Решение по дело №1328/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 112/20.2.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1328 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на „Илтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. В., ул. „В. П.“ № ., представлявано от управителя И.К., със съдебен адрес *** против Акт за прихващане или възстановяване № П-16001319137490-004-001/29.08.2019 г., издаден от Ю.З.И. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 636/05.11.2019 г., постановено от Г.Ж.А. – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменен в частта, в която е прихваната подлежаща на възстановяване сума от 11 302.76 лв. за ДДС и сумата да бъде възстановена на жалбоподателя. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени изцяло оспорения акт. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът - Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 316/15.01.2020 г. от гл. юрисконсулт Д., която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен оспореният АПВ, потвърден с Решение № 636/05.11.2019 г.  на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с подадена справка декларация по ЗДДС с вх. № 13001642375/08.08.2019 г. на дружеството-жалбоподател е извършена проверка по реда на чл. 129 от ДОПК, при която е установен ДДС за възстановяване в размер на 11 302,76 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019г. Установено е, че декларираната сума подлежи на възстановяване в срока по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, т.е. в 30-дневен срок от подаване на СД по ЗДДС за м. 07/2019 г. В същото време е установено, че към 29.08.2019 г. задълженото лице има непогасени публични задължения, събирани от НАП. Извършено е прихващане на сума в размер на 11 302,76 лв. за ДДС по PA № Р-160294-091-001/19.08.2019 г., издаден на „Илтрейд" ЕООД.

Жалбоподателят оспорва прихванатите задължения в размер на 11 302,76 лв., като счита, че тази сума е неправомерно удържана. Иска отмяна на акта и възстановяване на прихванатата сума. Претендира, че издаденият му РА № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г. е връчен на 21.08.2019 г. и задълженията по него не са изискуеми към момента на издаване на оспорения АПВ. Ревизионният акт № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г. е обжалван пред компетентния орган и е поискано спиране на изпълнението му, въз основа на наложени обезпечителни мерки. С допълнение към жалбата е приложено Решение по искане за спиране на изпълнението на РА № 531/16.09.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП" гр. Пловдив, с което е спряно изпълнението на РА № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г., издаден на „Илтрейд“ ЕООД, до постановяване на влязло в сила решение в производството по обжалване на РА.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваният акт за прихващане и връщане е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен за това административен орган, но при неправилно приложение на закона.

За да се извърши прихващане на ДДС за възстановяване, следва насрещното публично задължение да отговаря на две условия: 1/ да е изискуемо и да не е платено, и 2/ да е възникнало до края на календарния месец на подаване на справката-декларация /за периода, за който резултатът е данък за възстановяване./

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 - дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Тъй като вземането става изискуемо с настъпването на падежа на задължението, се налага извод, че изискуемостта на публичното вземане по РА настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на 14 - дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на акта. От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва извод, че определените с РА публични задължения са изискуеми по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и с тях може да бъде извършено прихващане, едва след изтичане на 14-дневния срок по чл. 127, ал. 1 от ДОПК.

В конкретния случай по делото се установи, че РА № Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г. е връчен на 21.08.2019 г., т.е. към момента на издаване на процесния АПВ и извършване на прихващането, 14-дневният срок по чл. 127, ал.1 от ДОПК не е бил изтекъл, поради което публичното задължение, установено по реда на чл. 177 от ЗДДС, все още не е било изискуемо.

Неоснователно директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в решението, с което е потвърдил АПВ, е приел, че разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК не е пречка за извършване на прихващането, тъй като последното не представлява действие на принудително изпълнение, а способ за погасяване. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 2 от ДОПК, прихващането е един от способите за погасяване на публичното вземане. Този начин на погасяване обаче е приложим по инициатива на органите по приходите, само по отношение на задължение, което подлежи на изпълнение – такова, за което е изтекъл срока по чл. 127, ал. 1 от ДОПК. Едно вземане, което не подлежи на изпълнение, не може да бъде прихващано по инициатива на приходната администрация, поради което извършеното с процесния акт прихващане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС, изразена в Решение № 10089 от 27.07.2009 г. по адм. д. № 1872/2009г. и Решение № 12884/26.10.2017 г. на ВАС – Осмо отделение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а АПВ в потвърдената му част ще следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 920 лева, от които 50 лева – държавна такса и 870 лева – адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 129, ал. 7 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П-16001319137490-004-001/29.08.2019 г., издаден от Ю.З.И. – старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 636/05.11.2019 г., постановено от Г.Ж.А. – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на „Илтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. Велинград, ул. „Вела Пеева“ № 7, представлявано от управителя И.К., със съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер на 920 /деветстотин и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                 

 

                                                         СЪДИЯ:     /п/

 

РЕШЕНИЕ № 13952 ОТ 11.11.2020 Г. НА ВАС СОФИЯ ПО АДМ. Д. № 6750/2020 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112/20.02.2020 г. по адм. д. № 1328/2019 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“-Пловдив да заплати на „Илтрейд“ ЕООД, 870лв разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.