострадалия следвал да е в порядъка между 95% и 100%.
С отговора се оспорва и че описаните от ищеца увреждания да са причинени и
да са в причинно-следствена връзка със злополуката, както и да са преживени
описаните болки и страдания, и прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сочи, че след злополуката
ищецът бил във временна неработоспособност, ползва платен годишен отпуск и на
01.04.2024 г. отново се явил на работа, напълно възстановен след инцидента.
Изпълнявал трудовите си задължения и не е имал никакви оплаквания.
В отговора се излагат съображения, че ако се ангажира отговорността на
работодателя за репариране на претърпени неимуществени вреди от страна на
пострадалия, то следва на основание чл. 200, ал. 3 от КТ да се приспаднат получените
от ищеца суми, представляващи обезщетение за временна неработоспособност за
периода на неработоспособност вследствие на злополуката.
Искането към съда е да отхвърли така предявения иск, евентуално да бъде
намалено обезщетението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е отделено като безспорно, а и от представеното трудово досие се
установява, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е заемала длъжността „санитар“ при ответника.
Видно от представената Декларация за трудова злополука, до ТП на НОИ била
подадена информация от ****а за реализирана трудова злополука с ищеца на
16.01.2024 г. Впоследствие с Разпореждане № 5101-07-3-2/23.01.2024 г. на ТП на НОИ
Габрово, било признато, че декларираната злополука се приема за трудова по чл. 55
ал.1 КСО, а именно: внезапното увреждане /фрактура на долния край на лъчевата кост
на лява ръка в резултат на нанесен побой от пациент.
По делото са представени и приети Заверено копие от амбулаторен лист№
240679072ВЗЗ от 07.03.2024г., ведно с две рентгенови снимки; заверено копие на
Епикриза от отделение по кардиология на ****“; Заверено копие от Експертно
решение № 91460 от 182/25.09.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „****“ - град С.; Заверено
копие от амбулаторен лист № 24213103501Д от 31.07.2024г., ведно с резултат от
преглед и поставена диагноза; Заверено копие от рецептурна бланка;
Към доказателствения материал са приобщени и следните заверени копия на: :
Длъжностна характеристика на длъжността санитар, на В. Х. Г. от 16.06.2023г.;
7
Правилник за вътрешния трудов ред на ДПБ - С. и Заповед за утвърждане от директора
на ДПБ -С.; Етичен кодекс на служителите на ДПБ - С. и Заповед за утвърждане от
директора на ДПБ - С.; Списък на служителите, запознати с Правилник за вътрешния
трудов ред на ДПБ - С. и Етичен кодекс на служителите на ДПБ - С.; Заповед за
утвърждване на правилници, издадена от директора на ДПБ - С.; Правилник за
устройството, дейността и вътрешния ред в ОДПЛМ на ДПБ - С.; Заповед за
утвържаване на периодичен инструктаж на служителите в ДПБ - С. и програми за
инструктаж; Програма за провеждане на начален инструктаж; Програма за провеждане
на инструктаж на работното място; Програма за провеждане на периодичен
инструктаж; Периодичен инструктаж на служителите в ДПБ - С.; Списък на
служителите в ОДПЛМ на ДПБ -С., инструктирани през месец януари 2024 г.
По делото са изискани и приети следните писмени доказателства: данни от
преглед на ищеца с регистрационен индекс: 3282 от 17.12.2024 г., етапна епикриза на
П. Р.М. от ****а – гр. С., молба с вх. №1011/18.02.2025 г. от ДПБ – С.; етапна епикриза
с вх. № 1095/21.02.2025 г. от ДКЦ „Здраве“ ЕООД; молба, ведно с постъпили
документи, с вх. 1105/21.02.2025 г.; писмо с вх. № 1156/25.02.2025 г. от ****“ –
Габрово; писмо с вх. № 1325/04.03.2025 г. от ЦСМП – Габрово; писмо с вх. №
1333/04.03.2025 г. от „ДКЦ -1 – С.“ ЕООД и писмо с вх. № 1812/26.03.2025 г., ведно с
приложени амбулаторни листове 49 бр. от д-р Йовка Спасова.
От приобщената по делото съдебномедицинска експертиза и допълнителна
съдебно медицинска експертиза, както и от разясненията дадени от вещите лица в
проведеното на 14.07.2025 г. о.с.з., се установява, че вследствие на претърпяна трудова
злополука на 16.01.2024 г. В. Х. Г. е получил счупване в долния край на лъчевата кост
на лявата ръка. По меД.-биологична квалификация, счупването представлявало трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник, за срок над 1 месец. Описаното
счупване в долната част на лъчевата кост (т.нар. счупване на лъчевата кост на типично
място) води до временна невъзможност за използване на крайника(лявата ръка), за
срок от около 1 месец и ограничено използване за около 2 - 2,5 месеца, през които за
самообслужване и дейности, в които е нужна лявата ръка, пострадалият се е нуждаел
от чужда помощ. Не е имал пречки да се предвижва самостоятелно (няма засягане на
долните крайници); можел е да използва дясната си ръка. Болките са били особено
интензивни през първото денонощие след травмата, като след обездвижването на
ръката с гипс постепенно намаляват. След сваляне на гипсовата имобилизация
(обичайно след около 30-40 дни) обичайно има период на раздвижване
(рехабилитация), през който има различна по степен (слаба до умерена) болезненост.
Вещите лица изясняват, че на приложената рентгенова снимка от 19.02.2024 г. се
вижда гривнена става на лявата ръка в лицева и профилна проекция, след свалена
гипсова имобилизация и счупените кости изглеждат в процес на зарастване. Посочва
се, че счупването не е многофрагментно и силно разместено, поради което може да се
8
очаква добро възстановяване със зарастване на костните фрагменти. Възможно е да
има остатъчни явления като болезненост при силно и продължително натоварване или
смяна на времето. Посочено е, че по делото има приложен медицински документ за
преглед от психиатър на 31.07.2024 г., с поставена диагноза „Умерено тежък
депресивен епизод“. Предписана е терапия. В заключението си вещите лица посочват,
че необходимото лечение при описаното счупване е наместване и обездвижване
(гипсова имобилизация), за период от около 30-40 дни, след което период от около 1-
1,5 месеца на раздвижване (рехабилитация) и прилагане на физиотерапия. През целия
описан период е възможно предписване на обезболяващи медикаменти – при нужда,
както и допълнително – на хранителни добавки и витамини, които да подпомагат и
благоприятстват общото състояние и зарастването на костите. Налице били данни за
провеждана рехабилитация (лечебна физкултура) и физиотерапия след прегледа на
07.03.2024 г.
В експертизата е посочено, че при ищеца има редица фактори от сърдечен и
извън сърдечен произход, които са в основата на патогенезата на предсърдното
мъждене (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, затлъстяване, захарен
диабет). Вещите лица посочват, че в епикризата от ****“, при ищеца това е първи
пристъп от предсърдно мъждене, който се явява 11 дни след процесното събитие и
следователно е възможно стресът от това събитие да е потенцирал съществуващите
патологични промени в предсърдието и да е възникнал пристъп от предсърдно
мъждене.
Посочено е, че при В. Х. Г. няма трайни увреждания с кардиологичен
произход, които да са във връзка с описаният в исковата молба инцидент. Счупването
на лъчевата кост на лявата ръка представлява трайно увреждане, тъй като периодът на
затрудняване на движението на крайника е над един месец. Към момента травмата е
отзвучала и ръката е възвърнала функционалността си. Други трайни физически
увреждания не се констатират.
Съдът кредитира изготвените заключения по допуснатите експертизи като
компетентно изготвени, с необходимите знания и умения.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Т.П.П., Н.Н.Н., М.Д.С., Р. Г. К., М.Б. С. и А.И.П.
Свидетелят Т.П. излага, че с ищеца били колеги преди време, събирали се В
момента В. бил след операция, в болничен. Сочи, че В. имал проблеми със сърцето,
биопсия му взели и чакал резултата за биопсията. Свидетелят знаел за инцидент
станал с В. на работното му място. Свидетелят видя ищеца ден или два след
инцидента, отишъл му на гости. Свидетелят видял, че В. в лицето бил целия син.
Едното му око било зашито. Не можел да вижда. Съпругата му му помагала два
месеца, за всякакви работи, правелажму компреси.
9
Свидетелят Н.Н.Н. сочи, че се познават с В. от 7-8 години, приятели, комшии.
Миналата година В. се оплакал, че станал инцидент в психо-болницата и бил
нападнат от пациент. Това се случи началото на годината, януари месец. Свидетелят
посетил дома на ищеца и бил потресен от външния вид на В.. Главата му била надута,
окото зашито, лявата страна беше надута и лявата му ръка била гипсирана.
Свидетелката М.Д.С. /съпруга на ищеца/ споделя, че той в работата си не е
имал проблеми, освен претърпяната злополука през януари месец, миналата година.
Това нарушило здравословното му състояние много. Свдетелката посочва, че В. се
прибрал работа и още от вратата казал внимавай да не ти стане зле. Лицето му било
изцяло подуто, кръв в цялата дреха работна и ръката я държал надута, не можел да я
движи. Оток имал по цялото лице, но повече в лявата част и окото му било изцяло
зашито. На другия ден тръгнали по доктори, отбили се на работно му място, там му
казали, че това е трудова злополука, да каже на личната лекарка как се е случило и, че
са застраховани и при такива злополуки и им се полагало обезщетение. В последствие
посетили хирург, гипсирали му ръката счупена, казали за окото, че няма трайни
увреждания. Свидетелката посочва, че впоследствие съпругът и тръгнал на
рехабилитация. Сочи, че на десетия ден, след злополуката, през нощта получил тежка
криза, болки в гърдите, отмаляване. Извикали бърза помощ, придружила го до там, но
сърцето на В. излязло извън ритъм и ги изпратиха в Габрово по спешност. Бил
хоспитализиран за три дни и го изписали, Т.П. го взел от болницата. Недялко го карал
на рехабилитация. На рехабилитации ходил почти месец-два. В. иоще се оплаквал от
болки в ръката. Сега бил опериран от някакво образувание, може би туморно и чакал
биопсия, за да се види какъв е резултатът. Свидетелката сочи, че В. и преди е имал
оплаквания от сърцето, той бил с инфаркт и ТЕЛК, имал сърдечни проблеми, но се
влошили.
Свидетелят Р. Г. К. посочва, че през януари 2024 г. работил в психиатрична
болница, в хронично отделени. По време на инцидента бил на смяна, току-що приел
смяната от ищеца. В. го посрещнал що-годе любезно и се разбрали той предава смяна,
свидетелят я приема. В. му похвалил, че всичко е направил, че си е свършил работата,
както трябва. Тръгнали, обаче К. забелязал, че има отворена врата на изолатор.
Останал на метър-два от него, от стаята на санитарите, а В. продължил движението си
напред. К. затворил вратата на изолатора. Следващата врата също била отворена, на
багажното вратата, а В. вече бил пред свидетеля на пет-шест метра, общо седем метра.
Имало едно като фоайе и не се виждало от коридора и като затворил вратата на
багажното, свидетелят тръгнал в същата посока, но В. вече се бил скрил от погледа му
във фоайето и свидетелят чул: „Що ме удряш, бе?“. Свидетелят се забързал, за да види
какво става и видял стола и да го удря, а В. се обръща така (свидетелят показва
обръщане на страни), за да се защити. Свидетелят чул пациента като вика: „Защо ме
удряш, бе?“. Този пациент се казвал П.. В. и П. се били вкопчили като боксьори.
10
Свидетелят влязъл между двамата, разтървал ги. Пациентът му каза, че е поискал
хапче за стомах, а В. му казал: „ Да не съм сестра!“ и го пернал по главата отзад, но
това свидетелят не е видял, само чул от пациента „Защо ме удряш?“. П. бил силен и
здрав физически, а В. не бил. Свидетелят сочи, че сестрата – Наташа повикала
дежурния лекар. Свидетелят сочи, че пациентът П. не е имал други такива прояви, но
има агресия в него. Дошъл лекарят и им каза да сложат каишката на П. за два часа. П.
имал доста „стаж“ в отделението. След този инцидент В. влязъл в болница, за
лекуване, не се връщал на работа. Свидетелят сочи, че постоянно имало инструктажи
в болницата. Правилата били да не се взема, да не дава, да нямат допир с пациентите,
смисъл да не дават кафета, цигари, вафли.
Свидетелката М.Б. С. работи в ****а, повече от десет години, пенсионирала се и
отново се връналая там. През 2024 г. работила в хронично, мъжко отделение. Знае за
инцидента с В., но часа, в който е станал инцидентът не е била там, на сутринта била
на смяна, когато научила какво се е случило. Знаела, че пациентът поискал лекарство,
нещо от този род, при което санитарят му отговорил, че няма да му даде и го е ударил
по врата, не го бил, просто така го потупал и съответно същият пациент хваща стол и
го удря. Свидетелката посочва, че пациантът П. по принцип бил агресивен, същата
сутрин пак посегнал към санитар, знаело се, че този пациент много лесно става
агресивен и трябва да се работи внимателно с такъв пациент. Свидетелката сочи, че В.
като си иизпълнявал задълженията, но много лесно ставал неуравновесен.
Свидетелката посочва, че не е виждала В. да бие някого, но го виждала да посяга, ей
така, колкото да раздразни човек.
Свидетелката А.П. посочва, че от януари месец 2020 г. работила в ДПБ – С..
Знаела за инцидента. Разбрала на сутринта, по време на сутрешния рапорт, който се
провеждал всеки ден при тях. Дежурният лекар прочете и разказа какво се е случило.
Санитартят Р. й казал, че В. ударил пациента П. и последният нападнал санитаря.
Свидетелката сочи, че не знае да е имало такъв случай П. да е посягал на други
пациенти. До нея достигали оплаквания от сестри, че В. посягал, повишавал тон на
пациенти. След този инцидент В. бил 2 месеца и половина в болничен и после си
ползвал част от платения отпуск, и на 01.04.2024 г. се завърнал на работа на същото
работно място, с трисменен режим на работа. Свидетелка виждала В. да носи тежки
железа, стари бойлери и помагал. След като се върнал на работа не се оплаквал да им
болки. Свидетелката все още работи в болницата.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на разпитаните свидетели.
Действително, свидетелката М.С. се явява съпруга на ищеца, поради което нейните
показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед евентуалната
й заинтересованост от изхода на спора. Само по себе си обаче посоченото
обстоятелство не може да изключи показанията на свидетеля, а нейните показания
11
следва да се ценят с оглед останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема
за достоверни показанията на свидетелката, тъй като, преценени с всички други
събрани по делото доказателства, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични
са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца
след настъпването на процесната злополука са непосредствени. Съдът намира, че
показанията на останалите свидетели са пълни, логични, вазимнодопълващи се и
следва да бъдат кредитирани изцяло в частите, в които свидетелите излагат лични и
преки, непосредствени впечатления.
Други, относими доказателства не са събрани по делото
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от правна страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма
на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във
връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателствени
средства, а именно: Декларация за трудова злополука и Разпореждане на ТП на НОИ
Габрово. Също така от заключението на допусните и приети съдебномедицинска
експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза, чиито заключения съдът
12
възприема изцяло като обективни, компетентно и безпристрастно изготвени и
неоспорени от страните по делото, се установява, че ищецът вследствие на инцидента
е получил травматичното увреждане - счупване в долния край на лъчевата кост на
лявата ръка, както и е бил провокиран пристъп на предсърдно мъждене.
Следователно, всички юридически факти, включени в хипотезиса на чл. 200, ал.
1 КТ, бяха установени в настоящото производство, поради което искът за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда
по справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят
дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са
закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова злополука. При
обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени естеството и
интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, както и степента на
телесното увреждане, възрастта на увреденото лице и възможността да бъде
възстановена неговата работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, в която
насока е и ППВС № 4/1986 г.
В т. II на постановлението се сочи, че, за да определи справедливият размер на
обезщетението съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да прецени редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства - например характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които то е
извършено, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания, като списъкът
не е изчерпателен.
От събраните доказателства настоящият състав намира за установено, че е
налице увреждане на неимуществени права на В. Г.. В случая неимуществните вреди
се изразяват в причинени болки и страдания от фрактура на лъчевата кост на лявата
ръка, които е изпитвал особено интензивни болки през първото денонощие след
травмата, които след обездвижването на ръката с гипс постепенно намаляват, налице е
била невъзможност за използване на крайника за срок от около 1 месец и ограничено
използване около 2-2,5 месеца, т. е. налице е причинно-следствена връзка между
злополуката и изпитаните болки и страдания.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява претърпените от
ищцата болки и страдания при злополуката, наложилата се гипсова имобилизация за
период от около 40 дни, оздравителният период, който според заключенията на вещите
лица е продължил около 2-2,5 месеца, неприятните изживявания във връзка с
неспособността да се справя с ежедневните дейности след злополуката, възрастта на
13
ищеца към момента на инцидента /62г. /. Следва да се отчете и фактът, че в резултат на
преживения стрес при злополуката, ищецът е получил пристъп на предсърдно
мъждене. Макар медицинските експерти да посочват, че при ищеца има редица
фактори от сърдечен и извън сърдечен произход, които са в основата на патогенезата
на предсърдното мъждене (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето,
затлъстяване, захарен диабет) и ищецът е имал предиспозиция за такива пристъпи,
стресът от това събитие може да потенцира вече съществуващите патологични
промени в предсърдието и да възникне самия пристъп от предсърдно мъждене, като
последното следва да се вземе предвид като допълнително увеличаващ интензитета на
физическите и психическите страдания фактор. В подкрепа на изложеното е и
обстоятелството, че вещите лица са установили, че това е първи пристъп на
предсърдно мъждене за ищеца, именно след инцидента.
За обезщетение на така понесените и установени по делото неимуществени
вреди, съдът приема за справедлива сумата от 15 000, 00 лева.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на обезщетение в по-висок
размер, следва да се отбележи, че в настоящия случай увреждането не е довело до
трайна неработоспососбност за ищеца, възстановяването е в сравнително кратък
период от време, получената фрактура не е многофрагменна и оздравителният процес
е протекъл обичайно – около месец, не се е наложила оперативна интервенция,
ищецът не е имал пречки да се предвижва самостоятелно и да се обслужва с дясната
си ръка, пристъпът на предсърдно мъждене е овладян, като ищецът е бил
хоспитализиран 3 дни, ищецът се е върнал на работа и е извършвал без затруднение
обичайни дейности, което се установи от показанията на разпитаните свидетели.
Всички останали здравословни проблеми на ищеца не се установи да имат касателство
с настъпилата трудова злополука.
Настоящият състав намира, че с оглед социално-икономическите условия в
страната към момента на увреждането /16.01.2024 г. /, както и съдебната практика по
подобни случаи, така определеният от съда размер съответства на претъпрените
неимуществени вреди.
По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради
съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността
на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника
или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява
на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея
вреди.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
14
че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и мерки за безопасност, каквито указания са дадени на ответника в проведеното на
13.02.2025 г. о.с.з.
От събраните по делото доказателства не се установи ищецът да е извършвал
работата при елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни мерки
за безопасност. Основното твърдение на ответника, че ищецът е извършил проява на
физическо насилие спрямо нападналия го пациент в психиатричната болница не беше
установено по несъмнен начин. Едиснтвеният свидетел присъствал в болничното
заведение по време на инцидента – Р. К., твърди, че е чул пациентът да казва „Защо ме
удряш, бе?“, като свидетелят изрично заяви, че не е видял ищецът да удря пациента и е
бил на няколко метра от случилото се, не е имал видимост. Обстоятелството, че
пациентът е изрекъл тези думи, само по себе си не установява факта на нанесен от
ищеца удар, доколкото по делото се установи, че пациентът П. е с параноидна
шизофрения, многократно лекуват в ДПБ, поради което въз основа на неговите думи
не може да бъде установено твърдението на ответника-работодател по несъмнен
начин. Останалите служители разпитани по делото също не са очевидци на случая,
като по отношение твърдението, че В. е проявил физическа агресия спрямо пациента,
същите не пресъздадоха лични впечатления, а посочиха какво име било разказано.
Всички свидетели заявиха, че не са виждали ищеца да проявява насилие спрямо
пациенти, независимо, че бил неуравновесен и лесно се изнервял. С оглед
гореизложеното, не се установи и ищецът да не е спазвал елементарни правила за
безопасност, като твърдението за задължението му да не допуска зад него да върви
пациент е житейски неоправдано задъление, защото дори и с повишено внимание,
практически е невъзможно човек да предвиди във всеки един момент дали зад него не
се движи друг човек, който може да се появи внезапно във всеки един момент.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/
с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност
не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на мерките за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
15
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. В настоящия случай, съдът намира, че не се установи ищецът да е
извършил действия при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, още по-
малко да е извършил действия, с които умишлено да е причинил настъпването на
трудовата злополука, както се твърди от ответника.
По изложените съображения, съдът приема, че не е налице основание за
намаляване на определеното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се
извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията
на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В случай на
изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес
на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от
страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че
дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор /в този смисъл Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр. д. №
1405 по описа за 2016 г. на IV ГО на ВКС/.
По делото не е установено ищецът да е получила обезщетение по сключен от
договор за застраховка „трудова злополука“.
По отношение на изплатеното обезщетение на ищеца от общественото
осигуряване следва да се отбележи, че е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за
приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на
тълкувателно решение по въпроса: „При определяне размера на дължимата от
работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ следва ли и обезщетението за
неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да
се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение №
54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ІІІ гр. о. на ВКС и решение № 43/08.02.2013
16
г. по гр. д. № 174/2012 г. на ІV гр. о. на ВКС, според която само когато обезщетението
от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то
следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени
от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само
в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т. е.
намаляване на имуществото на пострадалия. В настоящия случай искът има за
предмет претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което не е налице
основание за намаляване на определеното обезщетение с изплатените суми от
общественото осигуряване.
По горните мотиви, съдът достига до извод, че предявеният иск е основателен
за сумата 15 000 лв., до който размер следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата
над сумата 15 000 лв. до пълния претендиран размер 55 000 лв.
Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от 16.01.2024 г., поради
което и на основание чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди законната лихва за забава,
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от тази дата до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно
уважената част на исковите претенции. Предвид отправеното от процесуалния
представител на ищеца искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.
адвокатско възнаграждение съобразно уважения иск /в т. см. пр. Определение № 95 от
19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. /. С оглед цената на иска, фактическата и
правната му сложност /оценена високо и от двете страни по делото/, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 1500, 00 лв., от което
съобразно уважената част на предявения иск на адв. С. следва да се присъди сумата
409 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да
заплати държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на иска.
Предвид изложеното, ответникът следва да заплати сумата 600 лв. – държавна такса, и
324 лв. – възнаграждение за вещите лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза, т. е. 924 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да търси разноски
съответни на отхвърлената част. Същият не претендира такива.
17
Така мотивиран, Районен съд С.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****А“ – гр. С., ЕИК *********, със седалище: гр. С., ул. „****,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „****, по иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата злополука на
16.01.2024 г., установена с Разпореждане № 5101-07-3-2/23.01.2024 г. на длъжностно
лице при ТП на НОИ Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума от
16.01.2024 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за разликата от присъдения размер от 15 000 лева до пълния
претендиран размер от 55 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „****А“ – гр. С., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. И. И. –
С., АК – Габрово, със служебен адрес: гр. С., ул. „Стефан Пешев“ № 1, в качеството й
на пълномощник на ищеца В. Х. Г., сумата в размер на 409 лв. /четиристотин и девет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на страната
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ****А“ – гр. С., ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78
ал.6 ГПК сумата в размер на 924 лв. /деветстотин двадесет и четири лева/ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд С., представляваща дължима
държавна такса в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
18