РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Благоевград, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, като е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 11084/16.08.2024 г., подадена от Е. К. М., ЕГН
**********, действаща чрез адв. И. И., против Решение № 337/10.05.2024 г.,
постановено по гр. д. №2739/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград. С
атакуваното решение жалбоподателката е осъдена на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „***” №*,
вх.*, сумата от 1 345.26 лв., представляваща обезщетение за причинени през
месец февруари 2021 г. имуществени вреди, равняващи се на средства за
ремонт на партерното помещение на собствената на ищеца жилищна сграда,
построена в УПИ IX-207, кв. 39 по плана на гр. С., с адрес в гр. С., ул. „***“
№*, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. С
решението искът е отхвърлен като неоснователен за горницата над уважената
сума до пълно претендирания размер от 1 454.89 лв. В жалбата се изтъква, че
решението на РС - Благоевград е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради
1
необоснованост, отделно от това съдът постановил съдебния си акт при
неспазване хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; не изследвал дали е налице
причинно - следствена връзка между поведението на ответницата и
настъпилата вреда, като в тази връзка не обсъдил в пълнота представените
доказателства и писма до РДНСК - Благоевград и Община С., съответно не
съобразил обстоятелството, че след премахване на електрическо трасе били
предприети действия по издаване на разрешение за строеж за основен ремонт
на покрива на сградата по чл. 147 ЗУТ; оспорват се фактическите изводи на
съда, свързани с техническата причина, която довела до теч в имота на ищеца,
като в тази насока се акцентира върху показанията на свидетелите Х.Х. и С.М.
Релевират се още възражения, свързани с размера на полагащото се
обезщетение в полза на въззиваемия и евентуално упражняване от негова
страна на чужди права, респ. относно приложението на института на
непреодолимата сила. С петитума на жалбата се прави искане за отмяна на
решението на първата инстанция и постановяване на друго такова, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Изтъкват
се новооткрити обстоятелства - пет броя снимки, направени през месец март
2012 г., като се прави доказателствено искане същите да бъдат приети като
доказателства и на база на тях да бъде назначена съдебно - техническа
експертиза, която да даде заключение дали така приложените снимки са
идентични с поместените такива в базата данни на Google.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор към въззивната жалба от
страна на въззиваемата страна С. А., в който се развиват съображения срещу
изтъкнатите възражения от страна на жалбоподателя. Акцентира се, че
обстоятелството дали преустройството на партерния етаж е извършено
законно или не е ирелевантно с оглед предмета на делото, в което били
установени всички елементи на фактическия състав на деликтната
отговорност. Оспорва се като неоснователно оплакването, че съдът не обсъдил
всички доказателства по делото и се посочват доводи, почерпени от
проведените експертни заключения в хода на първоинстанционното
производство, които били в подкрепа на крайния извод на съда за настъпили
имуществени вреди в жилището на ищеца. Въззиваемият изрично се
противопоставя на релевираното с въззивната жалба доказателствено искане,
приемайки го за преклудирано. Претендира присъждане на съдебно -
деловодни разноски.
2
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази гореизложените възражения
и доводи на страните, както и приетите по делото доказателства,
респективно изслушаните гласни доказателствени средства, установява
следното.
С атакуваното в настоящото производство решение на РС - Благоевград е
прието от фактическа страна, че са налице вреди в имота на ищеца, като
резултат от теч на дъждовни води по тавана и калканната стена на партерното
помещение, причинено от техническото и експлоатационно състояние на
покрива на сградата на ответницата – изтеклата трайност на съществуващото
изпълнение на покривната конструкция и покривната покривка с улуци и
водосточни тръби; затлачения с природни отпадъци овален улук, от който
дъждовната вода прелива при обилен валеж и снеговалеж; малкият диаметър
на коляното, през което водата от овалния улук преминава във водосточната
тръба. Прието е, че ответницата сама признала за наличие на проблем,
налагащ изграждането на нова система за отводняване, поради което
предприела действия за снабдяване с разрешение за цялостен ремонт и
реконструкция на покрива. Ето защо съдът заключил, че е доказана причинно-
следствената връзка между противоправното бездействие на ответницата,
която не направила нужното, за да да поддържа покрива на къщата в
изправност, и проникването на дъждовна вода в имота на ищеца през месец
февруари 2021 г. Първоинстанционният съд намерил за недоказани
твърденията на Е. М., че ищецът неправомерно изрязал стрехата на
североизточния скат на покрива на къщата на ответницата, при това заедно с
отводнителната система, тъй като двете вещи лица дали заключение, че по
североизточния скат не е имало стреха, предвид съществуващото още към
1990 г. калканно застрояване и че начина, по който е решено отводняването в
тази част е далеч преди новото строителство в имота на ищеца. Съдът приел,
че не следва да кредитира показанията на св. Х. и св. М. в частта, в която
сочат, че при строителството в съседния имот била премахната стрехата, което
довело до невъзможността за отводняване, тъй като тези показания влизали в
колизия с установените от експертните заключения обстоятелства. Съдът
кредитирал експертизата, която остойностила строително-монтажните работи,
необходими за възстановяване на щетите от проникването на вода в
партерното помещение на ищеца към 2021 г. по пазарни цени, в размер на 1
345.26 лв. с ДДС, поради което уважил иска до тази сума, а за горницата до
3
пълно претендирания размер го отхвърлил като неоснователен, като в тази
част решението не се обжалва от С. А.. Така постановено решението на
първостепенния съд е обосновано и правилно, като аргументите за това са
следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато не следи
служебно за интереса на някои категории страни в процеса, респ. за
приложимостта на императивна материалноправна разпоредба, така както е
разяснено в т. 1 от ТР от 09.12.2013 г. по т. д. № 1 по описа за 2013 г. на
ОСТГК на ВКС, които хипотези в процесния казус не са налице. Решението на
РС - Благоевград е валидно и допустимо, доколкото е съобразено с
предметната рамка на исковата молба, с която е сезиран, като то е постановено
при липса на абсолютна отрицателна предпоставка, препятстваща
възможността въздигнатият правен спор да бъде разрешен по същество. По
въпроса за обосноваността на фактическите положения въззивната инстанция
се ръководи от изложените в жалбата оплаквания.
В случая не се оспорва, че ищецът С. А. притежава право на собственост
върху двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ IX - 207, кв. 39 по плана
на град С., с адрес ул. “***” № *, като на партерния етаж на сградата било
обособено търговско помещение - аптека, отдавано под наем. Не се спори и че
през м. февруари 2021 г. в това търговско помещение възникнали щети по
окачен таван и външни стени на обекта в резултат на проникване на вода,
което обстоятелство от своя страна довело до напукване на мазилката и
падане на латексовата боя. Признава се и се обосновава от приложените
писмени доказателства, че действително Е. М. е собственик на построената в
УПИ - X - 206, кв. 39 по плана на гр. С., сграда, която е построена на имотната
граница с УПИ IX - 207, кв. 39. Оспорва се всъщност механизмът на
причиняване на тези повреди, като въззивникът в условията на насрещно
доказване се домогва да обоснове, че причината не се корени в липса на добре
функционираща отводнителна система на покрива на неговата собствена
сграда, която е съседна на тази на ищеца, така както се твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, като в тази връзка се акцентира, че
настъпилите вреди били в резултат на изрязване стрехата на къщата на
4
въззивницата, ведно с отводнителната й система, при извършено надстрояване
на допълващо строителство, реализирано през 2016 г., както и поради
незаконно изградено електрическо трасе от ищеца, препятстващо
възможността на ответницата да извърши каквито и да е било ремонтни
дейности по отношение на процесния покрив, а отделно от това ищецът
изрично се съгласил с така изградената сграда на Е. М., в това число и относно
наклона на нейния покрив. Посочените възражения са неоснователни, а
аргументите за този извод са следните:
Видно от разрешение за строеж № 21 от 18.08.2016 г., че е позволено на С. А.
да извърши преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на
партерен етаж в аптека, медицински кабинет и обслужващо помещение -
първи етап на изпълнение, както и преустройство, реконструкция и промяна
на предназначението на втори жилищен етаж и подпокривен складов етаж в
жилище, втори етап на изпълнение, като с удостоверение № 10 от 22.12.2016 г.
са въведени в експлоатация описаните строежи, обект на цитираното
разрешение за строеж. От изслушаните по делото заключения се установява,
че както сградата на ищеца, така и тази на ответницата са били съществуващи
още към 1951 г. и видно от приложена скица № 167 е налице допълващо
застрояване към жилищната сграда на ищеца, която също е на калкан със
сградата на ответницата, като през 2016 г. по отношение на тази постройка е
извършено надстрояване с промяна на предназначението на тавански етаж в
жилищен такъв, за което въззивницата се съгласила с нарочна нотариално
заверена декларация. От страна на вещото лице, провело първоначалната СТЕ,
е прието, че дълбочината на това застрояване е 15.42 м, което отговаря на
допустимата по ЗУТ дълбочина от 16.00 м. и е съобразено със съгласието на
жалбоподателката. Както от този експерт, така и от вещото лице, провело
допълнителното изследване (въпрос № 6 към допълнителната експертиза) е
констатирано при извършените огледи, че по североизточната линия покривът
на сградата на ответницата завършва по линията на външния зид, като не е
налице изградена стреха, така както се твърди от жалбоподателката в отговора
към исковата молба, а и във въззивната жалба, поради което не се доказват
нейните твърдения за неправомерно въздействие на ищеца върху покрива на
сградата, построена в УПИ X - 206 по плана на гр. С.. Видно е от експертното
заключение, че водата между процесните сгради се събира в стандартен овален
улук, но водата се оттича както към ново водосборно казанче и водосточна
5
тръба по северната фасада, което потвърждава твърденията на Е. М. за
новоизградена система в тази част от покрива, но е налице и оттичане на юг,
където водата вече се събира в къс вертикален участък, с малък диаметър,
показан на Приложение № 4 от експертизата, като това разрешение за
оттичане по мнение на вещото лице е изпълнено преди много години, с оглед
настъпилото овехтяване на ламарината на улуците. Това разрешение обаче не
е достатъчно, защото при обилни валежи малкият диаметър на водното коляно
не може да поеме цялото количество вода, което води до преливане от улука и
наводняване частта на ищеца. В този смисъл експертът е обосновал отговора
си, че наводняването на партерното помещение е вследствие именно на това
техническо и експлоатационно състояние на покрива на сградата на ответника,
което не е променяно след 2016 г. нито от ищеца, нито от ответника, с
изключение на новоизградената тръба от северната страна на къщата, която
обаче, както се посочи, не успява да отведе цялата вода по нея. След като в
зоната на калканните стени на процесните сгради няма ново строителство,
описаното разрешение на отводнителната система не е променяно, като в
частност никаква част от покрива на сградата на ответницата не е била
премахвана от ищеца, доколкото описаната от Е. М. страха няма как и да
съществува, тъй като посоченото застрояване между сградите било налице
още преди 2016 г., както и с оглед обстоятелството, че зидът в зоната на
наводняване, изграден от ищеца, е така измазан, че не предполага пряко
навлизане на външни води, то по делото е доказана причинно-следствената
връзка между бездействието на ответната страна, изразено в липса на така
изградена откъм партерния етаж на ищеца отводнителна система, която
адекватно да препятства възможността на водата да напуска нейните граници
в посока постройката на УПИ IX - 207, и описаните в исковата молба щети.
Сама въззивната страна признава, че в нейна тежест е налице задължение за
конкретно действие в посока отстраняване на констатирания дефект и това
особено личи от извънсъдебното поведение на ответницата, която през 2022 г.
подала до главния архитект на Община С. заявление за издаване на
разрешение за извършване на основен ремонт на покрива, което обстоятелство
дори се подчертава изрично в обстоятелствената част на въззивната жалба. В
тази насока е и отговорът към въпрос № 1 по изготвеното допълнително
заключение, в който вещото лице е посочило, че са необходими нови детайли
при отвеждане на дъждовните води в имота на ответницата. От своя страна
6
пък за ищеца не съществувало нормативно задължение да изгражда нарочен
пожаропредпазен надзит с оглед извършеното преустройство през 2016 г., тъй
като от страна на експерта е констатирано, че не е налице пълно покриване на
калканните стени, в който случай изграждането на такъв зид е задължително.
При целокупния анализ на двете експертни заключения се установява именно
проблемът в контактната зона между двете сгради, възникнал като резултат от
описания дефект на съществуващата конструкция по оттичане на дъждовната
вода в североизточната част от покрива на постройката на жалбоподателката,
който категорично не е продиктуван от извършеното ново строителство от
ищеца и в този смисъл дали индивидуалният административен акт, регулиращ
това застрояване, е законосъобразен или не, няма преюдициално значение с
оглед изхода на настоящия спор, поради което и съдът не намери основание да
спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Коментираните две
експертизи са пълно и компетентно изготвени, след извършени лични огледи
на място, с ясно аргументирани отговори, като между двете по съществените
въпроси, поставени за разискване в настоящия процес, противоречия не се
наблюдават, като те достигат по същество до еднаква фактическа обстановка,
въз основа на която съдът прави съответните правни изводи. И тази съдебна
инстанция полага в основата на своето решение именно експертните
заключения, като на тяхна база проверява достоверността на изслушаните
свидетелски показания, така както е процедирано от първата инстанция, която
законосъобразно е констатирала, че показанията на св. С.М и св. Х.Х.
противоречат на констатациите на експертите, които подробно са разяснили
защо, предвид съществуващото положение на място и калканното
разположение между двете сгради още преди 2016 г., е нямало как да е имала
стреха на покрива откъм имота на ищеца, която да е пречела на надграждането
и да е следвало да бъде премахната. Освен това показанията на св. М. са с
производен характер, защото преразказват твърденията на ответницата, тъй
като той сам признава, че за първи път е посетил процесното място през 2021
г. Св. Х. пък е категоричен, че и в настоящия момент се наблюдава остатък от
коментираната стреха, нещо което вещите лица в своите огледи на място не са
констатирали и описали. От друга страна в своите показания св. Николов и св.
Кьосев потвърждават за наличие на силен дъжд през процесния период, в
който А. констатирал поврежданията в помещението, което отдавал под наем,
както и трудното оттичане на водата заради наличието към онзи момент на
7
запушени улуци, водещи до поява на течове в имота на ищеца. Ето защо
кредитирането на показанията на свидетелите не е произволно, така както
възразява жалбоподателят, а съдилищата търсят обективен източник на данни
по делото, чрез който да проверят достоверността на изслушаните гласни
доказателствени източници (особено с оглед на това, че двама от свидетелите
са в близки отношения с едната страна, а други двама с насрещната такава),
като в случая този източник е именно проведеното експертно заключение.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, с оглед неоснователността
на изтъкнатите възражения, че решението на съдебния състав към Районен
съд - Благоевград е правилно и обосновано, като съдът е подвел
констатираните факти и обстоятелства под фактическия състав на
непозволеното увреждане, уреден в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, стигайки до
заключението същият да е осъществен изцяло, поради което имуществено
обезщетение от ответната страна се дължи, като възражения срещу неговия
размер в жалбата не са релевирани. В тази насока единствено е отправено
оплакване по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, за предявяване на чужди права
пред съда, но в случая това възражение не държи сметка за твърденията, а и
доказателствата, обосноваващи процесуалноправната и материалноправната
легитимация на ищеца. По отношение на коментираното във въззивната
жалба електрическо трасе следва да се посочи, че от писмените доказателства
по делото се установява, че в случая се касаело за наличие на електрически
кабели, без обаче да са налице твърдения и конкретни доказателства къде
точно върху сградата са преминавали тези кабели и препятствали ли са те по
някакъв начин възможността за смяна на дефектната част, а отделно от това
дори да се приеме, че тези кабели се намирали върху североизточната част на
сградата, то това обстоятелство на самостоятелно основание не може да
доведе до отхвърляне на исковата претенция, а евентуално до приложение на
хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказването на която е задача на ответника, с
която обаче не се е справил.
С оглед този изход на спора, разноски се дължат в полза на въззиваемия, който
доказва да е заплатил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 337 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 2739 по
описа за 2021 г. на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. М., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на С. А. А., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9