Р Е
Ш Е Н
И Е № 260205
гр.Пловдив, 18.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното т. д. №379 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес-***, против ЗД „Евроинс“АД,
ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Христофор
Колумб“№43, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 14.10.2019г., около 16,35 часа в гр. ***, на паркинга на магазин „***“, находящ се на бул.“***“ №**, водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** А.Н.К., на кръстовище от равнозначни пътища, не е пропуснал движещият се от дясната му страна велосипед, управляван от Г.П.Б., и е реализирал ПТП, в резултат на което пострадал ищецът. След инцидента последният бил откаран по спешност в УМБАЛ “***.“***, където се установило, че са му причинени контузия на долната част на гърба и таза, болки в дясно бедро. Две седмици след ПТП ищецът продължавал да изпитва силни болки в травмираните части на тялото и посетил специалист ортопед-травматолог, който констатирал, че на същия е причинена „фисура на ос пубис“/счупване на пубисната кост/ по горни очертания вдясно линеарна с нарушаване целостта на кортикалиса към малкия таз. С оглед увреждането, на постра-далия бил предписан строг постелен и хранително-диетичен режим. За период от четири месеца ищецът се придвижвал единствено с инвалидна количка, което наложило да бъде подпомаган от близките му в ежедневните битови и хигиенни нужди, а впоследствие и до настоящия момент се придвижва с помощни средства. Твърди се, че инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищеца, който вследствие на изживения шок бил с понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието. Сочи се, че от получените травми ищецът изпитва силни болки, поради което му се налага да приема обезболяващи. Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/****г. по описа на ОД на МВР- ***, в който е отразено, че спрямо водача на лекия автомобил „Фиат Пунто“- К. е съставен АУАН № ***/***г. Изложено е още, че за увреждащия автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в полица №***/***/***, със срок на действие от ***г. до ***г., валидна към датата на застрахователното събитие. С молба от ***г. ищецът е предявил пред ЗД “Евроинс“АД претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не му е изплатено.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на ***г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В двуседмичния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗД Евроинс“ АД, в който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва от ответника обстоятелството, че е налице застрахователен договор за
застраховка „ГО“, сключен между „ЗД Евроинс“ АД и собственика на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, валидна към датата на пътнотранспортното
произшествие- ***г. Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие, както
и наличието на причинно- следствена връзка между произшествието и получените от
ищеца увреждания. Сочи се, че няма доказателства водачът на лекия автомобил „Фиат
Пунто“ А.К. да е нарушил правилата за движение по пътищата, с което да е
причинил процесното събитие. Изложено е, че по делото е представен единствено
констативен протокол за ПТП, като съдържащите се в него констатации и изводи
относно механизма на ПТП не се ползват с материална доказателствена сила по
отношение на причините и обстоятелствата за настъпването на инцидента по арг.
от чл.179 ГПК, тъй като състави-телят на документа не е бил очевидец на ПТП.
При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е нарушил разпоредбите на
раздел ХVІІІ „Особени
правила за някои участници в движението“/чл.79 и сл. от ЗДвП/, тъй като, като
участник в движението- велосипедист, същият не се е движил възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение, движил се е в непосредствена
близост зад/до лек автомобил „Фиат Пунто“, с което сам е създал условия за
настъпване на инцидента. В отговора се оспорва предявения иск за неимуществени
вреди и по размер, като се поддържа, че претендираната като обезщетение сума от
30 000 лв. не кореспондира с претърпяното, не е съобразена със съдебната
практика, нито със социално- икономическата обстановка в страната. Изразено е
становище за неоснователност и на претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК
ищецът подава допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията и
твърденията на ответника. Сочи, че вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
изцяло на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“, който не е изпълнил
задължението си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП- да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са велосипедистите, а освен това- на кръстовище с равнозначни пътища не е
пропуснал дви-жещия се с предимство велосипедист. Намира за неоснователни възраженията на ответни-ка за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, както и за прекомерност на претендираното
обезщетение. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита,
депозирана от адвокат Г.- пълномощник на ищеца.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната
искова молба в указания му срок по
чл.373 ГПК.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***, издаден от органите на МВР, на ***г. около ***ч. на паркинга на магазин „***“, находящ се на бул. “***“ №*** в гр. ***, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участници- А.Н.К., управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, и велосипедиста Г.Б..
С Наказателно постановление № ***, издадено от ОД МВР, Сектор „ПП” на ***г., на К. е наложена, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 200 лв. за неспазване изискването на чл.48 ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП с пострадало лице.
Установява се от приетата медицинска документация, че на ***г. ищецът е транспортиран в УМБАЛ ”***” ЕАД /фиш спешна помощ/, където е конста-тирано, че му е причинена контузия на долната част на гърба и таза; на пострадалия е издаден болничен лист за периода 15.10.2019г.- 28.10.2019г.; на 22.10.2019г. е извършен преглед, при който е доуточнена поставената диагноза- фисура на ос пубис; издадени са болнични листове за временна нетрудоспособност на ищеца до 11.04.2020г.
От заключението на допусната по делото съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Д.Б.М., което съдът възприема изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че на ***г. на ищеца Б. е причинено счупване на горното рамо на дясната срамна кост и е проведена консервативна терапия- покой и аналгетици. Посочено е от вещото лице, че в тази област на таза травматичните увреди отшумяват до 60-я ден, но много често се обострят придружаващи заболявания или се появяват нови, както е в случая. При направени рентгенографии на кръстните прешлени се наблюдава наличието на остеохондрозни и остеосклеротични изменения в областта на лумбалните прешлени, които при такава травма се проявяват с болка по хода на изходящия от тях нерв, и с това се обясняват при ищеца продължителните болки, оплаквания и невъзможно натоварване на десния крак в продължение на шест месеца. При извършения от експерта преглед на П.Б. е констатирано, че лицето е напълно възстановено от фрактурата на таза. Според заключението, посоченото травматично увреждане е настъпило по начина, описан в исковата молба, и е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Коментираната фрактура изисква спазването на постелен режим и покой 60 дни, а увредата на седалищния нерв, в зависимостта от степента, също нарушава двигателната функция на засегнатия крак за различен период от време.
За
установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие по делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на свидетеля П.Г.Б..
Свидетелят Б. депозира показания, че през месец октомври 2019г. баща му пострадал при ПТП, станало на паркинга на магазин „***”, в западната му част, близо до западния изход. Пострадалият бил откаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „***”, където му направили рентгенова снимка на гърдите, защото се оплаквал от болки в гръдната област, установило се и наличието на натъртвания на десния крак и на таза, за които казали, че ще минат за около 10 дни. Тъй като ищецът продължил да изпитва силни болки, въпреки болкоуспокояващите, които приемал, след 12-13 дни отново отишъл на преглед. При направените изследвания се констатирало, че има спукване на тазова кост, което било причината за силните болки. В продължение на пет-шест месеца ищецът имал затруднения при придвижването, използвал помощни средства – първоначално инвалиден стол, а по-късно- патерица, почти нищо не можел да върши самостоятелно, съпругата му го обгрижвала. Свидетелят твърди още, че вследствие на претърпения инцидент баща му отслабнал, влошило се психическото му състояние, притеснявал се да управлява велосипеда.
В хода на производството е допусната и САТЕ, с вещо лице инж. С.М., чието заключение съдът кредитира като обективно и професионално изготвено. Установява се от последното, че на кръстовище от равнозначни пътища управляваният от А.К. лек автомобил „Фиат Пунто” се е ударил в движещия се от дясната му страна велосипед на Б.. Вещото лице е коментирало няколко варианта на движение на велосипедиста и лекия автомобил и е извело различни изводи относно причините на ПТП. При изслушването му в съдебно заседание експертът е посочил, че най-вероятно е, велосипедистът да се е движил в дясната лента и да е навлязъл първи в кръстовището, като ударът с лекия автомобил е настъпил в предната дясна част на автомобила и предната част на велосипеда.
Във връзка с изясняване механизма на ПТП са изслушани и показанията на свидетелите И.Н.Н. и А.Н.К. .
Свидетелят Н. е съставил констативния протокол за процесното ПТП, но неговите показания нямат принос за изясняване на фактическата обстановка по спора. Заявява, че не си спомня къде е настъпил инцидентът, когато пристигнал, пострадалият го нямало мястото на произшествието, бил откаран в болница, не си спомня дали по велосипеда е имало видими следи от удара с автомобила.
Свидетелят К. сочи, че е участник в станалото на ****г. на паркинга на магазин „***” пътнотранспортно произшествие, при което пострадал ищецът. Около 16- 16, 30ч. управлявал автомобила си към изхода на паркинга на магазина към главния булевард, карал много бавно, при приближаване на едно от разклоненията на паркинга погледнал първо наляво и в момента, в който погледнал надясно, настъпил удар с велосипеда. Велосипедистът идвал отдясно, от едно от разклоненията на паркинга. Свидетелят слязъл от колата и отишъл да види човека, който бил паднал до нея. На мястото на инцидента дошла линейка, с която пострадалият бил откаран в болница.
Безспорно е между страните обстоятелството, че лекият автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието
Не е спорно и че ищецът е заявил пред ответния застраховател претенция по застра-ховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, но такова не е било платено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застра-хователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомо-билистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая няма спор, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение, а това прави иска допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необхо-димо да се докаже наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно право-отношение между последния и застрахователя.
По делото не е формиран спор между страните, а и се установи от представената справка от електронния сайт на ГФ, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил- „Фиат Пунто“ с рег. № ***.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът Б. и водачът на застрахованото МПС- „Фиат Пунто“ са участници в процесното пътнотранспортно произшествие е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на ***г. Предвид изяснения механизъм на ПТП от заключението на допуснатата САТЕ, както и от депозираните свидетелски показания на А.К., които съдът няма основание да не кредитира, се налага извод, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. По делото стана ясно, че в паркинга на хипермаркет „***” са налице множество пътища, сигнализирани с пътна маркировка, които се пресичат, и в този смисъл са налице множество кръстовища, съставени от равнозначни пътища. В случая водачът К. е нарушил разпоредбата на чл.48 ЗДвП, според която, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, като не е пропуснал велосипедиста Б., движещ се от неговата дясна страна, и отнемайки предимството му е причинил ПТП.
Установи се по несъмнен начин, от представената медицинска документация и от изслушаното по делото заключение на СМЕ, с вещо лице д-р М., че при реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца е причинено описаното в исковата молба травматично увреждане. На база констатациите на експерта и изслушаните показания на свидетеля Б., преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, които следва да се кредитират като логични, последователни, убедителни и основаващи се на непосред-ствените му впечатления от преживяванията на ищеца, се налага извод за доказаност както свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при обслужването и негативни психически изживявания на пострадалия, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и деянието.
При така установените обстоятелства и доколкото по делото няма спор относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение досежно лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, то се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника
за обезщетяване по реда на чл.432, ал.1 от КЗ на причинените на ищеца вследствие увреждането вреди.
Обезщетението, дължимо за търпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
В случая се доказа, че при ПТП на ***г. на ищеца е причинено счупване на горното рамо на
дясната срамна кост, което увреждане
е довело до влошаване на здравословното му състояние за период от около 5-6
месеца, същият е търпял болки и страдания с висока интензивност непосредствено
след инцидента, които постепенно са затихвали, като към настоящия момент възстановяването му е
пълно. Пострадалият е имал затруднения при придвижването и обслужването, негативни емоционални изживявания, нарушен е бил установеният му ритъм на
живот, наложило
се е да се ангажира помощ от близки в семейството, каквато необходимост преди
инцидента не е съществувала, което е причинило допълнителен дискомфорт. Имайки предвид така установените
обстоятелства и съобразявайки възрастта на ищеца /***
години/, времетраенето на оздравителния процес, както и икономическите
условия в страната към правнорелевантния момент /***г./, чийто обективен белег са и лимитите на
застраховане, съдът намира за справедлив за обезщетяване на всички претърпени
вредни последици от ищеца претендирания от него размер от 30 000 лв.
При
определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД-
за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия.
По смисъла на горепосочената норма,
принос е
налице винаги, когато с поведе-нието си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В случая няма основание за
прилагане разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Недоказано
остана, с оглед заключението на САТЕ и събраните гласни доказателства,
твърдяното от ответника поведение на пострадалия, сочещо на съпричиняване-
че ищецът не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение или се е движил в непосредствена близост зад/до лек автомобил „Фиат
Пунто“. Следователно, не са налице предпоставки
за редуциране размера на обезщетението, при което предявеният иск ще се уважи
за пълния претендиран размер.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорното искане по чл.86 ЗЗД, затова дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва върху него, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-19.06.2020г. до изплащането му, така, както е поискано от ищеца.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените за производството разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, ищецът претендира разноски в размер на 1706,20 лв., от които 1200 лв.- за внесена държавна такса, 20 лв.- заплатен депозит за свидетел, 306,20 лв.- депозит за СМЕ, 100 лв.- депозит за АТЕ и 80лв.- допълнителен депозит за АТЕ, като от данните по делото се установява, че последно посочената сума не е внесена в определения от съда срок, а и до настоящия момент, при което не следва да се съобразява при определяне размера на дължимите разноски. Ето защо, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 626,20лв.- разноски по делото.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.К.Г. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /съгласно ДПЗС от 18.06.2020г.- л. 164/, като в случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 1 430лв.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 80 лв., дължими от ищеца, съгласно определение от съдебно заседание на 22.04.2021г., и представляващи завишен хонорар за работа на вещото лице инж. С.М., то, на основание чл. 77 от ГПК, следва да се осъди Г.Б. да заплати горепосочената сума на вещото лице.
Присъдените на ищеца суми следва да се заплатят по посочената в исковата молба банкова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Христофор Колумб“ №43, да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №***/***/***, за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на травматично увреждане, изразяващо се в счупване на пубисната кост /“Фисура на ос пубис“/ по горни очертания вдясно- линеарна с нарушаване целостта на кортикалиса към малкия таз, причинено при пътнотранспортно произшествие, станало на ***г. в гр. ***, на паркинга на магазин „***“, находящ се на бул.“***“ №***, причинено противоправно и виновно от А.Н.К. при управление на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 19.06.2020г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащането й, както и сума в размер на 1 626,20 /хиляда шестстотин двадесет и шест лв. и двадесет ст./лв.- разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.“ Христофор Колумб“№43, да заплати на адвокат К.К.Г. от ***, с личен номер ****, с адрес на кантората- ***, сума в размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца по т.д. №379/2020г. – Г.П.Б..
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати на С.К.М., с адрес-***, сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща увеличен хонорар за работата му като вещо лице по т.д. № 379/2020г., невнесен в определения от съда срок.
Присъдените на ищеца Г.П.Б., ЕГН **********, суми да се изплатят от ответника ЗД „Евроинс“АД, ЕИК121265113, по следната банкова сметка- ***: ***, ***, при
„***“ АД, с титуляр Г.П.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: