Р Е Ш Е Н И Е
№
1923/23.11.2017 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 3435 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Й.Й. против Т.К.И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща стойността на невърнат паричен заем, предоставен по договор за заем, сключен между страните на 14.04.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.25 лв., начислена върху главницата за периода от 15.05.2017 год. до 17.05.2017 год. и законната лихва, начиная от 17.05.2017 год. до окончателното плащане.
В насроченото съдебно заседание ищецът лично и
чрез процесуалния си представител, поддържа исковете, моли за уважаването им и
присъждане на разноските по делото.
Ответникът също се явява лично и с адвокатския си пълномощник, оспорва претенциите на ищеца, като неоснователни, също претендира деловодните разноски.
Така предявени, исковете черпят правното си основание от чл. 79 вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
След анализ на събраните доказателства, Бургаският районен съд приема за установена следната фактическа съвокупност, относима към повдигнатия спор:
На 14.04.2017 год. е съставен разходен касов ордер за сумата от 1500 лв., с вписване, че е броена от ищеца на ответника, с основание – „заем на парична сума” и със „срок за връчване – 20.04.2017 год.”
Според св.К.., В.., Р.. и П.., страните са имали отношения по повод СМР, извършвани от страна на ответника и негови колеги в къщата на ищеца, находяща се в гр.К.., считано до 14.04.2017 год., когато между тях са възникнали разногласия, извършено е разплащане за работата и е съставен разходен ордер. Св. К.. и В.. знаят, че разногласията са провокирани от некачествено извършени или неизвършени работи, а св. П.. и Р.. – че несвоевременното плащане на дължимото възнаграждение е довело до прекъсване на отношенията, като на посочената дата Й. е платил на И. 500 лв. за извършената работа.
Изслушани са и заключенията на две съдебно-почеркови експертизи – едночленна и тричленна. Според вещото лице по първата, в представения касов ордер няма дописване, докато вещите лица по втората (чието заключение настоящият състав кредитира изцяло, поради неговата обоснованост, задълбоченост и методи на работа) са на диаметрално противоположно мнение – налице е дописване, като в първоначалния си вид ордерът е съставен за сумата от 500 лв., а основанието за предаване на сумата – заем и датата за връщане са дописани, както е дописано/подправено цифровото и словесно изражение на сумата.
Горната фактическа обстановка е достатъчна, за да формира у настоящия състав да убеждение за неоснователност на исковете.
При изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че между страните е сключен твърдения заемен договор. В тази връзка, ответникът успешно опроверга материалната доказателствена сила на единственото налично доказателство за подобен договор - представения разходен ордер. Но не само – доказа, че плащане е било извършено по повод други взаимоотношения между страните (по договор за изработка), като на практика още веднъж обори твърдението на ищеца за наличие на заемен договор и предаване на суми по него.
Впрочем, дори ангажираните от ищеца гласни доказателства бяха в тази насока, с което, освен че се провери достоверността на насрещните гласни доказателства, се потвърди несъстоятелността на неговата теза.
При това положение исковете се явяват недоказани, а оттам – неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват разноски, възлизащи на 1126.60 лв., в т.ч. 791.60 лв. – депозити за вещи лица и 335 лв. – адвокатски хонорар.
Водим
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Й. ***, ЕГН – **********, предявени против Т.К.И. ***, ж/к „..............., ЕГН – **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща стойността на невърнат паричен заем, предоставен по договор за заем, сключен между страните на 14.04.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.25 лв., начислена върху главницата за периода от 15.05.2017 год. до 17.05.2017 год. и законната лихва, начиная от 17.05.2017 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Й.Й. да заплати на Т.К.И. деловодни разноски в размер на 1 126.60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ