№ 9562
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110126157 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 100856/19.05.2022 г., уточнена с молба вх.
№ 101806/20.05.2022 г., с молба с вх. № 105823/26.05.2022 г. и с молба с вх.
№ 110508/01.06.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от С.Г. Д.а, с която
търси защита за себе си срещу В. Т. Д., за когото твърди, че е нейн бивш
съпруг. В молбата се сочат извършени спрямо молителката актове на
домашно насилие от дата 19.05.2022 г., подробно описани по време, място и
начин на извършване.
Молителката пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника.
По делото е издадена заповед за незабавна защита на 31.05.2022 г., като с
нея съдът е наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Ответникът по молбата В. Т. Д. се явява лично в съдебното заседание по
делото, като не оспорва същата и признава фактите и обстоятелствата,
изложени в нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено от В. Т. Д. спрямо С.Г. Д.а физическо и психическо насилие.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН /л. 12 от делото/, преписка с вх. № 338400-7235/22 г. по описа на 09 РУ-
СДВР.
1
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 03.08.2022 г., е
направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява,
че твърдяното в молбата насилие действително се е случило по време и
начин, посочен в същата.
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание,
представлява признание на факта за извършено от него спрямо молителите
домашно насилие на процесната дата, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК
същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с
представените и приети по делото доказателства. Ето защо съдът счита за
доказано, че В. Т. Д. е осъществил на 19.05.2022 г. акт на домашно насилие
спрямо молителката.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответника към молителката, с които свои
действия е осъществил домашно насилие под формата на физическо и
психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на домашно
насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН: на първо място, задължаване да се въздържа от
домашно насилие спрямо пострадалата, като за посочената мярка за защита
не следва да се определя срок, тъй като задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не
е ограничено във времето; на следващо място съдът намира за подходящи и
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо от ЗЗДН - отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище, както и забрана за
доближаване на пострадалата на разстояние по-малко от 100 м., които следва
да се наложат за срок от 12 месеца, считано от постановяване на настоящото
решение, което ще даде възможност на ответника да преосмисли както
извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за пострадалата от извършеното спрямо нея деяние,
2
както и обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на
ответника, счита, че на В. Т. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено
молителката, но същата не е претендирала присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на В. Т. Д.. Дължимата по делото държавна такса по чл.
3 от Тарифата е в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу В. Т. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Граф Игнатиев № 32
, ет. 3, ап. 6, като
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В. Т. Д., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето С.Г. Д.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, с. Волуяк,
ул. Малина № 4.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН В. Т. Д., ЕГН
**********, от съвместно обитаваното със С.Г. Д.а, ЕГН **********,
жилище, находящо се на адрес: гр. София, с. Волуяк, ул. Малина № 4, за срок
от дванадесет месеца, считано от постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН на В.
Т. Д., ЕГН **********, да приближава лицето С.Г. Д.а, ЕГН **********, на
разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от дванадесет месеца, считано
от постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Т. Д., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на В. Т. Д., ЕГН **********,
глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на
25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
3
7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4