№ 124
гр. Бяла Слатина, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД,
вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, чрез адв. адв.В. Г.-САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“
№81, вх.В, ет.8. ап.22, с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца
вземания срещу ответника Т. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.. ул.
„М.Д.“ №2, общ.Бяла Слатина, за сумата в размер на 56,08 /петдесет и шест лева и 08
стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаметни такси за
потребеление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/18.06.2020г. и
73007173666/18.07.2020г. за периода от 18.05.2020г. до 17.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 21.07.2022г., до окончателно
заплащане на сумата, и сумата в размер на 96,79 лв./деветдесет и шест лева и 79 стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от
28.12.2019г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №1042/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати
на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото
производства.
В едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че
ответникът Т. Г. К. не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места,
посочени в исковата молба.
1
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН се установило, че постоянният и настоящ
адрес на Т. Г. К. са в с. П., ул.“М.Д.“№2, общ. Бяла Слатина, обл. Враца..
Съдът е изискал служебна справка за регистрирани трудови договори на Т. Г. К., от
която е видно, че същият няма регистрирани действащи трудови договори на територията на
Република България.
С Определиение № 79/11.02.2024г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв.
В. Х. С. от АК-Враца за особен представител на ответника Т. Г. К., призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1057/2023г. по описа на
РС-Бяла Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., внесено
от ищеца по депозитната сметка на РС-Бяла Слатина.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв. В. Х. С. депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, като посочил, че няма връзка с ответника,
предвид което не е в състояние да ангажира доказателства по делото доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1042/2022г. на
РС-Бяла Слатина.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1042/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:
В производството по безспорен начин се установява, че между "Теленор България"
ЕАД /с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД/ и ответника е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 28.12.2019г.
Ищецът е представил заверен препис от посочения договор, същият съдържа
необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на
услугите, тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по
ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от
неизпълнението им. Освен това е посочен конкретен номер, посредством който
потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни
СИМ карти, които дават /осигуряват/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на
мобилния оператор. С това „Теленор България" ЕАД (сегашно наименование „Йеттел
България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за
дължимите задължения. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е
2
оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в тях като издатели,
съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед което с
подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения.
Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от ползваните
услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет
и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в
тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно
тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при
определени цени, за които е сключен индивидуален договор, и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Претенции за предоставени услуги се претендират във връзка с Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 28.12.2019г., като общата претендирана сума е
в размер на 56,08лв., обективирана във Фактура №**********/18.06.2020г. и Фактура
**********/18.07.2020г. Видно от приложените по делото писмени доказателства и предвид
факта, че ответникът не е оспорил същите, не е извършил насрещно доказване, нито е
ангажирал доказателства във връзка с евентуално погасяване на задълженията си,
настоящата съдебна инстанция намира, че исковете за посочената сума в общ размер на
56,08лв. се явяват основателни и доказани.
Като законна последица върху уважената главница следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.07.2022г., до окончателното
изплащане.
Относно исковете за неустойка:
В исковата молба се претендира заплащането на сумата в размер на сумата в размер на
96,79лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 28.12.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да
се доказват. Като съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска обезщетение за
по-големи вреди по общия ред. Материалноправна предпоставка за основателност на
претенцията за неустойка е неизправност на страната, от която се претендира неустойката.
В приложения по делото договор е уговорено, че неустойка се дължи при
прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията на потребителя по него. След като ответникът не е изпълнявал
задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по
договорите за мобилни услуги, мобилният оператор правилно е начислил процесните
3
неустойки. Нарушение на договорно задължение е уговорено като самостоятелно основание
за възникване на вземане за неустойка.
Следва да се отбележи, че постигнатата и одобрена на 11.01.2018г. между „Теленор
България" ЕАД / с настоящо наименование „Йеттел Бъглария“ ЕАД / и КЗП съдебна
спогодба по гр.д. №15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на Софийски градски съд
относно размера на неустойката - не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-
физически лица, предвижда въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за
предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018г.
В случая неустойката е начислена от ищеца след тази дата и се претендира от него в
трикратния размер на месечните такси, а не се търси неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на договора. Съгласно
трайната съдебна практика неустоечна клауза, в която изрично е уговорено, че размерът на
неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна по
смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка.
Предвид изложеното основателен е и предявения иск от ищеца на осн. чл.92 ЗЗД за
сумата в размер на сумата в размер на 96,79лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 28.12.2019г.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 205,00 лв.,
от които: 25,00 лв. - заплатена държавна такса, и 180,00 лв. - адвокатски хонорар, както и
715,00 лв. разноски в исковото производство, от които: 75,00 лв. - заплатена държавна
такса, 240,00 - адвокатски хонорар, и 400,00 лв. - за особен представител, съгласно
приложените по делото платежни документи и списък по чл.80 от ГПК.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът Т. Г. К. следва
да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер
на 715,00лв.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес,
ответникът Т. Г. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1042/2022г. по описа на РС-Бяла
Слатина в общ размер на 205,00лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД,
вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Т. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
4
с.П.. ул. „М.Д.“ №2, общ.Бяла Слатина, ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.В. Г.-САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ №81, вх.В, ет.8. ап.22, сумата в размер на 56,08 /петдесет и шест лева и 08
стотинки/, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаметни такси за
потребеление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №**********/18.06.2020г. и
73007173666/18.07.2020г. за периода от 18.05.2020г. до 17.07.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 21.07.2022г., до окончателно
заплащане на сумата, и сумата в размер на 96,79 лв./деветдесет и шест лева и 79
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги от 28.12.2019г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №1042/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.. ул. „М.Д.“
№2, общ.Бяла Слатина ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, чрез адв.В. Г.-САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81,
вх.В, ет.8. ап.22, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№
1057/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина и заповедното производство по ч.гр.д.№
1042/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина в общ размер на 920,00 лв./деветстотин и двадесет
лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1042/2022г.
по описа на РС-Бяла Слатина.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
5