Р
Е Ш Е Н И Е
№1805/3.4.2020г.
гр.Варна 31.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на десети март две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№15169/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът В.Н. твърди,
че на 29.07.2019г. е заплатила без основание сума за възстановяване на ел.
захранване в размер на 19лв. за обект с абонатен № ** и клиентски № **, за което е издадена фактура ТП
№**********/29.07.2019г. от ответното дружество „Е.п.“ АД. Сочи се, че
ответното дружество не отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на
захранването в случаите когато е било преустановено снабдяването на потребителя
с ел. енергия по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване
на електрозахранването се извършва от друго търговско дружество „Е* С*“ АД. Твърди се, че разпоредбите на
чл.122-124 ЗЕ не предвиждат като условия за възобновяване на снабдяването
заплащане на такса от потребителя, а с решение №125/07.08.2015г. по т.д.№
990/2015г. на ВКС е прогласена неравноправността на клауза от ОУ с която
потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване
на ел.захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. Ищцата твърди, че в качеството си на потребител
е поставена в неравноправно положение, като се позволява на доставчика да
изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния
размер. Твърди, че клаузите по чл.37
ал.1 изр.2 от ОУ за продажба на ел.енергия на ответното дружество са
неравноправни, а доколкото не са договорени индивидуално са и нищожни. Налице е
нарушение на колективните потребителски интереси по чл.186 ал.2 т.1 ЗЗП с
наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа
за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение залегнал в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на
потребителите при търговията с ел. енергия по чл.2 ал.2 ЗЕ. Сочи, че със заявление по реда на чл.410 ГПК е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12105/2019г. на ВРС за
горепосочената сума, по която длъжника е подал възражение, поради е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли се, да се постанови решение, с
което да се признае за установено в отношенията между страните, че „Е.П.„ АД
ЕИК **
дължи на В.Б.Н. ЕГН ********** сумата в размер на 19лв. представляваща сума за
възстановяване на ел. захранване платена на 29.07.2019г. без основание по чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД по фактура ТП № **********/29.07.2019г. за партида с абонатен № **и клиентски № **, ведно с законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
заявлението 31.07.2019г. както и сумата 26,13лв. представляваща заплатена
държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12105/2019г. по описа на ВРС претендират
се разноските и по настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба, в който счита предявява
иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че съгласно чл.26 от ОУДПЕЕ клиентът
има задължението в посочените срокове да заплати възникналото задължение , като
съгласно ал.6 не получаването на фактура не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума на дружеството в срок. Твърди, че на
основание чл.46 ал.2 от ОУДПЕЕ в срок то 30 дни след влизане в сила на ОУДПЕЕ
потребителите, които не са съгласни с общите условия на дружеството имат право
да внесат писмено заявление в което да предложат специални условия. Моли да се
отхвърли иска и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Не е спорно в производството, че ищцата
В.Н. и ответното дружество са били в договорни отношения за доставка на
електроенергия; че сумата от 19.00
лева, която представлява такса повторно включване, е заплатена на 29.07.2019г.
от потребителя по клиентски №**********.
При така установените фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и
е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
валидно сключен договор за цесия, че цедентът е бил в
договорни отношения с ответника, че му е начислена процесната
сума, както и, че сумата е заплатена, а ответникът следва да докаже наличието
на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че цедентът
е потребител на ел.енергия, че му е начислена процесната
сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата е
заплатена.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно
право на ответника да начислява
такса за възстановяване на електрозахранването
в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неравноправност на клаузата на чл.37, ал.1, изреч.2 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е*П* П*”. Следва да се отбележи, че
въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014
г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017 г. по адм.д №
3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от 2014г. валидни остават
Общите условия на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е*-П* П*”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Отделно от това, към момента на начисляване на процесната
сума са действали именно Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична,
макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.”
АД изисква от „Е*П*М*” АД възстановяване на снабдяването
с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „Е.П.” АД и „Е*-П* М*” АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е
неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на
чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В
раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване
снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от
ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2
от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Освен това, дори да се извършват някакви
разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането
на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови
снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни отношения
между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното
предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва
действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва
и възобновява снабдяването, поради което
такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия
за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в
частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по
негова вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от
ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е
неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и
нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза,
която е нищожна, се явява направено без основание.
По горните съображения съдът намира,
че предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 326.50 лева, както и направените в заповедното производство разноски
за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 326.13 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
за
установено в отношенията между ищеца В.Б.Н.
ЕГН********** съд.адрес *** и ответното дружество „Е.П.“ АД, ***, че ответника
дължи на ищеца сумата от 19лв. за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен
№**
е кл.№***с
адрес гр.***
за което е издадена фактура ТП №********** от 29.07.2019г. на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д.№12105/2019г. по описа на ВРС, ХI-ти
състав, заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда със заповедното производство-31.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Е.П.“
АД, *** да заплати на В.Б.Н. ЕГН********** съд.адрес *** сумата от 326.50лв.
сторени по делото разноски и още 326.13лв. разноски по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: