Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                           гр.София, 21.02.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                              

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14483 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са кумулативно обективно съединени искове от Р.М.М. против Върховния касационен съд за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 000лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000лв.

             Ищцата твърди, че претърпяла неимуществени и имуществени вреди от влязло в сила решение № 1074/03.08.2005г. по гр.д. № 435/2004г. на ВКС, ІV гр.отделение, с което решение бил уважен предявен срещу нея ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване право на собственост и предаване владението на недвижим имот – апартамент, описан в решението.

            Искът е недопустим.

Влязлото в сила съдебното решение е държавен правосъден акт, чрез който се разрешава със сила на пресъдено нещо правният спор между страните. Влязлото в сила съдебно решение установява действителното правно положение в отношенията между страните и е задължително за всеки държавен орган и съда, поради което от гледна точка на закона то не може да причини вреди, напротив, осигурява защита на накърнени права. В тази насока са редица текстове от конституцията и  законите ни.

Съгласно чл.4, ал.1 от Конституцията,  Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Съгласно чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Съгласно чл. 296, ал.1  от НК,  който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение  се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Поради изложените доводи, ИМ е недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Мотивиран така, на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

                                                           Р А З П О Р Е Д И:

 

ВРЪЩА ИМ вх. № 149209/08.11.2017г. по описа на СГС, подадена от Р.М.М..

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

           

 

                                                                                               СЪДИЯ: