РЕШЕНИЕ
№ 3218
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110205112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. А., ЕГН **********, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4288969/2019 г., с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложена "Глоба" в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя, обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, поради което се иска същият да бъде отменен. Твърди се,
че от ЕФ не става ясно в какво качество е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Сочи се, че не са представени доказателства, че са поставени
пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да се установи, че на
пътя се осъществява видеоконтрол. Твърди се и, че не са спазени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не
се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Й. А., процесуален
представител на жалбоподателя за даване ход по същество, с която се
поддържа жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, представя писмени бележки, с които оспорва жалбата и моли
ЕФ да бъде потвърден. Претендира се юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2019 г. в 11,45 часа товарен автомобил марка „Тойота“, модел
„Айго”, с рег. № СВ3236МС, бил управляван от жалбоподателя Н. В. А., ЕГН
********** в гр. София, по бул. „Ал. Малинов“, до бензиностанция „Шел“, с
посока на движение от ул. „Св. Киприян“ към ул. „Д-р Атанас Москов“. На
посочения път е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй
като става въпрос за населено място. При ограничение на скоростта до 50
км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със скорост
от 84 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 34 км/ч. Нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, с №
11743с7. Лек автомобил марка Тойота“, модел „Айго”, с рег. № СВ3236МС
бил собственост на Адриан Руменов Аврамов и спрямо, който пъвоначално
бил издаден ЕФ Серия К № 3639243. На 15.12.2020 г. на Адриан Руменов
Аврамов попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочи, че
на процесната дата и час лек автомобил модел Тойота“, модел „Айго”, с рег.
№ СВ3236МС бил управляван от жалбоподателя Н. В. А. и приложил копие
от СУМПС. На 06.01.2021 г. ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4288969/2019
г., бил връчен на Н. А..
За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен
фиш Серия К № 3623900 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на
Красимир Димитров Лазаров, като законен представител на „Унификатор“
ЕООД, собственик на процесното МПС е наложено наказание „глоба” в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4288969/2019 г.; ЕФ Серия К №
3639243; снимков материал; справка относно собственост на автомобил с
рег. № СВ3236МС; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.; протокол № 68-С-
ИСИ от 19.10.2018 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; списък с
намерени фишове; протокол за използване на АТСС, рег. № 4332р-8942 от
08.03.2019 г. за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в гр. София, бул.
„Александър Малинов“ – бензиностанция Петрол и посока на движение на
контролираните МПС от ул. „Св. Киприян“ към ул. „Д-р Москов“ и номер на
служебен автомобил СА 6418 ММ.
Съдът не намира основание да се съмнява в годността на събраните по
делото писмени доказателства, от съвкупния анализ на които се установява
описаната по-горе фактическа обстановка по случая.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
2
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя, като не се споделят и изложените в
жалбата твърдения в тази насока. На първо място ясно е посочено в ЕФ, че
отговорността на жалбоподателя е ангажирана, в качеството му на ползвател
на процесното МПС, в каквато връзка е подадена декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП от Адриан Аврамов
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Отделно от това, словесното описание на
нарушението, описано в електронния фиш съответства на дадената от
3
наказващия орган правна квалификация.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на
08.03.2019 г. в 11.45 часа товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Айго”, с
рег. № СВ3236МС, е бил управляван от жалбоподателя Н. А. в гр. София, по
бул. „Ал. Малинов“, до бензиностанция „Петрол“, с посока от ул. „Св.
Киприян“ към ул. „Д-р Атанас Москов“, както и че се касае за населено
място, в което е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение произтича от закона, тъй
като става въпрос за населено място.
От доказателствата по делото се установява без съмнение, че при
ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място автомобилът
управляван от жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 84 км/ч., т.
е. превишаването на скоростта е с 34 км/ч, която скорост е отчетена чрез
годно техническо средство, преминало съответните метрологични проверки.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което
записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното.
На следващо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото
се установява непротиворечиво, че се касае за мобилно техническо средство,
което е било разположено на пътя и е заснемало автомобили, движили се по
бул. „Ал. Малинов“, с посока на движение от ул. „Св. Киприян“ към ул. „Д-р
Атанас Москов“, каквато е била посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил.
Неоснователно е и оплакването, че не са представени доказателства, че са
поставени пътни знаци или каквато и да е друга схема, от която да се
установи, че на пътя се осъществява видеоконтрол, тъй като към датата на
извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, видно от р. № 2410
от 07.04.2023 г. по к.д. № 11604/2022 г. на АССГ.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е съзнавал ограничението на скоростта за населено място
– 50 км/ч, знаел е, че е длъжен да спазва това ограничение, но въпреки това е
нарушил закона, превишавайки разрешената скорост.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач,
който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за
превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400 лева, поради което наказанието е
определено съобразно правилата на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.
4
Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се отличава със съответните за това признаци и и по нищо
не се различава от останалите деяния от този вид.
При извод за неоснователност на подадената жалба, атакуваният
електронен фиш следва да се потвърди като законосъобразен. При този изход
на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна, от името на
която е направено съответно за присъждането на разноски искане.
В разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН е предвидена възможността в
съдебните производства страните да претендират присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В ал. 5 на чл. 63д ЗАНН е предвидено, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В чл. 37, ал. 1 ЗПП от своя страна е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. На
основание визираната норма е издадена Наредба за заплащането на правната
помощ, като в разпоредбата на чл. 27е е определено възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания - от 80 до 120 лв.
С оглед на горните разпоредби и като съобрази изхода на делото и
направеното изявление на процесуалния представител на въззиваемата
страна, с което същият претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, този състав счита, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното и на основание, Софийският районен съд, НО, 115
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4288969/2019 г., с
който на Н. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. В. А., ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата
от 80 лева /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
5
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6