Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра
Бойн
при секретаря Росица Хаджидимитрова и с участие на прокурор Маргарита Георгиева при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 157 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от „С.- К.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, пл.Оборище
№13Б, представлявано от С.Т., чрез пълномощник и процесуален представител
адвокат М.Я. от САК срещу Решение № 235/05.07.2023г., постановено по АНД
№20233630200701 по описа за 2023г. на Районен съд - гр.Шумен. С обжалвания акт
е потвърдено НП №38-22/08.02.2023г. на Председателя на Държавна Агенция
„Национална сигурност“ - гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116,
ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на „С.-К.“ АД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение
на чл.53, ал.7, изр.1, във връзка с чл.53, ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
нарушаване на материалния закон. Сочи, че съгласно чл.52 и чл.53 ал.6 от ЗМИП,
за целите на идентификацията на кредитополучател, може да се ползват освен
данни от официални документи за самоличност, така и данни от други документи от
надежден и независим източник, при липса на друга възможност за събиране на
данните. Съдът не е констатирал, че не е имало пречки да бъде представен
официален документ за самоличност. Освен това въззивният съд е следвало да
приложи чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. Касаторът не се явява в
съдебно заседание. Същият, чрез упълномощен процесуален представител адв.М.Я.,
депозира по делото писмени бележки с рег. № ДА-01-2033/18.09.2023г., като заявява,
че поддържа жалбата и искането за отмяна на касирания акт и на потвърденото с
него НП. Наред с това отправя искане с правно основание чл.144а от АПК във
връзка с чл.485 от НПК, Административен съд - Шумен да отправи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуването на правото на Европейския
съюз във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) №1030/2002г. на Съвета от 13
юни 2002г. с поставен въпрос: „Може ли да се приеме, че Единният формат на
разрешенията за пребиваване на граждани от трети страни, утвърден с Регламент
(ЕО) №1030/2002г. на Съвета от 13 юни 2002г. има характер на документ от
„надежден и независим източник“ и може да се използва за целите на
идентификацията на лицата при извършване на комплексната проверка по смисъла на
чл.13, ал.1 от Директива (ЕС) 2015/849 на парламента и на съвета от 20.05.2015г.?“.
Ответникът по касационна жалба – Председател
на Държавна Агенция „Национална сигурност“ - гр.София, с писмено становище рег.
№ ДА-01-2151/05.10.2023г. по описа на ШАдмС оспорва жалбата. В писмените си
бележки ответникът излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение
и на потвърденото с него наказателно постановление, въз основа на които моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от касатора.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна
и предлага решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С атакуваното решение Районен съд
- Шумен е отменил НП №38-22/08.02.2023г. на Председателя на Държавна Агенция
„Национална сигурност“ - гр.София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116,
ал.1, т.3 от ЗМИП на „С.-К.“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
5000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл.53, ал.7, изр.1, във връзка с чл.53,
ал.1, вр. чл.15, ал.1 от ЗМИП.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
Касаторът е регистрирано като
финансова институция в регистъра на финансовите институции по чл.3а от Закона
за кредитните институции юридическо лице и извършва дейности по отпускане на
заеми, поради което попада в кръга на задължените лица по чл.4, т.3 от ЗМИП. В
офис на дружеството в гр.Шумен била извършена проверка от служители на ДАНС,
при която било установено, че на 06.12.2021г. в гр.Шумен, между „С.- К.“ АД, в
качеството на кредитор и М.В.Г., в качеството на потребител, бил сключен
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние №763913/06.12.2021г. Било установено, че относно този договор няма
копие на официален документ за самоличност, във връзка с идентифициране на
лицето, а е предоставено копие на разрешение за постоянно пребиваване №*********,
издадено на 01.11.2019г. Данните от разрешението да постоянно пребиваване били
вписани като данни от лична карта в Договор за потребителски кредит и
придружаващи документи – декларация по чл.66 ал.2 от ЗМИП и въпросник за
професионалната дейност на клиента. В срока на извършване на проверката не било
предоставено копие на официален документ за самоличност на кредитополучателя.
Резултатите от проверката били обективиран в Констативен протокол за проверка
на място по ЗМИП от 08.12.2022г. Контролните органи приели, че в качеството си
на задължено лице по чл.4, т.3 от ЗМИП дружеството не е идентифицирало клиента
си чрез способите, посочени в чл.53, ал.7, изречение първо, във вр. с чл.53,
ал.1, чл.15, ал.1 от ЗМИП, а именно чрез представяне на копие на официален
документ за самоличност преди сключване на договора за потребителски кредит,
поради което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ФР-10-8755 от 08.12.2022г. В срока по чл.44 от ЗАНН дружеството представило
писмено възражение с аргументи против съставомерността на описаната деятелност.
Административно наказващият
орган, след като съобразил съставения АУАН и материалите в административно наказателната
преписка, счел възражението за неоснователно и издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.
При така изяснените обстоятелства
и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд приел за
безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление
деятелност, санкционираният правен субект като не е идентифицирал клиента си М.В.Г.
чрез способите, посочени в чл.53, ал.7, изр.първо, вр. чл. 53, ал.1, вр. чл.15,
ал.1 от ЗМИП, а именно чрез представяне на копие от на официален документ за
самоличност преди сключване на договор за потребителски кредит, е извършил
административно нарушение на цитираните правни норми, което ангажира и
предвидената в чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП административно наказателна
отговорност. Счел, че в хода на административно наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата
незаконосъобразност. Приел, че наложеното наказание е определено в нормативно
регламентираните рамки, при липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така мотивиран въззивният съд потвърдил наказателното постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.
В настоящото касационно
производство не се оспорва установената от съда фактическа обстановка. Спорът се свежда да
приложението на материалния закон, като възраженията на касатора са за
естеството на представения документ за идентификация на кредитополучателя и за
наличие на предпоставките на квалифициране на деянието като маловажен случай,
както и за липса на системност.
Касационната инстанция намира, че
при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил
правилни изводи за съставомерност на констатираното деяние, а възраженията на
касатора следва да бъдат отклонени като
неоснователни. Според чл.53, ал.7 и ал.1 и ал.2 от ЗМИП, идентифицирането на
физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него, като при идентифицирането на физически
лица се събират данни за: 1. имената; 2. датата и мястото на раждане; 3.
официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за
установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност,
чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента; 4. всяко
гражданство, което лицето притежава; 5. държава на постоянно пребиваване и
адрес. В случая касаторът е идентифицирал физическо лице чрез неговото
удостоверение за постоянно пребиваване. Посоченият документ не съставлява официален
документ за самоличност. Съгласно легалната дефиниция на понятието „официален
документ за самоличност“ по смисъла на ЗМИП, съдържаща се в §1, т.12 от ДР на
ЗМИП, не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване.
При сключване на договора за кредит е представен документ за пребиваване, който
по дефиниция не съставлява официален документ за самоличност. С това
нарушението, за което е съставен АУАН и е издадено процесното НП, е осъществено
и същото е безспорно установено. Действително
разпоредбата на чл.53, ал.6 от ЗМИП разписва правилото, че при липса на друга
възможност, събирането на данните по ал.2, т.3 и т.5 може да се извърши и чрез
представянето на други официални документи или документи от надежден и
независим източник. По делото липсват данни, а и не се твърди наличие на
задължителната предпоставка идентификацията да не може да се извърши по
указания в закона начин, за да се използват други документи. Още повече, че
приложеното по делото копие на разрешение за постоянно пребиваване не
предоставя данните по чл.53, ал.2, т.3 - „официален личен идентификационен
номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в
официален документ за самоличност“.
Касационният състав намира за
неоснователно искането на касатора, обективирано в депозирани писмени бележки
ШАдмС да отправи преюдициално запитване до СЕС по тълкуването на правото на
Европейския съюз във връзка с прилагането на Регламент (ЕО). Правилно касаторът
е отчел разпоредбата на чл.13, ал.1, б. „а“ от Директива (ЕС) 2015/849 на
парламента и на Съвета от 20 май 2015г., според която мерките за комплексна
проверка на клиента обхващат идентифициране на клиента и проверка на неговата
идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от
надежден и независим източник. Цитираната разпоредбата е дословно транспонирана в чл.52
от българския ЗМИП. Националните органи на държавата членка определят
документите, чрез които се осъществява идентификация на лицата. Съгласно чл.53,
ал.1 и ал.6 от ЗМИП идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне
на официален документ за самоличност, при липса на друга възможност събирането
на данните по ал.2, т.3 и т.5, които са официалният личен идентификационен
номер и държава на пребиваване, може да се извърши и чрез представянето на
други официални документи или документи от надежден и независим източник. В
случая посочената разпоредба не е относима към казуса. За целите на
идентификацията на лицата като част от мерките и контрола срещу изпирането на
пари, законът дава приоритет на идентифициращите лицата данни, съгласно
официалните документи, които са признати от закона за документи за
удостоверяване на самоличност. Едва при невъзможност да се ползват официални
данни или източници, законът допуска възможност за идентификация въз основа на
документи от надежден и независим източник, като в случая липсват данни да е
била налице невъзможност да бъде представено копие от надлежен документ за
самоличност на кредитополучателя, поради което и не е било налице основание
идентифицирането да бъде извършено по друг ред. Съответно дали разрешението за
пребиваване, макар и съдържащо реквизитите на формуляра по Приложение към
Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 година относно единния
формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни,
представлява „надежден и независим източник“ не подлежи на тълкуване в
настоящия казус. По изложените съображения съдът намира за неоснователно
искането за отправяне на преюдициално запитване.
Касационният съд споделя както
извода за съставомерност на деяниято, обоснован от районния съд, така и
изложените от него съображения досежно липсата на основания за квалифициране на
същото като маловажен случай. Една от основните цели на ЗМИП е превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари чрез
комплексна проверка на клиентите и събиране на документи и друга информация при
условията и по реда на закона, като същите са гарантирани от подробно
регламентираните процедури на административно-наказателните разпоредби на
закона. В случая не се установява по-ниска обществена опасност на извършеното
от дружеството – касатор нарушение.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон, поради което същото се явява валидно,
правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ДАНС следва да се присъдят разноски в размер
на 100 (сто) лева.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на касатора ШАдмС да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС
по тълкуване на правото на Европейския съюз във връзка с прилагането на
Регламент (ЕО) №1030/2002г. на Съвета от 13 юни 2002г. с поставен въпрос: „Може
ли да се приеме, че Единният формат на разрешенията за пребиваване на граждани
от трети страни, утвърден с Регламент (ЕО) №1030/2002г. на Съвета от 13 юни
2002г. има характер на документ от „надежден и независим източник“ и може да се
използва за целите на идентификацията на лицата при извършване на комплексната
проверка по смисъла на чл.13, ал.1 от Директива (ЕС) 2015/849 на парламента и на съвета от
20.05.2015г.?“.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235/05.07.2023г., постановено по АНД №20233630200701 по описа за 2023г.
на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА „С.- К.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, пл.Оборище №13Б, представлявано от С.Т. да заплати на Държавна агенция
„Национална сигурност“ – гр.
София сума в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1. .............................
2. ............................