РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Велико Търново, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи март две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 699 по описа на АСВТ за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба, подадена от В.С.У. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 700-1/
30.07.2019 г., издаден от орган по приходите в Община Велико Търново, за който
първоначално в жалбата е твърдяно, че е мълчаливо потвърден след оспорване по
административен ред от директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново.
От представената от ответника административна преписка се установява, че
посоченият АУЗ е потвърден с Решение № 29/ 20.09.2021 г. на директора на
Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново. С оспорения АУЗД на жалбоподателя са
определени допълнителни задължения за данък върху превозно средство – лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***, рама № KMHN41ВР1А326631, за периодите от 01.01.2014 г. до
31.12.2018 г., в размер общо на 803,17 лв. и лихви в размер на 238,73 лева. Жалбоподателят прави оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт, като отрича съществуването на установените
с него задължения. Счита, че неправилно е приложена процедурата по чл. 107, от ДОПК, доколкото той не е декларирал двигателят на притежавания от него
автомобил да е 100 kW,
а данните в подадената декларация за взети от регистрационния талон на МПС.
Твърди, че при декларирането на МПС надлежно е посочил съответните данни,
включително мощността на двигателя в kW, като е приложил и съответните документи на
автомобила, установяващи тази мощност. Изтъква, че хода на административното
производство органът не е изследвал относими към размера на данъка
обстоятелства – дали двигателят на конкретното МПС не е с променени параметри.
Освен това навежда твърдения, че МПС лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Соната“ с рег. № *** не е било ползвано през периода 2014 г. – 2018 г.,
като в него период първоначално е бил спрян от движение, впоследствие е снет от
регистрация и накрая разкомплектован – факти, които също би следвало да са
установени от административния орган. На последно място прави и
възражение за погасяване на установените задължения или част от тях, поради
изтекла погасителна давност. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорвания
акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В съдебно
заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си по делото *** С.Б. от
ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
такива, развити в хода на устните състезания. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, директорът на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Велико
Търново, чрез пълномощника си ***Д.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на АУЗД. По
същество изтъква, че в подадената от жалбоподателя, като собственик на
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***, декларация по чл. 54
от ЗМДТ, е посочено, че автомобилът е с мощност 74 kW
и притежава действащо катализаторно устройство, при което за същия е начислен
данък в размер, съответстващ на мощност до 74 kW.
Впоследствие на база информация за автомобила, получена от органите на МВР на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2015 г./, е било установено,
че същият при първоначалната му регистрация е вписан с мощност 100 kW. При такава мощност на двигателя лицето няма право
на данъчно облекчение за притежавано катализаторно устройство, а освен това
попада и в категория за определяне на данък върху МПС чрез прилагане на
по-голям коефициент - 1,76 за kW, наместо 0,81
за kW, което от своя страна определя по-голям размер на
дължимия от собственика данък. Счита, че по аргумент от чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ,
данъкът е дължим до момента на прекратяване на регистрацията на автомобила.
Изтъква и че при провеждането на административната процедура са спазени
изискванията на чл. 103 от ДОПК, до собственика е била отправена покана и след
като той не се е явил, АУЗД е бил издаден въз основа на служебно получената
информация. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, не претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните
не се спори, че считано най-късно от 06.07.2009 г. В.С.У. е
придобил в собственост лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***,
рама № KMHN41ВР1А326631, дата на първа регистрация 15.11.2001
година. Това обстоятелство да е било заявено от В.У. ***, чрез подаването на
декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 4509/ 19.10.2009 година. В
декларацията е посочено, че автомобилът е с бензинов двигател, обем на
двигателя 1976 куб. см., мощност 74 kW. Не е спорно и
че при посочените в декларацията параметри, данъкът върху МПС е бил начисляван
от Община Велико Търново и заплащан от У., при ставка определана в съответствие
с чл. 1, т. 3 от Приложение № 5 към Наредбата за определяне и администриране на
местните данъци на територията на Община Велико Търново /НОАМДТОВТ/, преди
изменението му с Решение № 1341 от 31.01.2019 г. на ВТОбС, вр. с чл. 55,
ал. 1, б. „б“ от ЗМДТ и по-конкретно: за мощност над 55 kW до 74 kW включително -
0,81 лв. за 1 kW. От представените от ответника и от неучастващо в
производството лице – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР доказателства се
установява и че след подадено от У., чрез упълномощено лице, заявление за
дерегистрация с декларация по чл. 143, ал. 6 от ЗДвП, регистрацията на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***, е прекратена от дата
05.08.2019 година.
Според отразеното в оспорвания акт, в
Община Велико Търново е получена информация от регистъра на ППС, поддържан от
МВР, че посоченият автомобил на В.У. е с мощност от 100 kW,
при което дължимият данък за период 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. се определя в
съответствие с чл.1, т. 4 от Приложение № 5 към НОАМДТОВТ /в приложимата
редакция/, а именно над 74 kW до 110 kW включително – 1,76 лв. за 1 kW. На основание чл. 103, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, до В.У. е отправена покана с
изх. № 9194-00-10/ 11.01.2019 г., в 14-дневен срок да отстрани несъответствията
между подадената декларация по чл. 54 от ЗМДТ и представи оригинала на
свидетелството за регистрация на МПС, част I
в дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Велико Търново. Няма данни поканата
да е била връчена на адресата й, същата е била върната с отбелязване от
пощенски служител, че не е потърсена.
На собственика на автомобила е издаден
Акт за установяване на задължения № 700-1/ 30.07.2019 г., с който са начислени
следните допълнителни задължения за данък върху превозното средство: за 2014 г.
– главница 219,05 лв. и лихва към датата на издаване 105,55 лв.; за 2015 г. –
главница 146,03 лв. и лихва 55,54 лв.; за 2016 г. – главница 146,03 лв. и лихва
40,69 лв.; за 2017 г. – главница 146,03 лв. и лихва 25,88 лв.; за 2018 г. –
главница 146,03 лв. и лихва 11,07 лева. Или с АУЗД са нечислени общо
допълнително задължения за данък върху превозно средство 803,17 лв. и лихва
238,73 лв., общо 1 041,90 лева. Актът е връчен на адресата му на 08.07.2021 г.
и е оспорен по административен ред с жалба от 20.07.2021 г., подадена пред
директора на Дирекция „МДТ“ в Община Велико Търново и съдържаща доводи,
аналогични на изложените в жалбата до съда. По подадената жалба горестоящият
орган е произнесъл с Решение № 29/ 20.09.2021 г., като е потвърдил оспорения
АУЗД. Посочил е, че данните за процесния автомобил са получени основание чл.
51, ал. 2 от ЗМДТ /редакцията обн. ДВ, бр. 14 от 2015 г., сега алинея трета/,
при което е установено несъответствието между декларираната мощност на МПС и
тази по данните от регистъра на ППС, поддържан от МВР. Отразил е отправянето на
поканата по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, както и че АУЗД двукратно е бил изпращан на
посочения от У. адрес, ез да бъде връчен, както и че е извършено двукратно
посещение на същия адрес от служител на общинската администрация, отново без да
бъде открито задълженото лице, като в крайна сметка актът е връчен на дата
08.07.2021 година. Няма данни решението
да е било връчено но В.У., същото е върнато с отбелязване, че не е потърсено
/л. 27 от делото/. Жалбата срещу АУЗД пред АСВТ е подадена пред АСВТ, с
твърдения, че същият е мълчаливо потвърден от горестоящия орган. След изискване
от съда, от ответника е представена административната преписка, от която се
установяват последно коментираните обстоятелства, като решението на директора
на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, е произнесено в срока по чл. 155,
ал. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
В съдебната фаза на производството от
ответника са представени документите от административната преписка посочени
по-горе, кореспонденция със Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, както и
справка от 12.01.2020 г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, относно
техническите характеристики на автомобила на У.. Извън тях от ответника са
представени Заповед № РД22-170/ 03.02.2017 г. на кмета на Община Велико
Търново, оригинал на Декларация вх. № 4509/ 19.10.2009 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и приложените към нея незаверени ксерокопия от договор между Адолф Колмайер
и В.У. от 29.06.2009 г. за закупуване на процесния автомобил и от Свидетелство
за регистрация Част I на същия
автомобил, в което е отразена мощност на двигателя му 74 kW. Истинността на последния документ и по-конкретно
верността на съдържанието му относно отразената мощност на двигателя, е
оспорена от ответника в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, като от съда е открито
съответно производство и е указано разпределението на доказателстваната тежест.
От жалбоподателя е отправено искане по реда на чл. 192 от ГПК, въз основа на
което от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е изискано и представено
във вид на заверен препис свидетелството за регистрация, Част I на автомобила на В.У.. Освен изисканият документ,
неучастващото в производството лице е представило и СРМПС част II на същия, справка за прекратяването на
регистрацията на този автомобил, ведно с копия от коментираните по-горе
заявление за прекратяване, приложената към него декларация по чл. 143 от ЗДвП и
пълномощно на лицето, което ги е подало от името на В.У.. В представения от
неучастващото в производството лице заверен препис от СРМПС Част I на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с
рег. № ***, рама № KMHN41ВР1А326631, е
отбелязано мощност на двигателя 100 kW /л. 64/, такава
е и мощността, посочена в заявлението за прекратяване на регистрация 05.08.2019
г. /л. 61 от делото/.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация - адресата на акта, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административно оспорване. При липсата на данни за
връчването на Решение № 29/ 20.09.2021 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при
Община Велико Търново, следва да се счита, че оспорването е извършено в срока
по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Доколкото решаващият орган се
е произнесъл по същество и е отхвърлил подадената пред него жалба, в случая не
е налице хипотезата на чл. 147, ал. 1 от ДОПК, съответно липсва процесуалната
пречка по чл. 156, ал. 2 от ДОПК, за разглеждане на жалбата от съда. От външна
страна подадената пред АСВТ жалба отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с
чл. 144, ал. 2 от ДОПК и предвид изложеното, е процесуално допустима за
разглеждане по същество. Оспорването е насочено срещу административния акт,
установяващ данъчните задължения, и съобразно приложимия процесуален закон,
съдът в настоящото производство дължи проверка на законосъобразността на АУЗД,
потвърден след обжалване по административен ред.
При извършената на основание чл. 160,
ал. 2 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ се установява, че оспореният акт за
установяване на задължения е издаден от Магдалена Захариева, старши експерт при
Община Велико Търново, с възложени от кмета на общината правомощия на орган по
приходите, съгласно приложената Заповед № РД 22-170/ 03.02.2017 г. /л. 28/. С
оглед на това, настоящият състав на АСВТ намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Същият е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа правните основания и
фактически обстоятелства, обосновали издаването му. Решение, с което АУЗ е
потвърден е издадено в изискуемата писмена форма, от директора
на Дирекция „МДТ“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно
чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.
Основателни са
направените от оспорващия възражения за неправилно приложена процедура по
установяване на данъчните му задължения. В случая се касае за определяне на
задължения за местни данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е
изрично посочено и в самия акт. Съгласно последно цитираната разпоредба,
установеното задължение за данък по декларация се съобщава на задълженото лице.
Освен по искане на лицето, каквото в случая липсва, АУЗ може да бъде издаден
служебно в следните хипотези: когато е установено несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК;
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия; въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица
и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и
задължението не е платено, и не е извършена ревизия. Безспорно е, че жалбоподателят
е подал декларация за придобитото от него МПС, каквото задължение е имал
съгласно чл. 54 от ЗМДТ /сега чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ/, а определените въз основа
на нея задължения са били заплащани. В случая органът по приходите претендира
четвъртата от изброените хипотези - несъответствие между декларираните данни и
данните, служебно получени от МВР. В такива случаи АУЗ се издава служебно, след
като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК - подателят на декларацията да бъде
поканен да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на
съобщението и той не стори това.
Действително се
установява, че в случая в съответствие с цитираната норма, до В.У. е отправена
покана от 11.01.2019 г. за отстраняване на несъответствията, като представи в
Дирекция „МДТ“ оригинала на СРМПС на процесния автомобил. Не се установява
обаче поканата да е била връчена на собственика на МПС, макар да е коректно
адресирана, съобразно декларирания от него постоянен адрес. Няма данни и не се
твърди след връщането на същата с отбелязване, че не е потърсена, органът по
приходите да е предприел връчване по някой от останалите способи, посочени в
чл. 29 от ДОПК, а при необходимост да приложи и особения ред за връчване по чл.
32 от същия кодекс. Или коментираната процедура по чл. 103 от ДОПК е била
започната, но не е била проведена, като в крайна сметка от жалбоподателя не е
надлежно изискано да подаде коригираща декларация. Предвид това, при липсата на
установените в закона материалноправни предпоставки, АУЗ е лишен от правно основание
за своето издаване, а в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на
чл. 108 от ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с
ревизионен акт.
Като е установил
публичните задължения, без да приключи процедурата по чл. 103 от ДОПК, алтернативно
без да проведе ревизия и да издаде ревизионен акт, органът по приходите е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на
акта. В глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци
и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
случая административният орган е определил допълнителни задължения за данък
върху превозните средства за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. по реда на
чл. 107 от ДОПК, но това не е приложимият процесуален ред. Допуснатото
процесуално нарушение е особено съществено и представлява самостоятелно
основание за отмяната на обжалвания акт.
Съобразно
горното, обсъждането в настоящото решение на останалите оплаквания на
оспорващото лице, се явява безпредметно. Все пак за пълнота на изложението
следва да се посочи, че не се установява другото твърдяно от оспорващия
съществено процесуално нарушение - постановяването на обжалвания АУЗ при
неизяснена фактическа обстановка. Събраните в хода на съдебното производство
доказателства потвърждават възприетите от органа по приходите релевантен факт -
че е налице несъответствие между данните относно мощността на притежавания от В.У.
лек автомобил, в подадената декларация и приложените към нея документи и тези,
служебно представени от органите на МВР в съответствие с чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ
/приложимата редакция, в сила от в сила от 01.01.2015 година/. По делото се
представи във вид на заверен препис, съхраняващо се в сектор „ПП“ при ОД на МВР
– Велико Търново копие от Свидетелство за регистрация на МПС № *********, част I, което в тази му част е с различно съдържание от
приложеното към декларацията от 2009 г. СРМПС, част I /във вид на незаверено ксерокопие/. В съответствие с
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ГПК и чл. 178, ал. 2 от ГПК, приоритетна
доказателствена стойност притежава именно представения пред съда заверен препис
от посочения документ, още повече, че верността на съдържанието на СРМПС,
намиращо се при Община Велико Търново, в частта относно отразената мощност на
МПС, бе нарочно оспорена от ответника в настоящото производство. Съобразно
посоченото по-горе, съдът намира верността на документа, приложен към
декларацията по чл. 54 от ЗМДТ, за надлежно оборена в настоящото производство,
още повече, че в подаденото от упълномощено от самия жалбоподател лице,
заявление за прекратяване на регистрация от 05.08.2019 г., също е посочена
мощност на двигателя на процесния автомобил 100 kW. От своя страна
представеното по делото СРМПС №
*********, част I /л. 64/, по характера си
представлява официален удостоверителен документ , притежаващ обвързваща съда и
страните доказателствена стойност относно отразените в него факти, вкл. по
отношение мощността на притежаваното от В.У. МПС. Що се отнася до сочените в
жалбата възможни промени на мощността на двигателя, както и на други параметри
на МПС, в резултат на технически изменения, доказването на такива в
производството пред административния орган и пред съда, е в тежест на данъчния
субект. В случая доказателства за технически промени от вида на сочените в
жалбата, вкл. водещи до промяна мощността на двигателя на собствения му
автомобил, не бяха ангажирани от оспорващия. Крайният извод от горното е, че
оспореният АУЗ е издаден при правилно установяване на относимите към данъчното
облагане на МПС факти. Попълването на преписката с доказателствата, намиращи се
в сектор „ПП“ още в административната фаза на производството, не би довело до
постановяването от органа по приходите на различен краен правен резултат.
Също само за пълнота,
по отношение материалната законосъобразност на допълнително начисления данък,
наличните в делото доказателства установяват соченото от органа по приходите
несъответствие между декларираните от В.У. данни за мощност на двигателя на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“ с рег. № ***, от 74 kW и
действителната такава от 100 kW.
Мощността на автомобила е един от компонентите, определящи размера на дължимия
от собственика данък върху ПС /чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 1, т. 3 и т. 4 от
Приложение № 5 към НОАМДТОВТ, вр. с чл.
40 от същата наредба, в приложимата редакция/, а в конкретния случай и правото
на данъчни облекчения за ползване на катализаторно устройство /чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 43, ал. 1 от НОАМДТОВТ, също в приложимите редакции/. Поради това
коментираното несъответствие в данните представлява основание за преизчисляване
на дължимия от собственика на МПС данък, вкл. с евентуално определяне на
допълнителни данъчни задължения, при спазване на приложимата за това процедура.
Що се отнася до твърденията на оспоравщия, че автомобилът не е ползван в
периода 2014 г. – 2018 г., като първоначално е бил спрян от движение, а
впоследствие снет от регистрация, те също остават недоказани, а от органа по
приходите основателно се сочи, че дължимостта на конкретния вид данък, в общия
случай е законодателно обвързана с момента на прекратяване на регистрацията за
движение на МПС – чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в приложимата за процесния период
редакция.
Както се
отбеляза, обсъждането в настоящото решение на доказателствени и юридически
факти, касаещи евентуално съответствие на оспорения АУЗ с материалноправните
разпоредби на закона, е единствено с цел пълнота на изложението. Предвид
посоченото по-горе относно неправилно приложения процесуален ред за
установяване на процесните данъчни задължения, оспореният акт следва да бъде
отменен и преписката да се върне за ново произнасяне от компетентния орган при
съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на
делото, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. На основание чл.
161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, поискани в последно съдебно
заседание, в размер общо на 310,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и
300,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г. /л. 35 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на В.С.У. с ЕГН **********, адрес ***, Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 700-1/ 30.07.2019 г., издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 29/ 20.09.2021 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново.
Осъжда Община Велико Търново да заплати
на В.С.У. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 310,00 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Административен
съдия: