№ 873
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Т. Люб. Н.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно
административно наказателно дело № 20241100606895 по описа за 2024
година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 02.07.2024 г., постановено по НАХД № 6361/2024 г. по описа на
СРС, НО, 13-ти състав, обвиняемата Б. А. С. е призната за виновна в това, че на
02.12.2019 г., в гр. София, бул. „**** III“ № 54, в сградата на Софийски районен съд
– гражданско отделение, пред председателя на 31-ви състав – Й.С., при условията
на посредствено извършителство – чрез фактическите действия на
упълномощените от нея процесуални представители адв. Е.А.С.-Д. и адв. С.К.П.,
съзнателно се ползвала от преправен частен документ – трудов договор №
216/29.11.1990 г., за да удостовери, че е работила в държавно предприятие ТКЗС
„Академик Дончо Костов“ на длъжност „чистачка“, като за самото му съставяне не
може да й се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева. С решението на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата
Б. А. С. е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от
1
295.99 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.
С. М. – защитник на обвиняемата, ведно с допълнение към нея, подписано и от
другия защитник, с която се иска неговата отмяна поради незаконосъобразността
му. Твърди се, че атакуваното решение на СРС е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото в мотивите си съдът не е дал
отговор на доводите на защитата. На следващо място е изложено, че обв. С. не е
осъществила от субективна страна състава на вмененото й престъпление,
доколкото не е съзнавала, че ползва преправен частен документ. В този смисъл са
релевирани доводи, че от показанията на свидетелите Ч. и Й. се установявало, че
обвиняемата действително е била трудово ангажирана в ТКЗС „Академик Дончо
Костов“, като същата не може да носи отговорност за допуснатата техническа
грешка в инкриминирания документ относно ЕГН на нейната майка, както и
относно липсата на подпис на работника в него. Твърди се, че не отговаря на
истината и обстоятелството, че договорът не бил подписан от посоченото в него
като „Ръководител ТРЗ“ лице. В този смисъл св. Д.Н. е заявил при разпита си в хода
на досъдебното производство, че именно той е подписал трудовия договор, макар и
в съкратен (работен) вариант. От друга страна е посочено, че вещите лица,
изготвили съдебно-графическите експертизи по делото, са категорични, че в
инкриминирания документ не се установяват признаци на извършена подправка,
заличаване или дописване на отпечатаните данни, нито в оригинала на трудовия
договор, нито в трудовата книжка. Изложени са и съображения относно
гражданскоправния спор по гр. дело № 70766/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31-ви
състав. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваното
решение, като оправдае обвиняемата по повдигнатото й обвинение.
С определение в разпоредително заседание от 01.11.2024 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на обвиняемата и свидетели, както и изслушването на експертизи
пред въззивната инстанция, като е оставено без уважение релевираното с
допълнението към въззивната жалба доказателствено искане за разпит в качеството
на свидетел на Милка Ценкова Тодорова.
Пред въззивния съд защитниците на обвиняемата поддържат подадената
въззивна жалба по изложените в същата съображения. Адв. М. заявява, че
обвиняемата действително е била трудово ангажирана в ТКЗС „Акад. Дончо
Костов“, като не е имала съзнание за неистинността на документа. Твърди се, че
2
инкриминираният трудов договор № 216/29.11.1990 г. не отговаря на признаците
на преправен документ, доколкото от експертното заключение не се установява
подменяне или допълване на букви и цифри, заличаване на такива, което от своя
страна да води до съществена промяна на съдържанието на същия. С оглед на
изложеното, от въззивния съд се иска да оправдае обв. С. по повдигнатото й
обвинение.
Адв. В. се присъединява изцяло към заявеното от другия защитник на
обвиняемата.
Обвиняемата С. поддържа казаното от нейните защитници, като заявява, че е
отишла при майка си да търси работа, като не е имала възможност да работи на
друго място.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за уважаване на
въззивната жалба и отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че обвинението не е доказано по категоричен и
безспорен начин. Напротив, от приобщените доказателства се установявало, че
обв. С. е работила на трудовия договор, чиято преправка се твърди. В този смисъл,
от въззивния съд се иска да оправдае обвиняемата по повдигнатото й обвинение.
В предоставеното й право на последна сума, обвиняемата иска да бъде призната
за невиновна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както
и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че са налице
основания за отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд
поради необходимостта от отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство и в съдебната фаза пред първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата. Съображенията за това са следните:
В хода на досъдебното производство обв. Б. А. С. е била привлечена към
наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2024
г. за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващо се в това,
че на 02.12.2019 г., в гр. София, бул. „**** III“ № 54, в сградата на Софийски
районен съд – гражданско отделение, пред председателя на 31-ви състав – Й.С.,
при условията на посредствено извършителство – чрез фактическите действия на
упълномощените от нея процесуални представители адв. Е.А.С.-Д. и адв. С.К.П.,
съзнателно се ползвала от преправен частен документ – трудов договор №
3
216/29.11.1990 г., за да удостовери, че е работила в държавно предприятие ТКЗС
„Академик Дончо Костов“ на длъжност „чистачка“, като за самото му съставяне не
може да й се търси наказателна отговорност.
С постановление по чл. 375 НПК е предложено обв. Б. С. да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за същото
престъпление, като в обстоятелствената част на същото е посочено, че преправката
на документа се изразява в това, че отразените в трудов договор № 216/29.11.1990
г. обстоятелства, че същият е сключен между обвиняемата и тогавашното ТКЗС
„Академик Дончо Костов“-София и обв. С. е била назначена на длъжност
„чистачка“, считано от 01.08.1990 г., не отговаряли на истината, доколкото в
инкриминирания документ било отразено ЕГН на майката на обвиняемата –
М.А.Й., и обв. С. не е работила в този период и на тази длъжност. Съгласно т. 8 от
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС документната подправка по
чл. 308-310 НК обхваща съставянето на неистински (официален или частен)
документ и преправянето на съдържанието на (официален или частен) истински
документ. В този смисъл, при съставянето на неистински документ се
материализира изявлението на лице, различно от посочения в документа автор.
Обратно на това, при преправянето на официален или частен документ, се
въздейства върху съществуващ истински документ чрез подменяване или
допълване на букви или цифри, или чрез заличаване на такива знаци, с което
съдържанието се променя съществено, като съдържанието на документа включва
както самото изявление, така и всички останали необходими елементи - подпис,
дата, снимки и др. Според посоченото Постановление № 3 от 1982 г. на Пленума на
ВС, когато в резултат на преправянето е засегнато изявлението, на документа се
придава вид, че преправеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов
автор. Създава се несъответствие между действителното и промененото чрез
преправянето на съдържанието в тази му част, което не води до създаване на
документ с невярно съдържание, а до превръщането на истинския документ във
вид неистински документ.
В настоящия случай обв. С. е предадена на съд за това, че в условията на
посредствено извършителство е ползвала преправен документ. В постановлението
на СРП по чл. 375 НПК обаче липсва каквато и да е конкретика в какво се изразява
преправката на инкриминирания документ (трудов договор) – дали е преправено
изявлението, датата, подписите и т.н. на същия. Нещо повече, обвинителната теза в
постановлението на СРП, поставило началото на наказателното производство в
съдебна фаза, е изцяло немотивирана и неясна, като прокуратурата не е посочила
4
конкретни променени, допълнени или изтрити букви, цифри, подписи и т.н. в
процесния трудов договор, които да обуславят твърдяната преправка на същия.
Напротив, в процесното постановление по чл. 375 от НПК на СРП единствено е
отразено, че посочените в трудов договор № 216/29.11.1990 г. обстоятелства не
отговарят на обективната истина, доколкото е посочено ЕГН на майката на
обвиняемата, вместо на последната, като обв. С. не е работила в дружеството в
посочения период и на съответната длъжност. Тоест, реално прокуратурата твърди,
че е съставен документ с невярно съдържание, а не преправен документ, доколкото
не е изложила никакви факти относно наличието на конкретно преправяне на
съдържанието му. Посочената непълнота на обвинителната теза при фактическото
описание на инкриминираното престъпление в постановлението по чл. 375 НПК
обуславя допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, поставяйки я в
невъзможност да разбере фактически и правни рамки на вмененото й обвинение. В
този смисъл последната не е наясно относно това в какво по същество се изразява
преправянето на съдържанието на инкриминирания документ, като освен това СРП
е изложила доводи за съставянето на документ с невярно съдържание, а не на
преправен такъв.
Софийски районен съд е следвало до констатира посочената нередовност на
постановлението по чл. 375 НПК и да прекрати съдебното производство, като
върне делото на СРП. Вместо това, последният е разгледал по същество
обвинението, като е пренесъл допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила и в атакуваното решение. Нещо повече, в своите мотиви,
първоинстанционният съд е допълнил обвинителната теза на СРП, като е приел от
фактическа страна, че отразените в представения трудов договор № 216/29.11.1990
г. обстоятелства не отговаряли на истината, като обвиняемата съзнавала това,
доколкото не била работила през този период на съответната длъжност,
посочените в документа данни за нея не съответствали на действителността и
договорът не бил подписан от посоченото в него като „Ръководител ТРЗ“ лице.
При извършения доказателствен анализ районният съд е приел, че в трудовия
договор е посочен ЕГН на майката на обв. С., вместо ЕГН на последната,
вписаната в договора фамилия не съответствала на актуалната фамилия на
обвиняемата към посочената в трудовия договор дата – Ч., както и че подписът в
графа „Ръководител ТРЗ“ не е положен от посоченото в договора лице – Д.Н.. На
следващо място, в правните си изводи първостепенният съд е приел, че
инкриминираният трудов договор представлява преправен документ, доколкото
5
неустановено по делото лице се е подписало като съгласувал договора от името на
„Ръководител ТРЗ“ Д.Н., който в действителност не е сторил това, като по този
начин договорът е превърнат във вид неистински документ. На първо място,
контролираната инстанция в нарушение на разпоредбата на чл. 378, ал. 3, изр. 1
НПК, не е разгледала делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението, а е приела нови такива – че Д.Н. не е подписал процесния трудов
договор в графа „Ръководител ТРЗ“, както и че посочените в документа данни за
обвиняемата не съответствали на действителността. В случая районният съд не е
посочил във възприетата от него фактическа обстановка кои „данни“ в процесния
трудов договор не са кореспондирали с обективната истина по делото, но от
извършения доказателствен анализ става ясно, че това са били освен ЕГН, и
фамилията на обвиняемата. В този смисъл, очевидно първоинстанционният съд е
приел нова фактическа обстановка, различна от изложената такава в
постановлението по чл. 375 НПК, като е надградил обвинителната теза с
вменяване на нови факти на обв. С., по които последната не се е защитавала в хода
на цялото наказателно производство до момента на постановяване на атакуваното
решение. В тази хипотеза, при установяване на нови фактически положения,
първостепенният съд е имал задължение на основание чл. 378, ал. 3, изр. 2-ро НПК
да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП. Като не е сторил
това, а е постановил атакуваното решение при установена различна фактическа
обстановка, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.
Не на последно място следва да се посочи, че е допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, доколкото
последният не е изложил мотиви защо приема, че обвиняемата С. е съпричастна
към извършване на вмененото й престъпление, осъществено в условията на
посредствено извършителство, доколкото от показанията на свидетелите С.П. и Е.
С.-Д., които са представили трудовия договор пред председателя на съдебния
състав, се установява, че не обвиняемата, а брат й – св. А.Й., им е предоставил
процесния документ. Същевременно на това, в мотивите си СРС е приел, че
обвинението е безспорно доказано от свидетелските показания, от които се
установявало, че именно обвиняемата е употребила документа чрез процесуалните
си представители пред гражданския съд. Липсва яснота на база на какви
доказателства е формиран изводът на първостепенния съд относно авторството на
престъплението, като в тази връзка изобщо не са анализирани показанията на
свидетелите П. и С.-Д.. Хипотетично е възможно инкриминираният документ да е
6
предаден на св. А.Й. преди това от самата обвиняема именно с цел ползването от
адвокатите й по гражданското дело, но липсва какъвто и да е анализ от страна на
първостепенния съд в тази насока. Последният не е обсъдил и възражението на
защитниците на обвиняемата относно противоречието между заключението на
допълнителната съдебно-графическа експертиза и показанията на св. Д.Н., който е
категоричен, че подписът в графа „Ръководител ТРЗ“ в процесния трудов договор е
положен от него и представлява т.нар. „работен“ подпис към инкриминирания
период. Посоченото обстоятелство се явява съществено за предмета на доказване
по делото, доколкото първостепенният съд е приел, че преправката на документа се
изразява именно в подписването му в графа „Ръководител ТРЗ“ от неустановено по
делото лице, вместо от св. Д.Н.. В този смисъл съдебната практика е константна, че
частичната липса на мотиви относно решаващи въпроси касателно отговорността
на обвиняемата винаги води до пълна липса на мотиви на съдебния акт и
представлява отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (в
този смисъл Решение № 44 от 31.03.2021 г. по н.д. № 971/2020 г. по описа на ВКС,
II н.о., Решение № 267 от 30.05.2019 г. по н.д. № 1029/2018 г. по описа на ВКС, II
н.о., Решение № 66 от 07.03.2012 г. по н.д. № 28/2012 г. по описа на ВКС, III н.о. и
др.).
Обобщавайки гореизложеното, въззивният съдебен състав счита, че в хода на
досъдебното производство и в съдебното такова пред първоинстанционния съд са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, които са неотстраними на настоящия етап от
наказателното производство. С оглед на това, са налице основания за отмяна на
първоинстанционното решение, поради което е безпредметно обсъждането на
обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната
жалба възражения в тази насока.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 1, вр. чл.
335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 02.07.2024 г., постановено по НАХД №
6361/2024 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8