Определение по дело №1795/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1860
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20207050701795
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

……………/……………………………., гр.Варна

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август 2020 година в състав:

 

СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова

 

като разгледа адм.дело №1795 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е образувано по повод постъпила с вх.№9641/10.08.2020г. жалба от Х.П.Х.-Р.  с ЕГН ********** *** срещу изпълнително дело №*********/2020г.

Жалбоподателят твърди, че на 23.07.2020г. получил съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК от което узнал, че срещу него е образувано изп. дело №*********/2020г. за дължими суми за данъци за 2013г. и 2014г. и лихви. Заявява, че е заплатил задълженията си в срок, а също и че е изтекла погасителната давност за тях. Моли образуваното срещу него изпълнително дело да бъде прекратено.

В съпроводителното писмо, с което жалбата е препратена в съда началникът на отдел „Обжалване“ сочи, че изпълнително дело №*********/2020г. е разпределено на гл. публичен изпълнител от ТД на НАП-Варна – Н.М.. От Х.П.Х.-Р.  нямало постъпила жалба до Директора на ТД на НАП-Варна за разглеждане на изп. дело на по-горния административен орган, поради което нямало издадено решение от директора. С последващо писмо от 13.08.2020г. сочат, че по повод жалбата на Х.-Р. установили, че е подал възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по изп. дело, което е заведено на 27.07.2020г., по което все още нямало произнасяне на публичния изпълнител. Отново се заявява, че няма жалба до директора на ТД на НАП-Варна и решение на същия. Приложено е копие на бланковото възражение до публичния изпълнител по изп. дело, че задълженията са погасени по давност на основание чл.171 от ДОПК с искане да бъдат отписани на основание чл.173 от ДОПК.

Поради нередовност на жалбата с разпореждане от 17.08.2020г. делото е оставено без движение с указания за жалбоподателя за отстраняването им.

На 20.08.2020г. от жалбоподателя е депозирана уточняваща молба с документ за заплатена държавна такса за образуване на делото. В изпълнение на указанията да посочи акта по чл.268, ал.1 от ДОПК, който обжалва и доводите за незаконосъобразността му и искането към съда, жалбоподателят отново заявява, че обжалва образуваното изп. дело №*********/2020г. на НАП-Варна като образувано без основание, тъй като бил заплатил в срок задълженията, а и за тях била изтекла погасителната давност. Моли съда да установи от представените от него документи, че сумите за събиране на които е образувано изп. дело са заплатени в цялост и в срок и да бъде прекратено изпълнителното дело.

При преценката на допустимостта на жалбата, съдът взе предвид приложимите разпоредби от ДОПК за исканията в нея и уточняващата молба. Съгласно действащата правна уредба производството по принудително изпълнение на публични вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител при наличие на хипотеза от изброените в чл.225, ал.1, т.1 до т.7 от ДОПК. Съгласно чл.266 ал.1 и следв. от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства /чл.267 ал.1 от ДОПК/. В 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба, решаващият орган се произнася с решение, с което може да: прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски – т.1; спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по ДОПК, за което уведомява и взискателя –т.2; отмени обжалваното действие-т.3; отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение-т.4; остави жалбата без уважение –т.5; остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата–т.6.

На съдебно обжалване пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, съгласно чл.268 ал.1 от ДОПК, подлежи решението на решаващият орган, постановено в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6, което длъжникът може да обжалва в 7-дневен срок от съобщението.

Т.е. по действащите разпоредби на съда са подведомствени единствено жалбите срещу решения на решаващият орган, с които той се е произнесъл по подадена до него жалба срещу действията на публичния изпълнител, каквото представлява разпореждането за отказ за отписване на задължение по давност, респ. за отказ за прекратяване на изп. дело поради заплащане на задължението при подадено такова искане и представени документи от задълженото лице.

Съгласно чл.171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В чл.173 от ДОПК е разписано, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. С изтичането на срока по чл.171, ал. 2, вземанията се отписват служебно. По аргумент от това когато длъжник по изп. дело се позовава на изтекла 5-годишна давност, за да се приложи тази давност и да се отпишат задълженията от публичния изпълнител, трябва да се депозира писмено възражение.

Такова възражение е депозирано от жалбоподателя Х.-Р. до гл. публичен изпълнител от ТД на НАП-Варна по изп. дело №*********/2020г. на 27.07.2020г., но по него няма произнасяне с разпореждане, а това разпореждане, когато е неблагоприятно за длъжника като например в хипотезата на отказ да се отпишат задълженията по давност, подлежи на задължително оспорване по административен ред пред решаващият орган, съгласно ДОПК, а едва решението на решаващият орган по жалбата срещу разпореждането, когато е неблагоприятно за длъжника, подлежи на оспорване от него пред съда. След като няма постановено разпореждане за отказ от гл. публичен изпълнител за отписване на задълженията поради изтекла давност, нито за прекратяване на изп. производството поради недължимост на сумите поради заплащането им, което разпореждане да е обжалвано пред решаващият орган, който да е издал неблагоприятно за Х.-Р. решение както към момента на подаване на жалбата до съда, а и към датата на настоящото закрито заседание по изпълнително дело №*********/2020г. на НАП-Варна няма постановен акт по чл.268, ал.1 от ДОПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата с вх.№9641/10.08.2020г. на Х.П.Х.-Р. се явява недопустима, тъй като не е подадена срещу акт, който подлежи на проверка от съда. Поради това следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по повод на нея съдебно производство – да бъде прекратено на основание чл.159 т.1 от АПК, вр.§ 2 от ДР на ДОПК.

С оглед компетентността по цитираните разпоредби на ДОПК, втория екземпляр от уточняващата молба на жалбоподателя с приложенията към нея следва да се изпрати на гл. публичен изпълнител за запознаване с твърденията, че задълженията са заплатени и постановяване на изрично разпореждане по искането на Х.П.Х.-Р. за отписването им, вкл. поради изтекла давност и за прекратяване на изп. дело №*********/2020г. по описа на ТД на НАП-Варна, в случай, че междувременно няма постановен акт по тези искания.

Водим от изложеното и на основание чл.159, т.1 и чл.160 от АПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№9641/10.08.2020г. от Х.П.Х.-Р.  с ЕГН ********** *** срещу изпълнително дело №*********/2020г. по описа на ТД на НАП-Варна.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1795/2020г. по описа на Административен съд – Варна.

 

ИЗПРАЩА втория екземпляр от уточняващата постъпила на 20.08.2020г. от Х.П.Х.-Р.  с ЕГН ********** ***

с приложенията към нея на гл. публичен изпълнител от ТД на НАП-Варна – Н.М. по изп. дело №*********/2020г. за запознаване с твърденията, че задълженията са заплатени в срок и постановяване на разпореждане по исканията на длъжника Х.П.Х.-Р. за отписването им, вкл. поради изтекла давност и за прекратяване на изп. дело №*********/2020г. по описа на ТД на НАП-Варна, в случай, че междувременно такова не е постановено по тези искания, което да му бъде връчено с оглед упражняване на правото да го оспори пред решаващият орган, а неговото решение – пред съда, съобразно реда в ДОПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд- Варна по реда на глава ХІІІ от АПК.

СЪДИЯ: