Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
11.10.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище пети състав
На пети октомври година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 176 по описа за 2021
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Делото е образувано по жалбите на Ф.М.С.
ЕГН ********** *** и Б.Я.Х. ЕГН ********** ***, и двете жалби чрез а.. Н.Ф. ***,
със съдебен адрес:***, кантора 3 против Заповед за прилагане на ПАМ №
РД-14-1938 от 24.06.2021 г. на директора на РД“АА“ гр. Русе, с която са
приложени следните ПАМ: 1) временно спиране от движение на МПС м. „Мерцедес“ м.
Спринтер от категория М1 с ДК№ ..., собственост на Б.Я.Х. до отстраняване на
нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с посочения ДК№ и
отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 12.02.2021 г.;
2) временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* и
Контролния талон към него с № 6856436 на Ф.М.С., издадено на 08.01.2021 от МВР
– Търговище до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
Според жалбоподателите процесната
заповед е незаконосъобразна и неправилна, поради противоречие с материални и
процесуалния закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен
превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено
налагането на ограничителни мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Според
дефиницията за „обществен превоз“ от § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП това е превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с МПС. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, който се извършва
срещу заплащане и са различава от „превоза на пътници за собствена сметка“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без
заплащане с нетърговска и нестопанска цел, предназначен единствено или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
ППС, управлявани от водачи, назначени на трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, като този превоз не е основна дейност за лицето.
Спорният момент е дали между водача на автомобила и пътниците е договорено
заплащане на цената на превоза. В съдебната практика трайно е прието, че
основната предпоставка, по която се различават двата вида превоз е възмездният
характер на дейността, като когато превозът се извършва без заплащане, с
нетърговска или нестопанска цел, то той
е за собствена сметка. В настоящия случай няма заплащане или уговорка за
заплащане на превоза. Нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като не
е посочен адресата на акта. Със заповедта е приложена ПАМ по отношение на лек
автомобил, като е записано, че той е собственост на Б.Я.Х., а адм. акт е връчен на Ф.М.С.
Ответникът по оспорването – директорът
на РД „АА” – Русе, редовно призован, не се явява, не се представлява, като е
депозирано становище с адм.преписка за неоснователност на жалбите.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че на
23.06.2021 г. след извършване на проверка за осъществяване на нерегламентиран
превоз на пътници от ИА“АА“, със съдействието на ГД“Гранична полиция“ е било установено
от служител на РД“АА“ - Русе, че жалбоподателят Ф.С. е извършвал международен
обществен превоз на 5 бр. пътници, според обяснения, дадени от Е. М., пътувала
от Кралство Белгия до Р.България и обясненията на М.М., пътувала от Кралство
Белгия до Р.България срещу предварителна уговорка с „мъж на име Ф.“. За
извършеното деяние на първия жалбоподател (водач на автомобила) е бил съставен
АУАН № 291771/ 23.06.2021 г.
На следващия ден (24.06.2021г.) директорът на РД „АА”
- Русе издал процесната заповед за прилагане на принудителна адм. мярка (ПАМ),
с която на основание 1) чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 106а, ал. 7
от ЗАвтП разпоредил временно спиране от движение Мерцедес Спринтер от категория
М1 с ДК№ Т 9529ВТ, собственост на втория жалбоподател Б.Х. до отстраняване на
нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой
табела с ДК№ ... и отнемане на свидетелството за регистрация № *********,
издадено на 12.02.2019 г. и 2) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3
от ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС № ********* и контролния талон към него с
№ 6856436 на първия жалбоподател Ф. С., издадено на 08.01.2021 г. от МВР –
Търговище – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.
По делото са представени писмени обяснения на
превозваните в лекия автомобил лица (стр. 3 и 3б от преписката). От същите е
видно, че лицето М.С. е щяло да му плати за превозването до Р. България 100 лв.
Другата пътничка Е. М. отрича да заплаща пътуването си от Кралство Белгия до Р.
България с първия жалбоподател. Липсват събрани доказателства от жалбоподателя С.
за наличието на заплащане на курса му от Кралство Белгия до Р. България.
Съдът направи опит да разпита в с.з. по делото лицето М.М.,
което се оказа извън пределите на страната.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 6,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността
и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна
форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на
професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния
лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с
които превозвачът извършва дейността.
За нарушение на изискването за извършване на обществен
превоз на пътници въз основа на издаден лиценз и удостоверение в закона е
предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл.
106а ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал.
1, т. 4, б. „б“ АвтП, за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз
на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на
Общността или се извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
От съдържанието на двете разпоредби е видно, че
приложението им е обусловено от наличието на две основни предпоставки – 1. да е
извършен обществен превоз превоз на пътници или товари и 2. превозът да се
извършва с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или заверено копие към лиценз на Общността.
Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство.
Съгласно § 1,
т. 2 от ДР на ЗАвтП "Превоз на пътници" е дейност на лице, което
извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство
за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, като последните
две условия са дадени алтернативно. Понятието "икономическа облага" е
легално дефинирано в разпоредбата на § 1,
т. 56 от ДР на ЗАвтП (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020
г.), съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето не бил
получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които
обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин
се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.
Следователно от значение за обективното осъществяване на обществен превоз на
пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т. е.
формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието
на поне едно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на § 1,
т. 2 от ДР на ЗАвтП.
В случая от събраните по време на проверката
доказателства се установява безспорно, че между водача С.и част от пътниците в автомобила е имало уговорка
да му заплатят средства за превоза от Кралство Белгия до РБългария. Няма спор и за това, че за автомобила няма издадено заверено копие към
лиценз на Общността, поради което следва да се приеме, че са налице и двете
кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП – извършване на обществен
превоз на пътници с пътно превозно средство, за което няма издадено заверено
копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари. Дадените по време на проверката писмени обяснения са годно
доказателствено средство с оглед на разпоредбата на чл.
39, ал. 1 от АПК. Действително обясненията са приподписани от полицейски
служител, а не от служител на автомобилната администрация, но това не е
нарушение на разпоредбата на чл.
44, ал. 2 от АПК, тъй като от данните по делото е видно, че са снети при
извършена съвместна проверка със служители на РД“Гранична полиция“ - Русе и са приложени като доказателства към съставения
срещу водача С. АУАН.
Неоснователно е възраженията на жалбоподателите, че в случая се касае за престация с безвъзмезден
характер, тъй като това е превоз за собствена сметка. Самият факт, че страните са се уговорили да платят пари на водача
говори красноречиво, че е налице възмездност на услугата за превоз.
Обстоятелството, че не е имало твърдо уговорена сума, както и че парите не са
платени предварително не променя извода, че превозът на лицата е извършен срещу
заплащане. Вярно е, че по отношение на един от пътниците (роднина на водача) не
е установено да се е уговарял да плаща цена за превоза, видно от обясненията на
самото лице, но това не изключва наличието на договорка за заплащане с
останалите четири лица, които са пътували за Р България. За изпълнението на състава на § 1,
т. 2 от ДР на ЗАвтП не е от значение броят на пътниците, а възмездността на
услугата за превоз, което в случая е налице.
Независимо от осъществяването на фактическия състав
на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т.
4, б. "б" от ЗАвтП съдът намира, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна с оглед на определения в нея срок на действие.
Наложените със заповедта принудителни административни
мерки са до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца,
респективно една година.
На практика при определяне на срока на мерките
органът буквално е пренесъл текста на нормите в съдържанието на
административния си акт, но от това не може да се направи обосновано
заключение, че е мотивирал тяхната продължителност.
Мярката "временно спиране от движение на
моторно превозно средство" е въведена в диспозицията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвтП,
а мярката "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач" - в диспозицията на чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтПр, като законодателят ги
характеризира като мерки с преустановителен характер. Нормативно срокът на
двете мерки е предвиден до "отстраняване на нарушението". Фактически
със свалянето на регистрационната табела и отнемането на СРМПС и СУМПС на
водача при съставянето на АУАН се постига преустановителния характер на
мерките, като се преустановява нарушението - извършване на обществен превоз с
конкретно МПС без заверено копие към лиценз на Общността. Срокът на мерките обаче
е до отстраняване на нарушението. ЗАвтП изисква лицензионен режим за извършване
на обществен превоз на пътници. Следователно отстраняване на нарушението по
смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т.
4, б. "б" от ЗАвтП би трябвало да означава извършване на правни
действия по лицензиране на превозвача и включване на процесното МПС в списъка към
лиценза, което в случая е практически невъзможно за физическото лице (водач и
собственик на автомобила), спрямо когото е наложена ПАМ, дотолкова, доколкото
лиценз на Общността за извършване на международни превози могат да притежават
само едноличните търговци и търговските дружества по аргумент от чл.
2, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, във връзка с § 1,
т. 5 от ДР на ЗАвтП. Това именно налага определянето на конкретен по размер
срок на ПАМ с излагане на съответни мотиви, защото в противен случай е налице
пряко нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за защита на
правото на жалбоподателите. Неопределяйки
такава, а пренасяйки текста на нормите в съдържанието на акта си, органът на
практика определя максимален срок на мярката 12 месеца без мотиви за това. Този
подход е несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на
администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на
мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на
ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на
административния акт. При положение че в обжалвания административен акт липсват
съображения относно продължителността на мярката, то е налице съществено
процесуално нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. чл.
107, ал. 1 от ЗАвтПр, а оттам и нарушение на материалния закон.
Обстоятелството, че продължителността и на двете мерки фактически се свежда до максималния
срок от 12 месеца сочи и на нарушение на принципа за съразмерност и по –
конкретно на разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 от АПК, която предвижда, че административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В този смисъл са и решение № 7662 от 25.06.2021 г.
по адм. дело № 4579/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о., решение № 7663 от
25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о. и решение №
6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г. по описа на ВАС, VІІ о.
Така констатираните нарушения са достатъчно
основание за опорочаване на обжалваната заповед по смисъла на чл.
146, т. 3, т.
4 и т.
5 от АПК, поради което тя следва да се отмени изцяло, без да се разглеждат
останалите възражения на жалбоподателите.
Поради тези съображения процесната заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид на изхода от оспорването съдът счита, че адм.
орган следва да възстанови на жалбоподателите направените по делото разноски в
размер на 1020 лв. съставляващи внесена държавна такса от 20 лв. и платено
възнаграждение за 1 адвокат в размер на 1000 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във
връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка
№ РД-14-1938/ 24.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция ”Автомобилна
администрация” – Русе.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”
–Русе за заплати на Ф.М.С. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 510 лв., съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и платено
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”
–Русе за заплати на Б.Я.Х. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 510 лв., съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и платено
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: