Определение по дело №9/2021 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-26027             Година 2021, 4 февруари                       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                        четвърти въззивен граждански състав

на четвърти февруари                                година две хиляди двадесет и първа,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 9 по описа за 2021 година

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.129, ал.1 от ГПК, вр.чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, и е образувано по частната жалба, подадена от М.И.Д. ***, чрез процесуалния му представител – адв.Стефан Георгиев Харизанов от АК Пловдив, против определение № 429/19.11.2020 г. по гр.д.425/2020 г. по описа на Районен съд Поморие, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба с вх.№ 3619/25.08.2020 г., по която е образувано гр.д.425/2020 г. по описа на ПРС, и е прекратено производството по делото.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че съгласно чл.26, ал.1 ГПК ищецът е посочил изрично ответника по делото – Държавата, представлявана от Министерство на правосъдието, и съдът не може служебно да променя посочения от ищеца ответник. С оглед посочения от ищеца (един) ответник, и посочената цена на иска, жалбоподателят твърди, че исковата му молба е редовна, подадена „против надлежен ответник, който има контролни правомощия по ЗСВ за действията на ЧСИ и е страна по ЗОДОВ като субституент на Държавата, поради което са неправилни дадените от първоинстанционния съд указания по отстраняване нередовности на исковата молба, а впоследствие неправилно с обжалваното определение исковата молба е върната и производството – прекратено поради неизпълнение на тези указания на съда. 

Претендира се въззивният съд да отмени атакуваното определение, да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на делото от друг състав на съда.

 

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба, подадена от частния жалбоподател М.Д., против „Държавата, чрез Министерство на правосъдието“, за осъждане на Държавата, чрез Министерство на правосъдието да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв за продължили над разумния срок изп.дело № 20157080400070 по описа на ЧСИ Тотко Колев/Наско Георгиев и гр.д.2196/2017 г. по описа на РС Бургас, в нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, вр.чл.2б от ЗОДОВ. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на незаконосъобразния отказ на ЧСИ Т.Колев да прекрати производството по изп.дело № 20157080400070 и в резултат на незаконосъобразното продължаване на неговата висящност и до настоящия момент, както и в резултат на продължилото извън всякакви разумни срокове за разглеждане гр.д.2196/2017 г. по описа на РС Бургас, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, за които претендира обзщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ.

С определение № 423 от 05.11.2020 г. ПРС е оставил исковата молба без движение. В мотивите на определението си съдът е посочил, че производството е образувано „по молба на М.И.Д. против ЧСИ  Тотко Колев и Районен съд гр.Бургас“, както и, че се иска осъждане на „Районен съд гр.Бургас и ЧСИ Тотко Колев/Наско Георгиев да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв, което е максималният размер, предвиден в Глава 3а от ЗСВ“. Съдът е посочил, че молбата не съответства на изискванията на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК, като „от петитума не става ясно от общо претендираните 10 000 лв, каква част от тази сума се претендира за заплащане от всеки от ответниците“. Съдът е посочил, че отговорността на ответниците не е солидарна, а са различни основанията, на които се основава исковата претенция срещу всеки от тях: срещу БРС – чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, а срещу ЧСИ – чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, като в последния случай Държавата не отговаря за действията на ЧСИ, а отговорността се реализира по общия исков ред и съобразно чл.441 от ГПК. Съобразно приетото в мотивите на определението си, ПРС е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи каква част от претендираната сума в общ размер се претендира от РС Бургас, и каква – от ЧСИ Тотко Колев/Наско Георгиев, като също следва да се посочи дали искът се предявява и срещу двамата съдебни изпълнители или само против единия от тях. Указано е, в случай, че ищцовата претенция е насочена срещу двамата частни съдебни изпълнители, следва да се посочат конкретните суми, претендирани от всеки от тях.

В предоставения му срок ищецът е депозирал молба (вх.№ 3979/16.11.2020 г.), с която е заявил, че искът му по настоящото дело е насочен срещу Държавата, представлявана от Министерство на правосъдието. Посочено е, че съдът неправилно е определил за ответници ЧСИ Т.Колев и РС Бургас, което не отговаря на посочената като ответник страна Държавата чрез Министерство на правосъдието, поради което искът е с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, за осъждане на ответника Министерство на правосъдието за неимуществени вреди.   

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са отстранени в предоставения срок, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК е постановил, че връща исковата молба и прекратява производството по делото.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.26, ал.1 от ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. В настоящия случай от завеждането на иска и до този момент, ответник по делото е Държавата чрез Министерство на правосъдието, посочен в исковата молба и в молба вх.№ 3979/16.11.2020 г. Ето защо, според настоящия състав, неправилно първоинстанционният съд е посочил в определение № 423 от 05.11.2020 г., че производството е образувано по молба на М.И.Д. „против ЧСИ Тотко Колев и Районен съд гр.Бургас“, както и, че се иска осъждане на „Районен съд гр.Бургас и ЧСИ Тотко Колев/Наско Георгиев да заплатят на ищеца сумата от 10 000 лв, респ.е дал неправилни указания на ищеца на отстраняване на нередовности на исковата молба, каквито нередовности исковата му молба няма, тъй като ответникът по иска му е един - посоченият в исковата молба.

Съгласно трайната съдебна практика (в този смисъл - решение № 5 от 06.06.2011 г. по гр.д.47/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК) процесуалната легитимация на страните по делото следва от правното твърдение на ищеца - тя се обуславя от претендираното от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. С настоящата искова молба съдът е сезиран с претенция да бъде осъдена Държавата чрез Министерство на правосъдието, да заплати обезщетение за претърпени от ищеца вреди на посочено от ищеца основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Така заявената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, защото определянето на правната квалификация (приложимото материално право) е функция на съда, който в тази си дейност е обвързан от изложението по чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В случая изложените обстоятелства се свеждат до твърдения, за причинени вреди от ЧСИ по изпълнително дело, което, както е посочил и първоинстанционният съд, обуславя искова претенция по друг ред - чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, доколкото Министерство на правосъдието не контролира дейността на частните съдебни изпълнители. По отношение на претендираните вреди от разглеждане извън всякакви разумни срокове на гр.д.2196/2017 г. по описа на РС Бургас, пасивно легитимиран също не би следвало да е Министерство на правосъдието. Налице е противоречие между твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, и посочения ответник в петитума на исковата молба, което е основание за съда по чл.129 ГПК да даде указания за отстраняване на това противоречие.

Вместо да стори това, в настоящия случай първоинстанционният съд направо е приел, че ответници по иска са ЧСИ Т.Колев и РС Бургас, което е довело до неправилни указания за изправяне на нередовностите на исковата молба, а впоследствие – до неправилното й връщане и прекратяване на производството по делото.  

 

Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството, като съдът следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, както и да прецени допустимостта на производството.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА определение № 429/19.11.2020 г. по гр.д.425/2020 г. по описа на Районен съд Поморие.

Връща делото на Поморийски районен съд за продължаване на производството.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                           2.