РЕШЕНИЕ
№ 7163
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100114398 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 99 от ЗЗД:
Ищецът - С. И. Ц., в исковата си молба и уточнение на същата от 10.01.2024г.
твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № HL 24714,
сключен на 20.07.2007г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишни наименования
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД и „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД), като банка
кредитодател, и ответникът - Е. Б. Н., в качеството на кредитополучател, бил предоставен
потребителски кредит за текущи нужди в размер на 30 000 лева, която сума била напълно
усвоена.
Длъжникът изпаднал в забава. Вземането било цедирано на 30.06.2021г. на „С. Г. Г.“
ЕАД, а в последствие и на ищеца – на 03.06.2022г.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати- сумата в
общ размер на 69 447,44 лева, представляваща неизплатени в срок изискуеми и ликвидни
дължими просрочени вземания по Договор за кредит за, а именно:
- 31 452,83 лева - главница:
- 28 038,47 лева - възнаградителна лихва
- 9 036,92 лева - мораторна лихва;
- 919,22 лева - банкови такси.
Претендира се и законна лихва.
Ответникът - Е. Б. Н., оспорва иска:
1
- не оспорва, че е сключила договор за заем, но била изряден платец;
- оспорва втората цесия. Физическо лице не можело да придобие вземане по договор
за кредит;
- имало неравноправни клаузи;
- исковата молба била нередовна;
- прави възражение за давност;
- прави и възражение за прихващане с надплатени суми.
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е сключен договор за кредит от 20.07.2027г. за сумата от 30 000 лева,
между „БПБ“ АД и ответницата и вземането е цедирано двукратно (спорно е обаче дали
втората цесия е действителна).
Действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне, а
съобщаването му става на видно място в банковите салони – чл. 4, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 (това е
хипотеза на неравноправна клауза, съобразно приетото от този състав по отношение на
същата банка /Решение от 20.03.2024г. по гр.д. № 10997/2021г./, а и с оглед становището на
КЗП - https://news.lex.bg/%D0%BA%D0%B7%D0%BF-
%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8-
%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-
%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8-
%D0%BF%D0%BE/, като последното е общоизвестно обстоятелство / Р. № 274 от
13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г., ІІ г.о. на ВКС/).
Предвидени са такси управление – чл. 4, ал. 5 и адм. такса (т. 1-3).
При предсрочно погасяване се дължи такса (чл. 8, ал. 2).
Банката може да събира вземания от всички сметки на длъжника (чл. 17 и чл. 20).
Предсрочната изискуемост настъпва без изрично волеизявление в тази насока (чл.
18).
На 01.07.2010г. е сключено първото ДС. Съобразно и посоченото по-долу от в.л., част
от лихвата е включена в главницата (чл. 2). Уведомяването остава чрез банковите салони (чл.
6, ал. 2), а също и едностранното прекратяване (чл. 7, ал. 2). Длъжникът декларира, че няма
претенции към финансова институция (чл. 10). Таксите и комисионните се дължат и през
облекчения период (чл. 11-12).
Следващото ДС е от 27.01.2011г. Отново е договорен анатоцизъм (чл. 3).
Следващото ДС е от 04.02.2011г. такива са сключени на 14.09.2011г., 30.06.2020г. Тук
2
главницата вече е нараснала на 32 537,39 лева.
ОУ на бланката са в размер на 7 двуредни страници; а Методологията за определяне
на лихвения процент е от 3 страници.
Ищецът не е включен в публичния регистър на БНБ по смисъла на чл. 3а от ЗКИ.
Депозирани са две заключения на ССчЕ (основно и допълнително), неоспорени от
страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че
На 31.07.2007 г. кредиторът („Българска пощенска банка“ АД), в изпълнение на
задължението си по Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г., е
предоставил на кредитополучателя - Е. Б. Н., сумата от 30 000 лева. На същата дата
кредитополучателят е извършил усвоявания по посочения договор за банков кредит,
заплащайки комисионна за отпускането му и дължима застрахователна премия към
посочената в договора застрахователна имуществена полица, както и усвоявайки суми в
брой на каса на кредитната институция.
На база извършен анализ и преглед на допълнителните споразумения, сключени по
процесния Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г., съответстващите
им осчетоводявания и погасителни планове експертизата констатира, и приема за
установено, че:
- осчетоводяванията по допълнителните споразумения са извършени вярно и
коректно от кредитора;
- промените в погасителните планове по Договор за потребителски кредит № HL
24714 от 20.07.2007г., са отразени от банката вярно и коректно, така както са отразени в
договореностите между страните по договора.
Общ размер на погасените суми по Договор за потребителски кредит № HL 24714 от
20.07.2007г. и допълнителните споразумения към него за сумата от 10 743,86 лева, с
последно извършено плащане по кредита на 17.06.2021г.
Общ размер на дълга към 30.06.2021г. при „Юробанк България“ АД (правоприемник
на „Българска Пощенска Банка“ АД): - 69 458,52 лева.
Съгласно представено удостоверение от „С. Г. Г.“ ЕАД за периода в който
дружеството е собственик на вземането, сумата по дълга от 69 458,52 лева е нараснал към
03.06.2022г. на 70 233,76 лева, като единствената констатирана промяна е в перо начислени
лихви - нарастване със 775,24 лева.
Последното плащане е от 29.12.2021г. – л. 266. Общо са заплатени 10 925,86 лева.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът по настоящото дело не е получавал
плащания по процесния договор.
Капитализирането на лихви (без значение договорни или наказателни такива) в
увеличение на главницата, само по себе си означава впоследствие заплащане на най-малкото
договорни лихви върху тях, но това разсъждение за експертизата, при неплащане в пълен
3
размер по главницата е сложно проследимо и евентуално математически некоректно.
Налице са множество споразумения между страните, както и различни условия по
тях. При извършен анализ на движението на лихвените проценти експертизата не открива
едностранно променени от банката лихвени проценти. Лихвените проценти са съобразно
счетоводно отразените от банката писмени споразумения между страните
1. Допълнително споразумение от 01.07.2010г. Капитализирани са просрочени
договорни лихви за 1 475,15 лева и просрочени наказателни лихви за 8,08 лева;
2. Допълнително споразумение от 27.01.2011г. - Осчетоводени и капитализирани към
дължимата главница са просрочени договорни лихви в размер на 142,07 лева;
3. Допълнително споразумение от 04.02.2011г. - реално капитализирана е сумата от
747,90 лева в която сума са включени 660,44 лева, просрочени договорни лихви и 0,06 лева,
просрочени наказателни лихви;
4. На 28.08.2011г. към дълга по главница е капитализирана сумата от 194,90 лева -
просрочени договорни лихви.
5. Допълнително споразумение от 14.09.2011г. Капитализирани са просрочени
договорни лихви за 291 лева.
6. На 27.03.2012г. към дълга по главница е капитализирана сумата от 257,31 лева, част
от която - 245,31 лева са просрочени договорни лихви.
Обобщено, по процесния договор за кредит са капитализирани договорни лихви за 3
008,87 лева и просрочени наказателни лихви за 8,14 лева.
от правна страна:
I. съгласно нормата на чл. 3а от ЗКИ (редакция ДВ, бр. 65 от 2023г.), за извършване по
занятие на дейност по финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или
дейност, представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с кредити,
придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, е необходимо лицето да
бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него.
Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ (Наредба № 26 от
23.04.2009г. за финансовите институции).
Става въпрос за регистрационен, а не лицензионен режим, какъвто изисква
европейски нормативен акт, а именно: Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент
и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите
на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и по-специално т. 17, 18,
20, 21, 23 и 24 (… настоящата директива позволява на субектите, които понастоящем предоставят дейности по
обслужване на кредити съгласно националното право, да продължат да го правят в своята държава членка по
произход за срок от шест месеца след крайния срок за транспонирането на настоящата директива. След
изтичането на този шестмесечен срок дейност на пазара следва да имат право да упражняват единствено
обслужващите кредити лица, лицензирани съгласно националното право за транспониране на настоящата
директива) от преамбюла, а също така и чл. 1, б. Б и чл. 2, б. Б, въвежда допълнителни
изисквания за лицензия. Чл. 32 урежда срока за транспониране – 29.12.2023г.
4
Ищецът не отговаря нито на националното, нито на наднационалното нормативно
изискване. Първото следва да се тълкува във връзка с второто (малко по-долу е посочено
защо). Относно националното изискване - Решение № 171 от 24.07.2017г. на ВКС по гр.д. №
3733/2016г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов; и Решение № 192 от
13.12.2017 г. по гр. д. № 4439/2016 г., г.к., ІV г.о. на ВКС.
Освен това, Директивата е акт, който обвързва Р. България по отношения на
дължимия резултат, но оставя националните власти да изберат формата и начина за
въвеждането в действащото право. Тя поначало няма пряко действие. Тук обаче трябва да
се разграничат две хипотези.
Когато директивата е въведена (транспонирана) в българското право в срока, указан в
нея, тя действа като (чрез) съответния национален акт. Българският правоприлагащ орган ще
тълкува и прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията
на общностното право - С-14/83.
Втората хипотеза възниква, когато директивата не е въведена в действие
своевременно. След този срок всеки правен субект може да се позове пряко на директивата
пред българския съд. Лицето, което се е съобразило с нормите на директивата и не е спазило
несъвместимите с нея национални норми, може да иска от съда да откаже прилагането на
последните - С-148/78. СЕО разпростира това задължение не само към съдилищата, но и към
националните административни органи - С-103/88. Съображението за това е че държавата не
може да заплаши полезния ефект от хармонизирането на правните норми в ЕО и да се
позовава на собственото си неправомерно поведение. Това е т.нар. „вертикален ефект".
Изводът е че ищецът не е придобил права по цесията, съответно искът е
неоснователен. Дори и да отговаряше на първото изискване, след изтичане на срока за
транспониране на директивата и допълнителния такъв, предвиден в нея, активната му
материална легитимация би отпаднала.
Освен това, вече само за пълнота, е добре да се посочи и следното:
II.1. Ответникът е потребител по смисъла на чл. 2, б. „б“ на Директива 93/13 (§ 13, т.1
от ДР на ЗЗП), а ищецът – търговец, чл. 2, б. "В" от Директивата и (§ 13, т.2 от ДР на ЗЗП
/фактически търговец - Решение № 249 от 23.06.2011г. по гр.д. № 946/2010г. ВКС - IV отд./).
Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия и представляват хипотези на някои от цитираните норми, са неравноправни –
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, (чл. 3 на Директива 93/13 / Решение № 98/25.07.17г. по т.д. № 535/16г.
на І т.о., така: Не отговаря на изискването за добросъвестност създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на потребителя - Решение от 14.03.13г. по дело С-
415/11 – Испания).
Доктрината приема (проф. К.), че Договорът при общи условия се тълкува по общите
правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от
5
страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва
да е ограничително и във вреда на техния автор - чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при
тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните
(която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху
обичаите в практиката и добросъвестността.
С-118/17, т. 54: От друга страна, следва също да се уточни, че макар в решение от 30 април 2014 г.,
Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 83 и 84), Съдът да признава възможността за националния съд
да замени неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на
договора, от практиката на Съда следва, че тази възможност е ограничена до случаите, когато обезсилването на
договора в неговата цялост би могло да изложи потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му
се отразят като наказание (вж. в този смисъл решения от 7 август 2018 г., Banco Santander и Escobedo Cortés,
C‑96/16 и C‑94/17, EU:C:2018:643, т. 74 и от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring, C‑51/17,
EU:C:2018:750, т. 61); в същия смисъл и С-260/18, т. 44-5, 56-7: Съдът впрочем вече е приел, че клаузите
относно валутния риск определят основния предмет на договор за кредит като разглеждания в главното
производство, поради което обективната възможност за запазване на договора за кредит, разглеждан в
главното производство, при тези обстоятелства се оказва несигурна (вж. в този смисъл решение от 14 март
2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 48 и 52 и цитираната съдебна практика); … че член 6, параграф 1 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността национална юрисдикция, след като
установи неравноправния характер на някои клаузи от договор за кредит - индексиран в чуждестранна валута и
предвиждащ лихвен процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за съответната валута - да счете в
съответствие с вътрешното си право, че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тези
клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че последиците
за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата цялост, така както са
посочени в решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai (C‑26/13, EU:C:2014:282), трябва да се преценят
предвид съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора и от друга страна, че за целите
на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.
… член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запълването на
празнотите в договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, само
чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се
допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедлИ.ст или обичаите.
Изложеното е с оглед обема на ОУ и множеството ДС към първоначалния договор. В
случая обаче, при абстрахиране от изложеното в т. I, двустранната сделка по-скоро би могла
да се санира без приложението на неравноправните клаузи.
Според Решение № 60160 от 8.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2751/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Десислава Добрева, Р. № 66 от 29.07.2019г. на ВКС, т.к., II т.о., №
1504/2018г. и Решение № 101 от 19.08.2019г. на ВКС по т.д. № 439/2017г., II т.о., ТК,
докладчик съдията Петя Хорозова се сочи: Уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само
при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на
таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по
6
см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Решенията са постановени по отношение на банката кредитодател.
Същото се отнася и до едностранното изменение на тарифи, лихви и т.н., като не е
предвидено уведомяване на длъжниците, например с писмо, по e-mail, а е прехвърлена
отговорността за това на потребителите – те, по разбиранията на кредитната институция, е
трябвало да следят нейните вътрешни решения и задължително да се съобразяват с тях.
Таксите за обслужване на кредита всъщност повишават лихвения процент – такива
не се дължат, считано от 23.07.2014г., поради нормативна забрана – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
(Решение № 60071 от 30.07.2021г. на ВКС по т. д. № 1453/2020г., I т.о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска, Определение № 60451 от 3.06.2021г. на ВКС по гр. д. №
850/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева и Решение № 3183 от
3.05.2019г. на СГС по гр.д. № 13872/2017г.: Видно от Мотивите към Закон за изменение и допълнение
на закона за потребителския кредит (№ 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС, налични на официалния сайт на
парламента - https: //www. parliament. bg/bills/42/454-01-8. pdf), целта на новата разпоредба на чл. 10а ЗПК е
регулиране на таксите: "... Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и
погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
опредЕ. услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които
се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за
действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. " (из Мотивите към Законопроекта).
Т. е. разбирането на законодателя, отразено във въведената с чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана, е, че одобрението за
кредит и последващото му усвояване и управление са част от присъщата дейност на банката по предоставяне на
кредита и за тях не следва да се събират такси. … От гледна точка на действията, извършвани от банката в
процедурата по реструктурирането – събиране на информация и оценка на кредитоспособността на клиента,
включително чрез справки в различни институции, изискващи плащане на такси, то това са присъщите действия
по одобрение за отпускане на кредит, а както бе посочено по горе, волята на законодателя, изяснена в мотивите
към законопроекта, е да не се събират такси за одобрение и усвояване на потребителски кредити).
Спокойно може да се приеме, в тази ситуация, че управление и обслужване на
кредита са и синоними.
Банката предоставя под наем пари. Т.е., главницата е предмет на сделката, а
възнаградителната лихва е цената за нея. Ако това е така, то таксите за
управление/обслужване, дори преди въвеждане на изричната забрана в законодателството,
биха протИ.речели на добрите нрави – чл. 26 от ЗЗД.
В тази ситуация решаващият орган би приел, че в най-добрия за банката (съответно
за новия кредитор случай) се дължи първоначално договорената договорна и мораторна
лихва (Решение № 146 от 1.11.2017г. на ВКС по т.д. № 2615/2016г., I т.о., ТК, докладчик
председателят Тотка Калчева). Всичко останало, извън посоченото и главницата, е хипотеза
на неравноправна клауза. Това означава, че би се дължал онзи размер на дълга и то като се
редуцира вече заплатеното, по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
2. както ответникът сочи, давността по отношение на главницата е 5 години, а тази за
лихвите и неустойките – 3, но всяко ДС или плащане, прекъсва давността. Така,
Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. № 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС; също:
Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: Според същата,
7
останала непроменена от влизане в сила на ЗЗД, релевантното признаване на дълга може да бъде изразено не
само чрез изрично волеизявление, обективирано в съответна форма, но и в конклудентни действия, различни по
своя характер, стига те да са отправени до кредитора до изтичане на давностния срок и да манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди факта на съществуване на самото задължение, а не
единствено на неговия произход и в хипотезата на извършено частично плащане не е изрично заявено, че дългът
е само в размер на "броената" сума, а не в претендираната. Осъщественото частично плащане от страна на
длъжника е възприето и като извънсъдебно признание на дълга, поради което за неоснователно е счетено
въведеното с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за давност по отношение на вземането за
мораторна лихва.
Ако по отношение на ищеца бе установена активна материална легитимация, това би
означавало, че цялото престиране от страна на длъжника, би се преизчислили, съобразно
посоченото по-горе, но това не е хипотеза на прихващане.
Твърдението за пълно изплащане на дълга би имало смисъл, само, ако се приеме, че е
покрита цялата действителна част от дълга, съобразно първоначалния му размер, но това не
отговоря на фактологията, установена от вещото лице.
Ако се приеме, че няма волеизявление за предсрочна изискуемост, то се дължат
всички вноски с падеж до този момент (т.е. до последното о.с.з.) – ТР № 8/2017 от 02 април
2019 г. на ВКС ОСГТК.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 6 600 лева.
Съобразно европейската практика (Решение по дело C 438/22, както и C 427/16 и C 428/16),
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
прилага по-скоро като насока. Минимумът по нея е 6 205,80 лева, а следва да се има
предвид, че делото е със съществена правна и фактическа сложност и от страна на
процесуалния представител на потребителя са положени значителни адекватни усилия.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Ц., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******“ №
*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******“ № *******; тел.: + *******; електронна поща:
office.***********, чрез: адв. Г. И. С. /Софийска адвокатска колегия, личен номер на
адвокат – *******, срещу Е. Б. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, съд.адр.: гр.
София - 1000, ул. “*******, чрез. адв. Б. Л., Адвокатско дружество “М.“ (ССЕВ – л. 169), иск
с пр.осн. чл. 99 от ЗЗД, във връзка с Договор за потребителски кредит № HL 24714, сключен
на 20.07.2007г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и Е. Б. Н., като вземането е цедирано
на 30.06.2021г. на „С. Г. Г.“ ЕАД, а в последствие и на ищеца – на 03.06.2022г., относно
заплащане на следното:
- сумата от 31 452,83 (тридесет и една хиляди четиристотин петдесет и два лева и
8
осемдесет и три стотинки) лева - главница:
- сумата от 28 038,47 (двадесет и осем хиляди тридесет и осем лева и четиридесет
и седем стотинки) лева, възнаградителна лихва;
- сумата от 9 036,92 (девет хиляди тридесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки) лева, мораторна лихва; и
- сумата от 919,22 (деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и две стотинки)
лева - банкови такси,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. И. Ц., ЕГН **********, гр. София,
ул. „*******“ № *******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******“ № *******; тел.: + *******;
електронна поща: office.***********, чрез: адв. Г. И. С. /Софийска адвокатска колегия,
личен номер на адвокат – *******, да заплати на Е. Б. Н., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
*******, съд.адр.: гр. София - 1000, ул. “*******, чрез. адв. Б. Л., Адвокатско дружество
“М.“ (ССЕВ – л. 169), сумата от 6 600 (шест хиляди и шестстотин) лева, сторени
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9